РЕШЕНИЕ
№168
08.03.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седми февруари две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
Секретар:
Йорданка Попова…..……………………………………………........................
Прокурор:……………………………………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 192 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М. Христов Я. ***, К.Х.Я. ***, Т.Б.И. ***, Д.М.И.
***, С.К.С. ***, С.М.С. ***, Г.В.П. *** и Н.Т.Д. *** насочена против Заповед № 1492 от 27.08.2021г.
на Кмет на Община Хасково, с която е одобрен проект
за изменение на подробен устройствен план-изменение на план за регулация и
застрояване за поземлен имот с идентификатор 77195.735.220, УПИ XV, кв.546, гр.Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на закона
и е необоснована.
Сочи се, че административното производство е започнало по заявление от 19.08.2019г. подадено от Г.Г.Й., който бил
собственик на отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор 77195.735.220 за
построяване на пет бр. гаражи, съгласно договори с Община Хасково, с което се
искало да бъде одобрен проект за изменение на ПУП – ПР и ПЗ на УПИ XV, кв.546 по плана на гр.Хасково. Освен заявителя, в УПИ XV, кв. 546 по плана на гр. Хасково отстъпено право на строеж притежавали и други лица, които били
собственици на обекти в сграда с идентификтор77195.735.220.1, но същите не били
подписали заявлението за изменение на ПУП. Предвид това оспорената заповед била
незаконосъобразна, поради нарушение на разпоредбата на чл.135, вр. с чл.131 от ЗУТ.
Твърди се, че с обжалвания акт се одобрявал проект за изменение на ПУП с
посочени конкретни показатели, различни от показателите посочени в заповед №
1269/07.08.2019г., с която било разрешено да се изработи ПУП-ПР и ПЗ на УПИ XV, кв.546. В последната било предвидено комплексно застрояване, докато с
оспорената били одобрени нормативни и градоустройствени показатели, отнасящи се
до зона Жс , конкретно посочени в чл.19 от ЗУТ. Излагат се доводи, че заповедта
била издадена на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ,
поради настъпили съществени промени в обществено икономическите или
устройствените условия, при които бил съставен планът.Това основание
административният орган обосновавал с влизането в сила на ЗУТ и Наредба № 7 за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, в които нямало
изрична забрана за построяване на гаражи извън жилищните сгради и възможността
такива да се разполагат свободно или свързано със сградите на основното застрояване.
Предвид това ответникът бил приел, че действащият план за регулация и
застрояване, одобрен със заповед № 90/1971г. при действието на ЗПИНМ(отм.) бил неприложим за инвестиционните намерения на възложителя, свързани с
изграждането на гаражи. В оспорената заповед не се съдържали подробни
съображения обосноваващи наличието на настъпили съществени промени в
обществено-икономическите условия, обуславящи изменението на ПУП. В тази връзка
се отбелязва, че при запазване на съществуващата многофамилна 5 етажна жилищна
сграда, то в същата били изградени 8 бр. етажи в приземния етаж. С оглед
наличие на гаражи, не било налице обосноваване на промяната на съществените
промени в обществено-икономическите и устройствени условия за изграждане на
свободно застрояване на гаражи на два етажа. Необоснован бил и изложения от
органа аргумент, че разпоредбата на пар. 63а, ал.2 от Строителните правила за
изграждане на населените места не допускала изграждане на гаражи отделно от
жилищните сгради. Този извод бил в нарушение на действащата тогава норма на
пар.63д, от същите правила, която понастоящем била идентична с нормата на
чл.41, ал.2 от ЗУТ.
Твърди се също, че заявителят бил придобил право на строеж за построяване
на пет броя гаражи с договори от 2019г. и главният архитект на общината издал
виза за проектиране на същите, като допълващо застрояване. В оспорената заповед
не били изложени мотиви, които да
налагат надстрояване на тези гаражи до 15 метра, а факт че в случая се касаело
за одобряване на ПУП, който допускал надстрояване на гаражите се установявал от
посочената в оспорената заповед височина на сградата от 3.60м. до 15 м. В тази
си част, оспорения акт бил различен и от заповед № 1269 от 07.08.2019г.,
допускаща изработване на проект за ПУП с предвиждания за ново свободно
застрояване на гаражи на 2 етажа. Според жалбоподателя, изложеното налагало
извода, че заявителят, в нарушение на закона, е внесъл искане за изменение на
ПУП на УПИ общинска собственост за надстрояване на предвидената, с виза за
проектиране, сграда на допълващо застрояване. Като уважил това искане
административният орган постановил незаконосъобразна заповед.
Излагат се и доводи, че в нарушение на закона, с оспорената заповед е
одобрено изменение на ПУП-ПР и ПЗ на урегулиран имот по отношение, на който не
бил приложен регулационния план. От графичната част към оспорената заповед се
установявало, че дворищната регулация по отношение на имота по действащия
регулационен план от 1971г.не била приложена. Заявителят не поискал изменение
на регулацията на УПИ-то на основание пар.8 от ПР на ЗУТ, поради което не било
налице основание, регулационните линии на УПИ кв. 546 да бъдат преместени на
имотните граници на ПИ 77195.735.220, така както било посочено в графичната
част.
Съгласно пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по пар.6,
ал.2 и ал.4 от с.з., отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищно регулационни планове за изравняване частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части
от тях се прекратявало. Следователно, при действието на посочения параграф,
границите на поземлените имоти по неприложени дворищно регулационни планове
одобрени при действието на ЗТСУ се установявали не по регулационните линии на
неприложения план, а по имотните граници в кадастралната основа на регулационния
план. С тези граници имотите се отразявали в КК и тези имотни граници се имали
предвид при изработването на нови, или изменения на действащите ПУП. Съгласно
правилото на пар.8, ал.5, изр.1-во от ЗУТ, строителство в УПИ по ал.1 не се
разрешавало до реализиране на една от възможностите по ал.2. Непровеждане на
тази процедура било пречка само за застрояването на бившия парцел, но не и за
настъпване на предвиденото прекратяване на отчуждителното действие на
регулацията. Следователно, след като заявителят не бил упражнил правомощията си
по пар.8, ал.2 от ПР на ЗУТ, то за същия важало ограничението по пар.8, ал.5 от
ПР на ЗУТ и оспорената заповед била издадена в нарушение на закона.
Сочи се също, че оспорената заповед е незаконосъобразна и в частта, в която
е одобрена промяна на предназначението на УПИ XV, кв.546 – „За
жилищни нужди и гаражи“, т.к. разпоредбата на чл.8, от ЗУТ и Наредба № 7/2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони не предвиждало посоченото в заповедта предназначение на
УПИ-то. В нарушение на закона в оспорената заповед било предвидено със
задължителна линия на застрояване, че гаражите на два етажа са с отстояние от 3
м. от дъното на УПИ-то, както и от страничните регулации от съседните имоти,
което противоречало на разпоредбите на чл.31,ал.2, т.2 и чл.35, ал.1 от ЗУТ,
където било посочено минимално отстояние от 6 м., Това било така, предвид
характера на застрояване в имота, а
именно за „средно“, а не „ниско“ застрояване.С оглед новото предвиждане, в УПИ XV, щели да се реализират 2 бр. сгради
и следвало да намерят приложение разпоредбите на чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ, като новопредвидената сграда следвало да е на разстояние дори по-голямо от
минимално предвиденото – 6 м. от дъното на УПИ, което увеличавало минималното
разстояние от 6м., с разликата между височините на терена на съседните имоти.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от оспорващите чрез процесуалните им представители.
Ответникът
- Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита
обжалваният акт за законосъобразен, като в съдебно заседание и в писмена защита
излага подробни съображения в насока, че не са налице основания за отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатените от жалбоподателите адвокатски възнаграждения.
Заинтересованата страна Г.Г.Й.,
редовно призован, не ангажира становище по оспорването.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт № 138, том II, рег. № 5275, дело № 286 от 28.06.2010г. (л.29) и с нотариален акт № 139, том II, рег. № 5276, дело № 287 от
28.06.2010г.(л.27)жалбоподателите М. Х. Я. и К.Х.Я., закупили апартамент находящ се в гр.***, с
идентификатор № 77195.735.211.1.7, попадащ в сграда 1, с идентификатор №
77195.735.211.1 , находяща се в поземлен имот с идентификатор №77195.735.211 по
КК на гр.Хасково, заедно с прилежащите към апартамента северно мазе и северен
таван, ведно с 1/8 от общите части на сградата, гараж с идентификатор
№77195.735.211.1.2 и съответните идеални
части от ПИ № 77195.735.211, находящ се в гр.Хасково, ул.“***.
Няма спор
между страните и се установява от изготвена служебна справка №3 от 2022г.(л.45), че К.Х.Я.
и К.Х. С. са имена на едно и също лице.
С
нотариален акт № 162, том V, дело №1322/18.05.1998г. (л.31)Т.Б.И. бил признат за собственик на ¼ идеална
част от парцел VII -237, в кв.546 по плана на гр.Хасково, ведно с първи жилищен етаж от
четириетажна жилищна сграда, с площ от 120кв.м., ведно с източен гараж,
югозападно мазе и източен таван и съответните идеални части от общите части на
цялата сграда. Няма спор, че посочения имот е в режим на СИО, доколкото от
удостоверение за граждански брак № 044313 е видно, че Т.Б.И. и Д.М. Д. са
сключили граждански брак на 28.08.1982г. (32), т.е. преди издаване на посочения нотариален
акт.
Съгласно
Нотариален акт № 110, том III, дело №
1146 от 1976г. и договор за доброволна делба от 28.12.1978г., вписан под № 161,
том I, парт.книга том 102, стр.992 при РС-Хасково(л.33-л.34), С.К.С. придобил
четвърти жилищен етаж от 120кв.м., ¼ идеални части от общите части на
сградата, гараж до стълбите, мазе и югозападен таван, ведно с идеални части от
парцела, върху който е построена сградата представлаващ дворище 237, кв.546 по
плана на гр.Хасково. Имотът е придобит в режим на СИО със С.М.С., видно от удостоверение
за граждански брак № 13 от 11.11.1965г. (л.36).
Няма спор
и се установява от документите в административната преписка, че ПИ №
77195.735.211 е идентичен с УПИ VII и дворище 237, кв. 546 по плана на гр.Хасково.
С
нотариален акт за продажба № 14, том 2, рег. № 3124, дело № 297 от 21.06.2000г. и нотариален акт № 1478, том VII, рег. №
6420, дело 1142 от 01.12.2005г. Г.В.П. придобил
1/4 идеална част от УПИ VIII - 238, в
кв.546 по плана на гр.Хасково, както и общо 5/6 идеални части от първи жилищен
етаж - западно изложение, и
идеални части от построените западно изложение на същия етаж гараж и избени помещения, в двуетажна жилищна
сграда-близнак, построена в същия парцел.
Видно от
нотариален акт № 12, том IV, дело №
878 от 22.10.1958г., договор за доброволна делба, вписан в служба по
вписванията, гр.Хасково под № 230, том I, рег. №
744 от 12.04.2000г.удостоверения за отказ от наследство № 21/01.06.2012г. и №
69/21.11.2013г. и удостоверение за наследници № 001537 от 09.05.2012г. Н.Т.И.
придобил по наследство източна половина с надстройка, избени помещения и гараж
от източната половина на двуетажна жилищна сграда близнак, построена върху
парцел VIII, кв.546 по плана на
гр.Хасково, и идеални части от парцела в който е построена сградата(л.40-л.44).
Няма спор и се установява от материалите по делото, че УПИ VIII е с
идентификатор 77195.735.210.
С договори рег.№0С-110 от 17.05.2019г.,рег.№0С-109 от 17.05.2019г.,
рег.№0С-106 от 17.05.2019г., рег.№0С-107 от 17.05.2019г.и рег.№0С-108 от 17.05.2019г., (л.421-л.425) Община Хасково учредила право на строеж на Г.Г.Г., в северната част на
поземлен имот с идентификатор 77195.735.220 за изграждане на общо 5 бр. гаражи
с № 1,2,3,4,5.
На 19.08.2019г. Г.Г.Й.
подал Заявление рег. индекс № 94 Г-3188-9(л.413), ведно с
обяснителна записка и скица, до Община Хасково, с което поискал да бъде одобрен
проект за ПУП – изменение на ПЗ и ПР ПИ 77195.735.220, представляващ УПИ XV, кв.546 по
плана на гр.Хасково.
Със Заповед № 1269 от 07.08.2019г. на Кмета на Община
Хасково(л.414), на основание
чл.135, ал.3, вр. с чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ било разрешено изработване на проект за
изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на УПИ
XV, кв.546 по плана на гр.Хасково. Видно от заповедта, с
разрешеното изменение следвало :1 да се предвиди комплексно застрояване на две
сгради, както следва: запазване на пет етажна многофамилна жилищна сграда и
предвиждане на ново свободно застрояване на гаражи 2 ет. и 2. се определи конкретно предназначение на
УПИ XV „за жилищни нужди и гаражи“. В мотивите на заповедта
е посочено, че действащия план за застрояване е одобрен при действието на
ЗПИНМ, ППЗПИНМ и Строителните правила и норми по чл.52, ал.2 от ЗПИНМ, в които
не се допуска строителство на гаражи отделно от жилищните сгради. Посочено е,
че с влизане в сила на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г. няма забрана гаражите
да се устройват само в сградите и съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ те могат да се
разполагат свободно или свързано със сградите на основното застрояване. Според
чл.17, ал.1 т.5 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. могат да се изграждат гаражи в
самостоятелни имоти с предназначение“гаражи“, като тези правила не изключват
застрояване на самостоятелна група гаражи и в имоти със смесено застрояване, т.е.
за „жилищни нужди и гаражи“. Предвид това в заповедта е възприето, че
действащият план за застрояване е неприложим за инвестиционните намерения на
възложителя за изграждане на гаражи на 2 нива, поради което са налице
основанията на чл.131, ал.1, т.1 от ЗУТ, т.е.
нови устройствени условия за строителство на гаражи в урегулирани имоти,
регламентирани в ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г.
В заповедта било обективирано и становище
на главният архитект на Община Хасково, на основание чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ, че
изработването на проект за изменение на ПРЗ на УПИ XV, кв.546 по
плана на гр.Хасково е допустимо и законосъобразно.
Изготвеният проект е обявен на заинтересованите лица, като конкретно на
жалбоподателите е обявен както следва: на М. Х. Я., Т.Б.И., Д.М.И., С.К.С.,
С.М.С. и Г.В.П. на 22.10.2019г., а на К.Х.Я. и Н.Т.Д. на 23.10.2019г.
В
14-дневният срок от съобщаване на проекта, жалбоподателите депозирали
възражение рег. № 94 Н-312-1 от 04.11.2019г.(л.265) против същия. Възражението било разгледано на
заседание на Експертния съвет по устройство на територията на Община Хасково
проведено на 10.12.2019г. (л.269), като с решение № 32 по протокол № 18 от същата
дата ЕСУТ приел, че за преценка основателността му следва възложителят да
представи силует(разрез) през УПИ XV и УПИ VIII, кв. 546 с отчетена денивелация
и изследване на терена.
Със
заявление рег. индекс 94Г-3188-9#5 от
06.02.2020г. (л.229) Г.Г.Й. представил силуетен план през УПИ XV и УПИ VIII и геодезическо заснемане на
терена
С Решение
по т.10 от Протокол № 3 от 13.02.2020г. на ЕСУТ(л.227) било разгледано постъпилото допълване на ПУП,
като било решено проектът да се върне за преработка, за допълване с вертикални
коти от геодезическото заснемане на
терена в разположения от север ПИ 77195.735.210 УПИ VIII и се изследва отстоянието от ноовопредвиденото застрояване в УПИ XV съобразно нивото на първия
жилищен етаж и ограничителната линия на застрояване в този поземлен имот, с
оглед запазване възможността за реализиране на бъдещо допустимо пристрояване
към съществуващата сграда.
Със
заявление рег.индекс 94Г-3188-9#6 от 04.03.2020г.(л.234)Г.Й.Г. представил документи, които поискал да
бъдат приложени към заявената от него преписка по изменение на ПУП
С Решение
по т.9 от Протокол № 5 от 31.03.2020г. на ЕСУТ(л.232). на основание чл.128, ал.8 от ЗУТ проекта за
ПУП-Изменение на ПЗ и силуетен план за УПИ XV, кв.546 по плана на гр.Хасково бил допуснато за обявяване.
Проектът
бил обявен на Г.П., С.С., С.С., Т.Б.И. и Д.И. на 26.05.2020г., а на Н.Д. на
27.05.2020г. Изпратеното до М. и К. Я. писмо се върнало с отбелязване
непотърсено(л.244-л.256).
С вх. №
94Н-312-1#4 от 08.06.2020г.(241)жалбоподателите Н.Д., Г.П., Т. и Д. И., М. и К. Я. и С. и С. С., депозирали
възражение срещу обявения им проект за изменение на ПУП.
С решениe по т.25 от Протокол № 9 от 25.06.2020г. (л.217) ЕСУТ разгледал постъпилите възражения с вх. №
94Н-312-1#от 08.06.2020г. и като приел, че част от същите са основателни, дал на основание чл.128, ал.7 от ЗУТ указания
за коригиране на ПУП-ПРЗ.
Със
заявление рег. индекс 94Г-3188-9#9 от
03.08.2020г.(л.215) Г.Й.Г. внесъл коригиран проект на ПУП
С решение
по т.3 по протокол № 12 от 18.08.2020г., ЕСУТ при Община Хасково(л.213), като
разгледал проекта за ПУП, коригиран съгласно изисканите с Решение № 25 от
Протокол № 9/25.06.2020г. на ЕСУТ промени и допълвания, и приел, че с така
направените допълвания и корекции отговаря на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7,
както и на изискванията във връзка с депозираните от жалбоподателите възражения
рег. № 94 Н-312-1 от 04.11.2019г. и рег. № 94Н-312-1#4 от 08.06.2020г., решил същия да се обяви отново на възразилите по
установения ред.
С рег.
индекс 94Н-312-1#7 от 14.09.2020г. жалбоподателите Т.И., Д.И., М.Я., К.Я., С.С., С.С. и Г.В.П.
депозирали възражение против проекта за изменение на ПУП(л.192). На
26.09.2020г. възражение с рег. индекс № 94Н-312-1#8 от 28.09.2020г. депозирал и Н.Т.Д.(л.184).
С Решение
по т.9 от заседание на ЕСУТ по протокол № 5 от 25.03.2021г. (л.189). подадените възражения на жалбоподателите били
счетени за неоснователни, като на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, ЕСУТ
приел и предложил да бъде одобрен проекта за изменение на ПУП-ПР и ПЗ за ПИ №
77195.735.220, УПИ XV, кв.546
по плана на гр.Хасково.
С
обжалвана в настоящото производство заповед № 1492 от 27.08.2021г.(л.184) на Кмета на Община Хасково бил
одобрен проекта за изменение на план за регулация и застрояване на ПИ 77195.735.220,
УПИ XV, кв.546 на гр.Хасково, като
били определени конкретно предназначение на имота „за жилищни нужди и гаражи“, устройствена зона “Жс“ – жилищна зона с
преобладаващо средно застрояване, посочени били градоустройствени показатели за
имота, както и че съществуващата сграда с идентификатор 77195.735.220.1 се
запазва, като се предвиждат 5 бр. гаражи на две нива разположени в северната
част на имота.
Заповедта
е съобщена на Г.П. на 20.09.2021г.(л.84), на Н.Д. на 07.10.2021г. (л.88), на Т. и Д. Яневи на 20.09.2021г. (л.92 и л.93), на М.Я. на 01.10.2021г.(л.95), на С.С. на 20.09.2021г. (л.101) и на С.С. на 23.09.2021г.(л.103).
Изпратеното до К.Я. съобщение се върнало с отбелязване, че пратката е
непотърсена.
Жалбата срещу заповедта, е
подадена на 04.10.2021г. и заведена с рег.номер 94 Т-471-2 при Община Хасково(л.3).
Горната непротиворечива фактическа обстановка
се установява от приетата като доказателство административна преписка по
издаване на обжалвания акт.
За изясняване на делото от
фактическа страна, е допуснато изготвяне на съдебно - техническа експертиза, от вещо лице архитект, приета с оспорване от
страна на жалбоподателите. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира
изцяло изготвеното и прието заключение на вещото лице. Последното разполага с
необходимите знания и умения, пълно и точно е отговорило на поставените му
въпроси и подробно ги е обосновало. Въпреки оспорването от страна на
жалбоподателите, последните не са ангажирали никакви доказателствени искания,
които да оборват приетата експертиза, ето защо съдът не намира причини поради
които да не я възприеме изцяло.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл.214, ал.1 ЗУТ,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорването е подадено в преклузивния срок за
оспорване. С одобрения проект за изменение на УПИ XV, кв. 546 по плана на гр.Хасково е променено
предназначението му, жалбата е депозирана от лица собственици на съседни
недвижими имоти, а именно УПИ VII и УПИ VIII, т.е. имащи качеството
на заинтересувани лица по смисъла на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ,за които е налице правен
интерес от търсената защита. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи
за незаконосъобразност и извърши проверка на оспорвания административен акт на
всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 136, ал.
1 от ЗУТ проектите за изменение на
устройствени планове на основанията по
чл. 134, ал.1 се изработват, съгласуват,
обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел ІІІ от глава седма на с. з. Съгласно
нормата на чл. 129, ал.2 от ЗУТ, към която препраща горецитирания текст от закона, ПУП в обхват до един квартал, се одобрява със заповед на
кмета на общината в 14 - дневен срок от
приемането на проекта за ПУП от
ОЕСУТ.
Соченият законов текст определя компетентния орган да се произнесе по
заявлението за изменение на ПУП, какъвто е настоящия случай, а именно-изпълняващия
длъжността кмет на общината. Следователно,
оспорената заповед е постановена от
компетентен административен орган.
Обратно на изложеното в жалбата,
съдът намира, че производството по изменение на ПУП е валидно инициирано.
Безспорно е установено по делото, че заинтересованото лице притежава валидно
учредено право на строеж и респ. спада в кръга лица по чл.131, ал.1, вр. с
ал.2, т.1 от ЗУТ, имащи право да започнат процедурата по изменение на ПУП.
Обстоятелството, че изменението не е поискано от всички лица притежаващи право
на строеж или собственост върху парцела не представлява нарушение чл.135, вр. с чл.131 от ЗУТ, както се твърди в жалбата. Това е така, тъй
като изменението е осъществено на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, а не на
основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ.
Спазена е
изискуемата писмена форма за постановяването на заповедта и същата е подписана
от издателя си.
Съобразно
приетия като доказателство по делото АОЧС № 10653/22.06.2018г., вписан в служба
по вписванията гр.Хасково на 29.06.2018г, поземлен имот с идентификатор
77195.735.220 и с начин на трайно
ползване „Комплексно застрояване“, с
площ от 855 кв.м., е общинска частна собственост.
Установява се от
наличните по преписката писмени документи, а и не е спорно между страните по
делото, че инвестиционните намерения на заявителя са свързани с изграждане на 5
бр. гаражи в УПИ XV, кв.546 по
плана на гр.Хасково, за които му е било учредено право на строеж, върху
общинския недвижим имот. Видно от обяснителната записка към проекта(л.259) изменението на
плана за регулация се състои в промяна на предназначението на УПИ XV, кв.546 по плана на гр.Хасково в УПИ „за жилищни
нужди и гаражи“. От графичната част на проекта е видно, че изменението на плана
за застрояване се състои в запазване на съществуващата сграда с идентификатор
77195.735.220.1 и предвиждане ново строителство на 5 бр. гаражи на две нива, в
свързано застрояване, разположени в северната част на имота, с посочени в
графичната част на проекта линии на застрояване. Твърденията на органа, според
изложеното в оспорената заповед, се заключават в следното: действащия план за регулация и застрояване е
одобрен при действието на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и
Строителните правила и норми по чл.52, ал.2 от ЗПИНМ, в които не се допуска
строителство на гаражи отделно от жилищните сгради. Налице са нови устройствени
условия, които се състоят в предоставената със ЗУТ и Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии, възможност гаражите да могат
да се разполагат освен свързано със сградите на основното застрояване, но и свободно,
като в жилищните зони такива могат да се изграждат в УПИ предназначени за
гаражи или със смесено предназначение, т.е. за жилищни нужди и гаражи. Визирано
е също, че действащият план за регулация и застрояване е неприложим за
инвестиционните намерения на възложителя свързани с изграждане на гаражи. Предвид
това в заповедта е възприето, че са налице основанията на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Съответствието на един административен акт с
материалния закон се преценява само на база изложените в същия фактически
съображения за издаването му. В практиката на ВАС се приема,
че за приложение на всяка от изчерпателно изброените в чл. 134 ЗУТ хипотези за
изменение на влезли в сила общи устройствени планове, следва да се съдържат
фактически обстоятелства. За приложение на разпоредбата на чл. 134, ал.1, т.1 от ЗУТ
е необходимо конкретно мотивиране и обосноваване на необходимостта от това
изменение с посочване на конкретни факти, които да бъдат подведени под
хипотезата на правната норма. В този смисъл се позовават на Решение №
7608/07.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2017 г.; Решение № 3506 от
12.03.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15620/2011 г. Между страните не е спорно, а и се
установява от Заповед № 1269 от 07.08.2019г., на Кмета на Община Хасково, че изменението на ПУП е с правно основание чл.134, ал.1,т.1 от ЗУТ, която норма предвижда възможност за
изменение на действащите подробни устройствени планове, в случаите когато настъпят
съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. За
одобряване проекта за изменение на ПУП е необходимо заявителят да докаже, че са
налице предпоставките за прилагане на поне една от тях. В оспорената заповед не
е конкретизирано, коя точно от двете хипотези органът счита, че е налице. Но от
изложените в нея фактически съображения, както и от посочените фактически
основания в Заповед № 1269 от 07.08.2019г., с която е разрешено изработване на
проекта и в която изрично е възприето, че разрешаването за изработване на
проекта за изменение на ПУП е поради наличието на нови устройствени условия за строителство, на гаражи в урегулирани имоти, регламентирани в ЗУТ и
Наредба № 7 от 22.12.2003г., съдът стига до извода, че ответникът е възприел
наличието на втората хипотеза на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ.
За да се приеме, че е налице твърдяната от органа
хипотеза на чл.134, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗУТ, е необходимо не само да има
приети нови нормативни актове уреждащи устройствените условия за строителство,
а и сдържащите се в тях правила да са
съществено различни спрямо предходно действащите такива, т.е. следва да уреждат
по различен начин действалите до този момент норми за устройството на
територията .
Към настоящия момента, както е
възприел и ответникът, не е налице забрана за изграждане на гаражи отделно от
жилищните сгради, като същите могат да се изграждат свободно и или свързано със
сградите на основното застрояване.Единствено следва да се отбележи, че нормата
на чл.41, ал.2 от ЗУТ на която ответникът се е позовал в заповедта за
разрешаване изработване проекта за ПУП е относима към допълващото застрояване,
а не и към основното, каквото в случая се установява да е налице спрямо
процесните 5 бр. гаражи.
Няма спор между страните, а и се
установява от приетата административна преписка и приетото заключение на вещото
лице по изготвената СТЕ, че преди одобреното с процесната заповед изменение на
ПУП –ПРЗ на УПИ XV, кв.546 по ПУП –ПРЗ на гр.Хасково е
действал план за застрояване, одобрен със заповед № 90 от 1971г., който е предвижда
предназначение на урегулирания поземлен имот - за комплексно жилищно
строителство, средноетажно с височина 4 етажна жилищна сграда.
Към 1971г., както правилно е посочено в оспорената
заповед, са действали Закона за плановото изграждане на населените места, правилникът
за прилагането му и Строителните правила и норми по чл. 52, ал.2 от ЗПИНМ.
Необосновано в обжалваната заповед е посочено, че единствената възможност за
изграждане на гаражи в случаи на средноетажно и многоетажно застрояване при
действието на посочените СПН, съгласно пар.63а, ал.2 и ал.3 от същите е те да
са към зимничните помещения, а по изключение в случай на денивелация на терена
и в първи етаж на сградите. В действителност това твърдение е в пряко
противоречие с нормата на пар.63д, ал.1 от същите строителни правила и норми,
която допуска в дворната
част на парцели за средно и многоетажно застрояване също да могат да се изграждат
гаражи за една лека кола или за повече леки коли (разделени на клетки). Т.е
устройствените правила и нормативи, както към настоящия момент, така и към
момента на приемане на ПУП на имота през 1971г. са допускали възможност за
изграждане на гаражи в имоти предвидени за средноетажно застрояване и в
дворната част на имота, т.е. отделно от жилищните сгради. Следователно, няма
как да се приеме, че е налице изискваната за приложението на чл.134, ал.1, ,т.1
от ЗУТ хипотеза на съществено изменение на устройствените правила уреждащи
изграждане на гаражи в населените места.
Предвид това, в случая не се
установява конкретното фактическо съображение посочено в заповедта, дало
основание на органа да упражни компетентността си, като постанови оспорения от него акт.
По мнение на съда, обстоятелството
дали действащия ПУП е приложим или не за инвестиционните намерения на
възложителя, в конкретният случай, не попада в нито една от хипотезите на
чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, тъй като на първо място само по себе си не
представлява съществена промяна в обществено-икономическите условия при които е
съставен плана(твърдения
за обстоятелството, че предвижданията по
действалия ПУП са несъответни на обществено-икономическите условия за развитие
на района и конкретния имот не е и обоснована в обжалваната заповед), нито
инвестиционните намерения представляват устройствени условия. Отделно от това
ако и да се приеме, че инвестиционните намерения следва да се обсъждат в
хипотезата на чл.134, ал.1,т.1 от ЗУТ,
то обосновано се сочи от жалбоподателя, че по отношение на заинтересованото
лице на 25.05.2018г.(л.511) е била издадена виза за проектиране
на процесните 5
бр. гаражи, като допълващо застрояване в процесното УПИ, която няма данни и не
се твърди да е била обжалвана. Следователно, видно е от така издадената виза,
че е налице и друга възможност за реализиране инвестиционните намерения на
заинтересованото лице свързани с изграждане на процесните 5 бр. гаражи и
твърденията в обжалвания акт в тази насока се явяват опровергани от така
представеното по делото доказателство.Това е видно и от заключението на вещото
лице, от което се изяснява, че макар при издаване на визата да не е отчетено,
че имота има голяма денивелация, то същата може да бъде преодоляна освен като
се предвиди вкопаване на терена и нов подземен етаж(както това се предвижда с проекта за
ПУП да бъде сторено в случая), но и като се насипе терена. На
практика на заинтересованото лице е учредено право на строеж за гаражи, след като е обявено за спечелил търг, но не и за изграждане на второ
подземно ниво към тях. Процесният търг въз основа на който е учредено правото
на строеж е за изграждане на гаражи с
определени размери, които видно от заповедите за обявяване на търга и за спечелил
същия, следва да са общо 3.5м./6м.
Одобрявайки проекта за ПУП, при който гаражите се разрешават на две нива,
едното от които подземно, на практика би се стигнало до заобикаляне на закона,
тъй като от една страна това би довело до
промяна броя на гаражите, доколкото по този начин освен 5 надземни, ще бъдат
изградени и 5 подземни, но и на практика води до даване възможност за
изграждане на строежи(съгласно пар.5 от ДР
ЗУТ строежите могат да са и подземни)за които на лицето не е
учредено право на строеж.С право да изгражда второ(подземно ниво) на гаражи би могла да разполага само Община Хасково, но в случая служебно по смисъла на чл. 135, ал.5 от ЗУТ разрешение за
изработване на изменението не е
допуснато, инициативата за
изменение на ПУП, в тази част изхожда само от заинтересованата страна, а
същевременно в заповедта за разрешение изработване на проект за ПУП и в
заповедта за одобряване на проекта, не са обоснована нужда на Община Хасково от
изграждане на подземни гаражи, поради променени устройствени или
обществено-икономически условия. Други фактически съображения, обосноваващи
причините поради които административният орган е постановил оспореният отказ
извън горепосочените, не са излагани. Както вече бе посочено,
законосъобразността на един индивидуален административен акт се преценява само
и единствено въз основа на изложените в
него мотиви, поради които даже и да са налице други възможни съображения, те не
могат да бъдат съобразявани от съда.
На следващо място съдът, намира че при
издаване на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, довело до постановяване на акта в
нарушение на материалния закон. Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗУТ, конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване на
поземлените имоти, урегулирани с плановете по този раздел, се определят:1.с работен устройствен план, когато изработването
му е задължително.
В хипотезите на чл.113, ал.2 от ЗУТ, а именно при условията на чл. 36(за запазване на заварени годни сгради, чието
фактическото разположение не отговаря на изискващите се разстояния, ако
сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на
културно-историческото наследство по смисъла на Закона за
културното наследство) или при свързано
застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота, изработване на
РУП е задължително.
Видно от изготвеното заключение по СТЕ и от
изслушване на вещото лице в о.с.з., проекта за ПУП предвижда запазване на
заварена пет етажна жилищна сграда, вкл. в режима на застрояване и изграждане
на 5 бр . гаражи на свързано застрояване. Изрично в отговора си по въпрос 3 от
експертизата вещото лице сочи, че тази съществуваща жилищна сграда с идентификатор
77195.735.220.1 по КККР на гр. Хасково е с намалени отстояния на север до
сграда с идентификатор 77195.735.210.1 в УПИ VIII,
на изток до сграда с идентификатор 77195.735.222.1 в УПИ XIII-222 и на запад до сграда с идентификатор
77195.735.219.2 пететажна в УПИ XI. В о.с.з.
вещото лице заяви, че в този случай, предвид намалените отстояния спрямо
заварената сграда, подлежаща на запазване, с живот не по-малък от 25 години,
изработването на РУП е било задължително. Твърденията на ответника са, че такъв
РУП е изготвен и същия е наличен в кориците на делото. Това твърдение съда
намира недоказано по следните съображения: чл.113, ал.1 от ЗУТ сочи,че Работният устройствен план се съставя за
ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група
урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен
устройствен план по чл. 110, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен
устройствен план не може да се променят характерът и начинът на
застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. В чл.113, ал.4 от ЗУТ е посочено, че целта на работният устройствен план е да определи точно:1. разположението и
очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до
имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона
плътност и интензивност на застрояване; 2. необходимите силуети, изясняващи:
максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на
етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите
с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.
Конкретните изисквания към съдържанието на РУП са посочени и в чл.62, ал.1
–ал.3 от Наредба
№ 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Според същата
норма, работният устройствен план съдържа текстови и графични материали, като текстовите материали към РУП се оформят в
обяснителна записка, в която се дава обосновка на проектното решение и
спазването на законовите и нормативните изисквания за обектите на недвижимото
културно наследство, и се отразява тяхната характеристика, вид и категория, при
спазване на предписанията по опазването им. Графичните
материали към РУП съдържат: 1. допълнително геодезическо заснемане на
поземлените имоти и съществуващите сгради; 2. план за застрояване, в който се
определя точното разположение и очертанието на сградите и минималните
разстояния между тях и до имотните граници, в т.ч. и през улиците, в М 1:250
или М 1:500; 3.силуети на сградите и през улиците, изясняващи максималните
височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и
наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилно
архитектурно-пространствено оформяне в М 1:250 или М 1:500; 4. характерни
напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните етажи, в М 1:250 или М
1:500.
Установява се по делото, че освен проекта за ПУП възложителт е представял
на Община Хасково силуетни планове, геодезически заснемания и разрези с молба
рег. индекс 94Г-3188-9#5 от 06.02.2020г.(л.229), заявление рег. индекс 94Г-3188-9#6 от 04.03.2020г. (л.234) и заявление с рег. № 94Г-3188-9#9 от 03.08.2020г.(л.215). Безспорно е, че обяснителна
записка по смисъла на чл.62 от Наредба 8, към така представените от възложителя
документи не е представена, като в нито една от съответните антетки към
чертежите, фрагментите, респ. разрезите не е посочено, че същите са част от
РУП. При изслушване на вещото лице в о.с.з. същото посочи, че така
представените от възложителя документи представляват чертежи към плана за
застрояване, които не са задължителни за изработване и не са описани в никоя наредба, като
задължителни елементи. Съответно същите не представляват работен устройствен
план, като по – скоро се касае за теренни изследвания, а не по същество за РУП,
предвид, че липсват характерните за РУП силуети и необходими котировки, респ. и
план за застрояване към РУП, с точни размери на сградите. Предвид това, извадките от проекта не могат да бъдат приети
за РУП. В този смисъл е и отговора на вещото лице по задача 18 от заключението
му. Видно е от уточненията на вещото лице при изслушването му в съдебно
заседание, по този въпрос, че чертежите на стр.223 до стр.226 мога да бъдат
възприети само като част от РУП, но това не е достатъчно да се приеме, че
същите представляват работен устройствен план.
Предвид така посоченото от вещото лице, при
изслушването му в открито съдебно заседание, което вещо лице е архитект и както
се посочи разполага с необходимите специални знания и умения, извършило е пълна
проверка, както на материалите по делото, така и на наличните документи в
Община Хасково, съдът достига до извода, че в нарушение изискванията на чл.114,
ал.1, т.1, вр. с чл. 113, ал.2 от ЗУТ ПУП е одобрен при липса на представен
изискуем РУП, отговарящ по обем и съдържание на необходимото съгласно
Наредба № 8 от 14.06.2001г. В този
смисъл органът е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като е одобрил проекта
за ПУП без да събрали всички относими за изясняване законосъобразността на
проекта за ПУП документи и без да изяснил всички необходими за правилното
решаване на въпроса данни и факти. Безспорно това нарушение на административно
производствените правила е съществено, тъй като ако не бе допуснато би могло да
доведе и до друго решение на въпроса, относно това отговора ли представения
проект за ПУП на всички законови изисквания.
Безспорно се установява и твърдяното от
жалбоподателите несъответствие между текстовата част на одобрения проект, в
частта на посочената в него устройствена зона См(л.222) и тази визирана в обжалвана заповед – Жс. В
действителност, видно от чл.16 от Наредба №7/22.12.2003г. устройствена зона с
наименование „См“ не е предвидена от законодателя. В този смисъл и даденото
заключение от вещото лице. Съответно посоченото в тази част на одобрения проект
не само е неясно, но е и е несъответно на закона. Като е одобрил проекта за
ПУП, вместо да установи този факт и даде указания на заявителя да го преработи,
ответникът е допуснал нарушение на закона.
Налице е и твърдяното
противоречие между Заповед № 1269 от 07.08.2019г.на Кмета на Община Хасково, с
която е предвидено изработването на проекта за изменение на ПУП за комплексно
застрояване и обжалваната Заповед № 1492 от 27.08.2021г., с която е посочено че
застрояването в имота е свободно. Видно от нормата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, това са различни видове начини за застрояване и
легално определение за всяко едно от тях, като понятие, е дадено в § 5,т.21, т.22 и т.23 от ДР на ЗУТ. Целта
на подробните устройствени планове е да конкретизират устройството и
застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните
образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за
инвестиционното проектиране, а начина на застрояване на урегулиран поземлен
имот е задължителен елемент на ПУП, съгласно ЗУТ и Наредба № 8. Проектите за
ПУП съответно следва да са съобразени с даденото от компетентния орган
разрешение за изработването им. В случая такова съответствие, досежно посочения
начин на застрояване не е налице, както между заповедта, с която е разрешено
изработването на ПУП и Заповедта с която е одобрен процесния проект, така и между
определения обхват на ПУП разрешен за изработване и представения проект от възложителя.
Допуснатите нарушения
на закона и процесуални нарушения в тяхната съвкупност, водят до отмяна на
оспорената заповед.
За пълнота на изложението, макар и не
водещо до промяна на посочения извод на съда за незаконосъобразност на
оспорения акт следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя
останалите доводи на жалбоподателите за допуснати нарушения на процесуалните правила.
В
случая бъдещото застрояване в имота на 5 бр. гаражи, съгласно изслушването на
вещото лице в о.с.з. се установява, че е котирано по проекта за ПУП на 3 метра
от регулационната линия на север и на 3 м. от имотната граница на запад. На
запад видно от видно от комбинирана скица за проектиране(л.626)и скица – извадка
на л.221 процесното УПИ XV граничи с УПИ XI, представляващо ПИ с идентификатор 77195.735.219.
Т.е. имота, с който граничи УПИ, в което се предвижда бъдещо застрояване на
гаражите граничи с друг урегулиран поземлен имот. На практика, с така
предвиденото по проекта за ПУП котиране на новопредвиденото застрояване на 3 м.
от имотната граница, с имота от запад, не е допуснато изменение регулационните
линии на УПИ XV в кв.546, по начин по който същите се поставят в
съответствие с имотните граници. Това е видно и от заключението на вещото лице
в отговора му по въпрос 9. Ето защо не може да се приеме, че е нарушено изискването
на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Предназначението на териториите и поземлените
имоти е неизчерпателно изброено, в чл.8 от ЗУТ и в чл.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Конкретното предназначение на имотите, както е посочено в
цитираните норми се определя със съответния ПУП, поради което настоящия съдебен
състав не споделя и довода на жалбоподателите за допуснато нарушение, свързано
с невъзможност за предвиждане на преназначение на УПИ XV,
с наименованието посочено в обжалваната заповед.
Предвид изложените съображения за
допуснати нарушения на материални закон и на административно-производствените
правила, жалбата е основателна, а оспореният ИАА ще следва да бъде отменен.
При този изход на спора и на основание
чл. 143от АПК основателна се явява претенцията на жалбоподателите за присъждане
на сторените по делото разноски.Ето защо в полза на всеки от жалбоподателите
следва да бъдат присъдени от по 10.00 лева за внесена ДТ,както и общо 800.00
лева за внесено възнаграждение на вещо лице, а по отношение на М. Х. Я. ***, К.Х.Я. ***,Т.Б.И. ***, Д.М.И. ***,
С.К.С. ***, С.М.С. ***, Г.В.П. *** и общо 900.00 лева действително заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Водим от
което
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1492 издадена на 27.08.2021г. от Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, да заплати на М. Х. Я. ***, К.Х.Я. ***,Т.Б.И. ***, Д.М.И. ***,
С.К.С. ***, С.М.С. ***, Г.В.П. *** и Н.Т.Д. *** разноски по адм.дело №
192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 800.00 лева представляващи
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М. Х. Я. ***, К.Х.Я. ***,Т.Б.И. ***, Д.М.И. ***,
С.К.С. ***, С.М.С. *** и Г.В.П. *** разноски по адм.дело № 192/2022г. по
описа на АдмС-Хасково в общ размер на
900.00 лева, представляващи действително заплатено възнаграждение за един
адвокат.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на М. Х. Я. *** разноски по адм.дело № 192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева внесена ДТ.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на К.Х.Я. ***, разноски по адм.дело № 192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева представляващи
внесена ДТ.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на Т.Б.И. *** разноски по адм.дело № 192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева представляващи
внесена ДТ.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на Д.М.И. ***, разноски по адм.дело №
192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в
размер на 10.00 лева представляващи внесена ДТ.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на С.К.С. ***, разноски по адм.дело № 192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева представляващи
внесена ДТ.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на С.М.С. ***, разноски по адм.дело № 192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева представляващи
внесена ДТ.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на Г.В.П. *** разноски по адм.дело № 192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева представляващи
внесена ДТ.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на Н.Т.Д. *** разноски по по адм.дело № 192/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева представляващи
внесена ДТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: