РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 03.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежкият районен съд, четвърти граждански състав, в
публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията Николова Гр.д.№76 по описа за 2019 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 8 Закона за арендата в земеделието .
Образувано е по искова молба от В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес: *** / адвокат О.В./ против Д.Х.Н. с
ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът е наследник
на л.ц.г./ негова леля/, починала на 31.12.2016г. , както и наследник на е.ц.д./негова майка/, починала на
21.03.2018г. с наследствен дял и на двете
½ от масата на наследството. Твърди се, че на
21.12.2012г. Л.Ц.Г. сключила с ответника
договор за аренда за обща цена в размер на 30 лв. годишно
върху декар, платими към 30.09. на съответната година,
на следните земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот
№111023, с площ от 7697 кв.м. , трета категория, нива в местността „ Жабек“ ; 2/ поземлен имот № 044012, с площ от 7006 кв.м. , трета
категория, нива в местността „Циганска бара“ ; 3/
поземлен имот № 044016 с площ 2102 кв.м. , четвърта категория нива в местността
„Липченски прокар“ ; 4/ поземлен имот № 082012, с площ
6000 кв.м. , пета категория, нива в местността „Могилата“ ;
5/ поземлен имот № 227053 с площ 21137 кв.м. трета
категория нива в местността „Мерата“. Твърди се в молбата, че дължимата сума от
ответника за стопанската година възлиза на сумата от 1381,32
лв. като на ищеца се полага половината като наследник
, а именно сумата от 690, 66 лв. Посочва се още в исковата
молба, че на 21.12.2012г. е.ц.д.сключила
договор за аренда за обща цена в размер на 30 лв. годишно
върху декар, платими към 30.09. на съответната година, на следните земи,
находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот № 111019, с площ
7003 кв.м., трета категория, нива в местността „Жабек“; 2/ поземлен имот
№022009, с площ 5402 кв.м. пета категория нива в
местността „Въчовото“ ; 3/ поземлен имот № 027020, с площ 6736 кв.м. трета категория нива в местността „Дуровото“ ; 4/ поземлен
имот № 027016 с площ 6736 кв.м. четвърта категория
нива в местността „Дуровото“ ; 5/ поземлен имот № 094006 с площ 8546 кв.м. четвърта категория нива в местността „ Пордим“ ; поземлен
имот №101010 с площ 3151 кв.м. четвърта категория нива
в местността „Жабек“. Дължимата
сума за стопанската година от ответника за ползването на тези имоти възлизало
на сумата от 1208.61 лв. т.е. на ищеца следвало
да бъде изплатена половината в размер на
604,30 лв. Твърди се в
исковата молба, че до датата на подаване на исковата молба / 23.01.2019г.
тези суми не били изплатени от Д.Х.Н.. Иска се от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 2071,98 лв. ,
представляваща дължимо арендно възнаграждение по договор за аренда от
21.12.2012г. между л.ц.г.и Д.Х.Н. – плащания с
падеж 30.09.2016г., 30.09.2017г. и 30.09.2018г.; лихва
за забава върху сумата от 2071,98
лв. в размер на
269,34 лв. , общо за
периодите съответно от 01.10.2016г.,
01.11.2017г. и 01.10.2018г. до 11.01.2018г.;
сумата от 1812,90 лв. , представляваща дължимо арендно
възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г. между
е.ц.д.и Д.Х.Н. – плащания с падеж 30.09.2016г., 30.09.2017г. и
30.09.2018г.; лихва за забава върху
сумата от 1812,90 лв. в
размер на 235,68 лв. , общо
за периодите съответно от
01.10.2016г., 01.11.2017г. и 01.10.2018г. до 11.01.2018г.,
както и направените съдебно деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията
към нея са
връчени на ответника. В законустановения срок е постъпил отговор с вх.№
1002/25.02.2019г. от ответника, чрез адв.Ф.И. ***. В отговора страната взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск Твърди се от ответника, че е изпълнил
задълженията си по договор като е
престирал на л.ц.г.следните суми: на 13.09.2016г. сумата от 1682,55
лв. – арендно плащане за стопанската 2015/ 2016г. , а
на е.ц.д.– на 13.09.2016 – сумата от 1208,61 лв. за стопанската
2015/2016г. Твърди се в отговора , че сумите за стопанските 2016,
2017 и 2018г. е изплатил на лицето Б Л.Д. / брат на
ищеца/ , а именно на дата 07.09.2017г. сумата от
2891,16 лв. и на 30.08.2018г. сумата
от 2891,16 лв., със задължение последния да ги предаде на В.Л.Д.. Иска се от съда да постанови решение, с което
да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани като се претендират съдебно
деловодни разноски.
В съдебно заседание,
ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. Д.Ц.. Страната
и процесуалният й представител молят съда да уважи изцяло исковете като
основателни и доказани.
Ответникът Д.Н., редовно
призован не се явява. Представлява
се от адв.Ф.И. ***, който моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
От представените и приети
като доказателства по делото и неоспорени от страните документи, които
съдът обсъди в тяхната цялост и
поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между л.ц.г.респ. е.ц.д.от една страна като аренодадетели и ответника, от друга страна, били сключени
валидни договори за аренда от 21.12.2012г. / вписани
под № 4085 и 4084 от 21.12.2012г. в Служба по вписвания - Червен бряг/. В
тази насока са и представените от ищеца и неоспорени от ответника заверени
копия на договори, приложени на л. 4- 7 вкл. по
делото.
Безспорно по делото е и не се спори между страните и относно
обстоятелството, че Л.Ц.Г. била собственик на
следните земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот
№111023, с площ от 7697 кв.м. , трета категория, нива в местността „ Жабек“ ; 2/ поземлен имот № 044012, с площ от 7006 кв.м. , трета
категория, нива в местността „Циганска бара“ ; 3/
поземлен имот № 044016 с площ 2102 кв.м. , четвърта категория нива в местността
„Липченски прокар“ ; 4/ поземлен имот № 082012, с площ
6000 кв.м. , пета категория, нива в местността „Могилата“ ;
5/ поземлен имот № 227053 с площ 21137 кв.м. трета
категория нива в местността „Мерата“ или общо 46.044 дка.
Не се
спори и относно обстоятелството, че е.ц.д.притежавала следните земи, находящи
се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот № 111019, с площ 7003 кв.м.,
трета категория, нива в местността „Жабек“; 2/ поземлен имот №022009, с площ
5402 кв.м. пета категория нива в местността „Въчовото“
; 3/ поземлен имот № 027020, с площ 6736 кв.м. трета
категория нива в местността „Дуровото“ ; 4/ поземлен имот № 027016 с площ 6736
кв.м. четвърта категория нива в местността „Дуровото“
; 5/ поземлен имот № 094006 с площ 8546 кв.м. четвърта
категория нива в местността „ Пордим“ ; поземлен имот №101010 с площ 3151 кв.м.
четвърта категория нива в местността „Жабек“ или общо
40,287 дка.
Не се спори между страните и се
установява от заверени копия на удостоверение за наследници изх.№
1772/27.03.2018г. и изх.№
1774/27.03.2018г., издадени от Община Пловдив, че В.Л.Д. е законен наследник
на л.ц.г.и е.ц.д.. От документите се установява още, че Л Ц
Гпочинала на 31.12.2016г. , а е.ц.д.на 21.03.2018г.
Признава се от ищеца в отговора по чл.131 ГПК,
че ответникът е заплатил арендното възнаграждение за процесните имоти на Б Л.Д.
/ брат на ищеца/ както следва: сумата от 2891,16 лв. на 07.09.2017г. за стопанската
216-2017г. и сумата от 2891,16 лв. на
30.08.2018г. за стопанската 2917-2018г. със задължение последния да преведе на ищеца полагащата му
се ½ част от тези суми.
Спори се между страните изплатено ли е
арендното възнаграждение за стопанските 2015/2016г. , 2016/2017г. и 2017/ 2018 години и дължи ли ответника такова на ищеца в
качеството на правоприемник на ½ от имотите.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни
доказателства.
Установява се от заверено копие на нотариална
покана №3309/03.09.2018г., връчена на Д.Х.Н. на 04.09.2018, ищецът приканил
ответника в 20 дневен срок от получаване на поканата да заплати дължимата рента за периода 30.09.2012г.-
30.09.2017г. в размер на 50 % от сумите по арендните
договори.
Видно от служебна бележка изх.№
ПО-24-158-1/22.02.2019г., издадена от Общинска служба „Земеделие“ гр.Червен
бряг, процесните имоти през 2012/2013г. били включени в регистъра по чл.37в, ал.3 т. 2 от ЗСПЗЗ и средната рентна вноска е внесена от
ползвателите по набирателната сметка на Община Червен бряг, където се намират и
в настоящия момент.
По делото са представени от ответника заварени
копия на РКО №1/21.09.2014г., РКО № 06/03.10.2015г.; РКО № 12/13.09.2016г.; РКО
№ 05/21.09.2014г.;
РКО № 13/13.09.2016г.; РКО № 07/03.10.2015г.; РКО от 07.09.2017г.; РКО №15/30.08.2018г.
Видно от съдържанието на РКО №
01/21.09.2014г., РКО № 06/03.10.2015г., РКО № 05/21.09.2014г. РКО № 07/03.10.2015г.,
то плащането касае стопанската 2013- 2014г.,
2014-2015г. , поради
което документите не са относими към правния спор между страните и не внасят
доказателства в производството.
Видно от заверено копие на РКО от
07.09.2017г. , Д.Н. заплатил на Б
Л.Д. аренда
за 2016-2017г. в размер на 2891,16лв. По аналогичен начин от
заверено копие на РКО №15/30.08.2018г. Д.Х.Н. заплатил
на Б Л.Д. аренда
за 2017- 2018г. в размер на 2891,16лв. И в двата РКО липсва отбелязване за номер и дата на пълномощно от
името на друго лице вкл. от името на ищеца.
По отношение на два от разходните
касови ордери, представени в съдебно заседание от 09.04.2019г. като индигирано копие, а именно разходен касов ордер №12/13.09.2016 г. и РКО №13/13.09.2016
г. , е открито производство по чл.193 ГПК относно авторството на
документите.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно графическа експертиза, при
извършеното изследване на индигирани екземпляри на разходен касов ордер
№12/13.09.2016 г. и РКО №13/13.09.2016 г. между подписа в графа срещу текста
„подпис“ в графа „получих сумата, пълн.№…ЕГН…, лична карта №…“ на РКО
№13/13.09.2016 г. и образците от подписа на Е.Ц.Г.се установиха съвпадения в
общите графически признаци,: общ вид и съдържание на транскрипцията, степен на
обработеност, свързаност, форма и посока на движенията, размер, разтегливост,
наклон, а така също и в частните признаци, по-характерни варианти, от които са
проявени в: / сн.8,9.10 и 11, отм. с червен цвят 1-6/.
Форма на движение при изписване на: началния елемент-праволинейна /отм.1/;
заключителната част на парафа – дъговидна /отм.2/; началната част на първия
елемент на буквен знак, наподобяващ
буква „Е“-примковидна/отм.3/; втория елемент на буквен знак наподобяващ буква
„Е“-праволинейно-ъгловидна/отм.4/.; Форма на двиениепри свързване на: началния
елемент с буквен знак наподобяващ буква „Е“ – примковидна /отм.5/; наличието на
диакритичен знак /рефлекторно поставена точка след подписа /отм.6/.
Установените съвпадения са характерни, устойчиви и образуват идентификационна
съвкупност, която е достатъчна за да се направи извода, че подписът в графа
срещу текста „подпис“ в графа „получих сумата, пълн. №…ЕГН…, лична карта №…“ на РКО №13/13.09.2016 г. е положен от Е.Ц.Г., както и
„подпис“ в графа „получих сумата, пълн. №…ЕГН…, лична карта №…“ на РКО №12/13.09.2016 г. Е положен от Л.Ц.Г.. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно, съответстващо на доказателствения материал по
делото. С оглед заключението на вещото лице по делото
съдът приема, че проведеното оспорване на авторството на двата документа
индигирани екземпляри на разходен касов ордер №12/13.09.2016 г. и РКО
№13/13.09.2016 г. е неуспешно и същите се ползват с доказателствена сила по
делото.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят относно съществуването на договорно
арендно отношение между тях създаващо задължение за ответника за заплащане на
арендно възнаграждение за ищеца за стопанската 2015-2016г., за 2016-2017г. и за
2017г.-2018г.
Липсата на спор между страните относно горното се допълва и от
представените арендни договори от 21.12.2012 г., със срок от 6 стопански
години и начална дата 30 септември 2012г. , както и признанието на ответника за
извършвани плащания на рентно възнаграждение по тези договори както на
първоначалните арендодатели, така и на техен законен наследник и правоприемник Б Л.Д..
Посочените арендни договор
съдържат подробно и точно описание на недвижиите имоти, отдадени
под аренда на ответника с посочена, площ, местонахождение и арендно
възнаграждение определено на декар, което е определено на 30лв. на дка.
При
уговорено арендно възнаграждение от 30лв. на
декар, то дължимото на Л Гвъзлиза на сумата от 1381,32 лв. годишно
или за три стопански години / 2015-2016, 2016-2017г. и
2017-2018 претендирани в исковата молба/ в размер на 4143,96 лв., а дължимото
на Е Д– на сумата от 120,861 лв. годишно или за трите
стопански години общо в размер на 3625,83 лв.
Правоприемниците
на двете арендодателки и техни законни наследници имат право на ½ от
всяка от сумите по-горе или като наследник всеки от братята има права по линия
на Л.Г върху сума в размер на 2071.98 лв. и
като наследници на Е.Д– сума в размер на 1812,90 лв. всеки
от тях.
Съдът приема за доказано по
делото, че дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2015-2016г. е изплатено на арендодателите изцяло и дори над
уговорените суми. Последното обеча е резултат от диспозцитивно начало
на арендатора, поради което не следва да бъдат приспадани сумите, дадени в
повече на различно основание от дължимото. В тази насока са
представените индигирани екземпляри на
разходен касов ордер №12/13.09.2016 г. и РКО №13/13.09.2016г. , установяващи обсктоятелството, че Л.Г
и Е.Дса получили лично възнаграждението за този стопански период.
По
отношение на изплащането на арендното възнаграждение на ищеца в качеството на
наследник и правоприемник на Л.Г и Е.Д, съдът установи, че не са налице
доказателства за изпълнението на арендатора за изплащане на дължимото на
основание чл.8 от ЗАЗ, който на основание пар. IV т. 2.4 продължили да действат и след смъртта
на арендодателите. Оспорване на този факт по делото не е
направен от страните по делото. Същевременно
действително ответникът е заплатил суми на другият наследник, но по делото не
се представиха доказателства, че плащането е извършено въз основа на
упълномощаване за получаване на сумите от страна на ищеца. Липсва
посочване на пълномощно и в двата разходни касови ордера съдържащи името на Б Л.Д., както и по делото не се представиха доказателства за
твърдението, че последния е поел задължение към арендатора да заплати
половината от заплатеното от търговец.
Воден от горното съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.8 от ЗАЗ относно
дължимо на ищеца арендно възнаграждение
по договор от 21.12.2012г. между Л.Г и Д.Н. е доказан
и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1381,32 лв. останала дължима част от главницата по договора за
аренда за стопанските
2016-2017г. и 2017г.-2018г. по линия
на Л.Г , като за разликата до 2071.98 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава решаващия състав
приема следното: Договорите за аренда съдържат уговорка в чл. 5.2
т.1, съгласно който арендата се
дължи до края на съответната
стопанска година, но най –късно до 30 септември, поради което на 01.10. претенцията става изискуема. С оглед изхода на делото по главния иск за
заплащане на дължимото арендно възнаграждение по договор с Л.Г и след служебно
изчисление на лихвата за забава чрез помощта на онлайн калкулатор, то
основателен и доказан се явява и иска по чл.86 ЗЗД върху главница от 690,66 лв.
за периода 01.10.2016- до 11.01.2019г. възлизащ на сумата от 89,78 лв. , както и сума в размер на
19,76 лв. за периода
01.10.2018г.до 11.01.2019г. или общо лихва в размер на
сумата от 109,54 лв., като за разликата до 269,34 лв. следва иска да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По аналогичен начин по
отношение на иска с правно основание чл.8 ЗАЗ
дължимо на ищеца арендно възнаграждение
по договор от 21.12.2012г. между Е.Ди Д.Н., съдът
приема, че същият е доказан и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата
от 1208,61
лв. останала дължима част от главницата по договора за
аренда за стопанските
2016-2017г. и 2017г.-2018г. , като за разликата до
1812,90 лв. иска следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода на делото по главния иск, то основателен и доказан се явява и иска по чл.86 ЗЗД върху главница от 604,31 лв. за
периода 01.10.2016- до 11.01.2019г. възлизащ на сумата
от 78,56 лв., както и сума в размер на 17,29 лв. за
периода 01.10.2018г.до 11.01.2019г. или общо лихва в
размер на сумата от 95,85 лв., като за разликата до 235,68 лв. следва иска да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по представен списък по чл.80 ГПК на
л. 70 от делото за следните суми: сумата от 175,60 лв. платена
държавна такса, сумата от 850 лв. адвокатско
възнаграждение и сумата от 150 лв. за графическа
експертиза или общо сумата от 1175,60 лв.
направени по настоящето дело разноски.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.236 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 8 от Закона за арендата в земеделието Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, в качеството на законен наследник на Л.Ц.Г., сумата от 1381,32 лв.
/хиляда триста осемдесет и един лев и тридесет и два лева/, представляваща
дължимо арендно възнаграждение по
договор за аренда от 21.12.2012г. между Д.Х.Н. и Л.Ц.Г., за ползване на
имоти в землището на град Червен бряг
№111023, с площ от 7697 кв.м. , трета категория, нива в местността „ Жабек“ , поземлен имот № 044012, с площ от 7006 кв.м. , трета
категория, нива в местността „Циганска бара“ ,поземлен
имот № 044016 с площ 2102 кв.м. , четвърта категория нива в местността
„Липченски прокар“ ,, поземлен имот № 082012, с площ
6000 кв.м. , пета категория, нива в местността „Могилата“ , поземлен имот № 227053 с площ 21137 кв.м. трета категория нива в местността „Мерата“ или общо 46.044
дка. през стопанските 2016-2017г. и
2017г.-2018г., като за разликата до
2071,98 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, в качеството на законен наследник на Л.Ц.Г., сумата от 109,54 лв. /сто и девет лева и
петдесет и четири стотинки /, представляваща общ
размер на обезщетения за забава за периода 01.10.2016г. - до 11.01.2019г., като за разликата до 269,34 лв. отхвърля
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 8 от Закона за арендата в земеделието Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д.
с ЕГН **********, адрес: ***, в качеството на законен наследник на е.ц.д., сумата от 1208,61 лв. /хиляда двеста и осем лева и шестдесет и
една стотинки/, представляваща дължимо арендно възнаграждение по
договор за аренда от 21.12.2012г. между Д.Х.Н. и е.ц.д., за ползване на имоти,
находящи се в землището на гр.Червен бряг, а именно поземлен имот № 111019, с площ 7003 кв.м., трета категория, нива в
местността „Жабек“; поземлен имот №022009, с площ 5402 кв.м. пета
категория нива в местността „Въчовото“; поземлен имот № 027020, с площ 6736
кв.м. трета категория нива в местността „Дуровото“;
поземлен имот № 027016 с площ 6736 кв.м. четвърта
категория нива в местността „Дуровото“; поземлен имот № 094006 с площ 8546
кв.м. четвърта категория нива в местността „ Пордим“ ;
поземлен имот №101010 с площ 3151 кв.м. четвърта
категория нива в местността „Жабек“ или общо 40,287 дка. през
стопанските 2016-2017г. и 2017г.-2018г., като за разликата до 1812,90 лв. отхвърля
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, в качеството на законен наследник на е.ц.д., сумата от 95,85 лв. /деветдесет
и пет лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща общ размер на обезщетения за забава за периода
01.10.2016г. -
до 11.01.2019г., като
за разликата до 235,68 лв. отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1175,60
лв. / хиляда сто седемдесет и пет
лева и шестдесет стотинки/ лв. направени деловодни разноски в производството за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и вещо лице.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се изпрати на страните по делото и техните
пълномощници.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Окръжен съд -
Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: