О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………2019 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в закрито заседание, проведено на пети декември 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа
докладваното от съдия Милачков
частно административно дело №3313 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. с чл.188 от ЗДДС.
Производството е образувано по жалба на „ТРАНСАВТО“ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Ж.М.Ж., срещу разпореждане с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-С166-0312557/25.11.20019
г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в ГД „Фискален контрол“ на
ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект на
търговеца – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр. София, *** и забрана за достъпа до него за
срок от 14 дни.
Жалбоподателят счита, че допуснатото предварително
изпълнение на заповедта е незаконосъобразно, тъй като липсват мотиви, от които
да се установят основанията, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Твърди, че
запечатването не само не би постигнало целения в закона резултат, а напротив,
ще причини вреди, на дружеството. Излага твърдения за липса на извършено
административно нарушение. Моли за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение на заповедта. Претендира разноски по делото.
Жалбата е допустима.
Съдът
приема, че същата е подадена в срока по чл. 60, ал. 4 от АПК, тъй като заповедта
е връчена на 28.11.2019 г., а искането за отмяна на разпореждането за допускане
на предварителното изпълнение е подадено на 29.11.2019 г., в тридневния срок предвиден в чл.60, ал.4 от АПК. Подадена е от лице с правен
интерес.
Като
се запозна с материалите от административната преписка съдът установи следната
фактическа обстановка.
На
11.11.2019 г. служител на ГДФК – София, извършили проверка на обект на
търговеца – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. София, ***. По време
на проверката бил съставен протокол №0312557, в който били описани
констатациите на проверяващите.
От
протокола е видно, че бензиностанцията е ведомствена и не извършва продажби на
горива, а от нея се зареждат само автомобили собственост на дружеството
жалбоподател. В обекта се използва инсталирана и въведена в експлоатация
Електронна система с фискална памет (ЕСФП), която е одобрена със свидетелство
на БИМ №141 FS/16.03.2012 г., с централно
регистриращо устройство: РС и фискален принтер с индивидуален номер IS007877 и номер на фискалната памет 12010647, регистрирана в
НАП с №3675779/30.10.2015 г.
Възприемайки
горните констатации, административния орган е приел, че изброените факти
доказват извършено нарушение, което е описал, като „в качеството на лице което
използва ЕСФП, не е изпълнил задължението си да приведе дейността си в
съответствие с изискванията на тази
наредба в срок до 30 септември 2019 г.“
Нито
е посочено коя е „тази наредба“, нито
е посочено какво е дължимото поведение от страна на „Трансавто“ЕАД, за да
отговаря на изискванията на „тази наредба“.
Едва
след това е посочено, че „тази наредба“ е Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и са
посочени различни текстове от същата – чл.8, ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.3, ал.2,
във връзка с §8 оп ТР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от
2006 г.
На
основание чл.188 от ЗДДС вр. чл.60 от АПК органа издал заповедта за налагане на
ПАМ е допуснал предварителното й изпълнение.
Макар
в настоящото определение да се разглежда само и единствено законосъобразността
на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнеие на ЗНПАМ, съдът
не би могъл да не отбележи, че от текста на заповедта не става ясно, какво
точно е нарушението допуснато от „Трансавто“ЕАД. Посоченията израз „да приведе
дейността си в съответствие с тази наредба“, очевидно е бланкетен и в тежест на
административния орган е да посочи точно и конкретно дължимото поведение от
страна на проверяваното дружество. Посочените само цифром текстове от наредбата
отново не позволяват да се разбере, какво е нарушението, дали, че дружеството
не издава касови бонове, дали, че няма дистанционна връзка с НАП и т.н. След
като с налагане на ПАМ се цели предотвратяване и преустановяване извършването
на административни нарушения, то органа е длъжен да ги посочи ясно и конкретно.
По
отношение на допуснатото предварително изпълнение:
В
разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, законодателя е предвидил че предварителното
изпълнение на заповедите издавани по чл. 186, ал.1 от ЗДДС става по реда на АПК. Това означава, че за да се допусне предварително изпълнение на подобна
заповед трябва да са налице основанията посочени в чл.60, ал.1 от АПК, а именно
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда.
По
делото липсват доказателства за заплаха на живота и здравето на гражданите или
на особено важни държавни или обществени интереси, ако не се запечата
търговския обект, преди влизането на заповедта за налагане на ПАМ в сила. Макар
и обширни, изложените в заповедта мотиви относно нуждата от допускане на
предварително изпълнение на заповедта са бланкетни и почиват на предположения,
а не на реално установени факти.
Съдът
не споделя становището на административния орган, че без предварително
изпълнение би било осуетено или сериозно затруднено изпълнението на ПАМ, както
и че могат да настъпят трудно поправими вреди.
Напротив,
жалбоподателя резонно навежда твърдения, че запечатването на обекта е в
нарушение на принципа за съразмерност въведен с чл.6 от АПК и ще доведе до
сериозни затруднения в търговската му дейност.
Запечатването
на обекта може да бъде извършено и след влизане в сила на НП по издадения АУАН.
От закъснялото изпълнение не биха могли да настъпят и трудно поправими вреди,
предвид обстоятелството, че в обекта не се извършва продажба на гориво.
Съдът
констатира и още едно основание за отмяна на разпреденото предварително
изпълнение, което ако не бъде санкционирано би довело до нарушаване правата на
жалбоподателя.
В
самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на
ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателя представи доказателства, че е
заплатил предвидената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение
е от 500 до 2000 лв. и се определя от АНО при издаване на НП, което е част от
налагане на административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед дори
няма издаден АУАН. Тоест процесната ПАМ е издадена дори преди да е започнало
административнонаказателно производство срещу търговеца, което евентуално би
приключило с издаване на НП, в което да бъде определена евентуална санкция.
Допускайки предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ,
административния орган, напрактика отнема възможността на жалбоподателя да се
възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като към датата на
връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена санкцията за
нарушението.
Ето
защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед №ФК-С166-0312557/25.11.20019 г. издадена от началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София, в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С
оглед изхода на спора, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за
възстановяване на разноските по делото се явява основателна и ответника следва
де бъде осъден да му заплати сумата от 50 лв., за заплатената от жалбоподателя
държавна такса.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК и чл.143 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-С166-0312557/25.11.20019 г.
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в ГД „Фискален
контрол“ на ЦУ на НАП, с която е посатновено запечатване на търговски обект на
търговеца – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. София, *** и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, да заплати „ТРАНСАВТО“ЕАД,
ЕИК ********* с адрес гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Ж.М.Ж.,
сумата от 50/ петдесет лева/лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: