О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879 6.03.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На шести март, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №733 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №3608 от 16.12.2019г.
по гр.д.№5816/19г. на РС- Бургас, Главна Дирекция „Национална полиция“ на
Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София, бул.”Александър
Малинов“ №1, е осъдена да заплати на И.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 1819,46
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд-
общо 270,12 часа, за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получени в
резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения от ищеца нощен
труд в дневен, както и сумата от 237,11 лв., представляваща сборна мораторна
лихва, считано от падежа на всяко задължение до 22.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до изплащането на
задължението, както и разноски по делото в размер на 350 лв.
ГД „НП“ на МВР е осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 122,77 лв.-
държавна такса и 160 лв.- разноски за експертиза.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 18.12.2019г. чрез адв.Д., а на ГД „НП“ на МВР- на 2.01.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№1323/10.01.2020г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна
Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, представлявана
от юрисконсулт Маркова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде
отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
Неправилно районният съд приел, че след като не се съдържа законова
регламентация, субсидиарно приложение следвало да намери НСОРЗ, понеже в
противен случай ищецът, като полагащ нощен труд служител в МВР, щял да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни
служители. Според въззивника ЗМВР се стреми да даде цялостна уредба на
отношенията по повод държавната служба в МВР. Нормата на чл.142, ал.1 ЗМВР
определяла статута на три категории служители. Статутът на първата от тях- държавните
служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението, се уреждал със ЗМВР, статутът на втората категория- държавните
служители се уреждал от ЗДСл, а статутът на лицата, работещи по трудово
правоотношение, се уреждал при условията и по реда на КТ и ЗМВР. Трите
категории служители били ясно диференцирани. Предвид специфичните дейности и
функции на МВР законодателят създал специален ред, отнасящ се само и единствено
за тази категория служители. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят предвидил
заплащане на допълнителни възнаграждения само за държавните служители,
включително такова за извънреден труд. Разпоредбата на чл.179, ал.4 от ЗМВР
също предвиждала извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.4 ЗМВР и други допълнителни възнаграждения, в случаи, определени със закон или с
акт на МС. Последните не се следвали на лицата, работещи по трудово
правоотношение.
Изтъква се, че съгласно чл.136,
ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа,
а през нощта- до 7ч. /чл.140, ал.1, изр.2 КТ/. При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време на работното място-
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който коефициент се равнява на 1,143. Такава разпоредба не
съществувала по отношение на държавните служители в МВР за процесния период.
Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР изключвала приложението на КТ, ЗДСл или
подзаконовите нормативни актове по приложението им. Затова намира, че не са
налице предпоставките за приложение на НСОРЗ, на която се позовал съда.
Трайната и непротиворечива практика на ВКС била в смисъл, че отношенията във
връзка със заплащането и компенсирането
на извънредния труд на държавните служители в МВР се уреждали от специалния
закон. Нощният труд на държавните служители в МВР бил уреден в чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не следвало да се прилага
субсидиарно, защото не били налице две от предпоставките за това-
продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Изведено е
заключение, че районният съд е приложил неправилно и незаконосъобразно НСОРЗ.
Моли да бъдат съобразени доводите, изложени в отговора на исковата молба, както
и писмените бележки пред първата инстанция. Прилага правна консултация от
проф.Мръчков.
Претендират се разноски за двете
инстанции.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да е уведомен за тази
възможност чрез пълномощника си.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /по пощата/, от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено за 30.03.2020г. от 10.00ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.