Решение по дело №363/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2217
Дата: 8 юли 2024 г. (в сила от 8 юли 2024 г.)
Съдия: Райна Тодорова
Дело: 20247240700363
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2217

Стара Загора, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора НЕЙКА КОЛЕВА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА канд № 20247240600363 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. А. К. [ЕГН], подадена чрез пълномощника му адв. В. Д. от АК - Стара Загора, против Решение № 99 от 20.03.2024г., постановено по АНД № 595/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7915401 на ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин, по съображения, че от приложения като веществено доказателствено средство снимков материал, е невъзможно да се установи регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушението, съотв. не може да се определи точното място, където е направена снимката, а оттам и каква е била допустимата разрешена скорост за движение в този участък на пътя. Поддържа, че е допусната грешка при изчисляването на приспаднатия толеранс (максимално допустима грешка при измерването), което е довело до налагане на наказание, несъответстващо на извършеното нарушение и до процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, № 7915401 на ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на К. А. К. от гр. Стара Загора, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7915401, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на К. К. е наложена глоба в размер на 400лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 14.02.2023г., в 03.31 часа, в община Стара Загора, път І-5, км. 239+630 до бензиностанция ШЕЛ в посока гр. Димитровград – гр. Стара Загора, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 103км/ч и отчетен толеранс – 3км/ч, при превишена стойност на скоростта 43 км/ч, като извършеното нарушение е установено и заснето със Ситрафик радарна система ЕRS 400 – автоматизирано техническо средство № 1093DEA401080095.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалвания електронен фиш, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при неговото издаване не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че извършеното от К. К. нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно лицето е санкционирано с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното с МПС с рег. № [рег. номер] на посочените в електронния фиш дата, час и място, нарушение на скоростния режим. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния. Неоснователно е възражението на касатора, че от приложения като веществено доказателствено средство снимков материал, е невъзможно да се установи регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушението. Противно на твърдяното от жалбоподателя, изображението на регистрационната табела не е нито неясно, нито нечетливо, като от снимката еднозначно се установява регистрационния номер на автомобила, което е абсолютно достатъчно за индивидуализиране на МПС, при управлението на което е допуснато нарушението. Неоснователно е и възражението, че от снимковия материал не може да се установи точното място, на което е заснето управлението на МПС с измерената скорост на движение - координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал, като в случая вещественото доказателствено средство съдържа необходимата информация за точното място, на което е регистрирано нарушението и е заснето със стационарно АТСС; за действащото ограничение на скоростта; за посоката на движение на автомобила и за разположението на автоматизираното техническо средство. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че посоченото в електронния фиш АТСС, с което е измерена, фиксирана, отчетена и заснета скоростта на движение на управлявания от касатора автомобил, е одобрен тип автоматизирано техническо средство за измерване съгласно Закона за измерванията, преминало и метрологична проверка за съответствие, което АТСС установява и автоматично заснема и записва нарушението (превишението на скоростта); датата и точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. С оглед на което съдът приема, че изготвеният посредством това АТСС снимков материал, представлява годно веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП, доказателствената сила на което не е оборена по никакъв начин. От това доказателствено средство по несъмнен начин се установява превишаване на разрешената скорост за движение на 14.02.2023г., в 03.31 часа, на път І-5, км. 239+630 при управление на МПС с рег. № [рег. номер], в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, както обосновано и правилно е приел Старозагорският районен съд. Доколкото камерите на АПИ не представляват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, записите от тези камери не са регламентирани в закона като веществени доказателствени средства и съответно с тези записи не може да се оборва доказателствената стойност на приложеното към ЕФ доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Неоснователно е и възражението на касатора, че е допусната грешка при изчисляването на приспаднатия толеранс (максимално допустима грешка при измерването), което е довело до налагане на наказание, несъответстващо на извършеното нарушение на скоростния режим и до процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. Действително, съгласно разпоредбата на чл.755, ал.1, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, максимално допустимите грешки на скоростомерите могат да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h. В случая, съгласно приложеното веществено доказателствено средство, измерената скорост на движение на автомобила е била 107 км/ч т.е над 100 км/ч, при което максимално допустимата грешка е ± 3 % от измерената стойност на скоростта или 3.2км/ч. В този смисъл посочването в ЕФ, че приспаднатият толеранс е 3км/ч (вместо - 3 % или - 3.2км/ч), противно на твърдяното от касатора, очевидно нито представлява съществена нередовност, опорочаваща издадения електронен фиш, нито накърнява правото на защита на санкционираното лице, нито води до налагане на наказание, несъответстващо на извършеното нарушение на скоростния режим. Дали ще бъде приспаднат толеранс от 3км/ч или от 3.2км/ч, е абсолютно ирелевантно както за съставомерността на деянието, така и за неговата административнонаказателна правна квалификация – като нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – управление на МПС при превишаване на разрешената скорост на движение извън населено място от 41 до 50 km/h. Нещо повече – с оглед приетите с ЕФ за установени стойност на скоростта от 103 км/ч и съотв. превишена стойност на скоростта от 43 км/ч, очевидно при приспадането на максимално допустимата грешка на скоростомера - 3 % от заснетата скорост на управление от 107км/ч, реално отчетеният толеранс е по-голям от нормативно предвидения, при извършено закръгляне в полза на санкционираното лице.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 20.03.2024г., постановено по АНД № 595/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7915401 на ОД на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:
Членове: