Р Е Ш Е Н И Е № 313
14.03.2011 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, XVII–ти граждански състав, на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година, в публичното заседание в следния състав:
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря Н.Д.
като разгледа докладваното от съдия Йорданова гражданско дело № 4742 по описа на БРС за 2010 г. за да се произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по искова молба от „Тотекс” ЕООД, рег. по ф.д. № 2658/2000 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 469, вх. Ж, ет. 4, ап. 9, представлявано от П.В.С., чрез адвокат М.Т., с която са предявени обективно кумулативно обективно съединени искове съдът да приеме за установено по отношение на ответника „Джеси Стил” ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Бургас , представлявано от И.К.Д., че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д. 2894 от 2010г. на БРС , по което е издадена заповед №1770 от 28.04.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните вземания: сумата от 2 644, 20 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 20 ст./ - главница по фактура № 97/27.03.2009 г., представляваща дължимо възнаграждение за 339 пуловери без ръкави по договор за изработка на униформено облекло, сключен между страните на 18.03.2009 г., за сумата от 9 043, 16 лв. /девет хиляди и четиридесет и три лева и 16 ст./ - лихва съгласно чл. 4 от сключения между страните договор за периода от 27.03.2009 г. до 27.04.2010 г. в размер на 1 процент на ден от стойността на изработеното при неизплащане от страна на възложителя на уговореното възнаграждение в 20-дневен срок от предаването на стоката, както и направените разноски в заповедното производство. С исковете за установяване вземането по ч.гр.д. №2894/2010г. по описа на БОС е съединен от ищцата осъдителен иск за сумата от 476 лв., представляваща лихва съгласно чл. 4 от сключения между страните договор за периода от 28.04.2010г. до 15.06.2010г. в размер на 1 процент на ден от стойността на изработеното при неизплащане от страна на възложителя на уговореното възнаграждение в 20-дневен срок от предаването на стоката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба - 16.06.2010г. до окончателното плащане.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове по основание и размер.
При извършена
служебна проверка за допустимост на настоящото производство, съдът счете за
недопустима претенцията на ищеца за установяване на вземането му за направените
в заповедното производство разноски в размер на 1383,75лв. Такъв иск е допустим
за установяването само на вземанията, които са предмет на заповедно
производство и срещу които ответникът като длъжник е предявил възражението по
чл. 414 от ГПК. Отговорността за разноски е законна последица от уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С подаването на възражение
срещу заповедта длъжникът превръща в спорно претендираното със заявлението
вземане в едностранното заповедно производство, което се основава на наличието
на материално правоотношение между страните, като само това вземане, но не и
разноските, произтичащи от развилото се процесуално правоотношение, може да
бъде предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Въпросът за
дължимостта на разноските в заповедното производство зависи от влязлото в сила
решение по установителните искове за оспорените вземания и се решава в
заповедното производство, а не в настоящото.
По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено в частта, в която се иска да бъде установено съществуването на вземането за направените разноски по ч.гр.д 2894 от 2010г. на БРС.
В останалата си част предявените претенции са допустими, като съдът дължи произнасяне по нея по същество.
Бургаският районен съд, като взе предвид
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. БРС е сезиран обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 258 и 266 вр. 79 от ЗЗД, чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, които са допустими.
По делото е приложеното ч.гр.д. №2894 по описа на БРС за 2010г., по което в полза на заявителя „Тотекс” ЕООД е била издадена срещу длъжника „Джеси Стил” ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 2 644, 20 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 20 ст./ - главница по фактура № 97/27.03.2009 г., представляваща дължимо възнаграждение за 339 пуловери без ръкави по договор за изработка на униформено облекло, сключен между страните на 18.03.2009 г., за сумата от 9 043, 16 лв. /девет хиляди и четиридесет и три лева и 16 ст./ - лихва съгласно чл. 4 от сключения между страните договор за периода от 27.03.2009 г. до 27.04.2010 г. По повод депозирано възражение от длъжника срещу заповедта по реда на чл. 414 от ГПК и в преклузивния едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си по ч.гр.д. №2894/2010г. на БРС, по който е било образувано настоящото спорно исково производство.
По делото се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за изработка от 18.03.2009г. Съгласно приложения по делото договор е постигнато съгласие възложителят „Джеси Стил” да възложи, а изпълнителят „Тотекс” ЕООД да изработи срещу възнаграждение униформено облекло по поръчка на възложителя по ръст, номер и срок, уговорени между тях. С договора изпълнителят се е задължил да изпълни поръчката по еталон на възложителя в 2 седмичен срок, а изпълнителят да му заплати уговореното възнаграждение. Съгласно чл. 4 от договора двете страни уговарят цена за всяко изделие, като възложителят предлага цена за всяко изделие в писмен вид, а съгласието за предложеното заплащане се отбелязва върху документа от изпълнителя чрез подписването му. Възложителят следва да заплати уговореното възнаграждение в 14-дневен срок след получаването на стоката на основание чл.4, т.2 от договора, като съгласно чл. 4, т.3 след предаване на стоката и фактурирането й възложителят изплаща услугата на изпълнителя.
От представените с исковата молба писмени доказателства от ищеца, което не са оспорени от ответника - фактура №********** от 27.03.2009г. за изработени 339 бр. пуловери на обща стойност2644,20лв. с ДДС, както и складова разписка за приемането на стоката от 27.03.2009г., двустранно подписани и съдържащи подпис на представител на ответника като получател на услугата, съдът приема за доказано по делото, че в изпълнение на задълженията си по договора изпълнителят е изпълнил поръчката съобразно уговореното, като работата е била приета от изпълнителя без забележки.
Тълкувайки отделните клаузи на процесния договор във връзка една с друга по реда на чл.20 от ЗЗД, изхождайки от общата воля на страните и целта на договора, съдът достига до извода, че страните валидно са се задължили по сключения между тях рамков договор за изработка. Предложената цена за изработените изделията, както и индивидуализация на предмета на поръчката по брой, вид, ръст и номер са обективирани в представените по делото фактура и складова разписка. Посочените документи, които носят подписа и на изпълнителя, и на възложителя, съставляват доказателство , че е било отправено предложение за конкретната поръчка, което е било прието от насрещната страна, съобразно уговореното между страните с чл.4 т.1 от договора.
Горните изводи на съда напълно се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. С., която е работила като „...” при ищеца в процесния период. Свидетелката обяснява, че през месец март 2009г. са били изработени няколко поръчки ученически облекла по заявка на ответника, като стоката била предадена от ищеца на ответника в срок и фактурирана. По част от фактурите ответникът извършил заплащане на дължимото възнаграждение, но по други не погасил задължението си.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника да е направил възражения по реда на чл. 264 от ЗЗД срещу поръчката, поради което и на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че за него е възникнало задължение да заплати възнаграждение за приетата от работа без забележки в уговорения между страните размер от 2 644, 20 лв.
Ответникът, чиято е тежестта за доказване, не представя по делото доказателства за заплащане, поради което и предвид успешно проведеното пълно и главно доказване от страна на ищеца за наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, както и за изпълнение на задължението му по същото да изпълни работата съгласно поръчката, съдът достигна до извода за основателност на предявения иск за главницата с правно основание чл. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 258 и 266 вр. 79 от ЗЗД.
По акцесорните претенции за лихви.
Страните са уговорили в чл.4, т.4 от договора, че при неплащане от страна на възложителя на възнаграждението съгласно чл.4,т.1 от договора след 20 дни от предаване на предмета на поръчката да се начислява лихва в размер на 1 % на ден от стойността на изработеното.
По делото е изпълнена съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че размерът на уговорената договорна лихва върху сумата от 2644,20лв. за периода от 27.03.2009г. до 27.04.2010г. в размер на 1% за общо 397 дни възлиза на 10 497лв., за периода от 28.04.2010г. до 15.06.2010г. в размер на 1% за 49 дни възлиза на 1295,66лв.
От приложените фактура и стокова разписка се установява, че стоката е предадена на възложителя на 27.03.2010г. Следователно при наличието на валидна клауза за предварително уговорени договорни лихви съгласно чл.4, т.4 от договора, ответникът дължи изтекли договорни лихви, съгласно постигнатото съгласие, считано от двадесет и първия ден от предаването на предмета на поръчката.
Изчислен за един ден дължимият размер на договорната лихва съобразно заключението на вещото лице възлиза на 26,44лв. на ден. По отношение на иска за претендираната договорна лихва в заповедното производство, съдът намира, че такава се дължи, считано от двадесет и първия ден от предаване на предмета на поръчката, а именно за периода от 17.04.2009г. до 28.04.2010г. за 377 дни по 26,44 лв. на ден в общ размер на 9967,88лв.
При горните мотиви установителният иск за лихви следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер от 9 043, 16 лв. До претендирания от ищеца размер от 476 лв. следва да бъде и уважен и съединения в настоящото производство осъдителен акцесорен иск за договорни лихви за периода от 28.04.2010г. до 15.06.2010г.
С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 298,75лв. за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице по назначената СИЕ. По делото не са представени доказателства ищецът да е понесъл реално разноски за адвокатско възнаграждение. По представения договор за правна защита и съдействие е само уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., но липсват доказателства същото да е платено, поради което искането за присъждането му следва да се остави без уважение.
БРС констатира, че по делото е останал несъбран пълния размер на дължимата държавна такса за раглеждане на акцесорния осъдителен иск за лихви. Върху ответника, с оглед изхода от спора, следва да се възложи разликата от държавната такса в размер на 44,25лв., която е останала несъбрана по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4742/2010г. на БРС,
в ЧАСТТА , в която е предявен иск за установяване на вземането на ищеца „Тотекс”
ЕООД, рег. по ф.д. № 2658/2000 г. по
описа на БОС, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник”, бл. 469, вх. Ж, ет. 4, ап. 9, представлявано от П.В.С., чрез адвокат М.Т.
от БАК, по отношение на ответника „Джеси
Стил” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гурко”№40, представлявано от И.К.Д., за направените от ищеца разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 2894 по описа на БРС за 2010г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Джеси Стил” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гурко”№40, представлявано от И.К.Д., че в полза на ищеца „Тотекс” ЕООД, рег. по ф.д. № 2658/2000 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 469, вх. Ж, ет. 4, ап. 9, представлявано от П.В.С., чрез адвокат М.Т. от БАК, съществуват следните вземания по ч.гр.д. 2894 от 2010г. на БРС, по което е издадена заповед №1770 от 28.04.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – за сумата от 2 644, 20 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 20 ст./ - главница по фактура № 97/27.03.2009 г., представляваща дължимо възнаграждение за 339 пуловери без ръкави по договор за изработка на униформено облекло, сключен между страните на 18.03.2009 г., както и за сумата от 9 043, 16 лв. /девет хиляди и четиридесет и три лева и 16 ст./ - договорна лихва, дължима за периода от 17.04.2009г. до 28.04.2010г., съгласно чл. 4 от сключения между страните договор в размер на 1 процент на ден от стойността на изработеното при неизплащане от страна на възложителя на уговореното възнаграждение в 20-дневен срок от предаването на стоката.
ОСЪЖДА „Джеси Стил” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гурко”№40, представлявано от И.К.Д. да заплати на „Тотекс” ЕООД, рег. по ф.д. № 2658/2000 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 469, вх. Ж, ет. 4, ап. 9, представлявано от П.В.С., чрез адвокат М. Т. от БАК, сумата от 476 /четиристотин седемдесет и шест/ лева, представляваща договорна лихва съгласно чл. 4 от сключения между страните договор за изработка за периода от 28.04.2010г. до 15.06.2010г. в размер на 1 процент на ден от стойността на изработеното за 49 дни, ведно със законната лихва върху главницата от 2644, 20 лв., считано от депозирането на исковата молба - 16.06.2010г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Джеси Стил” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Тотекс” ЕООД, рег. по ф.д. № 2658/2000 г. по описа на БОС, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 298,75лв. /двеста деветдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за горницата над този размер.
ОСЪЖДА „Джеси Стил” ЕООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 44,25лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД