Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. София, 02.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 9655 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 28.01.2019 г. на ищеца Д.И.Д. срещу решение
№ 556937/08.12.2018 г., постановено
по гр.д. № 68259/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав, с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца отрицателен установителен иск срещу „Ч.Е.Б.“ АД с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество
сумата от 257, 39 лв. – стойността на начислена ел. енергия за периода
10.01.2015 г. – 09.04.2015 г., за което е издадена фактура №
**********/11.01.2016 г. за имот с адрес: гр. София, ул. „******. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на „Ч.Е.Б." АД сумата от 360 лв. - разноски по делото.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
несъответствие с действащото законодателство. Поддържа се, че неправилно е
прието, че потребителят е надлежно уведомен за извършената процедура по
преизчисляване на сметката без писмото да е достигнало до него и въпреки
законовите изисквания на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и предвиденото в ОУ
уведомление преди започване на процедурата. Сочи се, че дружеството не било
отразило в ОУ ред за уведомление на клиента при коригиране на сумата. Счита се,
че като клиент следвало да бъде уведомен за процедурата по корекция, за да може
да представи своето становище. Погрешен бил изводът на съда, че отговорността
на абоната била обективна и дружеството не трябвало да доказва вина на
потребителя. Още повече, че обективната отговорност била изключение и предвиждането
й било в правомощието на законодателя, а
не на КЕВР. Съдът не отчел принципното правило на чл. 2, ал. 2 ЗЕ по отношение
на доставчика на електрическа енергия, който следвало да положи грижата на
добрия търговец по отношение на измервателните уреди. Твърди се, че в случаите
на отклонение от показателите на консумираната електрическа енергия,
доставчикът следвало да установи периода на грешно измерване както и
обстоятелството дали това е резултат на неправомерно действие на потребителя.
Въз основа на
изложеното се иска отмяна на решението като неправилно, незаконосъобрзно
и постановено в противоречие с действащото законодателство и вместо него да
бъде постановено друго, с което искът за бъде уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - ответник "Ч.Е.Б." АД сочи, че възражението за неуведомяване на
потребителя за започнатата процедура по преизчисляване е направено за първи път
във въззивната жалба и по смисъла на чл. 266 ГПК се
явява преклудирано. Евентуално поддържа неоснователност
на възражението, тъй като уведомлението е изпратено на процесния
адрес, ведно с фактурата, но не е получено въпреки, че на същия адрес са
пращани и получавани от ищеца писма за извършена проверка и метрологична
експертиза. Оспорва се доводът за липса
на правила в ОУ за уведомяване на потребителя за извършената корекция, като се
сочат разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на договорите за
продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. Безспорно доказателство за
уведомлението на ищеца била приложената от него към исковата молба фактура.
Оспорва се твърдението, че клиентът следвало да бъде уведомен в хода на
проверката за извършването й, тъй като чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ борави с израза
„при извършването на корекцията“. Сочи се съдебна практика с обратни изводи на
тези посочени в жалбата, че крайният снабдител следвало да доказва вина на
клиента. Поддържа се, че процесният електромер е
собственост на друго дружество, а не на ответното. Претендира разноски по делото за юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 300
лв.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства
и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство, и при така очертания
от жалбата предмет, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен
състав счита, че същото е и правилно, като споделя изцяло изводите на СРС, че в
конкретния случай са приложими ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., които макар и
отменени, считано от 08.11.2018 г., са били в сила за периода 10.01.2015 г. -
09.04.2015 г. поради
липса обратно действие на решението на ВАС (в този смисъл е и решение №
124/18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г., ВКС, ІІІ г.о.) Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички
предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя
от страна на ответното дружество, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционното
решение. Независимо от това и във връзка с доводите за неправилност и
необоснованост на решението, изложени във въззивната
жалба, следва да се добави и следното:
Правилно
СРС е приел, че по делото няма спор, че между страните съществуват облигационни
отношения по договор за продажба на електрическа енергия /чл.98а ЗЕ/, доставяна
до имот, находящ се в гр.София, ул. „Проф. Иван Странски“, № 7, вх.
В, ет. 7, ап. 58 доколкото в исковата молба ищецът не е навел твърдения в
обратния смисъл.
Преклудирано с оглед разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 ГПК се явява възражението, че жалбоподателят в качеството си
на клиент не е бил уведомен за започналата процедура, доколкото то е заявено за
пръв път едва с въззивната жалба. Дори и да се приеме
обратното, това възражение е и неоснователно. От доказателствата по делото е
видно, че до ищеца е изпратено писмо от 14.04.2015 г., ведно с копие от
констативния протокол, с което е уведомен, че на 09.04.2015 г. е извършена
проверка на обект със СТИ, фабричен № **********, а именно апартамент с адрес:
гр. София, ул. „******и че на основание
ПИКЕЕ е съставен констативен протокол № 1012128/09.04.2015 г., а на
демонтираното СТИ ще бъде извършена метрологична експертиза, за чийто резултати
предстои уведомление. Писмото с обратна разписка е получено от адресата на
16.04.2015 г. На 04.01.2016 г. е изпратено писмо до потребителя, че е извършена
метрологична експертиза на СТИ, за което е съставен констативен протокол №
1712/14.12.2015 г. и предстои въз основа на него да бъде извършена корекция на сметка. Уведомлението,
ведно с протокола е получено от клиента 12.01.2016 г. На същата дата му е
изпратено и писмо за начислена сума в размер на 257,39 лв. за консумирана, но
незаплатена електрическа енергия. Приложена е и фактура № **********/11.01.2016
г. В товарителнцата за пратката е посочено, че тя е
неполучена. При тези данни следва да се приеме, че ответното дружество е
изпълнило задължението си по чл. 47, ал.4 вр. ал.3
ПИКЕЕ и чл.17, ал.2 от Общите условия на дружеството, раздел „Корекция на
сметки при неизмерване или при неправилно или неточно измерване на електрическа
енергия“ и е уведомило надлежно абоната за започналата процедура по корекция.
От приетите по делото писмени доказателства,
се установява се, че на 09.04.2015 г. на адреса е извършена техническа проверка
на СТИ с фабричен № **********, тип ZE
112.DR.D1B042-033,
произведен през 2013 г., отчитащ консумацията на електроенергия от абонат с
клиентски номер № **********. С констативен протокол № 1012128/09.04.2015 г.,
служители на ответното дружество, в присъствие на двама свидетели, са
констатирали, че липсва пломба на капачката на клемния
блок на електромера. Холограмните стикери и пломбите
на големия капак на електромера са нарушени. В момента на проверката при
измерване с еталонен уред EMSYST с № 0704133
електромерът мери в класа си на точност. След проверката е монтиран нов
изправен електромер.
От гласните доказателства пред СРС се
установява, че проверката е извършена в присъствието на двама свидетели от Федерацията
на потребителите. Според правилата на дружеството преди започване на
проверката, потребителят е търсен, като свидетелката П.-Н.заявява, че по време
на същата е присъствал представител на потребителя, без да е сигурна дали не е
бил самия потребител, а свидетелят Х.предполага, че това е бил някой от
съседите. И двамата свидетелите заявяват, че се касае до вътрешна манипулация, индиция за което била липсващата пломба. Електромерът бил
свален, облепен с два стикера и поставен в безшевен чувал, а констативният
протокол е изготвен на място. Тъй като в протокола било посочено, че електромерът
мерил в класа си на точност, могло да се касае до вътрешно
устройство, което не е видимо при проверката, но е лесно установимо
при метрологичния контрол и целта му е да се включва през определен период и да
се изключва.
Съгласно приетото заключение на СТЕ
констатираното нарушение представлява наличието на електрическа схема във
вътрешността на електромера, която се състои от релета, две електронни платки и
проводник служещ за антена. Това устройство създава условия за нерегламентиран
достъп до СТИ.
Въз основа на констативния протокол от метрологичната
експертиза, издаден от БИМ на 14.12.2015 г., е извършена корекция на
количеството ел.енергия на клиента и е преизчислена сметката за доставена,
неизмерена и незаплатена ел.енергия по процесната
партида за периода 10.01.2015 г. - 09.04.2015 г.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че ответното дружество няма законово основание
да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал
период ел.енергия по изложените в жалбата аргументи. В действителност съгласно
трайна практиката на ВКС, обективирана в решения,
постановени по реда на чл.290 ГПК / решение № 201/21.12.2013 г. по т.д. №
799/2012 г., решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., решение №
57/28.05.2012 г. по т.д. № 436/2011 г., решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. №
39/2010 г., решение № 159/30.09.2013 г. по т.д. № 773/2012 г./, преди влизане в
сила на измененията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, 6 ЗЕ, обн. с ДВ бр.54 от 17.07.2012 г. и в сила от 17.07.2012 г.,
липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите
от страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този
период нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава
регламентираща методиката и правилата за нейното извършване, поради което се
приемаше, че коригирането на сметките само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа
за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност –
чл.82 ЗЗД.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ
бр.54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО на ВКС по т.д. № 3262/2014 г.), какъвто ред е
предвиден в чл.17,
чл.18 и чл.49, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия
на ответното дружество.
В
изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 вр.
с ал.2, изр.2 ЗЕ / в ред. след ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ ДКЕВР
е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия –
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в които вече са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление
на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
т.нар. „корекции на сметки”. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013 г., като
съгласно чл.14, ал.1 и ал.2 ЗНА те нямат обратно действие, тъй като изрично не
им е придадено такова нито със ЗИ на ЗЕ, нито със самите ПИКЕЕ. В този смисъл е
решение № 115/20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4907/2014 г., ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК и според което за периода от 17.07.2012 г. когато влиза
изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила
новите ПИКЕЕ, не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна
процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско
измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48,
ал.1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване /чл.48, ал.2/; при които е установена повреда или неточна
работа на тарифния превключвател /чл.49/. Следователно действащата за процесния период възможност за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите при изброените
предпоставки, въвежда обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия. Това право не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като процедурата цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Неоснователно
е и възражението на въззивника, че предвидената в
ПИКЕЕ процедура противоречи на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, предвиждаща че
производството, вносът, износът, преносът, разпределението и търговията с
електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт и нефтопродукти се
извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите,
собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на
потребителите и националните интереси. Посоченият принцип цели качествено и
сигурно задоволяване потребностите на обществото от ел.енергия, топлинна
енергия и природен газ и е неотносим към въпроса за дължимостта на цената на вече доставена и консумирана
електрическа енергия .
В
конкретния случай е констатиран нерегламентиран достъп, респ. неправомерно
въздействие до защитената вътрешност на електромера, като съгласно приетото по
делото заключение на вещо лице Близнаков, преизчислението
на консумираната ел. енергия е извършено при спазване на методиката по реда на
чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел.енергия,
утвърдени от ДКЕВР.
С оглед изложеното
следва да се приеме, че ответникът е спазил процедурата по извършване на
едностранна корекция на законово основание, поради което начислената сума за потребена за минал период електроенергия в размер на 257,39 лв. е дължима от ищеца.
Ето защо, решението
на първоинстанционният съд е правилно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността
на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм.
ДВ, бр. 8/2017 г./ на въззиваемата страна се дължат
разноски за настоящото производство в размер на 100 лева - за юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
556937/08.12.2018 г. постановено по гр.д. № 68259/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК **********, сумата от 100 лева - разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване предвид
ограничението на чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.