РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2333/19.12.2023 г.
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1076 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 186, ал. 1 , т. 1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ФОНДАЦИЯ
ЕЛИЗИУМ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Душо Хаджипетков“ № 2, представлявана от Е. Л. Н., чрез адв. Л.К., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-153-0115714/24.03.2023
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
която е разпоредено запечатване на търговски обект – къща „Елизиум“ етаж 1,
стопанисван от „Фондация Елизиум Пловдив“, и забрана за достъп до него за срок
от 14 (четиринадесет) дни.
Жалбоподателят,
чрез процесуален представител адв. К., излага съображения относно това, че
приложената ПАМ е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила, оспорва изложените мотиви и се моли за нейната отмяна.
Прави възражение, че за същото административно нарушение на фондацията има
издадено наказателно постановление с наложена имуществена санкция и това е
съотносимо към Решение на СЕС по дело С-97/21, с което е прието, че Член 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз не допуска национална правна уредба, съгласно която
за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни
и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена
мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави
възнаграждение за прекомерност за претендирания от жалбоподателя адвокатски
хонорар, предвид ниската степен на сложност на казуса. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител.
Административен
съд - Пловдив, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
срок, след провеждане на производство и по административно обжалване на акта,
при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като се запозна със становищата на страните, на
база приобщените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.03.2023 г. в 13:20 часа е данъчните органи
извършват проверка на търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 на ДР от ЗДДС –
къща „Елизиум“ – етаж 1, на ул. „Душо Хаджипетков“ № 2, стопанисвана от
„Фондация Елизиум Пловдив“, като е констатирано, че в този момент се провежда
шахматен турнир. Проверката е обективирана в Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0115714/11.03.2023 г., съставен от М.Й.Р. на
длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ –
Пловдив и от А.Д.С. на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Оперативни
дейности“ – Пловдив, при Главна Дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) - Централно Управление на НАП. Проверката е извършена
в присъствието на Е. Л. Н., на длъжност директор във „Фондация Елизиум
Пловдив“ и А.К. президент
на федерация „Сдружение българска федерация по шахмат“ с ЕИК ***, град Пловдив.
Инспекторите по
приходите Р. и С. си поръчват в заведението по 1 бр. кафе и 1
бр. чай и заплащат всяко едно на стойност от 1 лв., като не им е издаден
фискален бон от фискално устройство и/или ръчна касова бележка от кочан,
съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Служителите
се представят и съобщават, че са извършили контролна покупка.
Установяват, че в обекта не е налично функциониращо фискално устройство.
Направен е опис на наличните финансови средства към момента на проверката. В
обекта нямало софтуерна програма за отчитане дейността, няма и ПОС –терминал,
като плащанията се извършвали само в брой. Опис на наличните парични средства,
които са събрани от участниците в турнира, като такса не е изготвен от
организатора А.К., като същият отказва да опише и предостави събраните парични
средства на ревизиращите служители.
Прието е, че е нарушен
състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В тази
връзка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ на
стопанисваната от „Фондация Елизиум Пловдив“ къща „Елизиум“ – етаж 1, на
ул. „Душо Хаджипетков“ № 2, град Пловдив.
На 03.04.2023 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП –
Пловдив с протокол сер. АА № 0121429 (л. 30-32) са връчели процесната ЗНПАМ №
ФК-153-0115714/24.03.2023г. на Е. Л. Н., представител на „Фондация Елизиум
Пловдив“. С протокол сер. АА № 0072661/03.04.2023 г. (л. 33-34) служители на ТД
ЦУ на НАП – Пловдив на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
извършват запечатване на горепосочения обект за срок от 14 (четиринадесет) дни,
в присъствието на Н., като представител на фондацията.
Служебно известно е на съда, че от страна на „Сдружение
българска федерация по шахмат“ с ЕИК ***, чрез председателя си А.К. е подадена жалба в
Административен съд - Пловдив против разпореждане за предварително изпълнение
на процесната ЗНПАМ. Жалбоподателят нито се твърдял, нито е представил
доказателства той да стопанисва процесният търговски обект, предмет на
запечатване. Тъй като не е установено жалбоподателят да е претърпял неблагоприятно
засягане на неговата правна сфера, т. е. не е установено обжалваното
разпореждане директно и пряко засяга, нарушава или застрашава негови
съществуващи и реални права, или законни интереси, поради което жалбата е
оставена без разглеждане, а производството прекратено. От гореизложеното се
изяснява, че жалбоподателят в настоящото производство „Фондация Елизиум
Пловдив“ не е обжалвала предварителното изпълнение на наложената ПАМ.
По делото са допуснати от съда свидетелските показания,
от страна на жалбоподателя - св. А.А.К. и А.Л.С. и от страна на АНО - М.Й.Р. и А.Д.С..
Свидетелят К. потвърждава, че е присъствал на
проверката и е организатор на шахматния турнир. Същият е останал доволен от
предоставените условия на мястото и представляваното от него дружество сключва
договор със собственикът С. П. П.. Фондацията
не участвала в организацията на състезанието в деня, в който се извърши
данъчната проверка. Фондацията отговаряла за логистиката - за осигуряване на
маси, тоалетна хартия, това била нейната функция. Същият не е допуснал
проверяващите до помещенията, в които се провежда турнира, като е направил
уговорка за предоставяне на необходимите данни в обедната почивка. В залите на
провежданото състезание не е присъствала Е. Н.. Твърди, че не е присъствал на
продажба на храни и напитки във въпросното помещение. Не му е известно дали Е. Н.
е била в това помещение. Предоставените на участниците храни и напитки са били
донесени от участниците, а сумите които са открити са оставяни, като дарение. Свидетелят
К. в качеството си на наемател не е слагал ценоразпис на храните и напитките,
които са се предлагали. Паричните средства, събрани от напитките и храните е
изразходвал за нужди на представляваното от него сдружение.
Свидетелят А. С. заявява, че не е присъствала през
цялото време на шах турнира, както и по време на проверката от данъчни
служители и по време на извършената продажба на напитки. Твърди, че С. П. не е
присъствала по време на проверката, а по-късно е дошла, не си спомня да е имало
ценоразпис на предлаганите напитки и храни.
Свидетелят М.Р.,*** извършел проверката и съставил
протокол с констатираните нарушения твърди, че проверката е по сигнал за извършвана
нерегламентирана търговска дейност по – време на въпросните шахматни турнири. При
пристигането си констатира, че турнирът е стартирал и таксите са събрани.
Организаторът К. отказва да предостави документи и паричните суми, които е
събрал. При изчакване на организатора установяват, че в друго помещение на
сградата се продават храни и напитки. Проверяващите установяват, че
действително се извършва търговска дейност с храни и напитки, като си закупуват
чай и кафе и двете на стойност от по 1 (един) лев. Продажбата е осъществена от
лица, които според св. Р. не са били пълнолетни. Ценоразписът е поставен на
видно място в двора, а не в заведението. Организаторът К. е отправил заплахи
към проверяващите, но впоследствие им предоставил регламент на етап № 24 от
частните игри по шах проведени на 11.03. и 12.03.2023 г. в Пловдив с награден
фонд от 1200 (хиляда и двеста) лв., представен по административната преписка
(л. 27-29).
Свидетелят А.С. *** присъствал на проверката подписал
протокола с констатираните нарушения твърди, че в хода на проверката са
разбрали за наличието на подземен етаж наподобяващ заведение, като го определя
като кафе-аперитив или частен клуб. Отвън на двора имало на лист ценоразпис на
артикулите, които се продават в заведението: кафе, чай и др. общо шест продукта.
Помещението е било оборудвано с бар-плот, кафе машина, маси, ниска мебел и по-високи
маси. Проверяващите си поръчали топли напитки кафе и чай, плащат ги и чакат да
им ги сервират, но не им е издаден фискален касов бон. От визуален оглед на
мястото св. С. установил, че то има всички необходими реквизити, които са
необходими за едно заведение. При поднасяне на закупените напитки данъчните
служители се представили в служебното си качество и съобщили, че това е
контролна покупка. При тях идва лице представило се за собственичка на
фондацията, която уведомяват за започналата проверка. Направен е опис на парите
събрани от продажбите. Организаторът на шахматния турнир отказва да предостави
събрани финансови средства от участниците.
Жалбоподателят предоставя ксерокопия от „Договор за
сътрудничество и взаимопомощ“, който е
сключен между С. П. и А. К.;
издадено от ЦУ на НАП НП № 704786-F701709/01.06.2023 г. за
същото нарушение и наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Други доказателства не са
ангажирани от страните.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в
кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото
заповеди № № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 10 – 11).
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по
приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, като
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да
обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни
мотиви, което в случая е сторено.
В заповедта е посочено правното основание за издаване
на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Б”, вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да
постанови заповедта, е посочен протокол за извършена проверка сер. АА №
0120626/07.09.2022 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното
нарушение, както и нарушената правна норма на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материалноправните разпоредби: съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е
всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По делото е формиран спор между страните, във връзка с
изясняване на обстоятелството има ли действащ търговски обект (питейното
заведение), който да бъде обект проверката, както и че действително извършвана
ли е търговска дейност свързана с продажба на храни и напитки, както е установено с контролната покупка на стойност
2.00 лв, извършена от проверяващите финансови ревизори.
Не е спорно, че за закупените напитки не е издаден фискален бон от ЕКАФП,
както и че въобще не е имало регистрирано фискално устройство. В конкретния
случай на оспорващия е вменено именно такова нарушение на ЗДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата
на чл. 186, ал. 1 от същия закон е предвидено отделно от налагането на
имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна
мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни.
Прилагането на мерките за административна принуда има
три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните
принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят
извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях.
Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да
пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи
правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са
насочени към отстраняване на вредните последици от административни
правонарушения.
В случая предмет на запечатване е обект, в който към
момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ
като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните
принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК - административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива
интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за
засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.
Мярката запечатване на търговски обект в случаите по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването
на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови
административното нарушение. В случая тази цел може да бъде осъществена, тъй
като се касае за търговски обект питейно заведение с предмет на дейност
продажба на дребно на храни и напитки. При
започване на проверката е установено, че в обекта няма въобще налично въобще
не е имало регистрирано фискално устройство.
Съдът намира, че административният орган е изложил
подробни мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна
административна мярка, които са приети за правилни и обосновани и в решението
на горестоящия административен орган. Изложени са мотиви относно тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, тъй като липсата на фискално
устройство препятства извършването на данъчна проверка от ревизиращите органи и
не позволява да бъдат установени получените от лицето приходи. Обърнато е
внимание на вида на предлаганите стоки и услуги при провеждане на шахматен
турнир и осъществена продажба на храни и напитки, за която е опитано да бъде
прикрита като дарение.
Посоченото от фактическа страна
се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от разпита
на свидетелите М.Р. и А.С., чиито показания съдът кредитира, като логични и последователни. Съдът кредитира
показанията на свидетелите А.К. и А. С., но само отчасти и
то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда писмени
доказателства. Отделно от посоченото, съдът разглежда и критично показанията на
разпитаните свидетели К. и С., доколкото С. е в родствени отношения със С. П.
стопанисваща обекта (дъщеря на П.) има личен интерес от излагане на конкретни
обстоятелства свързани твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Свидетелят К.
е в договорни отношения с учредителя на „Фондация Елизиум Пловдив“, съгласно
приложен договор по делото, освен това е активен участник при изграждане защитата
жалбоподателя, видно от молбата му встъпи
като трета страна по настоящото дело и подадена жалба срещу допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ, поради което е лично заинтересован от излагане
на конкретни обстоятелства свързани твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Следва да се отбележи, че част от дадените от К.
показания, се разминават с приложените и
приетите по делото писмени доказателства за извършените действия.
Съгласно разпоредбата
на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на
обект се налага за срок до 30 дни. В случая
продължителността на ПАМ е 14 дни, срокът е съобразен с тежестта на нарушението
и необходимото време за създаване на организация за отчитане дейността на
лицето.
Съдът намира за неотносимо към настоящия спор Решение
на СЕС по дело С-97/21, с което е прието, че Член 273 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след
провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може
да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски
обект. Към датата на издадената ЗНПАМ № ФК-153-0115714/24.03.2023 г. от
данъчните органи предхожда Решение на
СЕС по дело С-97/21, което е от 04.05.2023 г., с което не следва да бъде
прилагано със задна дата.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
отделно от налагането на принудителна административна мярка - запечатване на
обект за срок до 30 дни и налагането на имуществената санкция или глоба. Касае
се за две отделни и независими едно от друго производства, по реда на ЗАНН и по
реда на АПК, като фактическите действия по изпълнение на издадената ЗПАМ са
обусловени от два обективни критерия – влизането й в сила и заплащането изцяло
на наложеното на жалбоподателя административно наказание. В случай, че бъде
издадено НП, същото влезе в сила и имуществената санкция по него бъде изплатена
изцяло преди влизането в сила на ЗПАМ, няма да се достигне до изпълнението й. В
случай, че ЗПАМ влезе в сила преди влизане в сила на НП и заплащането на
имуществената санкция по него, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС
действието й следва да бъде прекратено от органа, който я е наложил, по молба
на лицето и при представяне на доказателства за заплащане на наложената с НП имуществена
санкция.
В настоящия случай, е допуснато предварително
изпълнение на ПАМ, обективирана в съответната мотивната част в ЗНПАМ. Изрично е
посочено, че запечатването ще бъде извършено при връчване на заповедта за
налагане на мярката, което е подкрепено от приложените по делото протоколи за
връчване на ЗНПАМ и запечатване на обекта. По този начин в пълнота се
гарантират правата на жалбоподателя да не бъдат претърпени от него вреди по
използването на обекта за целите на сдружението и изпълнението на договорните
отношения с други правни субекти и същевременно се постига и целта на закона –
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и предоставяне на
необходимото време за създаване на нормална организация за правилното
отразяване на всички извършени продажби и спазване отчетността на относимите
към ФУ документи. От жалбоподателят не са приложени документи, от които да е
видно за негови действия по оспорване предварително изпълнение на ЗНПАМ № ФК-153-0115714/24.03.2023
г., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект.
С оглед на гореизложеното Съдът намира
оспорената заповед за правилна и законосъобразна.
При посочения изход на делото и
своевременно направеното искане, на ответника по делото следва да бъде
заплатено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание
чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ същото
е в размер на 100 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ФОНДАЦИЯ ЕЛИЗИУМ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Душо Хаджипетков“ №
2, представлявана от Е. Л. Н., чрез адв. Л.К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-153-0115714/24.03.2023 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – къща „Елизиум“ етаж 1, стопанисван
от „ФОНДАЦИЯ ЕЛИЗИУМ ПЛОВДИВ“, и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА „ФОНДАЦИЯ ЕЛИЗИУМ
ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.
София сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: