Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260848 10.06.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На трети юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Мариела Иванова
Секретар: Мария Милева
като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско
дело №8422 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на К.В.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,,, против ,,Сити
гейминг“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
,,Кукуш“ № 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, за присъждане на следните суми: 1033, 70 лв., представляваща дължим остатък
от трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г..; 836, 80 лв., представляваща
дължим остатък от трудовото възнаграждение за м. март 2020 г.; 1 033, 70 лв.,
представляваща остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие;
1 033, 70 лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за оставане без
работа; 2 325, 82 лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че по силата на сключен трудов договор № 487/17.02.2014 г. ищецът е постъпил на
работа при ответното дружество (с тогавашно фирмено наименование „Казино
технологии“) на длъжност „***“ в „Сервиз Бургас“, като с допълнително
споразумение от 29.03.2016г. е преминал на длъжността „сервизен техник“ в отдел
„Сервиз Бургас“. Твърди се, че първоначално получаваното от ищеца трудово
възнаграждение е било в размер на 910 лв., като същото е увеличавано
периодично, а считано от м. 07.2019 г. ищецът е започнал да получава
възнаграждение от 1 750 лв. Посочва се, че на 25.03.2020 г. на ищеца е била
връчена Заповед № 561/25.03.2020г., с която ,,поради намаляване обема на
работа“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ трудовото правоотношение между
страните било прекратено, считано от 26.03.2020г. Със заповед било определено на лицето да се изплатят: обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестие; обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – в размер на
брутното трудово възнаграждение за един месец, както и обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 45 дни. Поддържа се, че след
прекратяването на трудовия договор работодателят е изплатил на ищеца само част
от полагащите му се трудови възнаграждения за м. 02.2020 г. и м. 03.2020г.,
както и част от дължимите обезщетения по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл.
224, ал. 1 КТ, като към момента са останали неизплатени следните суми: сумата
от 1033,70 лв., представляваща остатък от трудовото възнаграждение за м.
февруари 2020г., цялото в размер на 1750 лв.; сумата от 836,80 лв.,
представляваща остатък от трудовото възнаграждение за м. март 2020г., цялото в
размер 1416,66 лв. /за отработени 17 работни дни/; сумата от 1 033,70 лв.,
представляваща остатък от обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазения
срок на предизвестие, цялото в размер на 1750 лв.; сумата от 1 033,70 лв.,
представляваща остатък от обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ, цялото в размер на
1750 лв.; и сумата от 2 325,82 лв., представляваща остатък от обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ - за неизползвания платен годишен отпуск - 45 дни, цялото в
размер на 3937, 50 лв. Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника ,,Сити гейминг“ АД, с който моли за
отхвърляне на предявените искове. Признават се твърденията на ищеца относно
наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му. Излагат
се съображения, че ответното дружество е изплатило изцяло дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2020 г. съгласно
договореното в трудовия договор и допълнителното споразумение към него, а
именно основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и добавка % клас,
тъй като изплатеното допълнително трудово възнаграждение за месец януари,
представляващо определена със заповед на работодателя „Награда“, няма постоянен
характер и не е задължително да бъде изплащано всеки месец. Навеждат се доводи,
че размерът на изплатените обезщетения е определен въз основа на брутното
трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец февруари 2020 г. в размер на
716, 30 лева, поради което същите са изплатени в пълния им дължим размер.
Представени са писмени доказателства.
В с.з. ищецът поддържа иска си.
В с.з ответната страна оспорва иска и
поддържа депозирания отговор.
Бургаския
районен съд след като се запозна с твърденията на страните, приложените по
делото писмени доказателства и съобрази закона намира от фактическа страна
следното:
По силата на трудов договор №
487/17.02.2014 г. ищецът е постъпил на работа при ответното дружество (с
тогавашно фирмено наименование „Казино технологии“) на длъжност „***“ в „Сервиз
Бургас“. В договора е предвидено трудово възнаграждение в размер на 450лв.,
както и допълнително трудово възнаграждение за целия общ придобит предходен
трудов стаж в размер на 0,6% от индивидуалната основна месечна заплата за всяка
година трудов стаж. Предвидено е още, че трудовото възнаграждение се заплаща по
банков път ежемесечно до края на месеца,
следващ този, през който е положен трудът.
С допълнително споразумение от
29.03.2016г. е преминал на длъжността „сервизен техник“ в отдел „Сервиз
Бургас“.
На 25.03.2020 г. на ищеца е връчена
Заповед № 561/25.03.2020г., с която ,,поради намаляване обема на работа“ на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ трудовото правоотношение между страните било
прекратено, считано от 26.03.2020г. Със заповед било определено на лицето да се изплатят:
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение
за неспазения срок на предизвестие; обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – в размер
на брутното трудово възнаграждение за един месец, както и обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 45 дни.
От представените по делото фишове за
работна заплата (стр.32-34) се установява, че за м.януари 2020г. ищецът е
получил сумата от 1756.30лв., от които основна заплата 650лв. и клас в размер
на 10.2% или 66.30лв, както и награда за
22 дни в размер на 1040лв.
За м.февруари с.г. сумата за работна
заплата е в размер на 716.30лв., от които основна заплата 650лв. и клас в
размер на 10.2% - 66.30лв. След приспадане на удръжките сумата възлиза на
555.83лв. Видно от представеното по делото извлечение от банковите сметки на
ответника на 30.03.2020г. ответникът е заплатил сумата от 555.83лв. по сметка
на ищеца (стр.60). Видно от представените към исковата молба справки от
системата на НОИ за осигурителен стаж и доход отразеният доход е 716лв(стр.16).
За м.март 2020г. сумата за работна
заплата е в размер на 2907.84лв., от които основна заплата 526.19лв. и клас в
размер на 10.2% - 53.67лв, обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на 716.30лв;
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
2018г.-716.30лв.; обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за 2019г.-716.30лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 2020г.-179.08лв. След приспадане на удръжките
сумата възлиза на 2545.14лв. Сумата за ДОО е 579.86лв. Видно от представените
към исковата молба справки от системата на НОИ за осигурителен стаж и доход
отразеният доход е 579.86лв (стр.16). Видно от представеното по делото
извлечение от банковите сметки на ответника на 30.03.2020г. ответникът е
заплатил сумата от 2545.14лв. по сметка на ищеца (стр.62).
За месец април 2020г. е получил сумата
от 716.30лв.-обезщетение по чл. 222,ал.1 КТ, от които 143.60лв за м.март и
573.04лв. След приспадане на удръжките
сумата възлиза на 588.07лв. Видно от представените към исковата молба справки
от системата на НОИ за осигурителен стаж и доход отразеният доход е 143.26лв
(стр.16). Видно от представеното по делото извлечение от банковите сметки на
ответника на 27.05.2020г. ответникът е заплатил сумата от 588.07лв. по сметка
на ищеца (стр.64).
По делото са представени и вътрешни
правила за работна заплата на „Казино технологии“АД, влезли в сила на
01.01.2012г. Съгласно чл. 7 от Правилата при постигане на изключителни
резултати, реализиране на проекти, реализиране на финансови икономии и др.,
могат да се определят и еднократни допълнителни трудови възнаграждения. За
постигнати резултати и/или изпълнение на служебни задължения могат да се определят
допълнителни парични или предметни награди-чл.7,ал.2 от Правилата.
Предвид
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира предявените
искови претенции за неоснователни по следните съображения:
В сключения между страните трудов
договор са предвидени само две възнаграждения- основно трудово възнаграждение в
размер на 450лв., както и допълнително трудово възнаграждение за целия общ
придобит предходен трудов стаж в размер на 0,6% от индивидуалната основна
месечна заплата за всяка година трудов стаж. Доказателства за други суми,
договорени между страните, не са представени.
Във вътрешните правила за работна заплата на
„Казино технологии“АД са предвидени възможности, при които биха могли да се
определят и заплатят и други допълнителни възнаграждения, но по преценка на
ръководството.
Допълнително възнаграждение,
което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по
преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен
характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна
и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези
допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се
за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време.
Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в
брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен
годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва
основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен
акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично
изброени възнаграждения.
Целевите награди и премиите
поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят
показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер. В този смисъл и Решение № 55 от 12.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 847 от 14.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 540/ 07.07.2010 г.
по гр.д.№ 895/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 633/ 19.10.2010 г. по гр.д.№
1312/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 847/ 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1558/
2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 167/ 24.07.2013 г. по гр.д.№ 1372/ 2012 г. на
ВКС, ІІІ ГО и др./. Определение № 292 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2891/2020 г., IV г. о., и др.
В тези случаи допълнително
възнаграждение се дължи само доколкото работодателят е определил условията и
размера, в който ще се плаща. Съдът няма правомощие да контролира преценката на
работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с
вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение. С такива
правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент
от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и
качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени
политики от работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен характер и
неговото изплащане не е безусловно. Сумите за допълнително материално
стимулиране не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и такива суми
се дължат на работника само доколкото съответният ръководител ги е определил по
размер и изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но
сумите не са изплатени.
Предвид изложеното съдът
намира, че в случая работодателят правилно е определил брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията, дължими на ищеца. По делото са
представени доказателства, че всички дължими суми са преведени на последния,
поради което искът се явява неоснователен.
Не са представени
доказателства и относно факта, работодателят да е издавал заповед, с което да е
определял допълнително възнаграждение за ищеца и точният му размер за месеците
февруари и март 2020г. Представеният фиш (стр.53) е всъщност електронно съобщение и не носи
подпис на издателя,поради което не може да обвърже ответника.
При този изход от спора
ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.В.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** против ,,Сити гейминг“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Кукуш“
№ 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, за присъждане на сумата 1033, 70 лв., представляваща дължим остатък от трудово възнаграждение
за м. февруари 2020г., както и сумата от 836,
80 лв., представляваща дължим остатък от трудовото възнаграждение за м.
март 2020 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.В.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,,, против ,,Сити
гейминг“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
,,Кукуш“ № 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. чл. 220, ал. 1 КТ, за присъждане на сумата от 1 033,
70 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.В.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,,, против ,,Сити
гейминг“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
,,Кукуш“ № 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, за присъждане на сумата от 1 033, 70 лв., представляваща дължим
остатък от обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.В.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,,, против ,,Сити
гейминг“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
,,Кукуш“ № 7, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за присъждане на сумата от 2 325, 82 лв., представляваща дължим
остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на К.В.К. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***,, за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
ММ