Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 373
23.03.2020г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ-ти гр. състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети
март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията В.Куршумова
гр.д.№ 574 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 8118/09.03.2020
г. в регистратурата на ПдОС от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Света София №
7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., чрез пълномощника по
делото адв.С. С., против Постановление от 13.11.2019 г. по изпълнително дело №
20199070400554 по описа на ЧСИ Иво Кралев с
рег.№ 907 от КЧСИ с постановен отказ за намаляване по прекомерност на разноските на
взискателя за адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева до размер на 200
лева, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на действията на ЧСИ с довода, че приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение от 300 лв. са в прекомерен размер и не
съответстват на правната и фактическа сложност на делото, както и че същите
законово не са оправдани. Излагат се доводи, че нормата на чл.10, т.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения не
намирала приложение при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.
Извършените по делото изпълнителни действия от страна на пълномощника на
взискателя представлявали действия по подаване на молбата за образуване на
изп.дело и посочването на изп.способ, за които се сочи, че не са необичайни. По
отношение на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се прави възражение, че
същата е прекомерна с довода, че посочената такса се начислява върху събраната
сума. При условията на евентуалност моли да се намали размера на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ. Искането към съда е за отмяна на обжалваното действие на ЧСИ и
намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 200
лв, както и за корегиране на размера на начислената пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноските по делото.
Ответната страна по жалбата – взискателят
СД „И. – ТД – И.“ ЕИК: *********, представлявано от пълномощника адвокат М.М., не взема становище
по жалбата.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по изпълнителното
дело, намери следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.Доколкото е
налице нарочен акт на ЧСИ – постановление за произнасяне по искане на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК и именно то
е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.В този смисъл е т.
2 на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., съгласно която на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Изпълнително дело № 20199070400554
по описа на ЧСИ Иво Кралев с рег.№ 907 от КЧСИ е образувано по молба на СД „И.
– ТД – И. И СИЕ“ ЕИК: *********, чрез пълномощника адвокат М.М., против
ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК: *********, въз основа на изпълнителен лист
издаден на 20.09.2019 г. по гр.д.№ 11891/2018 г. от Районен съд Пловдив за
заплащане на сумата от 4514, 71 лв., дължима по полица № 010-400-2017-00112,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сумата от 881 лева – разноски за
производството. С молбата е направено искане за налагането на запор върху
банкова сметки на длъжника в Общинска банка АД. Представени са пълномощно и договор за правна помощ от 18.10.2019 г.
за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. с отбелязване, че
договора служи като разписка за извършеното плащане.
На 23.10.2019 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение за задължението му по изп.дело към 01.11.2019
г. в общ размер на 7 028, 49 лв., от които: 4 514, 71 лв. – главница,
583, 15 лв. – законна лихва върху главницата за периода 24.07.2019 г. –
01.11.2019 г., 881 лв. – присъдени разноски, 300 лв. - разноски по изп.дело,
както и такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 749, 63 лв. в полза на ЧСИ.
По изпълнителното дело е наложен
запор върху банкова сметка *** „Общинска банка“ АД, въз основа на който на
24.10.2019 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 7018, 46 лева.
На 30.10.2019 г. съдебният
изпълнител е извършил разпределение на постъпилата сума, в което е определил
окончателния размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 626, 53 лв.
На 25.10.2019 г. длъжникът е
депозирал възражение до ЧСИ, с което е оспорил размера на разноските за адвокатско
възнаграждение от 300 лв. с искане за тяхното намаляване до размера на 200 лв.,
както и е оспорил начислената такса по т.26
от ТТРЗЧСИ с довода, че се начислява
само върху присъденото вземане по изпълнителния лист, при условията на
евентуалност е поискал намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧИ. С постановлението
си от 13.11.2019 г. ЧСИ Кралев е оставил без уважение молбата на длъжника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Приетите от съдебният изпълнител
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са в размер на 300 лв.
Съгласно договора за правна помощ възнаграждението на процесуалния представител на
взискателя е договорено за образуване и за процесуално представителство до окончателното
приключване на производството. Съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на
200 лв. На основание чл.10, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
възлиза в размер на 314, 22 лева – изчислено върху материалния интерес в
изпълнителния лист: 4 514, 71 лв. – главница, 573, 12 лв. - законната
лихва за забава плащането на главницата от 24.07.2018 г. – датата на подаване
на исковата молба до 24.10.2019 г. - датата на окончателното погасяване на
главницата и 881 лева – присъдени разноски. Установява се, че в молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил като способ
на изпълнение запор на банковата сметка
на длъжника в Община
банка АД, който е бил наложен и въз основа на същия е постъпила сумата от 7018, 46 лева. При тези данни по делото неоснователни са
доводите на длъжника за определяне на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение само до размера на 200 лв. По делото се установява, че
адвокатското възнаграждение е договорено както за образуване на делото, така и
за процесуално представителство и вследствие осъществяването на последното е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, а така и са постъпили суми за
удовлетворяване вземането на взискателя.
Съгл. чл. 78, ал.
5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/ може да
намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение по
възражение на насрещната страна, но не може да определи размер по-нисък от
минимално определения в чл. 36 от ЗА. В случая приетото като дължимо адвокатско
възнаграждение е под
минималния размер от 514, 25 лева и не следва да бъде намалявано под него.
Постановеният отказ в тези част е правилен и законосъобразен и не следва да
бъде отменян.
По отношение
оплакванията в жалбата за отказ да се намалят разноските по т. 26 от Тарифата, съдът намира следното:
Съгласно чл. 26,
ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната сума, като със
"Забележка" е пояснено, че при частично събиране на паричното вземане
таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на
изчислената върху общо събраната сума. Дългът се формира от размера на
паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от
разноските на взискателя, които – на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка
на длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ е посочено, че в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси, като законодателят е
изключил от размера на вземането само този разход на взискателя, не и другите
му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай дългът по
делото възлиза в размер на 6 268, 83 лв., от които: 4 514, 71 лв. –
главница, 573, 12 лв. - законната лихва за забава плащането на главницата,
изчислена от 24.07.2018 г. – датата на подаване на исковата молба до 24.10.2019
г. - датата на окончателното погасяване на главницата, 881 лева – присъдени
разноски по гражданското дело и 300 лева – разноски по изп.дело за
адв.възнаграждение.
Таксата по т. 26
от тарифата следва да бъде изчислена по правилата на буква В, съгласно която се дължи такса от 100
лв. и 8% върху горницата над 1000 лв, тоест 521, 51 лева. Върху тази сума следва да се начисли и ДДС,
при което общо дължимата сума става 625, 82
лв.
С разпределението от 30.10.2019
г. съдебният изпълнител е определил окончателния размер на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 626, 53 лв. Начисляването на сумата за разликата над 625, 82 лева до
626, 53 лева, тоест за 0,71 лева като
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява без правно основание, поради което в тази си
част жалбата следва да бъде уважена и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се
корегира до действиятелния й размер от 625, 82 лв.
По разноските в
настоящото производство: Настоящият състав намира, че
производството по разноските (каквото по същността си е производството
по настоящото дело, доколкото единствения според въпрос е за размера на
разноските, определени в изпълнителното производство) не е
самостоятелно производство и по него страните не си дължат разноски. Съгласно константната
съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на
разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в
този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г. о. ВКС). Предвид изложеното, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските е неоснователно и се оставя без
уважение.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 13.11.2019 г. по
изпълнително дело № 20199070400554 по описа на ЧСИ Иво Кралев с рег.№
907 от КЧСИ, в частта, в която е постановен отказ да се намалят таксите по т. 26
от ТТРЗЧСИ дължими от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК: *********, в качеството му
на длъжник, за разликата над 625, 82 лева до 626, 53 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите от
длъжника Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК: *********, в качеството му
на длъжник по изпълнително
дело № 20199070400554 по описа
на ЧСИ Иво Кралев с рег.№ 907 от КЧСИ, такси по т. 26
от ТТРЗЧСИ от 626, 53 лева на 625, 82 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК: *********, против Постановление от 13.11.2019 г. по
изпълнително дело № 20199070400554 по описа на ЧСИ Иво Кралев с рег.№
907 от КЧСИ, в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: