Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Кула 12.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дияна Дамянова - Цанкова
с
участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа
докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова АНД № 16 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от „ БАРАЖ КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, бул. „
България“ № 98, бизнес сграда“ Астра“, секция В, ет.1, офис 6, представлявано
от А.Н.А.– управител, чрез азв. Х.К.М. срещу Наказателно постановление 05-0001055 от 24.02.2020г. на директора
на дирекция „ Инспекция по труда“ – гр. Видин, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание
чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, за извършено
нарушение на чл. 3, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
С жалбата се излагат
възражения, че НП e незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнонаказателните
правила, а именно: на чл. 52, ал.4 от ЗАНН –административнонаказващият орган/
АНО/не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а е възприел
констатациите в АУАН, който според жалбоподателя е необоснован и
незаконосъобразен; нарушени са чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като не са описана обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение,
както и доказателствата в тази връзка; не са обсъдени обстоятелствата, които
сочат за маловажност на случая и не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като жалбоподателят смята, че са били налице обстоятелства в тази връзка,
както и че АНО необосновано и незаконосъобразно е определил и наложил наказание
в размер, по – голям от законовия минимум, без да са налице основания за това. Прави се искане до съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като
алтернативно се прави искане , същото да бъде изменено, като бъде намален
размерът на наложената санкция до законоустановения минимален размер.
В съдебното
заседаниe, жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от
процесуалния си представител адв.Д.Г.– АК – Видин, поддържа жалбата и иска отмяна
на атакуваното наказателно постановление на посочените в жалбата основания,
както и в представените по делото писмени бележки в дадения от съда срок, като
в условията на алтернативност, прави искане за изменение на същото, чрез
намаляване на размера на наложеното наказание до законоустановения минимален
размер.
Въззиваемата страна се представлява от
директора на ДИТ – Видин. Изразява становище, че възраженията на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни, а извършването
на нарушението е доказано по делото. Моли, наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки в
определения от съда срок.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален
кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от „ БАРАЖ
КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената
санкция“ с атакуваното наказателно постановление. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на адреса на жалбоподателя на 26.02.2020 г., установено
от известие за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена чрез АНО на
04.03.2020 г., установено от пощенско клеймо на пратката, с която е изпратена
същата с № RPS160600FTQ5X, с оглед на което жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
субект с надлежна процесуална легитимация, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка
атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа
страна се установи следното:
На 04.11.2019г., в ДИТ – Видин е получен
сигнал от РУ Кула за настъпила трудова злополука в сграда, находяща се в гр.
Кула, в УПИ – I- 249002, кв. 249. Мястото е посетено от свидетелката
А.Т.В., заедно с колегата ѝ А.Ш.– инспектори в ДИТ – Видин, като при
проверката, същите установили, че на обекта се извършват строителни дейности, а именно: вътрешно преустройство на хале за люцерна в
цех за преработка на етерично – маслени култури от служители на „ БАРАЖ
КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД. От установените на място служители – свидетелят В.И.С.–
технически ръководител в дружеството жалбоподател и Д.А.М.– заварчик са снети
писмени сведения и е установено, че около 16,00 часа, същият ден, техният
колега К.С.Ч. – назначен в дружеството като „водопроводчик вътрешно ВиК“ е
паднал от стълба, докато е извършвал проверка на инсталация за наличие на
течове на противопожарни тръби на височина 2,5 – 3 м. над земята и е получил
контузия на дясната си подбедрица, за което е транспортиран до медицинско
заведение. Служителите на ДИТ посетили същия ден и пострадалото лице – К.Ч. в
болницата в гр. Видин, който ги уведомил за случило се, като им обяснил, че се
е качил на стълбата, за да инспектира инсталацията, но при опит на свали едно
платно е паднал от стълбата, на която се е бил покачил и се е контузил. С Покана изх. № 19097107/17.12.2019г., доставена
на адрес на дружеството на 18.12.2019г., управителят на дружеството бил поканен
на 20.01.2020г. да се яви в ДИТ Видин за съставяне на акт за установяване на
нарушение на трудовото законодателство. На 20.01.2020г. свидетелката А.В., в
присъствието на свидетеля В.П.Ц. и на колегата им А.Ш.– Т., съставила Акт №
05-********** за установяване на административно нарушение/АУАН/ срещу
дружеството жалбоподател за това, че в качеството на работодател, на 04.11.2019г.
в обект, находящ се в гр. Кула, в УПИ – I-
249002, кв. 249, при вътрешно преустройство на хале за люцерна в цех за
преработка на етерично – маслени култури не са предприети необходимите мерки за осигуряване на безопасността и
здравето на работещите, съобразно спецификата на работата, с което е допуснат
трудов инцидент с лицето К.С.Ч., нает на длъжност „ водопроводчик вътрешно ВиК“
в дружеството, където при работа на височина със стълба е паднал и е счупил
дясната си подбедрица под коляното, квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал.1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. При съставянето на акта
не е присъствал представител на дружеството. Екземпляр от съставения АУАН е
изпратен на управителя на дружеството по пощата, като пратката е получена на
адреса на дружеството на 22.01.2020г. На 03.02.2020г. в ДИТ – Видин е получено
възражение срещу съставения АУАН от управителя на дружеството. Въз основа на съставения акт и установното в хода на административнонаказателното
производство, АНО издал атакуваното НП, видно от съдържанието, на което, изцяло
е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и квалификация на нарушението
по чл. 3, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, за което нарушение по реда на чл. 416, ал.5, във вр.
с чл. 413, ал.2 от КТ на въззивника е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
2000 лева. Наказателното постановление е доставено н адреса на дружеството
жалбоподател по пощата на 26.02.2020г.
Посочената фактическа обстановка се
установява от събраните писмени доказателства – посоченият акт за установяване
на административно нарушение, Трудов договор № 243/03.09.2019г. между дружеството
жалбоподател и К.С.Ч., писмени сведения, цитираната от съда покана до
управителя на дружеството за явяване за съставяне на АУАН, известия за
доставка, както и от гласните доказателства по делото - показанията на
свидетелите В.П.Ц., А.Т.В., В. И. С., Г.К. К.. Съдебният
състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични
възприятия, липсват противоречия между тях и писмените доказателства по делото,
поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се
намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. От тях се
установяват датата и мястото на извършената проверка – на 04.11.2019 г., както
и обстоятелството, че на посочената в АУАН дата и място лицето К.С.Ч. е
претърпял злополука, падайки от стълба, докато е извършвал проверка на тръби,
разположени на височина от 2,50-3м. От
свидетелските показания на свидетеля В.И.С.и Г.К.К.се установява и
обстоятелството, че същият е изпълнявал тази дейност във връзка с изпълнение на
трудовите си задължения по цитирания трудов договор с дружеството жалбоподател,
в качеството му на работник на длъжност
„Водопроводчик вътрешно ВиК“, както и че в посочения недвижим имот, дружеството
жалбоподател е изпълнявало строителни дейности по преустройство на хале за
люцерна в цех за преработка на етерично – маслени култури и пострадалото лице е
извършвал инспекция на изградената от него инсталация, преди въвеждане на
обекта в експлоатация. От приетите по делото и цитирани известия за доставка се
установя доставянето на адрес на дружеството на покана на управителя на
дружеството за явяване в ДИТ - Видин за съставяне на процесния АУАН на
18.12.2019г., на АУАН на 22.01.2020г. и атакуваното наказателно постановление
на 26.02.2020г.
Посочените обстоятелства не се оспорват
и от страните по делото.
Съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
ex officio (служебно) констатира- чл. 13,
чл. 107, ал.2
и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма и съдържание- чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с
оглед чл.416 ал.5 от КТ и чл.16 ал.3 от Устройствения правилник на ИА“Главна
инспекция по труда“, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя – главен инспектор „ДИТ” гр. Видин и чл.21 ал.4 т.3 от посочения устройствен
правилник, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав намира обаче, че в хода на производството по реализиране на
отговорността на дружетвото - жалбоподател са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да бъдат санирани едва във въззивното производство и
съставляват основание за отмяна на обжалваното НП. На първо място, от приетите
по делото свидетелски показания на свидетелите В. и Ц. се установява, че
процесния АУАН е съставен в отсъствие на представител на санкционираното
дружеството. От приетите по делото известия за доставка/л. 13, 15 и 20 от
делото/ се установява, че покана до управителя на дружеството за явяване в ДИТ
Видин за съставяне на АУАН, на процесния АУАН и на атакуваното НП са връчени на
адреса на дружеството, но в посочените известия не е посочено кой е получил
същите – имена, длъжност в дружеството и т.н., а само е положен подпис в графа
„ с пълном. № „. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, регламентира, че „когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства управителят на дружеството или
друго, упълномощено да представлява дружеството лице да са поканени по
надлежния ред за съставянето на акта или да са търсени и да не са били намерени
в тази връзка. На следващо място, съставеният АУАН или обжалваното НП не са
връчени на законния представител на дружеството или друго упълномощено да
представлява дружеството лице, каквото е изискването на чл. 43, ал.4 и чл. 58,
ал.1 от ЗАНН. От своя страна чл. 52, ал.2 от ЗАНН регламентира, че „ако се
установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща
веднага на актосъставителя.“, което не е сторено от административнонаказващият
орган, а същият в нарешуние на посочената разпоредба е издал атакуваното
наказателно постановление. Процесуалните правила по
съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие
за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Сред тези правила попада и посочените от съда като
нарушени. Нормите имат императивен характер и задължават органите на
изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда
на ЗАНН, да предприемат необходимите действия
при съставянето, предявяването и връчването на съставения акт. Тези процесуални
действия имат самостоятелно и основополагащо значение за законосъобразността на
административнонаказателното производство и неизпълнението им опорочава
изначално санкционната процедура, предопределяйки незаконосъобразността на
издаденото НП, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво
нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита, съобразно
приписаното му с АУАН обвинение за извършване на конкретно административно
правонарушение. В обобщение на изложеното, съдът
намира, че несъставянето на АУАН в присъствието на оправомощен представител на
санкционираното дружество и липсата на последващи действия по предявяването и
връчването му на оправомощен представител на дружеството, както и на НП, безспорно
ограничават правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото е
лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му, както и да
изложи писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На
следващо място, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че
са допуснати нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. В
процесния АУАН и атакуваното НП единствено е посочено, че дружеството
жалбоподател, в качеството на работодател
не е предприело необходимите мерки за
осигуряване на безопасността и здравето на работещите, съобразно спецификата на
работата, с което е допуснат трудов инцидент с лицето К.С.Ч., нает на длъжност
„ водопроводчик вътрешно ВиК“ в дружеството, където при работа на височина със
стълба е паднал и е счупил дясната си подбедрица над коляното, без да са
индивидуализирани ясно и конкретно тези необходимите мерки за осигуряване на
безопасността и здравето на работещите, съобразно спецификата на работата им,
които е следвало да предприеме дружеството жалбоподател, като по този начин е
ограничил правото на защита на наказаното юридическо лице, защото същото е
поставено през невъзможността да разбере какви мерки е следвало да предприеме и
съответно да ангажира доказателства в тази връзка. Без да са посочени ясно
обстоятелствата, при което е извършено нарушението, съдът също е поставен пред
невъзможност да извърши дължимата проверка в тази връзка.
Съдът намира,
че всички посочени нарушения на процесуалните правила, които съдът преценява
като съществени, опорочават атакуваното
наказателно постановление и налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
По тези
съображения наказателното постановление следва да бъде отменено.
Дружеството
жалбоподател е направило искане, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, за
присъждане на разноски в размер на 400лв. за платено адвокатско възнаграждение,
за доказването на което е представен по делото Договор за правна защита и
съдействие от 29.05.2020г. и Платежно нареждане № 200602А00059594780 от
02.06.2020г. за превод на сумата от 400 лв. по посочената в договора банкова
сметка, *** - посоченият договор и
настоящото дело.
В съдебното
заседание, представителят на АНО е направил възражение, на осн. чл.
63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за основателно поради следното:. Делото се е развило само в едно
съдебно заседание, същото не представлява фактическа и правна сложност, поради
което съдът намира, че
искането за заплащане на разноски за адвокатското
възнаграждение, следва да бъде уважено за сума в законовия минимум, уреден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, съгласно която разпоредба за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, а съгласно ал. 2 на чл. 7, каквато е
настоящата хипотеза, за защита по дела с определен
интерес възнагражденията са при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв. + 6 % за
горницата над 1000 лв., с оглед на което в случая е 260 лв., тъй като
интересът е 2000 лв. , като за разликата до 400 лв. претенцията следва да
се отхвърли. В случая следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция“ Главна
инспекция по труда“ , тъй като съгласно чл.2 от Устройствения
правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, агенцията е
юридическо лице на бюджетна издръжка, а съгласно чл. 16 дирекциите „Инспекция
по труда“ са нейни териториални поделения, които не са самостоятелен
разпоредител с бюджетен кредит.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление, № 05-0001055 от 24.02.2020г. на директора
на дирекция „ Инспекция по труда“ – гр. Видин, с което на
„БАРАЖ КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша“, бул. „ България“ № 98, бизнес сграда“ Астра“, секция В,
ет.1, офис 6, представлявано от А.Н.А.– управител е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 413,
ал.2 от Кодекса на труда/КТ/, за извършено нарушение на чл. 3, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на
„БАРАЖ КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша“, бул. „ България“ № 98, бизнес сграда“ Астра“, секция В,
ет.1, офис 6, представлявано от А.Н.А.– управител сумата от 260/двеста и
шестдесет лева/ разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение, като отхвърля искането за разликата от 140/сто и четиридесет/
лева до претендираната сума от 400/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Районен
съдия: