МОТИВИ
към присъда № 22 / 17.12.2019 г. по НОХД
№ 234 / 2019 г. по описа на Районен съд
КОТЕЛ
Срещу
подсъдимия И.К.К. е повдигнато обвинение затова, че
на неустановена дата през периода 17.05 – 28.05.2018г. от частен дом на ул. Р. С.
*** и от заведение за бързо хранене на ул. А.Б. в град Котел, при условията на
продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, след като се сговорил предварително с К.И.Г.
и С.К.К., в немаловажен случай, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на
стойност 698.00 лева от владението на В.С.В. и Й.Б.Б.
и вещи на стойност 179.00 лева от владението на Ц, З, Х,, собственост на З.В.Х.,
всичко на обща стойност 877.00 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присови, с което е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Срещу
подсъдимия К.И.Г. е повдигнато обвинение, затова че на неустановена дата
периода 17.05 -28.05.2018г. от частен дом на ул. Р, С. ***, макар и непълнолетен,
но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, след като се сговорил предварително с И.К.К.
и С.К.К., в немаловажен случай, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на
стойност 698.00 лева от владението на В.С.В. и Й.Б.Б.
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , с което е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195,
ал.1, т.3 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Срещу
подсъдимия С.К.К. е повдигнато обвинение, затова че
на неустановена дата през периода 17.05 – 28.05.2018г. от частен дом на ул. Р, С.
***, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, след като се сговорил предварително с И.К.К. и К.И.Г., в немаловажен случай, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на
стойност 698.00 лева от владението на В.С.В. и Й.Б.Б.
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , с което е осъществил
от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В
открито съдебно заседание на 17.12.2019 г. съдът изслуша подсъдимите по реда на
чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от тях самопризнание да се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът прецени,
че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства.
В
съдебно заседание след приключване на съдебното следствие представителят на РП
Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли и на тримата
подсъдими да се наложи наказание около шест месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което да се отложи за три години изпитателен срок.
Служебният защитник на подсъдимия И.К.
– адв. М. ***, моли съда да приложи чл.61 от НК и да
наложи възпитателни мерки по ЗБППМП.
Служебният защитник на подс. К.Г. – адв. И.Т. ***, моли
съда, след като признае този подсъдим за виновен по повдигнатото обвинение, да
приложи чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и да замени наказанието лишаване от
свобода с наказание обществено порицание, тъй като били налице само смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Служебният защитник на подс. С.К. – адв. Н.П. ***,
изразява позиция, идентична с тази, заявена от адв. И.Т.
досежно вида на наказанието, което да се наложи на
този подсъдим.
Тримата подсъдими изразяват
съжаление за извършеното, декларират, че повече няма да извършват
противообществени деяния и молят съда за снизхождение при определяне на
наказанието.
Съдът, след като обсъди се съобрази
с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимите
самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното произовдство
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият
И.К.К. е български гражданин, роден на *** г., ученик
е в девети клас в СОУ „Г.С.Раковски“ в град Котел, не е осъждан.
Подсъдимият
К.И.Г. е български гражданин, роден на ***г., ученик е в десети клас в СОУ
„Г.С.Раковски“ в град Котел, не е осъждан.
Подсъдимият
С.К.К. е български гражданин, роден на ***г., ученик
е в девети клас в СОУ „Г.С.Раковски“ в град Котел, не е осъждан.
И тримата подсъдими живеят постоянно в село
Градец, община Котел и са в приятелски отношения помежду си. На неустановен ден
през периода от 17 до 28.05.2018 г. подсъдимите решили да извършат кражба от
частен дом, собственост на пострадалите В.В. и Й.Б.,***
*. *. Знаели, че собственици тогава са извън селото и имотът е необитаем.
Вечерта по тъмно прескочили през оградата и влезли в двора с построени в него
основна жилищна сграда, лятна кухня и барака. Влезли през незаключената врата
на бараката и взели оттам помпа за гуми, голям чук, две брадви, метален ключ
тип „лула“ и детска количка-камионче. Струпали вещите
на двора и с инструмент, който намерили в бараката, отворили заключената врата
на лятната кухня. Проникнали вътре в помещението и оттам взели следните вещи :
четири чифта терлици; ключ за лек автомобил „Мерцедес“; талон за лек автомобил;
мобилен апарат „Самсунг G“; кафе машина „Бриел“;
четири ремкламни чаши; един сервиз за чай. Изнесли
вещите, също на двора, и ги сложили в чувал. Решили да влязат и в жилищната
сграда. С длето изкъртили катинара, с който била заключената вратата, и влезли
в коридора. Светели си с кибрит. Изкъртили и вратата на една от стаите и
започнали да търсят вещи, които си заслужава да откраднат. Ровили из
гардеробите и там намерили скрит един мобилен апарат „Самсунг
І 8190“ мини. Излезли на двора, взели чувала и излезли на улицата. До центъра
на селото носили заедно чувала. Там
поделили вещите помежду си и всеки ги отнесъл в дома си.
От назначените в хода на досъдебното
производство експертизи се установява, че стойността на откраднатите вещи е
698.00 лева.
На 28.05.2018г. синът на св. З.Х. –
малолетният св. Ц. Х., бил на училище в град Котел. Когато часовете приключили,
св. Ц. Х. излязъл да си купи закуска от павилиона, намиращ се срещу училището.
На маса пред павилиона оставил якето си, в джоба на което бил сложил мобилен
телефон „Самсунг Галакси J3“. Там бил и подс. И.К.,
който, виждайки оставената дреха, бръкнал в джоба ù, без свидетелят да
види, взел мобилния телефон и се отдалечил. Няколко дни по-късно дал телефона
на брат си – св. Дж. К., който го оставил в заложна
къща в град Сливен и бил купен оттам от св. А. В.. От назначената в хода на досъдебното
производство експертиза се установява, че стойността на мобилния телефон е
179.00 лева.
Съдът
изгради описаната фактическа фактическа обстановка,
след като анализира поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, които обсъди заедно със самопризнанията
на тримата подсъдими, депозирани пред
съда по реда на чл. 372, ал.3 от НПК. Всички доказателства са непротиворечиви и
си кореспондират взаимно. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.В., Й.Б., И. Х., К.К., Дж. К., М. Б. и Ц. Х., А. Д. и А.В.. Съдът изключва от доказателствената маса показанията на тримата подсъдими,
разпитвани в хода на досъдебното производство като свидетели, преди да бъдат
привлечени като обвиняеми, тъй като обратното би означавало подсъдимите да
дават показания сами срещу себе си. Съдът дава вяра и на изготвените
съдебно-оценителни експертиза, след като прецени, че дават компетентен отговор
на поставените въпроси.
Съдът
прочете и приобщи събраните на досъдебното производство писмени доказателства и
протоколи за извършени следствени действия - протокол за оглед от 20.05.2018
г., придружен със снимков материал, протоколи за доброволно предаване – два от
25.09.2018г., един от 01.10.2018 г. и едни от 09.01.2019г, протоколи за оглед на
веществени доказателства от 17.10.2018г. и от 10.01.2018г, разписка от
12.11.2018г., множество справки от мобилните оператори, нотариален акт за
собственост. Всички те са събрани по предвидените в НПК способи за доказване и
при спазване на императивните норми, регламентиращи форма и съдържание.
При
така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод,
че подсъдимите следва да носят отговорност по обвинението, което им е подвигнато, както следва :
1/ Подсъдимият
И.К.К. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че през периода 17.05.2018г – 28.05.2018 г. в
град Котел и в село Градец, община Котел, макар и непълнолетен, но като могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, при условията на продължавано
престъпление, след като се сговорил предварително с подсъдимите К.Г. и С.К. и
разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи
на обща стойност 877.00 лева от владението на В.В., Й.Б.
и З.Х. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен.
2/ Подсъдимия К.И.Г. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на неустановена дата през периода 17.05.2018г
– 28.05.2018 г. в село Градец, община Котел, макар и непълнолетен, но като
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, след като се сговорил
предварително с подсъдимите И.К. и С.К. и разрушил преграда, здраво направена
за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 698.00 лева от
владението на В.В. и Й.Б. без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
3/ Подсъдимият
С.К.К. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на
неустановена дата през периода 17.05.2018г – 28.05.2018 г. в село Градец,
община Котел, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след като се сговорил предварително с
подсъдимите И.К. и К.Г. и разрушил преграда, здраво направена за защита на
имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 698.00 лева от владението на В.В. и Й.Б. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят не е маловажен.
Налице
са всички съставомерни признаци както от обективната,
така и от субективната страна от фактическия състав на престъплението кражба.
Установи се както времето на извършване на престъплението, така и мястото на
неговото извършване.
Като
са взели описани по – горе движими вещи от дома на пострадалите В.В. и Й. Б., тримата подсъдими са прекъснали владението на
тези пострадали лица върху тях и са установили свое собствено владение, като са
се разпоредили с тях. На 28.05.2018г. подс. К. е
отнел мобилния телефон от владението на З.Х.. Към него момент телефона се е
ползвал от непълнолетния ù син Ц.Х..
Правилно
обвинението досежно кражбата на вещи от имота на
пострадалите В.В. и Й.Б. е повдигнато по т.3, тъй
като, за да проникнат във вътрешността на помещенията, подсъдимите са разбили
заключените врати, които представляват преграда, здраво направена за защита на
имот, по смисъла на закона. Налице са и предпоставките за ангажиране на
наказателната отговорност и на тримата подсъдими по т.5, тъй като е безспорно,
че е налице предварителен сговор между тях преди извършване на деянието, когато
те са планирали кражбата и са обсъдили детайлите на престъплението.
За
да се квалифицира престъпната дейност по т.5, е поставено условие деянието да
не представлява маловажен случай. В казуса деянието не представлява маловажен
случай с оглед критериите, установени в чл.93, т.7 от НК и независимо че
отнетото имущество е с относително ниска стойност, вредните последици не са
незначителни. Не са налице други смекчаващи обстоятелства, наличието на които
да обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Напротив, престъплението
разкрива типичните за този вид престъплнения
характеристики от гледна точка на предмета на престъпното посегателство, начина
на извършването, както и мотивите за неговото извършване.
И
тримата подсъдими са извършили престъплението при условията на пряк умисъл –
съзнавали са обществената му опасност, предвиждали са и са искали настъпването
на общественоопасните му последици. Субективният
елемент на престъплението се обективира в
изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите
събития и действия на подсъдимите, намира израз в обясненията, както тези,
дадени по време на досъдебното производство, така и тези, дадени по време на
съдебното следствие.
Двете
деянията,
извършени от подсъдимия И.К., са осъществени при условията на
продължавана престъпна дейност (чл.26 от НК). Продължаваното престъпление е извършено с две отделни
деяния от
този подсъдим, едното от
които осъществява състава на чл.195 от НК, а второто – на чл.194 от НК. Деянията са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Деянията са извършени при една и съща
форма на вина – пряк умисъл. Обективните и субективните белези на престъпните деяния при последващата
престъпна проява се явяват продължение
на предходната и са в причинна връзка
помежду си с оглед вътрешната им определеност и насоченост – облагодетелстване по престъпен начин.
Именно обективната и субективната връзка характиризира отделните престъпни деяния като едно
продължавано престъпление и
същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат.
Към
момента на извършване на престъплението и тримата подсъдими са били
непълнолетни, но е извън съмнение, че всеки от тях е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по
чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която
съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 вр. чл. 60 от НК и така определенето
наказание се намалява с 1/3.
Съдът
отчете задължението си по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са
налице такива обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по
условията на чл.55 от НК, каквото искане беше релевирано
от защитниците на подсъдимите К.Г. и С.К.. Липсата на предходни осъждания не е
изключително по характера си обстоятелство, наличието на което прави налагането
дори и на най-лекото предвидено от закона наказание (три месеца лишаване от
свобода) несъразмерно тежко. Многобройни смекчаващи обстоятелства нито се
изтъкнаха от защитата, а само се декларираха, нито пък се установиха служебно
от съда.
Искането
на защитника на подс. И.К. за приложение на чл.61 от НК също не явява неоснователно, тъй като спецификата на делото не води до
извод, че този подсъдим е извършил двете деяния, включени в продължаваната
престъпна дейност, поради увлечение или лекомислие. Напротив, престъпните деяния
са били добре обмислен и осъзнат акт от негова страна. Седмица след извършване
на кражбата в село Градец, подс. К. отнема и мобилния
телефон, с ясното намерение да го продаде и така да се обогати. Влошаването на
здравословното му състояние, за което изнася данни неговият баща, е настъпило
впоследствие и е обстоятелство, неотносимо при
преценката за приложимостта на чл.61 от НК.
Съдът
отчете степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимите,
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Липсата на други осъждания съдът преценява като
смекчаващо отговорността и на тримата подсъдими обстоятелство, а отегчаващи
такива съдът не отчете. Влошеното здравословно състояние на подс.
К. също следва да бъде съобразено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Анализирайки
изложеното, съдът прецени, че наказанието на всеки от подсъдимите следва да
бъде определено в размер на предвидения минимум, а именно три месеца лишаване
от свобода, който размер се явява най - адекватен с оглед възрастта им и
отговаря както на обществената опасност на извършеното, така и на подсъдимите.
Посоченият размер е достатъчно отмерен и съдът преценява, че е в състояние да
преследва и постигне целта, заложена в чл.60 от НК - да се превъзпитат
непълнолетните и да бъдат подготвени за общественополезен труд. Тъй като съдът
опредени минималното предвидено наказание от три месеца, дори и по реда на
чл.58а, ал.1 от НК няма възможност да се наложи наказание под този размер,
предвид ограничението, въведено в чл.39, ал.1 от НК.
Изпълнението
на наложените и на тримата подсъдимия наказания съдът отложи за минималния
предвиден в чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК
изпитателен срок от една година, след като съобрази, че са налице всички
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Към момента на извършване на
престъплението подсъдимите не са били осъждани на лишаване от свобода,
наложеното наказание не е по – голямо от три години и съдът прецени, че за
постигане на целите на наказанието и най – вече за поправянето на осъдените не
е наложително те да изтърпят наложените им наказания ефективно. Дори и с
минимална продължителност, изпитателният срок ще реализира в пълнота
предупредителния потенциал на условното осъждане осъждане и
ще препятства подсъдимите да извършват противообществени прояви под страх, че
наложените с тази присъда наказания ще бъдат приведени в изпълнение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди всеки от непълнолетните подсъдими, със съгласието на родителите си,
да заплати по сметка на ОД на МВР Сливен сумата 70.90 лева, представялващи
направени по ДП № 115/2018г. на РУ на МВР Котел разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :