Р Е Ш
Е Н И Е
04.08.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О., ІІІ
Районен съд – Дупница състав
27 юли 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 390 2021
дело № по описа за година
Производството
е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.К.Л., с ЕГН ********** с адрес: ***,,Св. И. Рилски“ № 26 срещу Наказателно постановление № 20-0332-000294 от 22.06.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, с искане да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. В. С., който поддържа жалбата по съображения подробно изложени в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Изразява становище в съпроводителното писмо, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Ако съдът не приеме направените доводи за основателни, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.05.2020 г. бил съставен АУАН бл. № 425538 от И.Ц. – мл. автоконтрольор при РУ-Рила в присъствието на свидетелката Д.Т.М. за това, че на 09.05.2020 г. в 20:05 ч. С.К.Л. ***,,Н. Вапцаров“ срещу целодневна градина ,,Алек мак“, в посока с. Бараково управлява лек автомобил ,,БМВ 320 И“ с рег. № Е 0089 КХ, собственост на Василка Стефанова Мазурска, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в целенасочено повишаване на оборотите на двигателя, при което се получава превъртане на задвижващите колела на автомобила, водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя, с което създава предпоставка за ПТП с насрещно движещото се МПС. В акта е посочено, че водачът не представя контролен талон към СУМПС. В него са вписани възраженията на нарушителя, че не е съгласен с констатациите и написаното не отговаря на истината, няма нищо общо със случая.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Л. е депозирал възражения срещу съставения акт, които се свеждат до следното: на посочените в АУАН дата и час не е бил на мястото и не е извършил виновно деяние, което да бъде квалифицирано като административно нарушение. Със ,,свидетелката“ М. е в лоши отношения, тъй като същата два пъти е подавала жалби срещу него в РУ-Рила, които били абсолютно неоснователни, свидетелката тенденциозно използва тази институция за саморазправа с него.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на нарушителя са наложени съответните административни наказания за нарушения на чл. 104б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По делото е приложена докладна записка от мл. автоконтрольор Ц., с дата 22.05.2021 г., в който е описан докладван случай от 09.05.2021 г. относно съставен от него АУАН срещу С.Л..
От показанията на актосъставителя Ц. се установява, че не е свидетел-очевидец на процесното нарушение, а ръководството на РУ Рила му разпоредило да вземе отношение по подадения от св. М. сигнал срещу Л.. На подадения от свидетелката устен сигнал за извършено от Л. нарушение се е отзовал полицейски патрул на мястото, но водачът не бил установен. Въз основа на устните обясненията дадени пред него от св. М., св. Ц. съставил АУАН срещу Л. и въз основа на разказаното от нея е формулирал обстоятелствената част на акта. Нарушителят и свидетелката били призовани да се явят в РУ-Рила, където бил съставен АУАН в тяхно присъствие и същите били запознати със съдържанието на акта, екземпляр от който бил връчен на нарушителя.
Свидетелката М. в показанията си дадени по НАХД № 605/20 г. по описа на ДНРС твърди, че на 09.05.2020 г. около 20:00 ч. се движела в посока центъра на гр. Кочериново. Срещу нея се е движел лек автомобил ,,БМВ“ управляван от Л., който наближавайки препятствие по пътя ,,легнал полицай“ настъпил газта, вследствие на което автомобилът започнал да се движи първо в лявото платно, след това в дясното, автомобилът се завъртял и навлязъл в нейното платно като двата автомобила се разминали ,,на косъм“, като това не бил единствения случай, в който Л. извършвал същите действия с автомобила. Свидетелката подала сигнал в РУ – Рила, на място пристигнал автопатрул, дала обяснения по случая, след което отишла в управлението където повторила казаното по-рано. Заявява, че е подавала жалби до различни институции, с които сигнализирала за извършваните от Л. ***. В изпълнение на указанията на КнАС свидетелката е преразпитана от настоящия съдебен състав, поради обстоятелството че показанията ѝ при предходния разпит са били хаотични, които в конкретния случай са недостатъчни, поради обстоятелството, че свидетелката твърди, че лицето е управлявало автомобила с висока скорост при изкуствена неравност, т.нар. „полегнал полицай“, като твърди, че това е вид дрифт.При новия разпит липсват подробности относно движението на автомобила, тъй като обясненията са предимно емоционални. В противоположна посока са показанията на свидетелите Б. и Г. -приятели на жалбоподателя, които в показанията си твърдят, че на процесната дата са били в автомобила, управляван от Л. пътувайки за с. Бараково на рожден ден. Но са категорични, че не са виждали св. М. никъде по пътя, с която били в лоши отношения още от 2019 г. Негативните отношения възникнали поради обстоятелството, че имало фейсбук група в гр. Кочериново, която коментирала въпроси свързани с политическа тематика и когато някой се осмелявал да изкаже негативно отношение относно мисленето по темата по отношение на св. М., то последната веднага го превръщала в свой враг и намирала повод да подава жалби в полицията. Същата ги набеждавала за различни неща, включително и жалбоподателя Л. и около една седмица след като като той се защитил във фейсбукгрупата по нейно изказване, тя подала жалба срещу него. Двамата свидетели заявяват, че през цялото време Л. се движел нормално по пътното платно, като св. Б. и Г. дори твърдят, че на въпросната дата и час жалбоподателя въобще не е минавал на посоченото от св. М. място.
Свидетелят Д.А. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ при РУ Рила в показанията си твърди, че на процесната дата заедно с колегата му Стоянов изпълнявали служебните си задължения. Получили сигнал да отидат на ул. ,,Н. Вапцаров“ в гр. Кочериново за извършвани ,,дрифтове“ с лек автомобил, управляван от Л.. При отИ.ето им на указаното място не установили нито подателя на сигнала – Д.М., нито лицето за което се твърдяло, че извършвало такива действия. Потърсили свидетелката на домашния й адрес, където разговаряли с нея. По случая тя обяснила, че срещу нея се движел автомобил ,,БМВ“ в района на детската градина, където имало изкуствена неравност по пътя и водачът преминал леко странично с предната част на автомобила, за да не закачи предницата на автомобила, тъй като на този вид автомобил тя била доста ниска. След преминаването на изкуствената неравност дясната част на автомобила на жалбоподателя Лунджев се е изместила, а и в този участък на пътя имало вода, което според св. М. създало реална предпоставка за възникване на ПТП, тъй като автомобилите им се разминали странично на близко разстояние един от друг. Според твърденията на св. М. на 4 сантиметра. Св. М. не била съобщавала за други движения извършвани с управлявания от Л. автомобил.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя Цветков, считайки ги за подробни, логични и обективни. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият установява, че въз основа на детайлния разказ на св. М., която е очевидец на нарушението, той е формулирал обстоятелствената част на акта. Съдът намира, че напълно следва да се кредитират показанията на свидетеля очевидец М. относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като същата е имала непосредствени възприятия за случилото се. Показанията на св. М. и св. Цветков са последователни, логични и безпристрастни, като изясняват обстоятелствата по извършеното нарушение и неговия извършител. Показанията на св. М. съдът прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК относно участието на жалбоподателя в извършеното нарушение. Съдът кредитира и показанията на св. А., който се запознал със случая от обясненията на св. М. още в деня на извършване на деянието. Що се касае да показанията на св. Г. и св. Б., съдът не кредитира показанията им в частта, в която твърдят, че въпросната вечер жалбоподателят не е минал на пътя, посочен от св. М., тъй като са приятели и се опитват да му изградят алиби, което обективира заинтересоваността им от изхода на делото, което разколебава тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид приложената по делото Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.
Относно
нарушението на чл. 104б, т. 2от ЗДвП:
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство“ при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и преминаване от едната в другата пътна лента) на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В този ред на мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на достатъчно опит и на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната“ статистика за жертви в резултат на ПТП. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което вероятно в повечето издадени НП за нарушение на този текст се вписва, че е създадена и опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“ по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН
За да ангажира отговорността на водача въз основа на посочените правни норми АНО приел, че на 09.05.2020 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в целенасочено повишаване на оборотите на двигателя, при което се получава превъртане на задвижващите колела на автомобила, водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя, с което създава предпоставка за ПТП с насрещното движещо се в посока МПС.
Св. М. е посочила в показанията си, че лицето е извършвало“дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика същото е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.
Принципно рязко ускоряване на движението с ускоряване на обротите, при навлизане в кръстовище и завой наляво, съпътствано от рязко завиване на волан и латерално (странично) движение на автомобила, косо на оста на пътя, ползвайки своята тежест и инерционен момент, не може да бъде предизвикано само от обстоятелството, че даден автомобил е със задно предаване или има/ няма ESP система за блокаж на диференцила, която не позволява на автомобила да поднася, тъй като системата спира и отнема газта, когато има поднасяне при навлизане в завой, като целта е загуба на сцепление, именно за да се постигна поднасянето на автомобила.
Доказателства за това в хода на въззивното производство липсват. В тази насока събраните такива гласни и писмени доказателства не сочат, че жалбоподателя е предприел действия по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, боравейки с уредите за управление или спирачната система. Дори показанията на св. М. не са в тази посока, като същата не твърди да е възприела умишлено форсиране на двигателя, преминаване последователно от едната в другата лента за движение, косо движение на автомобила, подаване на рязко повече газ, боравене със съединителя или спирачната система. Налице са показания само относно висока скорост, на изкуствена неравност, в населено място, като водача на автомобила се е движил леко странично на „полегналия полицай“ и при преминаването му е изправил волана, но поради мократа настилка и по-високата скорост автомобилът леко му занесъл, но е бил овладян. Точно в този момент се е разминал със св. М..
Вината не може да се установява и почива на предположения, поради забраната в чл. 303 НПК. В случая от еднозначните гласни доказателства, жалбоподателят се е движел на прав участък, главен път на гр. Кочериново, при приближаването му до детската градина, където бил поставен „полегнал полицай“ се е опитал да мине малко странично, за да не закачи по-ниската част на предница на автомобила и вече преминавайки от изкуствената неравност, без да намали скоростта (т. е. не я е увеличил) и поради наличие на локва вода, автомобилът му занесъл като задната част на автомобила му се изместила по посока на движението, но продължил движението си без да намали скоростта. При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че не се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните колела. Така документираното в АУАН и НП движение на автомобила изисква предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени действия с кормилната и спирачната уредби. Тяхното умишлено предприемане и то в нужната последователност, т. е. първоначално ускоряване и последващото използване на спирачка води до промяна разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на задните гуми, движение летирално на платното за движение, следвано от ново ускоряване и използване на кормилната уредба за възстановяване контрола върху автомобила и посоката на неговото движение, на практика не е налице. Налице е неспазване на правила при преминаване през изкуствена неравност, движение с несъобразена скорост и неправилно шофиране, но не и опасно умишлено шофиране.
Настоящата съдебна инстанция намира, че вмененото на Лунджев деяние се явява недоказано от събраните по делото доказателства. Самият водач е въвел твърдения още във възражението, вписано в самия акт при констатиране на нарушението и при съставяне на акта за нарушение, че не е съгласен с написаното, т.е., че задната част на автомобила неволно е поднесла. Въпреки вписаното възражение, както и начина на неговото установяване, АНО не е извършил разследване на оспорените обстоятелства във връзка с нарушението, с оглед изясняване на факта, дали констатираното деяние се дължи на виновно поведение на водача или на други обстоятелства. АНО е следвало да изиска писмени обяснения от полицейските служители, констатирали нарушението затова какви точно маневри е извършил водачът, имало ли е преминаване в насрещната лента на движение, имало ли е „рев“ на двигателя и др., които са съществени с оглед доказване на елементите на деянието, за да се счете то за съставомерно. Неизследване на спорните обстоятелства в момент, по –близък до неговото извършване, когато полицейските органи са имали все още спомени за констатираното от тях и то по данни на св. М., които са отразени в докладна записка, но същата не може да послужи като годно доказателствено средство, поради обстоятелството, че в нея са посочени съждения на полицейския служител, обективирал законовата норма, но липсват последователно описани факти, е препятствало в по-късен момент-при обжалване на НП пред съда, да се изяснят, установят и докажат вписаните в АУАН констатации.
Така в съдебното заседание, в което при повторното разглеждане на делото е проведен допълнителен разпит на свидетелката, очевидец на нарушението и подала сигнал – св. М., показанията на която са повече емоционални, отколкото по установяване на фактите, не води до извод за извършено виновно нарушение по ЗДвП, вмененно на жалбоподателя. Впрочем видно от показанията на св. М. се касае за „леко лъкатушене“ и свидетелстват, че автомобилът е бил веднага овладян. Занасянето е било еднократно, за кратко е загубен контрол над автомобила, но категорично съобщава, че не е имало навлизане в пътната лента за насрещно движение.
Относно
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че НП в тази му част е незаконосъобразно и следва да го отмени. Нарушението е недоказано, тъй като на процесните дата, час и място жалбоподателят не е спиран от контролния орган и не му е извършвана проверка на документите. Това най-вероятно е сторено при връчване на АУАН. Предвид гореизложените съображения НП в тази му част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0332-000294
от 22.06.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил,
РУ Рила, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на С.К.Л., с ЕГН **********
с адрес: ***,,Св. Иван Рилски“ № 26 са му наложени административни наказания:
,,Глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 12 (дванадесет) месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП и ,,Глоба“ в размер на 10 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на
страните, пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: