Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1947 07.08.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански
състав
на четвърти
август две хиляди и двадесета година в
открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията
Ковачева
гражданско дело № 2202 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 318 и
сл. ГПК във вр. с чл. 49 СК.
Образувано е по
искова молба, подадена от К.Т.К., ЕГН **********, адрес: *** против Т.Р.К., ЕГН
**********, адрес: ***, с която моли съда да прекрати брака, сключен помежду им
на 30.05.2001 г. в гр. Бургас, поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без да се произнася по въпроса за вината.
Излага се в
исковата молба, че продължаването на брака е невъзможно за страните и техните
деца. Посочено е, че страните живеят разделени от 2014 г. и въпреки че са
направили опити за съхраняване на брака си, не са успели.
Иска съда да
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Станимир К.К.,
ЕГН ********** на майката, като определи режим на лични контакти с бащата. Моли
съда да определи издръжка за детето в размер на 160 лева.
Ответникът е посочил, че
искането за прекратяване на брака е основателно.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са съпрузи, сключили граждански брак на 30.05.2001 г. в гр. Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № 75 от 30.05.2001 г. от Община Бургас.
По делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Т. Мирчева се установява, че съпрузите
живеят разделени от 2016 г. Преди това са живели в Италия цялото семейство, но
тя избягала с друг мъж, като оставила мъжа и децата. Децата обаче искали при
майка си и тя се върнала да ги вземе. След това се опитали да заживеят заедно в
Англия. В края на 2016 г. тя му заявила, че има друг мъж и ще продължи живота
си с другия мъж. Оттогава били разделени. Той поддържал връзка с децата по
телефона.
Изготвен по делото е социален доклад. В
него социалният работник е посочил, че основни грижи за детето полага майка му,
като двамата живеят във Великобритания. Родителите имат спокойни и приятелски
отношения и нямат конфликт по отношение на упражняване на родителските права
спрямо детето.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
е с правна квалификация чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 СК:
Съгласно посочената
разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен.
В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен начин, че съпрузите са отчуждени и не живеят заедно от около 4 години, не контактуват помежду си, имат други партньори, какъвто начин на общуване не е нормален и присъщ за едно семейство. При това съдът намира, че семейната общност е разкъсана по непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, като същата е изчерпана от смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:
Страните по делото не спорят, че майката е създала необходимите условия и среда за нормалното физическо, емоционално и социално развитие на детето Станимир, като двамата живеят във Великобритания от 4 години.
Поради това съдът намира, че упражняването на родителските права да се предостави на майката. Бащата от своя страна няма възражения против това родителските права да се упражняват от майката. Страните нямат спор относно нуждата от това детето да контактува с баща си, когато пожелае, поради което следва да бъде определен следният режим на лични контакти: един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и по всяко време, когато детето пожелае, при предварителна уговорка между родителите.
По отношение на издръжката за детето Станимир:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Нуждите се определят съобразно обикновените условия
на живот за лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а
възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му
състояние и квалификация.
Следва да се има предвид, че дължащия издръжка баща е в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми, които трайно да го препятстват да упражнява трудова дейност. Същият сочи, че би могъл да заплаща издръжка в размер на 160 лева, която е в границите на законоустановения минимум. Майката не е направила искане за присъждане на по-висок размер издръжка.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед принципа за определяне размера на издръжката съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, включително предвид нормативно възприетия минимум за такава съобразно чл. 142, ал. 2 СК, съдът намира, че бащата трябва да заплаща сумата от 160 лева, а останалата част от издръжката да е в тежест на майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Страните нямат семейно жилище по смисъла на закона, тъй като от дълги години живеят разделени, поради което въпросът за предоставяне на ползването му не стои.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК разноските остават в тежест на всяка от страните, както са направени.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, които следва да бъдат заплатени поравно от страните. Съпругът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдената в негова тежест издръжка в размер на 230,40 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 30.05.2001 г. в гр. Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № 75 от 30.05.2001 г. от Община Бургас, между К.Т.К., ЕГН ********** и Т.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Т.Р.К. да запази брачното си фамилно име К..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Станимир К.К., ЕГН ********** на майката Т.Р.К., ЕГН **********. Определя местоживеенето на детето при този родител.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между детето Станимир К.К., ЕГН ********** и неговия баща К.Т.К., ЕГН **********, както следва: един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и по всяко време, когато детето пожелае, при предварителна уговорка между родителите.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето си Станимир К.К., ЕГН ********** чрез неговата майка Т.Р.К., ЕГН **********, в размер на 160 лева (сто и шестдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба 14.05.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със съответната лихва за забава за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Т.Р.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 20 лева (двадесет лева).
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 250,40 лева (двеста и петдесет лева и четиридесет стотинки).
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: