Р
Е Ш Е
Н И Е № 146
гр.Сливен,
23.03.2020 г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА
ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1627 по описа за
Производството
е по повод жалба от Ц.Ц.Щ. против НП № 19-0804-002566 от 15.10.2019 г. на
Началник РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Сливен, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018 год. с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6,
т.2 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал.5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, лишаване от
право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП
на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50.00 лева и за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 лева.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата, като уточнява, че не оспорва
извършеното нарушение по т.2 от процесното наказателно постановление.
Въззиваемата
страна редовно призована, се представлява от Началник РУ Сливен, който моли
съда да потвърди наказателното постановление само относно извършените
нарушения, визирани в т.2 и т.3 от обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На
27.09.2019 год. в гр. Сливен, полицейски служители при РУ Сливен – свидетелите С.Р.,
Е.С. и Р.И. извършвали дейност по контрол на пътното движение в района на
Окръжна болница –„МБАЛ Д-р Иван Селимински - Сливен“. При осъществяване на
дейността си свидетелите С. и И. забелязали паркиран в кръстовището на улиците
„Христо Ботев“ и „Битоля“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК
№ СН 0918 АР. Водачът на автомобила, който бил в МПС, се представил като Щ., а в
последствие бил установен като Ц.Ц.Щ.. Свидетелите С. и Р. разпоредили на Щ. да
премести автомобила, тъй като бил паркиран в района на цитираното по-горе
кръстовище, като с едната си гума застъпвал пешеходната пътека. Пристигналият
на мястото малко по-късно св. И. чул разговорът между колегите си и Щ.. В
последствие Шерев предоставил на полицейските служители личната си карта и ги
придружил до полицейската приемна, където била направена проверка относно
документите му свързани с регистрацията на автомобила и свидетелството за
управление на МПС. На Щ., за нарушение разпоредбите на чл. 6, т.2 от ЗДвП, чл.
98, ал.1, т.5 и т.6 от ЗДвП бил съставен АУАН бл. № 140754, който той отказал
да подпише, което било удостоверено от Димитър С. Андонов, вписан като свидетел
на отказа. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
Относно нарушението
по чл. 6, т.2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 6, т.2
от ЗДвП участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. В настоящия казус
безспорно се установи, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на
полицейските служители да премести автомобила си. Видно обаче от процесното
наказателно постановление на жалбоподателя е вменено, че е отказал да изпълни
разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена
временна организация на движението или временна забрана за движение.
Жалбоподателят е санкциониран именно за такова нарушение, каквото не се
установи да е извършил от събрания в производството доказателствен материал. По
делото не се събраха доказателства, че отказът на жалбоподателя да премести
автомобила е извършен при въведена временна организация на движението или
временна забрана за движение и съответно спрямо него неправилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 175, ал.5 от ЗДвП. Ето защо, съдът намира, че в тази му част
наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Относно нарушението по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на
наказателното постановление в частта им относно това нарушение на ЗДвП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя и съответно водещи до отмяна на процесното наказателно
постановление. Доколкото съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове имат доказателствена сила до доказване на противното, а видно от събрания
по делото доказателствен материал безспорно се установи, а и не се и оспорва,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като е
паркирал автомобила в кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Битоля“, то
съдът намира, че наказателното постановление в тази му част следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Относно нарушението по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съгласно чл.198, ал.1, т.5 от ЗДвП „Престоят и паркирането са
забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние,
по-малко от
При преценка относно наличието на допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените при съставяне на процесните АУАН и НП,
водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съответно съставляващи
основание за отмяна на издаденото НП, съдът намира, че такива, касаещи частта
от НП, вменяваща нарушение разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП, не са
допуснати.
Безспорно се доказа в производството, от събраните гласни
доказателствени средства, че процесният автомобил е бил именно паркиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗДвП „Пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба „Паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.“ От показанията
на разпитаните в хода на процеса свидетели се установи, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че автомобилът му не е бил спрян за качване и слизане на
пътници, нито пък е бил спрян за извършване на товаро-разтоварни дейности,
което от своя страна, изхождайки от разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП води
до извода, че процесното МПС е било паркирано, когато е било забелязано от
служителите на реда.
Безспорно се установи също така, че се касае за паркиране не
върху велосипедна, а пешеходна пътека. Наличието на такава се констатира не
само от свидетелските показания, но и приобщената по делото схема с положената вертикална
и хоризонтална маркировка на кръстовището на улиците „Христо Ботев“, „Битоля“ и
„Криволак“. От изброените доказателства се установи и местонахожданието на тази
пешеходна пътека, а именно – кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и „Битоля“.
Вярно е, че на това кръстовище се пресича и ул. „Криволак“, но съдът намира, че
посочването на първите две улици е достатъчно конкретизиращо мястото на
извършване на нарушението, още повече, че автомобилът се е намирал именно в тази
част в която ул. „Битоля“ пресича ул. „Христо Ботев“.
Видно от показанията на св. С. и св. Р. се установява и че
автомобилът с едната си гума е бил паркиран върху пешеходната пътека, като в
процеса не се събраха годни доказателства, които опровергават както техните
показания, така и отразеното в процесните АУАН и НП. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя
относно нарушаване правото му на защита поради неяснота в издаденото НП дали е
спрял за престой или паркиране, както и дали е спрял върху или пет метра преди
пешеходна пътека. В чл. 57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание. Описанието
на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и
обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на НП
съгласно чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН.
Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на наказаното лице. В обстоятелствената част и на акта
за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление
ясно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, ясно е посочено
и че процесният автомобил е бил паркиран на пешеходната пътека. Фактът, че при
изписване словом на правната квалификация на извършеното нарушение
административнонаказващия орган е цитирал почти дословно разпоредбата на чл.
98, ал.1, т.5 от ЗДвП, посочвайки възможните алтернативи, не води до неяснота и
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото в обстоятелствената
част точно и конкретно е описано извършеното нарушение без изброяване на
алтернативно изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.5
от ЗДвП. Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са спазени
всички законови изисквания, ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 189,ал.2 от ЗДвП съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на настоящото производство не се събра годен доказателствен материал,
който да опровергае констатациите на полицейските служители досежно факта, че
жалбоподателят е паркирал процесния автомобил върху пешеходна пътека на улиците
„Христо Ботев“ и „Битоля“ в гр. Сливен на 27.09.2019 год.
Установявайки извършените нарушения на чл. 98, ал.1 т.5 и
т.6, правилно административно наказващия орган е санкционирал жалбоподателя на
основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП за всяко едно от тях.
Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените две
нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществаната им опасност, респ. липсата на такава. И двете нарушения са формални,
доколкото осъществяването им всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 183, ал. 4, т.
8 от ЗДвП e
призвана да гарантира, а именно гарантиране безпрепятствено пресичане на
обозначените за това места- пешеходни пътеки и безопасното преминаване през
кръстовище. Ето защо наложената за всяко едно от двете нарушения санкция на
жалбоподателя, която е фиксирана като величина, е напълно справедлива и
адекватна на обществената опасност на деянието и нарушителя.
Воден
от горното ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0804-002566 от 15.10.2019 г. на Началник
РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с
което на Ц.Ц.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и за
нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ
НП №
19-0804-002566 от 15.10.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Сливен,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с което на Ц.Ц.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.6,
т.2 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал.5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за три месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: