Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …........................ 2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
ІХ-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря
Светла Великова и прокурора Владислав Томов, разгледа докладваното от съдия
Станислава Стоева КАНД № 53/2023
г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция /РД/ “Автомобилна
администрация” гр. Варна против Решение № 1493/11.11.2022 г., постановено по
АНД № 455/2022 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 23-0001632 от 06.10.2021 година, издадено от Директора на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - Варна, с което на „Бумеранг
шипинг“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание
чл. 104 ал. 7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.
91в т. 2 пр. 2 от същия закон. Със същото решение РД “Автомобилна администрация”
гр. Варна е осъдена да заплати на „Бумеранг шипинг“ ООД сумата от 410.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
В жалбата
се твърди незаконосъобразност на решението поради неправилно отразяване на
фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът
се е позовал на Решение № 1406/03.11.2022г. по КАД № 1773/2022г. на АдмС Варна,
с което е потвърдено НП срещу същото лице, за същото нарушение. Посочена и е
съдебна практика, с която според касатора са потвърдени идентични НП издадени
срещу „Бумеранг шипинг“ ООД. Сочи се, че превозвачите следва да носят
отговорност при неизпълнение на техните административни задължения, дори в
случаите, когато неизпълнението е пряка или косвена последица от
взаимоотношенията им с други субекти.
Ответникът
по касация - „Бумеранг шипинг“ ООД, в писмен отговор на касационната жалба
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение. Поддържа, че решението на въззивния съд е съобразено с установените по
делото факти и обстоятелства, събраните доказателства. Посочени са подробни
съображения, както и съдебна практика в подкрепа на извода, че от посоченато в
НП не става ясно за какво е санкционирано дружеството. Моли в полза на
ответника по касация да се присъдят разноски в размер на 510 /петстотин и десет/
лева, съгласно представен списък. В съдебно заседание дружеството не се
представлява.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационният
състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания
и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното решение №1493/11.11.2022 г. Варненският районен съд е отменил Наказателно
постановление № 23-0001632 от 06.10.2021г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ Варна, с което на „Бумеранг шипинг“ ООД, за
нарушение на чл.91в т.2 предл.2 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.104 ал.7 от ЗАвтП.
Дружеството
е санкционирано за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 4577,
валиден до 07.11.2025 година, след получаване на 14.06.2021г. на покана с рег.
№ 14-00-51-773/01.06.2021 г.,
в хода на комплексна проверка за периода от
01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. относно транспортната дейност на фирмата, не е
спазил законоустановения 7-дневен срок, изтичащ
на 21.06.2021 г., да представи на магнитен носител информацията, извлечена от
картата на водача Х.Д.С., за периода на проверката по повод извършени от
нея международни превози на товари с МПС с рег. № ***, за който са съставени 2
бр. CMR от 21.09.2020 г. и 23.09.2020
г., информация от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в посоченото МПС.
Така описаните факти са квалифицирани като нарушение на чл. 91в т.2 пр.2 от
ЗАвП.
Въз основа
анализа на събраните в производството пред първа инстанция доказателства ВРС е
обосновал извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно
приложение на закона.
Като е
съобразил приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, районният съд
е направил заключение, че приетата от наказващия орган правна квалификация на
деянието по чл. 91в т.2 пр.2 от ЗАвтП, съпоставена с фактическите
обстоятелства, описани в АУАН и възпроизведени в Наказателното постановление,
налага извод за неяснота на предявеното обвинение. Санкционната разпоредба на
чл.104 ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач или на лице по чл. 12б ал. 1, извършващо превози за собствена сметка,
които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи. Според съда, АУАН и
Наказателното постановление не съдържат описание на който и да е от
предвидените в разпоредбата фактически състави на нарушението. В допълнение
съдът е посочил, че от обстоятелствената част на НП не става ясно съхранени ли
са или не изисканите от превозвача документи /информация/, извлечена ли е
информацията или е налице отказ тя да бъдат предоставена.
Крайните изводи в решението са, че липсата на
пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна в АУАН и в НП,
непосочването на обстоятелствата, при които то е извършено, както и
непосочването на конкретни факти, от които може да се направи извод досежно
датата на извършване на нарушението, винаги съставляват съществени процесуални
нарушения, които рефлектират негативно в правната сфера на посочения за
нарушител доколкото ограничават неговата възможност да разбере за извършване на
какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му. Прието е също, че
налагане на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно
установено, че е извършено и неправилното квалифициране на нарушението обуславя
неправилно приложение на материалния закон, доколкото наказание следва да се
налага единствено когато е било установено конкретно нарушение и то по
безспорен и несъмнен начин.
Касационният
състав намира оспореното решение за правилно като постановено при точно
приложение на процесуалния и материален закон.
Разпоредбата
на чл. 91в т. 2 от ЗАвтП вменява в задължение на превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача; 3. пътните листове. Съгласно нормата на чл. 38 от Наредба Н-3 от
07.04.2009 г. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка,
извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с
изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни -
за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни -
за данните от картата на водача.
Разпоредбата
на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, послужила като основание за ангажиране отговорността
на дружеството, предвижда да се ангажира отговорността на превозвач или на лице
по чл. 12б ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които (предл. 1) не
съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период
365 дни или (предл.2) отказват да ги предоставят за проверка от контролните
органи.
Изпълнителните
деяния в двете хипотези, които урежда нормата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП, се
различават по своя фактически състав, поради което налагането на санкция,
основана на тази норма, изисква коректно и пълно описание на фактите и
обстоятелствата, които определят съответния състав. Споделят се изводите на
първоинстанционния съд, че посочените в наказателното постановление факти не
могат да бъдат подведени под която и да е от двете хипотези на чл.104 ал.7 от
ЗАвтП поради непълнота в описанието и съответно неяснота – съхранена ли е или
не изискваната информация; осъществен ли е отказ от страна на дружеството да
предостави информацията на контролните органи. Тези обстоятелства, които са от
съществено значение за установяване на фактическия състав на деянията по чл.104
ал.7 от ЗАвтП, както е посочено и в решението на районния съд, не са били обект
и на изследване, и събиране на доказателства от страна на наказващия орган.
Посочената
в касационната жалба практика на АдмС Варна, настоящият състав на съда не
споделя, тъй като в случая въззивният съд е мотивирал решението си с неяснотата
на НП кои са фактите и как те се отнасят към правната норма, а не с
техническата невъзможност в определения срок да се представи информацията от
дигиталната карта на водача.
Като е
достигнал до същите правни изводи и е отменил оспореното НП, ВРС е постановил
съдебен акт, който съответства на приложимия закон. При служебната проверка по
чл. 218 от АПК съдът не констатира наличието на пороци в оспореното решение,
обосноваващи извод за неговата отмяна.
Предвид изхода на правния спор, на основание чл.
63д ал. 1 от ЗАНН, претенцията
на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважена. РД
„Автомобилна администрация“– Варна следва бъде осъдена да заплати на „Бумеранг
Шипинг“ ООД-гр. Долни Чифлик сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 18 ал. 2, вр. с чл. 7 ал. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал. 2 предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1493/11.11.2022 г., постановено по АНД № 455/2022
година на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна да заплати в полза на „Бумеранг Шипинг“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ----------, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.