Р
Е Ш Е Н И Е № 260715 / 15.6.2021г.
гр.
Перник, 15.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6005
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Скуба България„ ЕООД, в която се сочи, че в полза на дружеството
срещу „Палетисимо“ ООД е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
в рамките на ч.гр.д. № 3891/2020г. по описа на Районен съд Перник за сума
представляваща стойността на доставени стоки. Твърди, че между страните е
налице облигационна връзка по договор за търговска продажба. Твърди, че стоките
са надлежно предадени и приети от ответника без забележка. Допълва, че били
издадени фактура № 108668/18.01.2020 г. на стойност 392,99 лева с ДДС с падеж
17.02.2020 г. и фактура № 108708/21.01.2020 г. на стойност 1722,00 лева с ДДС,
с падеж 20.02.2020 г. Признава, че по първата от издадените фактури е извършено
частично плащане в размер на 204,62 лева, като неиздължената част по нея е в
размер на 188,37 лева. Изцяло дължима е сумата по втората фактура.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 1910,37 лева
(сбора между незаплатената част от фактура № 108668/18.01.2020 г. и
задължението по фактура №
108708/21.01.2020 г.), ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
не е подал писмен отговор. В открито съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание ищецът поддържа така
изложеното в исковата молба. Отправено е искане до съда да постанови
неприсъствено решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното
открито съдебно заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в
случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените
предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено
решение, са налице. Ищцовото дружество е направило изрично искане в този смисъл,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда, редовно
е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Съдът приема, че са налице
предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от
ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като
недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и
ответника както и размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на 779,44 лева, които следва да
бъдат присъдени, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 623,44 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, че В ПОЛЗА на „Скуба България„ ЕООД, ЕИК ********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу „Палетисимо“ ООД, ЕИК *********, в сума в общ размер на 1910,37 лева по договор за търговска
продажба (сбора между незаплатената част от фактура № 108668/18.01.2020 г. и
задължението по фактура №
108708/21.01.2020 г.), ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 3891/2020г.
по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Палетисимо“
ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Скуба
България„ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 779,44 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство и 623,44 лева – разноски пред Районен съд Перник в
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът
разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________