№ 1532
гр. ***, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Т. Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Т. Досева Гражданско дело №
20224430100602 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 617,30 лв. и чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 56,37 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу И. Л. Т., ЕГН**********, гр.***, *** и Т. Д. Т., ЕГН**********,
гр.***, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по
подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№********** 6495/2021 по описа на
РС-***, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за
изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответниците- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***, с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на
Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
1
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство
извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61,
ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва,
2
че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0
лева, сума за отопление без ИРУ-348,00 лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 250,31 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв,
услуга дялово разпределение- 37,51лв., корекция-0 лв. Твърди, че в имота на
ответника има монтирани 3 ИРУ, 0 водомер, един брой щранг-лира в баня, а
сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 127,63 куб.м.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца солидарно срещу двамата ответници за
сумата 617,30 лева за главница за периода 01.11.2019г. – 30.04.2021 г., 56,37
лева мораторна лихва за периода от 03.01.2020г. до 01.10.2021г. и законната
лихва върху главницата от 13.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които
суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ ********** 6495/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответниците, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове по следните
съображения: от представените н.а.№ 133 том 1 рег.№ 847 д.№ 128/1998
год.се установява,че ответниците са придобили недвижимия имот на
посочения адрес на 16.11.1998 год.и още на следващия ден- 17.11.1998 год. са
дарили същия имот на своята малолетна тогава *** М. И.ова Т. с н.а.№ 137
том 1 ,рег.№ 861 д.№ 132/1998 год.,като са си запазили правото да ползват
имота докато са живи, а надарената няма право да го прехвърля, дарява,
заменя и ипотекира без тяхното писмено съгласие. Твърди, че от датата на
двете сделки са изминали 23 години и няма никакви доказателства,че
ответниците имат качеството на ползватели и през исковия период 01.11.2019
год.-30.04.2021 год. Счита за недоказано, че в исковия период ответниците са
ползвали предоставена им от ищеца топлинна енергия, тъй като от
документите по призоваването и съобщенията се установява, че ответниците
не живеят в имота, там няма и друго лице, което да получи книжата от тяхно
име. Доколкото от приложените счетоводни документи е видно, че
ответниците не са получавали топлинна енергия нито за отопление, нито за
БГВ за исковия период, счита ,че претенцията към тях съгласно ДИРЕКТИВА
2011/83 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 год. и по-
точно чл.27 от същата попада в категорията на„непоръчани достави”,за които
3
потребителят е освободен от задължение да заплаща насрещна престация.
Прави извод, че ответниците не са ползвали топлинна енергия и БГВ в
исковия период и следователно не дължат заплащане на претендираните суми
както за главницата, така и за акцесорното вземане за лихви,предявени с
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за дарение на недвижим имот ***г. на *** Ж.М.,
ответниците И. Т. и Т. Т. са прехвърлили чрез дарение съсобствения си
недвижим имот – ***, находящ се в гр.***, *** на *** си М. Т., като са си
запазили вещното право на ползване на имота докато са живи.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР са приети и обнародвани в
един местен и един национален ежедневник. Съгласно чл. 1 от същите, с тях
се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между
“*** ***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди,
наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок
да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на
собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57
ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или
вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател
са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за открИ.е,
промяна или закрИ.е на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобИ.ето или прекратяването на правото на собственост
или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите
условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 617,30 лв.:
Видно от НА за дарение на недвижим имот ***г. на *** Ж.М.,
4
ответниците И. Т. и Т. Т. са прехвърлили чрез дарение собствения си
недвижим имот – ***, находящ се в гр.***, *** на *** си М. Т., като са
запазили вещното право на ползване на имота докато са живи. Съгласно чл.
32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Разходите, направени за топлоенерия
представляват такива за задоволяване на нуждите на семейството, поради
което по отношение на тях съпрузите са солидарно отговорни. Съгласно
чл.122 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобИ.ето на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
5
сключването на последващ договор или открИ.е на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобИ.ето
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобИ.ето
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от
2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите
имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст
след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва
основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в
индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в
съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на
топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея
не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до
извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и
носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга
да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната
6
инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на
останалите необходими разходи.
Съгласно горецитираните норми и развити правни съображения, съдът
намира, че ответниците, които са си запазили вещното право на ползване
върху имота са клиенти на доставената топлоенергия. Няма твърдения, нито
ангажирани доказателства, така учреденото вещно право на ползване да е
погасено. В Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II
г. о., ГК е прието следното: „Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС
ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото
да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават
добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на
ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право
на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един
недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на
ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да
ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим
имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена
разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на
ползване за себе си и/или за друг чл. на семейството си. Запазеното право на
ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна
на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. Законодателят е уредил
хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с
разпоредбите на чл. 59 ЗС – правото на ползване се погасява със смъртта на
ползвателя- физическо лице или с прекратяването на ползвателя –
юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на
ползване се погасява при погИ.е на вещта или ако не се упражнява за период
по дълъг от 5 години, както и при слИ.е на качеството на ползвател и това на
собственик. По съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото
и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището
/недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на
7
имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на
лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др. Не може да има спор, че ползвателят може да се
предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл.
60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се
упражнява правото си чрез другиго.
Видно е от гореизложеното е, че при учредено ограничено вещно право
на ползване в полза на друго лице, собственикът се лишава от всяка
възможност да ползва вещта. Качеството на клиент на топлинна енергия се
свързва именно с лицето, което има право да ползва топлоснабдения имот.
Макар редакцията на чл.153, ал.1 ЗЕ да предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, използвайки съюза „и“, при
логическото тълкуване на същата се стига до извода, че закона не предвижда
едновременно двама клиенти на топлинна енергия- собственик и носител на
вещно право на полване, а придава качеството на клиент на топлинна енергия
на собственика или носителя на ограничено право на ползване като държи
сметка за това, че клиента е лицето, което може реално да ползва имота и да
потребява топлинна енергия. При наличите на вещно право на ползване, както
е посочено по-горе, собственика е лишен от правомощието да ползва имота,
поради което няма качеството на клиент на топлинна енергия. § 1, т.42 ДР ЗЕ
(в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди –
физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От
изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право
на ползване. (В този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по
гр.д.№ 3184/2013 г.) При учредено ограничено вещно право на ползване,
собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това
правомощие е прехвърлено на ползвателя. (В този смисъл Решение
№14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.). В посочения смисъл
8
са и мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 на ОСГК на ВКС, от
където е видно, че се приема, че при учредено вещно право на ползване не са
клиенти на топлинна енергия едновременно и собственика и носителя на
вещно право на ползване, а само полвателя. Приема се, че е възможно
едновременно клиенти на топлинна енергия да бъдат себственика или
носителя на вещното право на ползване наред с носителя на облигационно
право на ползване на имота примерно по договор за наем, съобразно
договорната свобода. По силата на ЗЕ обаче, клиент на топлинна енергия е
собственика на топлоснабдения имот или носителя на ограничено вещно
право на ползване, но не и двамата едновременно.
Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за
която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на клиенти на
топлинна енергия отвтениците дължат на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно
чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки
собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ
съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по
конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на
вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже,поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В
случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Неснователно е възражението, че претендираната сума е такава за
непоискана услуга, поради което не се дължи заплащане. В Тълкувателно
решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи
9
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание. От неспорените преписи-извлечения от сметка, както и
представените фактури и чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК се установи, че дължимата и незплатена сума за
доставена до собствения на ответника топлоснабден имот, топлоенергия е в
размер на 617,30 лв. за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., за която сума
искът следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 56,37 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Това се
установява и от чл.31 от Общите условия. Поради уговорения от страните
начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок,
не е необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора
срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за
забава. Размерът на претендираната лихва за забава се установи от
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и след
самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за
забава за периода, считано от дата на изпадането в забава 03.01.2020г. до
01.10.2021г. е в размер на 56.37 лв., за която сума следва искът да бъде
уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
10
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на
юрисконсултското възнаграждение. Предвид изложеното следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100,00
лв. С оглед горното следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 475,00 лв. /75,00 лв.+100 лв.+300 лв./за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И. Л. Т., ЕГН**********,
гр.***, *** и Т. Д. Т., ЕГН**********, гр.***, ***, че ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление: гр.***, *** сумата 617,30 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от
01.11.2019г. до 30.04.2021г., в едно със законната лихва от 13.10.2021г. за
11
която сума е издадена заповед за изпълнение № 3778/15.10.2021г. по ч.гр.д.
№********** 6495/2021г. по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника И. Л. Т., ЕГН**********,
гр.***, *** и Т. Д. Т., ЕГН**********, гр.***, ***, че ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата 56,37 лева, представляваща лихва за
забава върху 617,30 лв. за периода 03.01.2020г. – 01.10.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3778/15.10.2021г. по ч.гр.д.№**********
6495/2021г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Л. Т., ЕГН**********,
гр.***, *** и Т. Д. Т., ЕГН**********, гр.***, *** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ***, сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д. .№********** 6495/2021г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Л. Т., ЕГН**********, гр.***,
*** и Т. Д. Т., ЕГН**********, гр.***, *** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
“***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
***, сумата от 475,00 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12