№ 7352
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110161430 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба на И. М. П., срещу Ю.Л., с ЕИК:-----
--------.
Ищецът твърди, че спрямо него, от страна на ответника, е упражнена пряка
дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 5 във вр. чл. 37 от Закона за
защита от дискриминацията, като счита, че това му твърдение е установено с влязло в
сила решение на АССГ по дело № 11081/2022г.
Ищецът твърди, че ответникът не е създал достъпна среда до всяко едно от
помещенията, находящи се в офиса на дружеството в **************, а именно в
случая – изнесено бюро за жалби и сигнали, пред което няма изградена
инфраструктура, способстваща придвижването и използването на същото от хора с
увреждания. Ищецът смята, че макар и служителите на ЦГМ да са инструктирали
физическата охрана при изнесеното бюро да помага за придвижването на хората в
неравностойно положение, това е крайно недостатъчно за пълноценното използване на
бюрото, поради липсата на специализирана рампа и оборудване. Също така ищецът
излага твърдението, че вследствие на противоправното поведение на ответника, а
именно - невъзможността да използва услугите на дружеството чрез процесното бюро,
поради така създадената недостъпна среда за хора с увреждания, същият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в изнервеност, подтиснатост, неудобство,
унижение и срам, тъй като не може да използва услугите на ответника, без чужда
помощ. Счита,че неосигуряването на информация за друго деловодство с достъпна
среда, и даването на указания от физическата охрана а съдейства на хората в
неравностойно положение, и заявката на ответника за поставяне на рампа, каквато не е
поставена, не води до извода, че ответникът е осигурил достъпна среда.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за причинените от действята на ответника неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на
1
главницата, както и да се заплатят направените в хода на производството разноски.
Ответникът, чрез юрк. Д.Ц., в срока за отговор по чл.131 от ГПК депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва така предявения иск и моли съда да го
отхвърли като неоснователен. Процесуалният представител на ответника оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца и възможността същият да предявява
подобен иск, поради обстоятелството, че не е персонално потърпевш от липсата на
осигурена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания пред процесното бюро.
Също така счита, че не са налице обективните предпоставки, които да предполагат
претендирането от ищеца за присъждане на неимуществени вреди от дадено
противоправно действие или бездействие, а именно в случая – наличието на
заболявания, ограничаващи способността на ищеца за свободно и самостоятелно
придвижване, като претендира че поради това такива вреди не биха могли реално да
настъпят за същия.
Излага становището, че макар и да са постановени Решение на КЗД и Решение
на АССГ, с които компетентните органи се произнасят принципно и дават
задължителни препоръки на ответника за осигуряване на достъпна среда за лица с
увреждания пред процесния офис, претенцията на ищеца представлява злоупотреба с
права. Това е така, тъй като според ответника ищецът се възползва от постановените
съдебно решение и административен акт в обществен интерес и в интерес на лица,
които действително страдат от физическо увреждане, възпрепятстващо нормалното им
придвижване, без самият той да попада в тази категория лица, като сочи, че съставът на
КЗД е отхвърлил жалбата на ищеца за установяване на дискриминация спрямо него на
признак „възраст“.
2. Правна квалификация на иска:
В настоящото производство е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45
ЗЗД.
3. Безспорни факти:
АССГ е приел следното: на 18.6.2020г ищецът по делото И. М. П. е подал до КЗД
/Комисия за защита от дискриминация/ жалба срещу ЦГМ ЕАД, в която е посочил, че е
срещнал затруднение при достъпа до офис – гише за жалби на граждани, относно
обществения превоз в София, което се намира в сграда на *********, като по
образуваното производство пред КЗД, по образуваната преписка от Комисията е
прието, че е налице сигнал по признак „увреждане“ във връзка с изграждане и
поддържане на достъпна архитектурна среда, като по преписката е поставено решение
на КЗД, от 4.11.2022г., с което Комисията е приела, че ответникът поддържа и
продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпът на лица в
неравностойно положение до и в офис на дружеството с адрес град София, ********* -
изнесено бюро за подаване на жалби, което представлява нарушение на чл.5 във
връзка с чл.37 от ЗЗДискр по признак „увреждане“, като на ответника е наложена
имуществена санкция 250 лева и на основание чл.47,ал.1 във връзка с чл.76 , ал.1
ЗЗДискр, е предписано на ответника да преустанови дискриминацията по признак
„увреждане“, състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до и в
изнесения офис, като бъдат предприети необходимите действия за изграждане на
достъп за лица с увреждания до същия. Срещу решението на АССГ е подадена жалба
от страна на настоящия ответник, ищецът е конституиран като заинтересована страна.
С решение, влязло в сила на 14.3.2023г., АССГ е оставил без уважение жалбата на
ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните не се нуждаят от доказване
следните обстоятелства, поради разпоредбата на чл.70 ЗЗДискр / „за неуредените в
този раздел въпроси, се прилага АПК“/, във връзка с чл.177 АПК – „съдебното
решение има сила за страните по делото“, като съгласно разпоредбата на чл.50 от
ЗЗДиск, ищецът е засегнато лице, кат осъгласно чл.172,ал.2, сила на пресъдено нещо се
2
формира както от установителното решение, така и от осъдителното такова,и съгласно
чл.168 АПК, . Следователно, със задължителна сила между страните по настоящото
производство е установено, че към 18.6.2020г ищецът по делото И. М. П. е срещнал
затруднение при достъпа до офис – гише за жалби на граждани, относно обществения
превоз в София, което се намира в сграда на *********, че спрямо него от страна на
ответника, е осъществена дискриминацията по признак „увреждане“, състояща се в
поддържане, от страна на ответника, на недостъпна архитектурна среда до и в
изнесения офис.
4. Доказателствена тежест:
За ангажирането на отговорността на ответника ИЩЕЦЪТ носи тежестта по
делото да докаже фактите, изпълващи съдържанието на твърдения деликт –
изършеното деяние, неговата противоправност, причинените вреди и наличието на
причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди,
както и периода, през който е претърпял сочените душевни болки и страдания.
Съгласно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция, че вината на ответника се се
предполага до доказване на противното и ако ответникът твърди, че няма вина за
увреждането или че е платил обезщетение за вредите, които е причинил,
ОТВЕТНИКЪТ следва проведе непълно доказване, за оборването й.
5. Доказателства и доказателствани искания:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА до разпит при довеждане от ищеца в първото по делото о.с.з на един
свидетел, като УКАЗВА на ищеца да доведе свидетеля само относно установяването
на психологическия резултат, причинен от осъществената спрямо него
дискриминация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на експертиза –
твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
изнервеност, подтиснатост, неудобство, унижение и срам, не сочат на заболяване,
поради което и съдът намира, че не са необходими специални знания.
На основание чл.140 от ГПК, във вр. с чл.146, ал.1 и ал. 2 ГПК, съдът:
ПРИКАНВА страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на
съдебната спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата държавна
такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните
печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да
използват и процедура по медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на .21.3.2024г. от
11.30, за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
На осн. чл. 146 от ГПК във вр. чл. 130 ГПК да се връчи на страните препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото о.с.з.ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3