РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501153 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от П. М. М., ЕГН **********, чрез адв. Т.Ч.,
против Решение № 2202/30.06.2020 г., постановено по гр.д. № 4724/ 2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив (ПРС), III бр. с., с което е определен режим на лични контакти
на ищците Х. Д. М., ЕГН **********, и Г. Л. М., ЕГН **********, с техния внук С. Л.
М., ЕГН ***, както следва: всяка първа седмица от месеца – от 18 ч. в петък до 9 ч. в
събота, когато детето ще има режим за лични контакти с бащата в събота и неделя,
една седмица през лятото, която не съвпада с годишния отпуск на майката, за по 2 часа
на рождения ден на детето всяка година. За осъществяване на тези срещи следва
ищците да вземат и връщат детето от и до дома на майката П. М. М., ЕГН **********,
а за първа седмица на месеца ще се счита седмицата, в която всички дни носят дати от
съответния месец.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, и такива за допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на материалния и процесуалния закон. Навеждат се подробни аргументи за
несъблюдаване на чл. 235, ал. 2 ГПК и липса на анализ на събраните по делото
писмени и гласи доказателства, в частност показанията на св. Н. И. и св. И. Л.. Твърди
се да са допуснати процесуални нарушение във връзка с доклада по далото и
събирането на доказателствата. Излагат се още съображения по същество и такива за
неправилност на изводите на районния съд. Иска се отмяна на решението и отхвърляне
на исковата молба. Претендират се разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК от Х. Д. М.,
ЕГН **********, и Г.Л., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Н.Д., с който се
1
оспорва въззивната жалба и се излагат подробни аргументи в подкрепа на
първоинстанционното решение, което се моли да бъде потвърдено. Считат, че въз
основа на събраните по делото доказателства се доказвала основателността на исковата
претенция. Оспорва се съдът да е допуснал твърдените в жалбата процесуални
нарушение. Претендират разноски за въззивното дело
Постъпил е и отговор от Л. Г. М., ЕГН ********** – баща на малолетното дете и
ответник по делото, с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита
претенцията на ищците – негови родители, за основателна. Твърди жалбоподателката
да възпрепятства възможността бащата и неговите родители да осъществяват контакти
с детето. Моли да се отхвърли жалбата.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезира с иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК
от Х. Д. М. и Г. Л. М. против П. М. М. и Л. Г. М. за определяне на режим на лични
отношения с техния внук и дете на ответниците - С. Л. М..
Посочената роднинска връзка между страните, а именно, че ищците са баба и
дядо по бащина линия на малолетното дете С. М., както и че то е син на двамата
ответници, е безспорно установена и се извежда от представените по делото две
удостоверения за раждане – на детето и на неговия баща Л.М.. Не се спори и че бракът
между двамата родители е прекратен с решение № 1280 от 14.04.2016г по бр.д. №
460/2016 г. на ПРС III бр. с. Със същото решение, влязло в законна сила на 14.04.2016
г., е предоставено упражняването на родителските права на майката, а за бащата е
определен следния режим на лични отношения – всяка първа седмица от месеца от 9 ч.
в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, всяка трета седмица от месеца от 17 ч. в петък
до 18 ч. в неделя с преспиване, 5 дни през пролетната ученическа ваканция, 5 дни през
зимната ученическа ваканция, два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с
годишния отпуск на майката, всяка четна година от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 26
декември с преспиване, всяка нечетна година по време на Великденските празници от
10 ч. на първия ден / Разпети петък / до 18 ч. на последния ден с преспиване при
бащата, както и всяка нечетна година от 10 ч. на 31 декември до 18 ч. на 2 януари.
Установява се и че ищците и техния син Л.М. през последните няколко години
са в силно влошени отношения с ответницата П.М.. Това от една страна не се оспорва
от страните, а от друга е се извежда от двете дела по ЗЗДН, заведени от П.М. срещу
бившия и съпруг. Видно от приетите пред първата и пред въззивната инстанции две
влезли в сила решения по реда на чл. 4 от ЗЗДН /първото през 2018 г., а второто през
2020 г./ и двете молби за защита от домашно насилие са били неоснователно заведени
от П.М.. Не се оспорва, че по време на двете производство бащата е бил ограничен в
2
режима си на лични контакти с детето.
По делото е представен социален доклад от ДСП – Пловдив, видно от който към
настоящия момент детето се отглежда от майка си по адекватен начин, като за него са
създадени много добри жилищни и битови условия с безопасна среда и в двете жилище
– на майката и на бащата. В хода на въззивното дело е прието за безспорно, че
понастоящем Л.М. не живее заедно с Х. и Г.М., които пък живеят в с. П.. Със
социалния доклад е констатирано още, че е в интерес на детето да общува с двамата си
родители, както и с разширеното семейство.
Прието е и заключение по съдебно-психологична експертиза (СПЕ) относно
детето С. М., което заключение се кредитира и от въззивния съд като пълно, подробно
и компетентно изготвено от специалист в съответната област на науката. Не се споделя
изложеното във въззивната жалба за наличие на противоречие в експертното
заключение и непоследователност на изводите. Напротив, изложеното от вещото лице
е последователно и добре мотивирано. Експертът е отговорил изчерпателно на
поставените въпроси, приложил е различни методи на обследване и е описал изводите,
до които е достигнал, вкл. е защитил заключението си и устно в открито съдебно
заседание. В частност вещото лице е посочило, че установената „ситуативна
тревожност“ се дължи на конкретни ситуации, които са неприятни за детето, като това
безпокойство, по мнение на експерта, е искрено. При постановяването на своя акт,
въззивният съд е взел предвид, че според експертното заключение, детето има
изградена силна емоционална връзка с майката, която за него е значимият възрастен и
авторитет, и се чувства спокоен и щастлив в присъствието на нейното семейство, а по
отношение семейството на бащата изпитва нежелание да осъществява срещи с тях.
Емоционалната връзка между детето и бабата и дядото по бащина линия понастоящем
е прекъсната, поради влошените междуличностни отношения между страните. Според
експерта детето е податливо на внушения и е подложено на отрицателни внушения от
страна на майката относно семейството на бащата, като не изключва наличие на
негативни оценъчни коментари по адрес на майката и от страна на бабата и дядото по
бащина линия, с оглед влошените отношения между страните.
В хода на първоинстанционното дело са разпитани по двама свидетели на
ищците и на ответницата П.М. и един свидетел на ответника Л.М.. Въззивният съд е
дал вяра на показанията на всички свидетели, тъй като показанията на всеки от тях са
подробни, последователни и описващи лични впечатления за различни факти. Не е
налице и съществено противоречие между отделните показания нито помежду им,
доколкото всеки говори за отделни свой непосредствено възприети обстоятелства, нито
с останалите доказателства по делото. В тази насока съдът е ползвал и кредитирал
показанията по следния начин.
От показанията на свидетелите Н. Б. и В. О., разпитани по инициатива на
ищците се установява, че ищците са полагали грижи за детето преди развода на
родителите, както и че детето е било щастливо при срещите с баба си и дядо си по
бащина линия. С. Б. твърди, че след развода бабата и дядото са осъществявали срещи с
детето по време на режима на лични отношения на бащата. И двете свидетелки
заявяват, че през последната година преди разпита им, ищците не са имали възможност
да се видят с малолетното дете С. М., като причина за това било заведено дело от П.М.,
което препятствало срещите. Свидетелките заявяват да им е споделяно от Х.М., че
жалбоподателката възпрепятства срещите на ищците с внук им, а св. О. твърди да е
била очевидец на подобно поведение.
Показанията на свидетелите Н. И. /живеещ на съпружески начела с
3
жалбоподателката/ и И. Л. /брат на жалбоподателката /, разпитани по инициатива на
П.М., са ценени на основание чл. 172 ГПК, доколкото се подкрепят от другите
доказателства по делото. От изложеното от св. И. се установява, че назад във времето
бабата и дядото се прекарвали време с детето, но поради заведените дела по ЗЗДН
срещите са били престанали, както и че ищците са ползвали режима на лични
отношения на бащата, за да се виждат с детето – в тази част показанията съответстват с
изложеното от свидетелките Б. и О.. Твърди се от св. И. детето да му се е оплаквало от
инциденти по време на срещите със семейството на бащата, както и че С. М. изпитвал
нежелание да осъществява такива срещи. Последното е констатирано и от вещото лице
по СПЕ. Твърди ищците да настройват детето против майка му и самия свидетел, но
обективни данни в тази насока, които да подкрепят тези показания, липсват по делото.
Установява се от показанията, че комуникацията между страните е силно ограничена –
страните не отговарят на телефонни обаждания, което подкрепя извода за влошените
отношения помежду им. От изложеното от св. Л. се подкрепя извода за силно
влошените отношения между страните, като в тази насока той изразява е свои лични
впечатления. Свидетелят говори и за случка, лично възприета от него, при която
осъществяването на личните контакти на детето с баща му е било затруднено, вкл. и
поради нежелание на детето. Твърди, че семейството на бащата често е имало
възможност да виждат детето и извън режима, но последно това се било случило
година преди разпита, т.е. изложеното се подкрепя и от другите показания, доколкото
свидетелите заявяват назад във времето да се осъществявали такива срещи
сравнително безпрепятствено. Св. Л. сочи още, че ищците са осъществявали контакти
с детето по време на режима на бащата, като от малолетния С. бил чул, че семейството
на бащата говорело против майката. Съдът е ценил показанията на двамата свидетели
в частта, в която предават думи на детето, като е съобразил, че и двамата не са били
свидетели на конкретните случки, а предават чужди думи, а също така и с оглед
заключението по СПЕ, съгласно което детето е силно привързано към майка си и
предвид неговата възраст е склонно да преувеличава и променя факти и събития.
От показанията на свидетелката Х. Д., разпитана по инициатива на Л.М. са
установява, че детето С. М. се чувства добре и щастлив при срещите със семейството
на бащата, след преодоляване на първоначалното притеснение. Твърди детето да е
споделяло, че майка му не разрешава да ползва играчки и да носи дрехи, дадени му от
семейството на бащата, като в тази част показанията й също са ценни с оглед на това,
че се препредават думи на самото дете. Според свидетелката предаването на детето за
осъществяване режима на лични контактни се осъществява трудно, като често липсва
съдействие от страна на майката. Твърди бабата и дядото да осъществяват срещи с
детето по време на режима на бащата, което се подкрепя от данните по делото.
Съдът е кредитирал представените от Л.М. във въззивното производство
протоколи на Асоциация „Д.“ към от Център за социална рехабилитация и интеграция
на деца от рискови групи от дати 12.09.2019 г., 27.09.2019 г., 10.10.2019 г., 15.10.2019
г., 27.12.2019 г. и 31.12.2019 г., доклад от 16.10.2019 г. и заключителен доклад за
предоставяне на услуги от 18.02.2020 г., в следния смисъл – че страните са ангажирали
услугите на организация, свързана със защита интересите на децата, чиито цели в
принципен план са били консултиране и преодоляване на негативните последици от
раздялата на родителите и превенция на родителско отчуждение. В хода на
предоставените услуги са извършени множество срещи, като програмата е прекратена,
поради постепенна липса на съдействие от страна на майката и окончателен неин отказ
от предоставените услуги. Касателно направените фактически констатации и изразени
експертни мнения и становище, съдът не е ползвал разглежданите писмени
4
доказателства.
В хода на въззивното дело са представени и приети шест протокола от
изпълнителни действие по предаване на дете, изготвени по изпълнително дело №
20198190400311 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, рег. № 819, които се кредитират от
съда, доколкото не са оспорени по надлежен ред и са документи, изготвени от
длъжностно лице – съдебен изпълнител, в кръга на неговите компетенции. Видно от
тези протоколи на дати 19.01.2021 г., 06.02.2021 г., 06.03.2021 г., 19.03.2021 г.,
30.04.2021 г. и 03.04.2021 г. не е осъществен определение режим на лични отношение
между бащата и малолетното дете С. М.. Видно от съдържанието на протоколите
основна причина за това е липсата на съдействие от страна на майката П.М..
С отговора на Л.М. на настоящата въззивна жалба са направени фактически
твърдения относно случки, при които П.М. е възпрепятствала срещите между детето и
баща му на конкретно посочени в отговора дати. Констатира се обаче от въззивния съд,
че доказателства относно тези твърдения не са представени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи.
По силата на чл. 128, ал. 1 СК бабата и дядото могат да поискат от районния съд
по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е
в интерес на детето. По делото е безспорно, че ищците са баба и дядо по бащина линия
на малолетното дете С. М.. Следователно те разполагат с възможността да поиска
определяне на режим на лични контакти. Същите са осъществявали срещи с детето по
време на режима на бащата Л.М. – син на ищците. Тези срещи обаче са силно
ограничени през последните години поради неоснователно заведени две дела по ЗЗДН
от страна на майката П.М. спрямо бащата, като до приключване на тези производства,
ищците не са имали възможност да се ползват от режима на лични отношения на
техния син и не са осъществявали срещи с внука си. Видно от представените
протоколи по изпълнително дело № 20198190400311 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова,
рег. № 819, срещите между бащата, респ. бабата и дядото, и детето С. М. също са
възпрепятствани от майката. За съпротива от страна на майката да предаде детето
говори и свидетелката Д.. Извод за подобно поведение се прави и от представените
протоколи и доклади на Асоциация „Д.“, съгласно които предоставянето на услугите на
центъра за съдействие и консултиране при проблемите със С. М. във връзка с раздялата
на родителите, са били прекратени по инициатива на майката. В тази насока, трайната
съдебна практика е извела от разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.),
предвиждаща право на лични контакти на бабата и дядото с внук им, изискването да се
пречи на бабата и дядото да осъществяват контакти с детето. Това условия се намира
да е изпълнено според въззивния съд. Майката също така не съдейства за решаване на
проблема за нарастващото отчуждение на детето спрямо бащата, бабата и дядото, а по-
скоро за неговото задълбочаване, предвид на това, че по СПЕ е констатирано тя да
настройва детето против семейството на бащата. Следователно за ищците е породено
правото да поискат от съда да им се осигури време за срещи с техния внук С. М..
За да бъде уважена исковата претенция обаче, тези срещи следва да са в интерес
на детето, което следва както от изричния текст на чл. 128, ал. 1 СК, така и от
принципите, залегнали в ЗЗДет. Установено е по делото, че страните са в силно
влошени отношения помежду си и че детето до голяма степен е настройвано от
неговата майка против семейството на бащата, като според вещото лице по СПЕ
емоционалната връзка между детето и бабата и дядото е прекъсната, поради тези
отношения на страните и липсата на срещи между ищците и внук им. Според приетия
5
социален доклад обаче в интерес на детето е то да осъществява контакти с
разширеното семейство на своя баща. Освен това се установява от показанията на св.
Д., че детето е спокойно при срещите с баща си и ищците, след като преодолее
първоначалното притеснение. Това се подкрепя и от изследването, проведено при
изготвянето на заключението по СПЕ, при което е проведена среща между ищците и
техния внук. Установено е и че назад във времето детето е било щастливо в
присъствието на своите баба и дядо, които са полагали грижи за него и са помагали
активно в отглеждането му. Следователно съдът намира, че е в интерес на детето да се
определи самостоятелен режим на лични отношения на ищците с техния внук, за да не
са обвързани бабата и дядото с режима на бащата, който често бива ограничаван от
майката.
Въззивният съд като съобрази гореизложеното, както и възрастта на детето – 9
години, обстоятелството, че бабата и дядото все пак виждат детето по време на режима
на бащата, който се намира и да е сравнително разширен, влошените отношения между
страните, както и това, че отглеждащият детето родител е майката, която посреща
неговите нужди по добър начин и към която детето е силно привързано, намира, че
подходящо, с оглед интересите на детето, е да се определи по-кратък режим на лични
отношения между бабата и дядото, а именно за три часа всеки месец. Доколкото са
налице данни, че детето изпитва силно смущение, тревожност и нежелание да се
извършва неговото предаване от единия родител на другия, то съдът намира, че този
режим на ищците следва да се осъществява в близко време до режима на бащата. В
тази насока за подходящо време се намира петък следобед от 17 ч. до 20 ч., всяка първа
седмицата на месеца, през която бащата има режим на лични отношение с детето през
събота от 9 ч. до неделя в 18 ч. Срещите следва да се осъществяват в гр. Пловдив, като
съдът се надява, че те ще се ползват от страните не за задълбочаване на конфликта
между родителите, потърпевш от който е самото дете, а за заздравяване на връзката
между ищците и техния внук С. М. и за улесняване на предаването на детето и
осъществяването на личните отношения на бащата през следващия ден, респ.
следващата седмица от месеца, през която бащата също следва да взима детето.
С оглед на горното режимът на лични отношения на бабата и дядото ще следва
да се измени, доколкото определеният от районния съд се намира за твърде разширен.
В тази насока атакуваното решение ще се отмени относно определения от районния
съд режим на лични отношения, като вместо това се постанови нов режим, съобразно
мотивната част на настоящото решение
Относно разноските.
Предвид изхода на спора, доколкото изложеното в жалбата се намира за
частично основателно, а режимът за бабата и дядото за лични отношения с техния внук
се намалява, но все пак се определя такъв, то разноските за въззивното дето ще останат
в тежест на страните, както са ги сторили. Липсват основания да се ревизират
присъдените от първата инстанция разноски по делото, доколкото постановявайки
различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата
молба, а уважава исковата претенция /в т.н. Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК /.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 2202/30.06.2020 г., постановено по гр.д. № 4724/ 2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, III бр. с., с което е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични
контакти на Х. Д. М., ЕГН ********** И Г. Л. М. ЕГН **********, с техния внук С. Л.
М., ЕГН ***, както следва: всяка първа седмица от месеца – от 18,00 ч. в петък до 9,00
ч. в събота, когато детето ще има режим за лични контакти с бащата в събота и неделя,
една седмица през лятото, която не съвпада с годишния отпуск на майката, за по 2 часа
на рождения ден на детето всяка година, като за осъществяване на тези срещи ищците
следва да вземат и връщат детето от и до дома на майката П. М. М., ЕГН **********, а
за първа седмица на месеца ще се счита седмицата, в която всички дни носят дати от
съответния месец, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на Х. Д. М., ЕГН ********** И Г. Л. М.
ЕГН **********, с техния внук С. Л. М., ЕГН ***, както следва: за времето от 17,00
часа до 20,00 часа в ден ПЕТЪК на всяка първа седмица от месеца, в която детето има
определен режим за лични контакти с бащата в събота и неделя. Срещите ще се
осъществяват в гр. Пловдив.
Въззивното решение подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщението, пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките
за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7