Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1938 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът - „Й.х.” ООД, твърди, че е собственик на 17 360
броя фотоволтаични модули, всеки от тях с мощност от 230 W, с тегло от 23 кг.,
с дължина от 1 650 мм, с широчина от 990 мм,
и с цена от 0, 53 евро/ Wp. Посочва, че ги е придобил по силата на
сключени на 27.04.2012 г. четири договора за продажба. Заявява, че тези вещи са
доставени от него за монтиране във фотоволтаична електроцентрала, която е
собственост на ответното дружество „В.С.” ЕАД, която е изградена в поземлени
имоти, намиращи се в землището на с. Стамболово, Община Стамболово, Област
Хасково, местност „Юмрук Ая”, и представляващи имот № 00289 с площ от 49, 283
дка., при граници: имоти № 000282, 000383, 000290, 000235 и 000383, както и
имот № 00290 с площ от 212, 938 дка., при граници: имоти № 000235, 000288,
000219, 000328, 000220, 000760, 000225, 000226, 000333, 000221, 000222, 000223,
000224 и 000334. Посочва, че той е заплатил разходите за превоз на тези вещи,
които са в размер на 103 584, 54 евро. Твърди, че фотоволтаичните модули са
закрепени върху метални конструкции с болтове и представляват част от
фотоволтаичната електроцентрала. По този начин ответникът е използвал тези вещи
за периода от 28.06.2012 г. до 30.07.2014 г. Ищецът твърди, че липсва валидно
правно основание за получаване от ответника и за ползване на собствените му
фотоволтаични модули, тъй като между страните не е сключен договор за продажба
или друг договор, който да създава права върху тях за ответника. С оглед на
тези факти счита, че ответникът се е обогатил неоснователно като си е спестил
разходите за извършения превоз на фотоволтаичните модули, които възлизат на
сумата от 103 584, 54 евро, с която ищецът е обеднял, тъй като е заплатил
разходи в посочения размер на превозвача. Ответникът се е обогатил и като е
спестил разходи за заплащане на цена за ползване на процесните фотоволтаични
модули на ищеца, който
е техен собственик, които възлизат на сумата от 50 000 евро. Ответникът се е
обогатил и със стойността на 13 160 броя от тези модули, които е вложил в
изградената от него фотоволтаична електроцентрала, която възлиза на сумата от 1
604 204 евро, с която сума ищецът, който е собственик на вещите е обеднял.
Поради изложеното „Й.х.” ООД моли „В.С.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати сума
в общ размер на 1 757 788, 54 евро, представляваща такава, с която ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца, който е обеднял с нея. Претендира да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът - „В.С.” ЕАД, оспорва предявения
иск. Твърди, че ищецът не е собственик на процесните фотоволтаични модули, тъй
като на 27.04.2012 г. е сключил три договора за продажбата им на трето лице,
които не са развалени. Впоследствие преобретателят на модулите е сключил
договор с друго лице, което е придобило собствеността върху тях, като те са и
предадени в негово владение. Ответникът посочва, че не е получавал процесните
фотоволтаични модули, както и че те не са монтирани във фотоволтаичния парк „Д.С.“.
Прави възражение за придобиване по давност на процесните вещи, като се позовава
на осъществено владение в периода от месец май –юни 2012 г. до датата на
предявяване на настоящия иск. Поради изложеното моли да се отхвърли предявения
иск. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На първо място, следва да се посочи, че при съобразяване на посочените в исковата молба факти, на които ищецът основава претенциите си за получаване на суми в общ размер от 1 757 788, 54 евро, се налага изводът, че предмет на разглеждане са искове, които произтичат от настъпило неоснователно обогатяване в отношенията между страните.
Исковете за присъждане на сумата от 103 584, 54 евро, представляваща направени от ищеца разходи за транспорт на собствените му фотоволтаични модули, които ответникът си е спестил и на сумата от 50 000 евро, която представляват разходи за ползване от ответника на собствените на ищеца фотоволтаични модули, трябва да се квалифицират по чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като ищецът изрично сочи, че между страните няма възникнали никакви облигационни отношения от сключен договор, както и че той е обеднял със сумата от 103 584, 54 евро и със сумата от 50 000 евро, а ответникът се е обогатил с тези суми, тъй като си е спестил заплащане на разходи в този размер, които е трябвало да направи за своя сметка с оглед получаването и ползването без да е налице правно основание за това на 17 360 броя фотоволтаични модули /панели/, т.е. налице е позоваване на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
Искът за заплащане на сумата от 1 604 204 евро, представляваща равностойността на 13 160 броя от собствените на ищеца фотоволтаични модули, следва да се квалифицира по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, който фактически състав е специален такъв, като той също произтича от извъндоговорния факт на настъпило неоснователно обогатяване. Този извод следва при съобразяване на това, че ищецът основава тази своя претенция на следните факти: на това, че е собственик на описаните фотоволтаични модули, които представляват движими вещи, че те са били предадени на ответника, който е имал задължение да ги върне на ищеца, което той не е изпълнил, тъй като ги е отчуждил чрез извършване на непарична вноска в капитала на дружеството „Д.-С.” ЕАД, представляваща право на собственост върху изградена фотоволтаична електроцентрала, част от която са и тези фотовлтаични модули. В доклада съдът не е дал точната правна квалификация на претенцията на ищеца за тази сума, което трябва да се коригира с настоящото съдебно решение. Тази корекция представлява по своята същност само прецизиране на правната квалификация на заявената претенция чрез подвеждане на твърдените от ищеца факти под един от всички фактическите състави, предвидени в ЗЗД, с които е регламентирана отговорността при настъпило неоснователно обогатяване. С корекцията не се променя дадената от съда квалификация по начин, по който претенцията на ищеца да бъде подведена под правна норма, регламентираща право, което произтича от напълно различен правопораждащ факт, поради което е допустимо тя да бъде направена с решението, ез да се налага съдът да извършва някакви процесуални действия по разпределяна на доказателствена тежест по нов начин.
В случая ищецът основава всички свои претенции за неоснователно обогатяване срещу ответника на следния факт – на това, че е собственик на 17 360 броя фотоволтаични модули /панели/, с мощност 230 W, с тегло 23 кг., с дължина 1650 мм., като твърди, че е бил лишен от възможността да упражнява правомощията, които правото на собственост върху тези движими вещи му дава, които са да ги владее и да ги ползва, тъй като фактическата власт върху тях се е осъществявала от ответника без наличие на правно основание за това. Ето защо и за да се приеме, че за ищцовото дружество е налице обедняване трябва да се докаже на първо място, че то е титуляр на правото на собственост върху спорните 17 360 броя фотоволтаични модули /панели/.
По делото не е спорно, че ищецът „Й.х.” ООД е придобил процесните 17 360 броя фотоволтаични панели по силата на сключени четири догвора за продажба с дружеството „Л.Г.” ООД. Това се твърди от ищеца, като същевременно не се оспорва от ответника, чиито възражения срещу основателността на иска се основават само на това, че „Й.х.” ООД се е разпоредил с правото на собственост върху панелите в полза на трето лица, а не че не го е придобил на посоченото в исковата молба основание. Тези факти се установяват и от приетите като писмени доказателства по делото четири договора за продажба на панели, сключени на 27.04.2012 г., между „Л.Г.” ООД, като продавач, и „Й.х.” ООД, като купувач, по силата на които сделки последният е придобил срещу заплащане на покупна цена правото на собственост върху общо 17 920 броя фотоволтаични панели. Доколкото в съдържанието на тези сделки движимите вещи, които са предмет на продажбата, са описани като вид и с индивидуализиращи ги белези, идентични с тези на фотоволтаичните панели, посочени в исковата молба, то съдът намира, че те са именно процесните вещи, които се твърди, че са собственост на „Й.х.” ООД.
В производството не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът се е разпоредил с така придобитите фотоволтаични панели за периода от сключване на описаните четири сделки за продажба до 30.07.2014 г., до която дата се твърди, че те са използвани без основание от ответника. Това не е станало на основание три писмени договора за продажба, сключени на 27.04.2012 г., между ищеца и дружеството „Е.-Т.” АД, в качеството му на купувач. Между страните не се спори, че предмет на тези три сделки са точно тези фотоволтаични панели, които „Й.х.” ООД е придобил по силата на четирите договора за продажба, сключени с „Л.Г.” ООД. От съдържанието на тези договори обаче се установява, че страните по тях са постигнали уговорка, че правото на собственост върху вещите, предмет на продажбата, ще се прехвърля върху купувача не от момента на сключване на договорите, а след изплащане на уговорената покупна цена за тях. Ищецът твърди, че покупната цена по тези сделки не е платена от купувача нито на падежа, нито към момента, който факт е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес. В тежест на ответника по делото е да установи положителния факт, който той твърди и който го ползва в процеса, че цената е платена. По делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че купувачът „Е.-Т.” АД е заплатил на продавача покупната цена на фотоволтаичните панели, които са предмет на трите сделки за продажба от 27.04.2012 г., поради което съдът трябва да приеме, че не са настъпили условията, при които страните по тези договори са предвидили, че ще се прояви техният вещнотранслативен ефект. Следователно правото на собственост върху процесните панели не е прехвърлено на продавача „Е.-Т.” АД и негов титуляр за спорния период продължава да бъде дружеството „Й.х.” ООД.
С оглед горното съдът намира, че считано от 27.04.2012 г. ищецът е придобил правото на собственост върху 17 360 броя фотоволтаични модули /панели/, с мощност 230 W, с тегло 23 кг., с дължина 1650 мм, като по делото не се установява този субект да се е разпоредил с притежаваното от него вещно право за периода от 28.06.2012 г. до 30.07.2014 г. или то да е преминало в патримониума на друго лице по силата на оригинерно основание за това, включително на основание придобивна давност.
За да бъде уважен всеки един от предявените в процеса осъдителни искове, трябва да се установи, че за ищеца като собственик на движимите вещи, представляващи 17 360 броя фотоволтаични модули, е настъпило обедняване, както и че за ответника е настъпило обогатяване и че е налице връзка между тези две състояния. Ищецът твърди, че в случая обогатяването и обедняването са настъпили от следния факт, а именно от това, че описаните вещи са излезли от неговата фактическа власт като са предадени на ответника, който ги е държал за периода от 28.06.2012 г. до 30.07.2014 г. и след тази дата ги е отчуждил като ги е прехвърлил на трето лице чрез извършване на непарична вноска в капитала му. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали от събраните по делото доказателства се установява, че тези обстоятелства са настъпили.
Ответникът оспорва факта, че процесните фотоволтаични панели са му предадени във фактическа власт, поради което и в тежест на ищеца е да докаже, че този факт е осъществен при условията на пълно и главно доказване.
В тази връзка на първо място съдът взема предвид това, че страните в настоящото производство са страни и по друго дело, по което има постановено влязло в сила съдебно решение – решение от 24.08.2017 г., постановено по т.д. № 1862/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 9 състав. Това съдебно решение има сила на пресъдено нещо, която настоящият съдебен състав е длъжен да зачете, чиито обективните предели се разпростират върху предмета на делото, т.е. върху установеното с него право, включително и факта, от който то произтича, т.нар. правопораждащ факт. Предмет на разглеждане по приключилото съдебно производство е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 57, ал. 2 ЗЗД за осъждане на „В.С.” ЕАД да заплати на „Й.х.” ООД сумата от 511 980 евро, представляваща паричната равностойност на 4 200 бр. фотоволтаични модули (панели), всеки, с мощност 230 W; тегло 23 кг.; дължина 1 650 мм; широчина – 99 мм, които са част от общия брой фотоволтаични панели, на които ищецът твърди, че е собственик в настоящото производство, които са общо 17 360 броя. Правопораждащите факти, на които се основава претенцията по приключилото производство са следните: - че „Й.х.” ООД е собственик на 4 200 бр. фотоволтаични модули (панели), - че „В.С.” ЕАД държи тези вещи без основание, - че след като е бил поканен да ги върне ги е отчуждил като е извършил непарична вноска в капитала на „Д.С.” ЕАД. С оглед на това и доколкото с посоченото съдебното решение предявеният иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е уважен частично, то трябва да се приеме, че в отношенията между страните по спора е установено със задължителна сила, че „Й.х.” ООД е собственик на 1 960 бр. фотоволтаични модули (панели), - че „В.С.” ЕАД държи тези вещи без основание, - че след като е бил поканен да ги върне ги е отчуждил като е извършил непарична вноска в капитала на „Д.С.” ЕАД. Доколкото с постановеното съдебно решение е отхвърлен част от предявения иск, то със задължителна сила в отношенията между страните е отречено, че в полза на „Й.х.” ООД е възникнало вземане към „В.С.” ЕАД за получаване на равностойността на 2 240 от фотоволтаичните модули, както и е отречено настъпването на правопораждащите тази претенция факти, единият от които е че последното дружество държи тези движими вещи, без да има правно основание за това.
С оглед горното, трябва да се заключи, че настояшият съдебен състав не може да преразглежда въпроса дали „В.С.” ЕАД е получило и е държало 4 200 бр. от процесните 17 360 броя фотоволтаични модули, а трябва да приеме за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че „В.С.” ЕАД е получило 1 960 броя от тези вещи и ги е държало до момента, в който се е разпоредило с тях по силата на извършен апорт, и съответно, че това дружество не е получило и не е държало 2 240 броя от фотоволтаичните модули, които са предмет на иска по чл. 57, ал. 2 ГПК, който е разгледан по т.д. № 1862/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 9 състав.
На следващо място, съдът ще разгледа дали от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е придобил фактическата власт върху 13 160 броя от процесните фотоволтаични панели, които не са били предмет на иска, който е разгледан в съдебното производство, приключило с влязлото в сила съдебно решение.
По делото няма представени писмени доказателства, от които да се установява, че ищецът „Й.х.” ООД или някое друго лице е предало фактическата власт върху процесните 13 160 броя фотоволтаични модули точно на ответното дружество. Това не се доказва от приетите като доказателства товарителници, в които са удостоверени факти относно превоза на закупените от ищеца соларни панели. Това е така, тъй като в нито един от тези документи не е посочено, че стоките са доставени на дружеството „В.С.” ЕАД или на лице, което действа като негов представител. В товарителниците е записано като място на доставяне на движимите вещи, чийто превоз е удостоверен с тях, едно населено място в България – с. Стамболово, но не е уточнен точен адрес в това селище или намиращ се в него конкретен обект, до който вещите е трябвало и са били доставени. Следователно няма как да се заключи, че панелите са предадени точно в собствените на ответника парцели, в които е изградена фотоволтаична централа. Посочването в товарителниците на собственото име на едно физическо лице, на което да бъдат доставени соларните панели, не е достатъчно за неговата индивидуализация, поради което и от това записване не може да се направи извод, че вещите са получени от лице, което е действало от името и за сметка на „В.С.” ЕАД.
Фактът, че процесните фотоволтаични панели след като са били закупени от ищеца са предадени на ответника се оборва от останалите събрани по делото писмени доказателства, от които може да се заключи, че тези вещи са предадени на правен субект, напълно различен от дружеството „В.С.” ЕАД, а именно на юридическото лице „Е.-Т.” АД въз основа на сключените между него и ищеца три броя договори за продажба. В тези три договора като място за доставка на фотоволтаичните панели, които са предмет на продажбата, е посочено населеното място с. Стамболово в Република България. Както беше посочено това населено място е записано като място за доставка на фотоволтаичните панели и в приетите като доказателство по делото международни товарителници. От това съвпадение на мястото на доставка на вещите, посочено в двата документа, би могло да се заключи, че товарителниците са съставени, за извършения превоз именно на вещите, които са предмет на сделките за продажба, сключени между ищеца и „Е.-Т.” АД и които както се посочи са точно процесните фотоволтаични панели, както и че с тях е удостоверено предаването им на дружеството „Е.-Т.” АД, което е различен от ответника правен субект.
Фактът на предаване на процесните фотоволтаични панели във фактическа власт на ответното дружество - „В.С.” ЕАД, не се установява и от разпитаноте по делото свидетели. Нито един от тях не сочи в показанията си пред съда, че панели от вида и с характеристики като процесните са доставяни в собствената на ответника фотовлтаична централа в с. Стамболово. Свидетелят Е.Е.заявява в разпита си, че фотоволтаични панели, за които са съставени приетите като доказателства по делото товарителници, не са доставяни на централата на „В.С.” ЕАД, а в имот в с. Стамболово, който е съседен на този, в който е изградена централата, както и посочва, че за изграждането на тази централа са използвани соларни панели, които са от различен производител, от този, който е изработил процесните - те са били с марка „Ренесола”, а не „Лайтуей”. Свидетелят Д.К.също посочва, че фотоволтаичните панели, които са използвани за изграждане на електрическата централа на ответното дружество в с. Стамболово са марка „Рене солар”, като заявява, че не си спомня на този обект изобщо да са доставяни панели с производител „Лайтуей”. Същите факти изнасят пред съда и другите двама разпитани свидетели Й.Г.и Н.П.– и двамата заявяват, че във фотоволтаичната централа на ответника в с. Стамболово са монтирани само панели „Ренесола”, но не и такива, произведени от „Л.Г.” ООД, каквито се твърди да са процесните.
С оглед на изложеното трябва да се обобщи, че по делото от представените от ищеца доказателства, не се установява фактическата власт върху процесните 13 160 броя фотоволтаични модули да е била предадена на ответното дружество, поради което и няма как то да я е осъществявало за периода от 28.06.2012 г. до 30.07.2014 г. Ето защо съдът приема, че тези факти не са осъществени, което пък означава, че за „В.С.” ЕАД не е настъпило твърдяното в исковата молба обогатяване със стойността на собствените на ищеца фотоволтаични панели, със стойността на спестените разходи за извършения превоз на тези панели до собствената му електрическа централа, както и със стойността на спестените разходи за заплащане на цена за ползване на тази част от процесните фотоволтаични панели. След като ответникът не е лицето, което се е обогатило от това, че е получило фактическата власт върху процесните соларни панели и че я е осъществявало за спорния период от време, то дори и да е налице обедняване за собственика на тези вещи, той не би имал вземане към ответника, основано на настъпилото неоснователно обогатяване. Такова вземане би възникнало за „Й.х.” ООД срещу този правен субект, който фактически е получил държането върху собствените му движими вещи и в резултат на което се е обогатил неоснователно, който не е дружеството „В.С.” ЕАД. Същото се отнася и за процесните 2 240 броя фотоволтаични панели, за които по задължителен начин в отношенията между страните по спора с влязлото в сила съдебно решение е установено, че не са предадени и не са държани от ответното дружество, поради което и то няма как да се е обогатило със спестяване на разходи за тяхното и ползване и транспортиране.
Предвид горното, се налага изводът, че предявеният иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД трябва да бъде отхвърлен изцяло, а предявените искове по чл. 59 ЗЗД трябва да бъдат отхвърлени в частта, с която се претендира „В.С.” ЕАД да бъде осъдено да заплати на „Й.х.” ООД направените от последния разходи за транспорт на 15 400 броя фотоволтаични модули, както и обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствените му 400 броя фотоволтаични модули.
Доколкото в отношенията между страните е установено с влязло в сила съдебно решение, че „В.С.” ЕАД е получило 1 960 броя от процесните 17 360 броя фотоволтаични модули и ги е държало до момента, в който се е разпоредило с тях като е извършило непарична вноска в капитала на дружеството „Д.-С.” ЕАД, то съдът трябва да разгледа и въпроса дали от този факт за ищеца е настъпило обедняване, а за ответника обогатяване със сумата за извършени разходи за транспорт на тези модули и със сумата, представляваща средна пазарна наемна цена за ползване на тези фотоволтаични модули.
За да е налице обедняване за собственика на процесните движими вещи и съответно обогатяване за лицето, което ги държи със сумата, представляваща пазарната наемна цена за тяхното ползване, в производството трябва да бъде установено, че те реално са могли да бъдат ползвани от трето лице самостоятелно срещу заплащане на наемна цена за това. Този факт обаче не се доказва в случая. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че 1 960 броя от спорните фотоволтаични панели не са вещи, които имат самостоятелно предназначение, а се произвеждат с цел да послужат за изграждане на фотоволтаична централа, което съоръжение не се състои само от тях, а и от редица други елементи, включващи земя, конструкция, инвертори, кабели, БКТП, ограда и т.н. Това означава, че тяхното самостоятелно ползване не е възможно. Освен това, съдът съобразява изводите, направени както от вещото лице В.К., изготвило съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, така и от вещото лице П.Д., изготвило съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, че в Република България няма търговска практика и пазар за отдаване под наем на фотоволтаични панели, което е свързано със спецификата на тези вещи /в тази насока е изводът на стр. 4 от заключението на СТЕ и изводът на вещото лице П.Д., направен в разпита му в съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г., който заявява, че в България няма пазар на наем на фотоволатични панели, а също така няма пазар на наем и на цели фотоволтаични централи/. След като в страната няма интерес за наемане на фотоволтаични панели, като отделни движими вещи и с оглед на това липсва търсене и пазар на услугата наем на фотоволтаични панели, то съдът счита, че за лицето, което държи тези вещи няма как да настъпи обогатяване със спестените разходи за заплащане на цена за тяхното ползване. В тази насока е произнасянето на ВКС в мотивите в решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г. по описа на ВКС, I т.о. Обогатяването за лицето, получило фотоволтаични панели, може да бъде единствено в размер на пазарната цена за закупуване на тези вещи, защото те са предмет само на сделки за продажба, които се сключват на територията на Република България, но не и на сделки, с които тяхното ползване се предоставя възмездно, за определен период от време, на субект, различен от собственика им. Ищецът „Й.х.” ООД вече е получил престацията, която се равнява на цената на собствените му 1 960 броя фотоволтаични панели, които са получени и ползвани без основание от ответника „В.С.” ЕАД по силата на влязлото в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 1862/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 9 състав, като престация в размер на наемната цена на тези вещи не му се следва, тъй като за него не може да настъпи обедняване с тази сума.
От представените в производството доказателства не се установява „Й.х.” ООД да е обедняло със сумата за извършени разходи за транспорт на 1 960 броя фотоволтаични панели до с. Стамболово, където те са предадени в държане на ответното дружество. Това е така, тъй като липсват доказателства, от които да се установява, че ищецът реално е заплатил каквито и да било разходи за осъществен транспорт. По делото са приети единствено издадени фактури за извършени транспортни услуги, по които като платец на задължението за заплащане на възнаграждение е посочено дружеството „Й.х.” ООД. Тези документи обаче не доказват плащане на възнаграждение за извършения превоз, а единствено задължаване на получателя на услугата с посочената в нея сума. В производството няма представени каквито и да било други платежни документи за заплащане на разходи за транспорт на процесните 1 960 броя фотоволтаични панели. Това не се доказва и от заключението на изготвената ССЕ, в която вещото лице е направило единствено изчисление на общия сбор на сумите за разходи за превоз по представените фактури, но не е направило проверка дали те са реално заплатени от ищеца на съответния превозвач.
Предвид липсата на представени доказателства, от които да е видно, че „Й.х.” ООД реално е обедняло със сумата за заплатени от него разходи за транспорт на 1 960 броя от процесните фотоволтаични панели, то трябва да се заключи, че за него не е възникнало вземане срещу ответника по чл. 59 ЗЗД за получаване на тази сума и предявеният иск за нейното присъждане трябва да се отхвърли като неоснователен.
В обобщение, следва да се посочи, че както предявеният иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, така и предявените искове по чл. 59 ЗЗД трябва да бъдат отхвърлени изцяло.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и своевременно направеното искане в процеса за присъждане на направените по делото разноски, такива се следват на ответника. От страна на „В.С.” ЕАД се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 601 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
В полза на ответника не следва да се присъждат претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото до приключване на устните състезания на 12.12.2018 г. не се представиха доказателства за реално заплащане от ответника на упълномощения от него адвокат на уговореното в договора за поръчка възнаграждение. Това не се установява от приетия по делото договор за правна защита и съдействие, в който е постигнато съгласие, че дължимото на адвокат Р. и адвокат Трандев възнаграждение е уговорено да е в размер на 24 000 евро, но в съдържанието на сделката липсва изявление, че тази сума е платена, а единствено е обективирано съгласие, че в тежест на доверителя възниква задължение да я заплати по банкова сметка.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й.Х.” ООД, регистрирано съгласно
законите на Австрия, вписано с номер ИН******, със седалище и адрес на
управление:***/39, срещу „В.С.” ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 1, обективно съединени искове, както следва: иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 50 000
евро /петдесет хиляди евро/, представляваща разходи за ползване за периода
от 28.06.2012 г. до 30.07.2014 г. на 17 360 броя фотоволтаични модули /панели/,
всеки от тях с мощност от 230 W, с тегло от 23 кг., с дължина от 1 650 мм, с
широчина от 990 мм, с която сума „В.С.” ЕАД се е обогатил, а „Й.Х.” ООД е
обедняло, без наличие на правно основание за това; иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 103 584, 54 евро /сто и три
хиляди петстотин осемдесет и четири хиляди евро и петдесет и четири евроцента/,
представляваща разходи за транспорт на 17 360 броя фотоволтаични модули
/панели/, всеки от тях с мощност от 230 W, с тегло от 23 кг., с дължина от 1
650 мм, с широчина от 990 мм, с която сума „В.С.” ЕАД се е обогатил, а „Й.Х.”
ООД е обедняло, без наличие на правно основание за това; иск с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1 604 204
евро /един милион шестстотин и четири хиляди и двеста и четири евро/,
представляваща равностойността на 13 160 броя фотоволтаични модули /панели/,
всеки от тях с мощност от 230 W, с тегло от 23 кг., с дължина от 1 650 мм, с
широчина от 990 мм, които са собственост на „Й.Х.” ООД, получени са от „В.С.”
ЕАД без наличие на правно основание за това, като последният не може да изпълни
задължението си да ги върне на собственика, тъй като ги е отчуждил чрез извършена
непарична вноска в капитала на дружеството „Д.-С.” ЕАД, представляваща право на
собственост върху изградена фотоволтаична електроцентрала, част от която са и тези
фотоволтаични модули.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Й.Х.”
ООД да заплати на „В.С.” ЕАД сума в размер на 601 лв. /шестстотин и един лева/,
представляващи направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: