№ 174
гр. гр. Добрич, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500446 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 79/16.03.2021 год. и частна жалба рег.№ 498/22.06.2021 год. на
Ф. Х. А.., ЕГН ********** ,от гр.Т. ***,чрез пълномощника й адв.С.Г. срещу
:1./решение № 4/10.03.2021 год. по гр.д.№20203250100262 /2020 год. на
Районен съд Т.,с което е разпределено на основание чл.32 ал.2 ЗС между нея
и И.. Х. И..,ЕГН **********,от гр.Т. *** ползването на следния съсобствен
между страните недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор №
72271.501.1296 с площ от *** кв.м. с административен адрес гр.Т. *** ведно с
построените в него:1./ еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
46 кв.м. и идентификатор №72271.501.1296.3.; 2./еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ от 63 кв.м. и идентификатор № 72271.501.1296
72271.501.1296.4; 3./селскостопанска сграда със застроена площ от 17 кв.м. и
идентификатор № 72271.501.1296.1;4./ селскостопанска сграда със застроена
площ от 5 кв.м. и идентификатор №72271.501.1296.2 и 5./селскостопанска
сграда със застроена площ от 7 кв.м. и идентификатор №72271.501.1296.5., по
вариант втори приложение 4 от техническата експертиза на вещо лице К. Х. Б.
1
на лист 48 ,неразделна част от настоящото решение, както следва: А./Ф. Х. А..
,ЕГН ********** да ползва дял II от скица проект, вариант втори приложение
4 от СТЕ на вещо лице, л.48 от делото, оцветен в жълто с площ от 266.8 кв.м.,
ведно с построените в него сграда 1 имот с идентификатор №
72271.501.1296.1, сграда 2 имот с идентификатор № 72271.501.1296.2 и
сграда 3 имот с идентификатор № 72271.501.1296.3, с обща застроена площ
68 квадрата и допълнителна свободна площ от 198кв.м. с вход от ул.М. за
имотите от западната граница на имота със ширина 1.39 метра; а Б./ И.. Х. И..
,ЕГН ********** да ползва дял I от скица проект, вариант втори приложение
4 от СТЕ на вещо лице, л.48 от делото, оцветен в син цвят на скицата с обща
площ 266.8 квадрата със сграда 4 имот с идентификатор № 72271.501.1296.4 и
сграда 5 имот с идентификатор №72271.501.1296.5 с обща застроена площ 71
квадрата и свободна площ 195 кв.м. с вход от ул.М. от източната граница на
имота и 2./определение № 34/11.06.2021 год. по гр.д. № 20203250100262
/2020 год. на Районен съд Т. ,с което е оставена без уважение молба на Ф. Х.
А.., ЕГН ********** ,от гр.Т. ***,чрез пълномощника й адв.С.Г. за изменение
на решение № 4/10.03.2021 год. по гр.д.№20203250100262 /2020 год. на
Районен съд Т. по реда на чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда относно варианта,
по който следва да се осъществява ползването на имота. Счита, че е следвало
да бъдат съобразени ,изтъкнатите от вещото лице предимства на първия
вариант за преодоляване конфликтното ползване на имота ,предлагащ
подход, максимално отдалечен от ползваните от съсобствениците сгради,
както и възможност за тяхното обслужване, ремонт и поддръжка. Вместо да
отчете интереса на страните за преустановяване на споровете между тях,
съдът направил преценка ,че варианта засяга съществуваща цветна градинка
,поради което необосновано предпочел втория вариант за ползване на имота.
Разноските по делото били разпределени при несъобразяване правилото на
чл. 78 от ГПК и обстоятелството ,че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, а претенцията на ищеца е изцяло уважена, както и при допуснато
противоречие в мотивите и диспозитива на съдебното решение и
изчислителни грешки.
При данни,че постановените неизгодни за въззивника решение и
определение са му били връчени на дати 12.03.2021 год. и 11.06.2021 год.,
2
жалба рег.№ 79/16.03.2021 год. и частна жалба рег.№ 498/22.06.2021 год. са
подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и чл.248 ал.3 от ГПК и са
процесуално допустими.
Въззиваемата страна И.. Х. И.. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана. Излага доводи ,че не избрания от съда
вариант, а предпочитания от въззивника би създал допълнителни неудобства
за съсобствениците и конфликти между тях, доколкото предвижда
изграждане в съществуваща обработваема градина на триметрова пътека пред
сградите, които обитава ,а подходът от улица ,достъпът на автомобил,
линийка пожарна, товарни и строителни машини би бил възпрепятстван от
намиращия се на тротоара бетонов стълб на електроразпределителната мрежа.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи както следва:
Обжалваното решение е постановено по искане на съсобственика Ф. Х.
А.. ,по реда на чл. 32 ал.2 от ЗС да бъде разпределено ползването на
недвижим имот:дворно място и сгради между нея и съсобственика й И.. Х.
И.., поради непрекъснатите упреци,че за подход към сградите,които обитава
преминава в прекалена близост и по пътека до ползваната от ответника
сграда.
Не е налице спор между страните,установява се и от доказателствата по
делото ,че същите са съсобственици по наследяване при равни квоти от по ½
ид.ч. от дворно място с площ от *** кв.м.,в което са изградени две жилищни
и две стопански сгради,от които Ф. Х. А.. ползва една жилищна и две
стопански сгради, а И.. Х. И.. ползва по една жилищна и стопанска сграда.
Вещото лице инж. К. Б. е предложил два варианта за начин за
разпределение на ползването,всеки от който осигурява равенство в
площта,отредена за страните –по 266 кв.м.,при съобразяване ползвана от
Ф.А. застроена площ от 68 кв.м. и от И.И.-71 кв.м.,съответно предвидена
незастроена площ от 198 кв.м. и 195 кв.м. ,но в различна конфигурация по
вариантите,както и ползване по начин да не се затруднява другия
съсобственик.И по двата варианта страните имат достъп до ползваните от тях
сгради и отреденото им дворно място от към ул.“М.“.По първия
вариант,подходът за Ф.А. е откъм източната страна на имота ,преминава по
границата на имота и е с ширина от 3 метра, измерена от границата до
3
вътрешността на имота, достатъчно отдалечен е от ползваната от И. И.
жилищна сграда, като в продължение на 18.84 метра,измерени от улицата
най-малкото разстояние между ивицата за подход и сградата е в размер от
4.52 метра. Подхода позволява директен достъп до по представителния вход
на жилищната сграда на Ф.А..В този вариант ,всеки от съсобствениците
разполага с достъп от всички страни до обитаваните от него сгради за
обслужването им , осъществяван през площите , отредени за негово ползване.
Във втория вариант , подходът за Ф.А. е откъм западната страна на имота
,преминава по границата на имота и е с ширина от 1.39 метра. С изключение
на пътеката за достъп до обитаваните от Ф.А. сгради ,цялото лице на имота
към улицата и до източната му граница е заето от площ, отредена за ползване
от И.И.. Вариантът не позволява ,малка част от жилищната сграда на Ф.А. да
бъде обслужвана.
При съобразяване възможностите за подход към жилищните сгради на
съсобствениците ,възможността те да бъдат обслужвани, по-равномерното и
справедливо разпределение на свободната площ между съсобствениците
спрямо лицето и в дълбочината на парцела, следва да бъде предпочетен
вариант първи. Този вариант е близък до настоящото положение, но е
избягната възможността за съприкосновение между страните,поради
предвидената отдалеченост на подход на един от съсобствениците до
жилищната сграда на другия такъв.Неоснователни са доводите на
въззиваемата страна,че вариант 1 е неподходящ,тъй като подходът бил
проектиран да минава пред обитавани сгради-напротив същия е отдалечен от
сградите,горното е недостатък на вариант 2.Изтъквани неудобства за
въззивника – достъп до сгради от автомобил,линейка,пожарна,наличие на
съоръжение на ЕРП“Север“
не са изследвани и установени по делото,вън от горното те касаят не
страната,заявила оплакването И.И. ,а противната страна Ф.А..
Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и спора решен по същество
съобразно настоящото изложение.
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
4
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. При обжалване
отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от
страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена.
Правата на страните в съсобствеността са равни.
Ф.А. е сторила разноски в производството пред ТРС в размер на 137.45
лв.-ДТ,300 лв.-хонорар за вещо лице и 300 лв.-заплатено възнаграждение на
адвокат за процесуално представителство във всички съдебни
инстанции.Съобразно посоченото по-горе,И.И. следва да й заплати
половината от разноските за държавна такса и възнаграждение на вещо лице,а
именно сумата от 218.72 лв. (68.72 лв.+ 150 лв.) .
Жалбата на Ф.А. е основателна,поради което И.И. следва да й заплати
разноски в производството пред ДОС в размер на сумите от по 15 лв. и 68 .85
лв.-заплатени държавни такси за обжалване с чатна и въззивна
жалба.Възнаграждението на адвоката е заплатено за две съдебни
инстанции,т.е. по 150 лв. за всяка инстанция и съобразно посоченото по-горе
е част от разноските,които И.И. следва да заплати на Ф.А. за въззивната
инстанция в общ размер от 233.85 лв. (15 лв.+ 68.85 лв.+ 150 лв.).
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4/10.03.2021 год. по гр.д.№20203250100262/2020 год.
на Районен съд Т. и определение № 34/11.06.2021 год. по гр.д. №
20203250100262/2020 год. на Районен съд Т.,като вместо това п о с т а н о в я
в а :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32 ал.2 от ЗС ползването на съсобствен
недвижим имот: дворно място,съставляващо поземлен имот с идентификатор
№ 72271.501.1296 с площ от *** кв.м. с административен адрес гр.Т.
***,ведно с построените в него две жилищни сгради и три селскостопански
сгради между съсобствениците Ф. Х. А.., ЕГН ********** ,от гр.Т. *** и И..
Х. И..,ЕГН **********,от гр.Т. *** по изготвения от вещото лице инж.К. Б.
ВАРИАНТ І,показан на скицата на л.47 от гр.д.№ 446/2021
5
год.,Приложение № 3 от заключение рег.№/19.01.2021 год., и съставляваща
неразделна част от настоящото решение,както следва:
Ф. Х. А.., ЕГН ********** ще се ползва Дял 2 (жълто оцветяване),с
подход към имота от ул.“М.“ с ширина от 3 метра по източната граница
и с обща площ от 266 кв., от която празно място 198 кв.м. и жилищна
площ от 68 кв.м. на еднофамилна жилищна сграда със застроена площ
от 46 кв.м. и идентификатор №72271.501.1296.3.; селскостопанска сграда
със застроена площ от 17 кв.м. и идентификатор № 72271.501.1296.1 и
селскостопанска сграда със застроена площ от 5 кв.м. и идентификатор
№72271.501.1296.2.
И.. Х. И..,ЕГН **********,от гр.Т. *** ще се ползва Дял 1 (синьо
оцветяване),с подход към имота от ул.“М.“ по западната граница и с
обща площ от 266 кв., от която празно място 195 кв.м. и жилищна площ
от 71 кв.м. на еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 63
кв.м. и идентификатор № 72271.501.1296 72271.501.1296.4 и
селскостопанска сграда със застроена площ от 7 кв.м. и идентификатор
№72271.501.1296.5.
ОСЪЖДА И.. Х. И..,ЕГН **********,от гр.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Х. А..,
ЕГН ********** ,от гр.Т. *** сумата от 452.57 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване-чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6