Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 21.07.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………… в публично …….……..…..….
заседание
на двадесет и първи юни ..........................................................………..….….…..…….
през
2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Павлина Петрова …...…..…………......…..........
като
разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор
Атанасов ............................
административно
дело №50 ....
по описа за ..................... 2022 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.118,
ал.1 и 3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена
от Д.Н.Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Д.Х. от АК-***, с адрес за кореспонденция: ***, против
Решение №2153-08-40 от 24.01.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което са отхвърлени, като неоснователни, жалбите му против
Разпореждане №081-00-19-2 от 01.12.2021 год., Разпореждане №081-00-19-3 от 01.12.2021
год. и Разпореждане №081-00-19-4 от 01.12.2021 год., всички издадени от
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.
Жалбоподателят Д.Н.Е. заявява в
жалбата си, че в законоустановения срок обжалва
посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че при
издаване на оспореното решение административният орган не е съобразил нито един
от доводите, посочени в жалбите срещу процесните
разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - град
Кърджали е че този извод се потвърждава от възприетото в решението на
административния орган, че са били събрани доказателства за липса на престирана работна сила от негова страна и потвърждаването
на това обстоятелство от негова страна. Сочи, че в жалбата си срещу процесните разпореждания изрично бил заявил, че е полагал
труд като ***, като е описал и направеното от него в продължение на една
седмица (колкото е продължил трудовия му договор), както и изрично бил посочил,
че не е давал и подписвал никакви обяснения и ако има дадени и подписани
такива, те не са негови. Твърди, че въпреки посоченото от него обаче
административният орган се задоволил да се обоснове с общоприети изводи при
направена проверка за дейността на дружеството - работодател и разглеждайки
общо обясненията, дадени от други работници, които обаче не касаят него, като
сочи, че показателно за формалното разглеждане на неговите жалби било и посочването
в решението на упражняваната от него дейност като „***” (в края на трети абзац
от стр.3-та на решението). Жалбоподателят счита, че административният орган
следвало да направи индивидуална преценка на обстоятелствата относно неговото
правоотношение с дружеството - работодател, като провери и
прецени обстоятелствата, посочени от него, в това число - дали е извършил
посочените от него в жалбата му дейности (например чрез разпит на други лица от
дружеството - работодател), относно това, дали е дал писмени обяснения, каквито
твърди, че няма (например чрез експертиза). Жалбоподателят заявява, че не е
съгласен с наведените твърдения и достигнатите изводи в процесното
решение, тъй като административният орган не е обсъдил в цялост оплакванията в
жалбата, както и всички относими към случая факти и
доказателства и следователно е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка, като сочи, че самостоятелно основание за отмяна на
оспорения административен акт е постановяването му в противоречие със
същественото процесуално правило на чл.35 от АПК, т.е. без да са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая и като не е съобразил всички
релевантни за случая обстоятелства, без да изследва конкретния случай,
административният орган е достигнал до неправилни изводи, като е издал едно
необосновано и незаконосъобразно решение. Жалбоподателят заявява, че подробни
съображения ще посочи след представянето на цялата административна преписка по
издаването на Решение №2153-08-40 от 24.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ
- град Кърджали.
Жалбоподателят моли в жалбата, предвид
изложеното и след като съдът се запознае с посочените от негова страна подробни
доводи в съдебно заседание, да постанови решение, с което да отмени Решение
№2153-08-40 от 24.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, както
и моли също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В
жалбата са направени доказателствени искания, вкл. и
за назначаване на съдебно-графологична
експертиза, с вещо лице – графолог, с формулирани в жалбата задачи.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д.Н.Е. от ***, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител – адв.Д.Х. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, както и направените
в нея доказателствени искания. По същество счита, че от събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установява, че при постановяване на процесния административния акт, органът е действал в
нарушение на чл.35 от АПК, т.е. без да са изяснени факти и обстоятелства по
делото, тъй като видно от възраженията
против трите издадени разпореждания на Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Кърджали, които възражения впоследствие са изложени и
в жалбата до съда, не са взети предвид по никакъв начин, не са съобразени и не
са коментирани, като ръководителят на ТП на НОИ - Кърджали е издал едно
решение, което е в противоречие с чл.35 от АПК. Сочи, че от заключението на
вещото лице е станало ясно, че положеният подпис и дадените обяснения, взети
предвид при постановяване на процесните
разпореждания, не са на жалбоподателя, съответно, няма и налице данни, че
същият е получил от НАП каквито и да е било документи и искания. Твърди, че от
друга страна са събрани доказателства за това, че жалбоподателят е положил
реално труд в това дружество и че като се има предвид и периодът, за който е
положил труд – една седмица, колкото и да се говори за това, че дружеството не
е действало, това е логичен период относно това, което е казано, във връзка с
неговия трудов ангажимент. Предвид изложеното счита, че издаденото решение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Отново моли да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ
– град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от упълномощен процесуален представител – ст.юрк.З. Б., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна, а обжалваното решение намира за законосъобразно. Счита, че
оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. В случай, че
бъде уважена жалбата, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
В
предоставения от съда срок депозира и писмена защита, в която развива доводи и
съображения в подкрепа на оспореното решение, сходни с тези, развити в мотивите
на самото решение. В писмената защита счита, че следва да се отбележи, че по
делото не било ангажирано нито едно доказателство, което да установи
релевантния факт на реално упражняване на работна сила от страна на оспорващото
лице в полза на посоченото дружество и че разпитаните по делото свидетели не
установявали това обстоятелство. Намира, че събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства от свидетелите А. В. Р. и А. Р. Е. (*** на
жалбоподателя) са противоречиви, нереалистични и недоказани и че твърденията,
че е работил и има сключен трудов договор с „***” ЕООД, били напълно
противоречиви с твърденията на голяма част от лицата, работили в „***” ООД,
които заявявали, че не са полагали труд, тъй като дружеството не било започнало
строителство на обекта. Намира, че дадените показания, че Д. Н. Е./името на лицето е Д.Н.Е./ работил 7-10
дни и получил заплата, също поставяло под съмнение тяхната истинност, като се
сочи, че старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Кърджали, съвместно
със служител от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към ОД
на МВР – Кърджали, посетили офис на дружеството „***” ЕООД, на адрес: ***,
където установили, че не се съхраняват разплащателни ведомости и други
документи, свързани с дейността на осигурителя, в това число трудови договори,
длъжностни характеристики, медицински бележки, липсвала и карта за начален
инструктаж и въвеждане на новопостъпили служители, за
което бил съставен и констативен протокол от съвместната проверка. В защита е
изложен довод, че може да се твърди, че показанията на лицето са в интерес на
жалбоподателя, още повече, че единият от свидетелите била съпругата на Д.Е. Поради
това, в писмената защита счита, че от събрания по делото съвкупен доказателствен матирал с основание може да се приеме, че
лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл.10 от КСО. С оглед
изложеното и като се вземат предвид съображенията, изложени в оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с №2153-08-40 от 24.01.2022 год.,
в писмената защита моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли
жалбата на Д.Н.Е., като неоснователна и да бъде оставено в сила цитираното
решение, като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателя
Д.Н.Е. – адвокат Д.Х. от АК-***, със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-806#1/21.01.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/, като видно от приложеното по преписката
известие за доставяне, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/, същото е получено от упълномощеното
лице на датата 26.01.2022 год. Жалбата е
подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен
съд – Кърджали, на 08.02.2022 год., като е регистрирана в деловодството на ТП
на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-40#1/08.02.2022 год., видно от
положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/. От това следва, че жалбата
е подадена по установения ред, на 13-ия /тринадесетия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149,
ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в
предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание и от лице -
надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни
права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването,
поради което и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заявление, подадено в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№081-00-19 от 04.01.2017 год./л.178/, Д.Н.Е. е поискал
отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл.54а от КСО,
към което е приложил Заповед №19 от 01.12.2016 год. за прекратяване на
трудовото му правоотношение с работодателя „***” ЕООД ***/л.180/ и копие от трудова
книжка, като по преписката са представени заверени копия от стр.16 и стр.17 от
същата, с положени печати и заверка за дата на постъпване на работа в същото
дружество и за дата на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно
22.11.2016 год. - 01.12.2016 год./л.181/. С Разпореждане №081-00-19-1 от 13.01.2017
год. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.177/, на лицето, на
основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1,
чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 01.12.2016 год. до 31.05.2017 год., в размер на ***
лева дневно.
С
писмо Изх. № 292000-2967/23.02.2021 год. на директора на ОДМВР – Кърджали,
постъпило с Вх.№1029-08-385/25.02.2021 год. в ТП на НОИ – Кърджали/л.67/, директорът на ОД на
МВР - Кърджали е поискал съдействие от ТП на НОИ – Кърджали, за извършването на
съвместна проверка на дружеството – осигурител „***” ЕООД ***, с ЕИН ***, тъй
като същото не е извършвало търговска дейност, но в периода 2015 - 2020 год. е
назначавало работници по трудово правоотношение.
Съмненията,
свързани с обстоятелствата, че дружеството - осигурител „***” ЕООД *** не е
извършвало стопанска дейност, а от там и че наетите физически лица, в т.ч. и жалбоподателят,
не са осъществявали трудова дейност, е дало повод за извършването на проверка
по чл.108 от КСО, от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали, разпоредена със Заповед №ЗР-5-08-00892924 от 15.03.2021
год. на за ръководител на ТП на НОИ – Кърджали/л.66/, за установяването на тези
обстоятелства, като проверката е завършила със съставянето на Констативен
протокол №КВ-5-08-00931217 от 04.06.2021 год. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали/л.23-л.26/. В хода на тази проверка,
в периода от 24.0.2021 год. до 10.05.2021 год., са били снети писмени обяснения
от голяма част от лицата – 16 лица, работили в „***” ЕООД ***/л.27-л.42/, като такива писмени
обяснения обаче, в хода на тази проверка не са били снети
от жалбоподателя Д.Е. В обясненията си всички тези 16 лица посочват, че реално
не са упражнявали трудова дейност в дружеството, нито пък са получавали трудови
възнаграждения, като обясняват, че не са подписвали и трудови договори.
В
хода на проверката е бил изискан и със съпроводително писмо
Изх.№05-06-1/15.04.2021 год. на заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив, с
Вх.№9101-08-275#1/21.04.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.43/, на директора на ТП на
НОИ – Кърджали е било изпратено заверено копие от Протокол Кд73
№П-16000919192286-073-001 от 18.05.2020 год. за извършена проверка на „***”
ЕООД, БУЛСТАТ ***, за установяване на факти и обстоятелства, съставен от старши
инспектор по приходите към ТД на НАП – Пловдив/л.44-л.47/, ведно с приложените
документи/доказателства/ към него – 227 стр., представени и по настоящата
преписка и приобщени като доказателства по делото/от л.48 до л.176/. Като доказателство,
приложено към този протокол, е посочено обяснение от Д.Н.Е., дадено по повод Искане
за представяне на информация от трети лица с №П-16000919192286-041-025/16.01.2020
год. Това писмено обяснение от Д.Н.Е., с Вх.№Рев.1024 от 17.02.2021 год. на ТД
на НАП – Пловдив офис Кърджали и посоченото Искане за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица №П-16000919192286-041-025/16.01.2020
год., издадено от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив - А. Д.
Д., са представени по преписката и приобщени по делото/на
л.92 и л.93-л.94/.
В констатациите, отразени в този
протокол, въз основа на представените документи, е посочено, че са дадени
обяснения от лица, които са били назначени по трудов договор в посочения
осигурител, като голяма част от запитаните лица твърдяли,
че са били назначени по трудов договор за извършване на строителство след като
бъде открит обект в ***, но към момента не са полагали труд, тъй като
дружеството не е започнало строителство на обекта, не са получавали трудови
възнаграждения, не са ползвали отпуски и болнични. В даденото писмено обяснение
с Вх.№Рев.1024 от 17.02.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали/л.92/, Д.Н.Е. е посочил, че е
имал нужда от работа и е бил назначен в това дружество като *** и че след около
1 месец бил съкратен, като му казали, че обектът все още нямало да бъде
започнат. В това обяснение е вписано, че работна заплата не е получавал, тъй
като не е работил.
С
оглед събраните при проверката писмени доказателства и дадените обясненията от
работниците в „***” ЕООД, в т.ч. и от жалбоподателя Е., контролният орган при
ТП на НОИ - Кърджали е направил извод, че наетите при цитирания работодател
лица не са извършвали трудова дейност в негова полза, която да е основание за
възникване на осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО. Предвид това и въз
основа на констатациите в посочения по-горе Констативен протокол №КВ-5-08-0931217/04.06.2021
год., а именно – че описаните в него лица не са упражнявали трудова дейност в „***”
ЕООД, с ЕИК ***, което да е основание за осигуряване на основание чл.10, ал.1
от Кодекса за социално осигуряване, от старши инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – Кърджали са били издадени Задължителни предписания №ЗД-1-08-00931231/04.06.2021
год., за заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО на всички лица с
декларирани трудови договори от тази фирма, в т.ч., на позиция 25, е посочен и Д.Н.Е.,
за заличаване на данните за м.11.2016 год., вид осигурен „01”. В оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали се твърди, че тези задължителни предписанията
са влезли в законна сила и данните са заличени служебно, макар че по
представената преписка няма абсолютно никакви данни, дали същите са връчени на
задълженото лице и ако са връчени - кога и как, за да се твърди ,че са влезли в
сила.
Така,
въз основа на документираното в посочения Констативен протокол №KB-5-08-00931217
от 04.06.2021 год., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Кърджали последователно е издал три разпореждания, както следва:
Разпореждане
№081-00-19-2 от 01.12.2021 год./л.20/, с което, на основание чл.54ж, ал.2, т.1
от КСО, е отменил Разпореждане
№081-00-19-1/13.01.2017 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО, на Д.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***, от 01.12.2016 год. до
31.05.2017 год., в размер на *** лева дневно, с мотиви: Поради представени нови
документи.
Разпореждане
№081-00-19-3 от 01.12.2021 год./л.17/, с което, на основание чл.54ж, ал.1 и
във връзка с чл.10 от КСО, е отказал отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО, по заявление Вх.№081-00-19/04.01.2017 год.,
подадено по Д.Н.Е., ЕГН **********, с мотиви: Съгласно данните в
информационната система на НОИ и установените при проверка в осигурителя факти
и обстоятелства, завършила с Констативен протокол №КВ-5-08-00931217/04.06.2021
год., е прието, че за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при
посочения осигурител, т.е. то не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и
§1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Разпореждане
№081-00-19-4 от
01.12.2021 год./л.13/, с което, на основание чл.54ж, ал.3, във
връзка с чл.114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, е разпоредено, Д.Н.Е., ЕГН **********, да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
01.12.2016 год. до 31.05.2017 год., в размер на *** лева/*** лв. и ***
ст./ -
главница и ***
лева/***
лв. и ***
ст./ - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до
датата на издаване на разпореждането, като е указано, че лихва се начислява и
от датата на разпореждането до окончателното погасяване на задължението и че лихвите
са в размера по чл.113 от Кодекса за социално осигуряване.
В
мотивите към това разпореждане е посочено, че: На основание чл.108, ал.1 от КСО,
във връзка с постъпил сигнал от ОД на МВР - Кърджали, в който е посочено, че
дружеството „***” ЕООД не е извършвало
търговска дейност, но е имало назначени служители по трудово правоотношение
през периода 2015 - 2020 год., е извършена проверка от контролен орган на ТП на
НОИ - Кърджали по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя
„***” ЕООД, съвместно със служител от сектор „ПИП” към ОД на МВР –Кърджали и че
от събраните данни било установено, че лицето не е упражнявало трудова дейност
във фирмата, като лично било декларирало това обстоятелство, както и факта, че
не е получавало работна заплата. В мотивите е отразено, че е било установено,
че едноличния собственик на капитала на дружеството и негов управител - А. С.,
е напуснал пределите на Р България на 27.06.2017 год. и след тази дата не се е
завръщал в страната и че липсата на разплащателни ведомости на дружеството,
както и други документи, свързани с дейността му, обосновавал извода, че
дружеството не е извършвало никога дейност, а лицата, сключили договор, не са
осъществявали трудова дейност в полза на работодателя. Предвид гореизложеното е
прието, че лицето не отговаря на условията на чл.10, ал.1 от КСО и няма право
на парично обезщетение за безработица.
Трите
разпореждания са изпратени на жалбоподателя Д.Е. с препоръчани пощенски пратки
и са получени от него на датата 08.12.2021 год. – първите две разпореждания и
на датата 10.12.2021 год. - третото от тях, видно от приложените по преписката
известия за доставяне, обр.243, на „Български пощи”
ЕАД ***/л.14, л.21/.
Срещу трите
разпореждания са били подадени в срок жалби от Д.Е., до директора на ТП на НОИ
– Кърджали, както следва: с Вх.№1012-08-816/23.12.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.18/, против Разпореждане №081-00-19-2 от 01.12.2021 год. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали; с Вх.№1012-08-817/23.12.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.15/, против Разпореждане №081-00-19-3 от
01.12.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Кърджали и с Вх.№1012-08-806/ 22.12.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.11/, против Разпореждане
№081-00-19-4 от 01.12.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ – Кърджали.
В жалбите Д.Н.Е.
е заявил, че не е доволен от обжалваните разпореждания и ги счита за неправилни
и незаконосъобразни, издадени в нарушение на материалноправните
разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона, като е изложил доводи и
съображения за това. Според жалбоподателя, административният орган не е изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е поискал оспорените
разпореждания да бъдат отменени.
Така по
повод тези жалби е поставено и оспореното в настоящото производство Решение
№2153-08-40 от 24.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което, и
трите жалби са отхвърлени, като неоснователни.
В мотивите към това решение е посочено, че обжалваните разпореждания са
постановени в едно административно производство, по едно заявление, подадено от
жалбоподателя и поради това жалбите следва да бъдат разгледани заедно. В
мотивите са възпроизведени накратко фактите и обстоятелствата, описани по-горе,
съответно, констатираното при извършената проверка на осигурителя „***” ЕООД
***. В мотивите към това решение, административният орган е посочил, че съгласно
чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват, с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряване за безработица или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ и че съгласно
чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, влязло в сила разпореждане може да се измени или
отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица, като е посочено, че именно съставянето на
Констативен протокол № КВ-5-08-00931217/ 04.06.2021 год. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ - Кърджали от извършената съвместна проверка с
органите на ОД на МВР – Кърджали, на осигурителя „***” ЕООД, представлява нов
документ и доказателство, което е от съществено значение за определяна на
правото на парично обезщетение за безработица. Посочено е също, че съгласно
чл.54ж, ал.3 от КСО, длъжностното лице по ал.1 издава разпореждане за
възстановяване на неоснователно изплатените парични обезщетения за безработица,
правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
На следващо място, в мотивите се сочи, че легалната дефиниция за
понятието „осигурено лице” е дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която,
„осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал. 1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9,
ал.2, т.1, 3 и 5 от КСО и че изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице” по смисъла на КСО е лицето да упражнява
трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. По-нататък е развит довод, че по
аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а упражняването на
трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено и
че лице, за което не е установено и доказано, че е извършвало трудова дейност -
в настоящия случай трудова дейност като „***” (!?!) по трудов договор, не може да има качеството „осигурено лице”.
Според приетото в мотивите към решението, в хода на извършената от контролния
орган на ТП на НОИ - Кърджали проверка били събрани доказателства, че Д.Н.Е. не
е работил реално по трудово правоотношение в „***” ЕООД и съответно, не е престирал работна сила, като това обстоятелство дори било
потвърдено лично от жалбоподателя в неговите обяснения, като твърденията на
жалбоподателя в обратния смисъл в неговата жалба, не опровергавали казаното от
него преди това, още повече, че всички лица, работили при този осигурител и
дали обяснения, заявявали изрично, че не са полагали труд, тъй като самото
дружество не е упражнявало стопанска дейност. Така е изведен извод, че следвало
да се приеме, че жалбоподателят не е бил осигурено лице по смисъла на §1, ал.1,
т.3 от ДР на КСО, за него осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО не е
възникнало предвид факта, че не е била упражнявана трудова дейност от негова
страна.
В мотивите е посочено също така, че след като не е установено
упражняване на трудова дейност от страна на Д.Н.Е., това обстоятелство дефинитивно
изключвало осигурително правоотношение по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, като
от това следвало, че жалбоподателят няма качество на „осигурено лице” по
смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, а това водело до липсата кумулативно
изискуема се предпоставка за получаване на парично обезщетение по глава IV,
раздел III от КСО. Отново е посочено, че наличието на трудов договор не е
достатъчно условия за възникване на правото на парично обезщетение за
безработица и че е необходимо освен това лицето реално да е осъществявало
трудова дейност, който факт обаче не се установявал от наличните писмени
доказателства и за това, изводът на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Кърджали, че Д.Н.Е. няма качеството „осигурено лице”
за риска безработица и съответно, че за
него не било възникнало право на парично обезщетение за безработица по чл.54а
от КСО, бил законосъобразен. Прието е, че при това положение, издаденото
разпореждане се явява и целесъобразно, защото целта на закона в случая била да
се препятства неоснователното обогатяване за сметка на държавното обществено
осигуряване.
Относно наведените в жалбата доводи за липса на мотиви в обжалваното Разпореждане
№081-00-19-2/01.12.2021 год., административният орган е посочил, че мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени в съпътстващите документи,
съставени в това производство и че в конкретния случай, това били Разпореждане
№081-00-19-3/01.12.2021 год. за отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица и обжалваното Разпореждане №081-00-19-4/ 01.12.2021 год. за
възстановяване на неоснователно изплатено на Д. Н.Е. обезщетение за безработица
за периода 01.12.2016 год. до 31.05.2017 год. Прието е, че изискването тези
документи и установените правнорелевантни
обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им е спазено, поради което
е прието също, че административният орган е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и не е било необходимо фактите, установени
с Констативен протокол №КВ-5-08-00931217/04.06.2021 год. да се „приповтарят”
при положение, че и двете разпореждания - №081-00-19-2/01.12.2021 год. и
№081-00-19-3/01.12.2021 год., били връчени на жалбоподателя на една и съща
дата, а именно – на 08.12.2021 год. В мотивите се сочи, че всички те са
издадени по повод едно административно производство по подадено заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица и след като са получени на една
и съща дата, то тези факти са станали известни на жалбоподателя в един и същи
ден.
С оглед на
тези мотиви, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е извел окончателния си извод,
че Разпореждания №081-00-19-2/01.12.2021 год.,
№081-00-19-3/01.12.2021 го.д и №081-00-19-4/01.12.2021 год. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, са правилни и
законосъобразни, постановени при стриктно спазване на материалния закон и на
база годни писмени доказателства, с оглед на което същите следва да бъдат
потвърдени, а жалбата срещу него/вероятно
се имат предвид жалбите срещу тях/ отхвърлена/т.е. отхвърлени/, като
неоснователни.
С
протоколно определение на съда от съдебно заседание, проведено на 12.04.2022
год., на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.176 от ГПК,
жалбоподателят Д.Н.Е.
е бил задължен да се яви лично, за да отговори на поставените в същото
определение въпроси от съда. Жалбоподателят Е. се е явил в съдебно заседание на
19.05.2022 год., като на първия въпрос - Получавал ли е искане за представяне
на документи и писмени обяснения от 16.01.2020 год., което да му е било
изпратено или връчено от служители на ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали и ако
е получил такова искане, отговорете: От кого, кога и къде му е връчено
искането, същият категорично е отговорил, че не е получавал искане за предоставяне
на документи и писмени обяснения през месец януари 2020 година. На въпрос -
Устно или по телефона, уведомявал ли го е някой от ТД на НАП – Пловдив, офис
Кърджали, да даде такива обяснения, същият категорично е отговорил, че никой не
го е търсил по телефона, нито по друг начин. На въпрос - Давал ли е писмени
обяснения, свързани с работата му в „***” ЕООД, същият отново категорично е
отговорил, че не е давал писмени обяснения, свързани с работата му в „***” ЕООД
и че не е подписвал нищо.
В същото
съдебно заседание, на жалбоподателя Е. са предявени приложените на л.92 по
делото Писмени обяснения от Д.Н.Е., с Вх.№Рев.1024 от 17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив,
офис Кърджали, подписани от Д.Н.Е., като на въпрос – Текстът, изписан на
тези писмени обяснения, от него ли е изписан и подписът, положен върху този
документ, негов ли е, жалбоподателят категорично е заявил, че това не е
неговият почерк и че тези обяснения не са подписани от него, както и че няма представа
кой е писал тези обяснения и кой се е подписал вместо него.
В същото
съдебно заседание жалбоподателят е отговорил и на други въпроси, поставени му
от съда, като е заявил, че е работил в „***” ЕООД в продължение на една седмица
и че управителят на дружеството наел офис под наем, а той и други работници
почистили и наредили мебелите в този офис. Заявил е, че след това управителят
на дружеството купил един парцел в *** и той и други работници го оградили с оградни мрежи и колове, като отново заявява, че е работил в
дружеството една седмица. Жалбоподателят заявява също, че познава управителя на
„***” ЕООД и че той се казва Ш., както и заявява, че е подписал трудов договор,
който му бил даден от управителя на „***” ЕООД. Жалбоподателят пояснява, че управителят
на „***” ЕООД живеел в ***, но починал, както и заявява, че е получил заплата за
една седмица, в брой, за свършената работа, но не помни каква е била сумата,
като заплатата му я дал управителя на дружеството. Заявява също така, че е
работил само една седмица в „***” ЕООД, защото не му харесала работата и след
тази една седмица му прекратили трудовия договор, а след като напуснал, заминал
да работи в чужбина. На поставен му от съда въпрос, дали „***” ЕООД е имало ли ***,
жалбоподателят заявява, че не е сигурен, дали Ш. е бил управител на „***” ЕООД
и че може да е бил *** на дружеството, както и че знае, че собственик на „***”
ЕООД е *** гражданин, който се казва А. На въпрос, дали знае като какъв е
работил Ш. в „***” ЕООД, жалбоподателят заявява, че знае, че Ш. е управител на
„***” ЕООД, тъй като той се занимавал с всичко, водел и счетоводството на
дружеството, а собственикът на „***” ЕООД бил друг.
В съдебно
заседание, проведено на 19.05.2022 год., по направено доказателствено
искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит са били
допуснати и двама свидетели. В показанията си първият от тях - А. В. Р.
заявява, че познава Д. и че той живее в ***, както и че в периода от 22.11.2016
год. до края на месец ноември 2016 год., свидетелят също е живял в ***.
Свидетелят заявява, че си спомня, че през този период Д. е работел в ***, срещу
***, където чистел, а след това наливали бетон в един парцел и изграждали
някаква ограда. Заявява също, че знае, че собственикът на парцела имал офис, но
не го познавал лично и че Д. работил там около една седмица или най-много 10 дн,
както и заявява, че минавал покрай този парцел, където работел Д. и се
поздравявали с него. На поставени му от съда въпроси свидетелят Р. отговоря, че
на този обект, заедно с Д. работели още двама работници, като тримата наливали
бетон и изграждали ограда. На друг въпрос свидетелят отговаря, че мисли, че
няма изграден строеж в този парцел, както и пояснява, че този обект се намира
срещу *** в *** и че няма друга информация, свързана с работата на Д. на този
обект.
В
показанията си другият свидетел – А. Р. Е., *** на жалбоподателя, заявила
изрично, че желае да свидетелства, е посочила, че знае, че *** е имал сключен
трудов договор с „***” ЕООД и че си спомня, че същият през месец октомври или
месец ноември 2016 година, работил около 5-10 дни в тази фирма. В показанията
си заявява, че *** участвал в оборудването на офиса на това дружество, след
което почиствали един терен и накрая с бетонови колове и телена мрежа изградили
оградата на парцела. Мисли, че този парцел е бил собственост на „***” ЕООД, със
собственик А., като заявява, че знае, че Ш. ръководел фирмата, той бил и *** на
същата. На поставен въпрос от съда, спомня ли си дали *** е получил заплата за
този период, свидетелката заявява, че си спомня, че *** получил заплата за този
период. В показанията си сочи, че *** напуснал, като често споменавал, че тази
работа не е за него, т.к. не му харесвало да работи като ***. Пояснява, че след
като напуснал работа, заминал да работи в чужбина, като след известно време и
свидетелката отишла при него. На поставен й въпрос от съда свидетелката
отговаря, че на този обект в *** е имало и други работници, както и пояснява,
че този парцел в ***, където *** участвал в изграждането на ограда, се намира в
*** и че в близост до този парцел се намират *** и ***. Сочи, че са минали
много години оттогава и че скоро не съм минавала покрай този парцел, но
последно като е минала, мисли, че оградата е друга.
Предвид
направеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител
на жалбоподателя доказателствено искане за
назначаване на съдебно-графологична експертиза с
посочените задачи, а и предвид изричното изявление, направено от жалбоподателя
в съдебно заседание, че не е получавал искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения през месец януари 2020 год. от ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали и
че не е давал писмени обяснения, свързани с работата му в „***” ЕООД и не е
подписвал нищо, както и че почеркът, с което са изписани тези обяснения, на
л.92 от делото, не е неговият почерк и че тези обяснения не са подписани от
него, с протоколно определение от 19.05.2022 год. е назначена съдебно-графологична експертиза с вещо лице Д.М.П. от *** - ***, който след като се запознае с материалите по делото и
по-конкретно, с документа, находящ се на л.92 от
делото, а именно, копие от Писмени обяснения от Д.Н.Е.,
дадени до ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, с Вх.№Рев. 1024/17.02.2020 год. и след като вземе сравнителни образци от почерка и подписа
от Д.Н.Е.,
да даде заключение по въпроса: Почеркът, отразен в ръкописния текст и подписът, положен в оригинала на Писмени обяснения от Д.Н.Е., дадени до ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, с
Вх.№Рев.1024/17.02.2020 год., изпълнени ли са
от Д.Н.Е. или от друго лице?
Във връзка
с така назначената съдебно-графологична експертиза, с
протоколно определение от същата дата е била задължена ответната страна –
директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в 3-дневен срок от получаване на
съобщението, да представи оригинала на Писмени обяснения, дадени от Д.Н.Е., с
ЕГН **********, живущ в ***, с Вх.№Рев-1024/17.02.2020 год. на ТД на НАП –
Пловдив, офис Кърджали, копие от които е приложено на л.92 от делото. В
изпълнение на това протоколно определение, със съпроводително писмо с
Изх.№05-06-1/06.06.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, постъпило в АдмС – Кърджали с Вх.№1438 на 09.06.2022 год./л.215/, са предоставени, в
оригинал, писмени обяснения, дадени от Д.Н.Е., с ЕГН **********, с
Вх.№Рев.1024/17.02.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, ведно с
известие за доставяне.
Вещото лице Д.М.П., след като е снело сравнителни образци от почерка и от подписа
от Д.Н.Е., видно от приложения Протокол за снемане за сравнителни образци от
почерк и подпис от 10.06.2022 год./л.222/, е изготвило и представило в срок Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза №3, с Вх.№1462/13.06.2022 год.
на АдмС – Кърджали/л.220-л.221/. В
раздел „Изследване и резултати” от този Протокол за
извършена съдебно-почеркова експертиза №3, вещото
лице е описало с какви общи признаци се характеризират ръкописните текстове – този, който е обект на
експертизата и този, който е взет като сравнителен образец от Д.Н.Е.,
като е посочено, че при сравнителното изследване между тези почерци, се
установяват съществени различия в посочените общи графически/почеркови/ признаци - степен на свързаност, размер и
наклон, а също и в частните, проявени във: - форма на движенията при изписване
на букви „Д”, „д”, „Е”; - форма на движенията при свързване на елементите на
букви „р”; - посока на движенията при изписване и свързване елементите на буква
„х”; - относително разположение на движенията при цифри „0” и „8”. Вещото лице
е посочило, че тези различия са устойчиви, характерни и достатъчни за извода,
че ръкописният текст, посочен като обект на експертизата, не е изпълнен от Д.Н.Е.,
а от друго лице. В същия раздел от протокола, вещото лице е посочило, че от
изследване на подписа в Обяснение от Д.Н.Е. до ТД на НАП - Пловдив,
офис Кърджали, с Вх.№Рев,1024/17.02.2020 год.се установява, че той се
характеризира със средна степен на обработеност,
смесен буквен и щрихов строеж, съдържащ буква „Д” + щрихови елементи + парафна линия,
силно издължена след подписа, правоъгълна форма, четлив, опростена сложност,
смесена форма на движенията, смесено направление на движенията, висок размер,
средна разтегливост, непрекъсната степен на свързаност, десен наклон. Вещото
лице е посочило, че от изследването на подписите - сравнителни образци на Д.Н.Е.,
се установява, че те се характеризират с над средната степен на обработеност, смесен буквен и щрихов
строеж, съдържащ буква „Д” + щрихови елементи + парафна линия, силно издължена над подписа, ромбоидна
форма, четлив, над средната сложност, смесена форма на движенията, среден
размер, сбита, непрекъсната степен на свързаност, десен наклон. Вещото лице е
посочило също, че при сравнителното изследване между подписа, посочен като
обект на експертизата и подписите - сравнителни образци, се установяват
преобладаващи различия в характеризиращите ги общи графически признаци - степен
на обработеност, строеж, форма, сложност разтегливост
и размер и съществени различия в частните. Посочило е също, че тези различия са
характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, която се явява
достатъчна за извода, че подписът не е положен от Д.Н.Е.,
а от друго лице.
Така, в съдебно-графологичната експертиза, вещото лице е дало
накрая категорично заключение, че:
1. Ръкописният текст в
Обяснение от Д.Н.Е. до ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, с
Вх.№Рев.1024/17.02.2020 год., не е изпълнен от Д.Н.Е., а от друго лице.
2. Подписът в долния
десен ъгъл на същия документ не е положен от Д.Н.Е., а от друго лице.
В съдебно заседание на
21.06.2022 год., вещото лице Д.М.П. заявява, че поддържа заключението,
което е изготвил и представил, като пояснява, че е работил с оригинала на
изисканите от съда писмени обяснения на Д.Н.Е. и че е снел достатъчно
сравнителен материал от самото лице, включително изписан текст и подписи.
Отново заявява, че е категоричен, че ръкописният текст в обяснението и подписът
на този документ, не са изпълнени от Д.Е.
Така представеното
заключение, като неоспорено от страните и като компетентно, професионално и
безпристрастно изготвено, е прието като неразделна част от протокола от
съдебното заседание, проведено на 21.06.2022 година.
От страните не са
представени други доказателства и не са направени други доказателствени
искания.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва
да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма,
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а съгласно
чл.54ж, ал.3 от КСО, длъжностното лице по ал.1 издава разпореждане за
възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. В
случая, и трите разпореждания - Разпореждане №081-00-19-2 от 01.12.2021 год./л.20/, Разпореждане
№081-00-19-3 от 01.12.2021 год./л.17/ и Разпореждане №081-00-19-4 от
01.12.2021 год./л.13/, са издадени от ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, което е длъжностното
лице, на което е възложено да издава и подписва разпорежданията по чл.54ж, ал.1,
ал.2 и ал.3 от КСО, т.е. от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица разпореждането, от което следва,
че същите са издадени от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.54ж,
ал.1 и ал.3 от КСО.
На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне,
спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, а съгласно чл.117,
ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.3 и 4, и за
прихващане по чл.114, ал.5, каквото всъщност представлява третото от
обжалваните разпореждания, като съгласно чл.117, ал.2, т.2, предл.I/първо/
от КСО, жалбите срещу разпорежданията по т.2, букви „б” – „ж”, се подават в
14-дневен срок от получаването им.
Съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административен акт – Решение №2153-08040 от 24.01.2022 год. е издаден от
компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и
териториална компетентност.
Решението е издадено в
посочения едномесечен срок/жалбите против трите разпореждания са подадени на 22.12.
и на 23.12.2021 год., а решението е постановено на 24.01.2022 год./датите
22.01. и 23.01.2022 год. са неприсъствени дни - събота и неделя/, при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно
посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на
специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„б” и б. „д” от КСО.
По отношение
материалната законосъобразност, т.е. съответствието на оспорения административен
акт с приложимите материалноправни разпоредби на
закона, съдът намира следното:
По силата на чл.54а,
ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия
за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда. Правилно е посочено в мотивите към
решението, че легалната дефиниция на понятието „осигурено лице” е дадена в нормата
на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която, „осигурено лице” е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1, 3 и 5 от КСО. Съдът споделя и
извода, че изискването на тази разпоредба, съдържаща дефиницията за „осигурено
лице” по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. че не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Наличието на сключен трудов договор от жалбоподателя Д.Е. с „***
***” ЕООД *** и възникнало трудово правоотношение в случая не е спорно,
доколкото и административният орган, издал оспореното решение, не отрича тези
обстоятелства.
Така, в настоящия случай е спорен въпросът, дали жалбоподателят Д.Е. и
започнал да осъществява, респ. дали е осъществявал през някакъв период от
време, такава трудова дейност, по сключения от него през м.ноември 2016 год. трудов
договор с дружеството „***” ЕООД ***. От страна на органа, издал обжалваните
разпореждания, а и от горестоящия му административен
орган - директорът на ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че Д.Н.Е. не е работил
реално по трудово правоотношение в „***” ЕООД и съответно не е престирал работна сила, както и е прието, че не е установено
и доказано, че е извършвало трудова дейност - в настоящия случай трудова
дейност като „***” (!?!) по трудов договор, като този извод се обосновава
със събраните доказателства в хода на извършената от контролния орган при ТП на
НОИ – Кърджали проверка, както и че това обстоятелство дори било потвърдено
лично от жалбоподателя в неговите обяснения.
Съдът в настоящия състав намира, че тези изводи са опровергани от
събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени и гласни
доказателства, вкл. и от приетото заключение на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Така, най-напред от писмените
доказателства по административната преписка става категорично ясно, че
трудовият договор на жалбоподателя Е. с посоченото дружество е бил сключен за
длъжността „***”, а не за „***”, както се сочи в мотивите на оспореното
решение, като не става ясно, защо органът счита, че трудовият му договор е бил
сключен за такава длъжност. Пределно ясно е, че след като има сключен трудов
договор с „***” ЕООД за длъжността „***”, жалбоподателят Д.Е. няма как да
осъществява трудова дейност като „***” в същото това дружество. Горното, между
впрочем, е ясна индиция за това, доколко задълбчено и прецизно е направен анализ и преценка от горестоящия административен орган, на събраните в хода на
извършената проверка доказателства.
На следващо място, в мотивите към оспореното решение, а и в обжалваните
разпореждания, органите се позовават на документираното в Констативен протокол
№КВ-5-08-00931217/04.06.2021 год., съставен от контролен орган при ТП на НОИ –
Кърджали, в случая – старши инспектор по осигуряването, от извършена от същия
проверка на разходите по ДОО, на „***” ЕООД ***. В хода на тази проверка са
били призовани в ОДМВР – Кърджали и в ТП на НОИ – Кърджали общо 16/шестнадесет/
лица, които са били назначени с трудови договори в „***” ЕООД *** и които са
попълнили т.нар въпросник/анкета/приложени по
делото от л.27 до л.42 вкл./. Между тези 16 /шестнадесет/
лица обаче, не е жалбоподателят Д.Е., т.е. същият не е попълвал такъв въпросник/анкета,
касаещ сключения от него трудов договор и
извършваната в негово изпълнение трудова дейност, нито пък е давал някакви
други обяснения в хода на тази проверка, извършена от старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали. В посочения констативен протокол дори
не е отразено, жалбоподателят въобще да е бил търсен и да е бил призоваван, за
да попълни такъв въпросник/анкета или да даде някакви писмени обяснения, във
връзка с осъществяваната от него трудова дейност при осигурителя „***” ЕООД ***
.
Както бе посочено и по-горе, в хода на тази проверка е изискано и съответно
е представено от ТД на НАП – Пловдив, заверено копие от Протокол Кд73
№П-16000919192286-073-001 от 18.05.2020 год. за извършена проверка на „***”
ЕООД, БУЛСТАТ ***, за установяване на факти и обстоятелства, съставен от старши
инспектор по приходите към ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложените документи/доказателства/
към него – 227 стр. За да направи извод, че жалбоподателят Д.Е. не е осъществял
трудова дейност при осигурителя „***” ЕООД ***, контролният орган при ТП на НОИ
– Кърджали се е позовал на приложеното към изпратения от ТД на НАП - Пловдив
протокол, заверено копие от писмено обяснение, в което е вписано, че изхожда от
Д.Н.Е., с Вх.№Рев.1024 от 17.02.2020 год. на
ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали, като дори е цитирал съдържанието на
обяснението в Констативния протокол №КВ-5-08-00931217/04.06.2021
год. Следва да се посочи, че на това писмено обяснение се е позовал на три пъти
и директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в мотивите към издаденото от него Решение
№2153-08-40 от 24.01.2022 год., за да обоснове извода си, че жалбоподателят не
е осъществявал трудова дейност и че не е работил реално по трудовото
правоотношение с „***” ЕООД, а на това писмено обяснение се е позовал и ръководителят
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали в мотивите на издаденото
от него Разпореждане №081-00-19-4 от 01.12.2021 год. В хода на настоящото
съдебно производство, по един безспорен и категоричен начин се установи и
доказа, че това писмено обяснение с Вх.№Рев.1024 от 17.02.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали, на което
се позовават административните органи, издали посочените по-горе актове, не
изхожда от жалбоподателя Д.Н.Е., т.е. той не е негов автор, независимо че в
същото е вписано неговото име и адрес и е положен подпис под изписания текст,
за който е посочено, че е негов. Приетото заключение на назначената по делото съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира в
пълна степен, е категорично, че ръкописният текст в Обяснение от Д.Н.Е. до ТД
на НАП - Пловдив, Офис Кърджали, с Вх.№Рев.1024/17.02.2020 год., не е изпълнен
от Д.Н.Е., а от друго лице, както и че подписът в долния десен ъгъл на същия
документ, не е положен от Д.Н.Е., а от друго лице. От това се налага безспорния
извод, че това писмено обяснение представлява неистински частен документ по
смисъла на чл.309, ал.1 от Наказателния кодекс НК/, а този частен документ е
неистински, защото неговият привиден автор не е действителния му автор или
казано по друг начин, този документ е неистински по смисъла на разпоредбата на
чл.93, т.6 от НК, съгласно която, „Неистински документ” е този, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило.”. Отделен въпрос е, че този
неистински частен документ е бил и използван, тъй като е бил изпратен или
представен в ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали, където е бил регистриран със
съответния входящ номер и дата, във връзка с извършваната проверка на
дружеството „***” ЕООД *** и приобщен като доказателство към съставения
протокол от тази проверка. Така всъщност, предвид горното се оказва, че
административните органи в ТП на НОИ – Кърджали - ръководителят на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и директорът на ТП на НОИ – Кърджали са обосновали от фактическа
страна издадените от тях административни актове, с един неистински частен документ.
Съдът счита, че ако жалбоподателят Е. е бил призован и беше дал писмени
обяснения в хода на извършваната от старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ - Кърджали проверка, приключила със съставения Констативен протокол
№КВ-5-08-00931217/04.06.2021 год., тези обстоятелства, а именно – че това
писмено обяснение не изхожда от жалбоподателя, посочен като негов автор, а от
друго лице, е могло да бъдат установени и съответно, да се предприемат последващи действия в хода на тази проверка, с оглед
установяване и изясняване на фактите и обстоятелства, свързани с реалното
полагане на труд от жалбоподателя, за посоченото дружество.
Така, изложеното по-горе, според настоящия съдебен състав, само по себе
си води до незаконосъобразност на тези административни актове и съставлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната им.
Независимо от всичко изложено по-горе съдът намира, че изводите на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Кърджали, а именно - че Д.Н.Е. не е работил реално по
трудово правоотношение в „***” ЕООД и съответно, че не е престирал
работна сила в полза на този осигурител, се опровергават и от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на разпитаните двама свидетели, а и
от дадените в съдебно заседание от самия жалбоподател обяснения. В обясненията
си същият сочи, че управителят
на дружеството наел офис под наем, а той и други работници почистили и наредили
мебелите в този офис. В тази връзка следва да се посочи, в Протокол Кд73
№П-16000919192286-073-001 от 18.05.2020 год. за извършена проверка на „***”
ЕООД, БУЛСТАТ ***, за установяване на факти и обстоятелства, съставен от старши
инспектор по приходите към ТД на НАП – Пловдив, на констатациите в който се
позовават и административните органи на ТП на НОИ – Кърджали, е посочено, че
дружеството е имало нает офис, на адрес
- ***, срещу месечна наемна цена от *** лева. В обясненията си сочи
също, че управителят на дружеството купил един парцел в *** и че той и други
работници го оградили с оградни мрежи и колове, като
отново заявява, че е работил в дружеството една седмица. В същия смисъл са
показанията на свидетеля А. Р., който сочи, че Д. е работел в ***, срещу ***,
където чистел, а след това наливали бетон в един парцел и изграждали някаква
ограда и че на този обект, заедно с Д. работели още двама работници, като
тримата наливали бетон и изграждали ограда. В същия смисъл са и показанията на
свидетеля А. Е., която също е сочи, че Д. е участвал в оборудването на офиса на
това дружество „***” ЕООД, след което той и други работници почиствали един
терен, а накрая с бетонови колове и телена мрежа изградили оградата на парцела,
за който мисли, че е собственост на същото дружество и който парцел се намирал
до *** и *** в ***. Във връзка с показанията на тези свидетели следва да се
посочи, че в същия Протокол Кд73 №П-16000919192286-073-001 от 18.05.2020 год.
за извършена проверка на „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, за установяване на факти и
обстоятелства, съставен от старши инспектор по приходите към ТД на НАП –
Пловдив, че съгласно справка в ИМ Кадастър има данни за ЗЛ, т.е. за „***” ЕООД,
от АВ - ***, а именно – че на 30.07.2015 год. е вписан нотариален акт за
учредяване право на строеж в полза на „***” ЕООД върху имот, находящ се в ***, с идентификатор *** и че дружеството е
възнамерявало да извършва строителство на жилищна сграда в ***, за което имало
учредено право на строеж върху общински недвижим имот – парцел, както и че през
2015 год. управителят на същото е започнал процес по подготовка на строителната
документация във връзка с извършване на строителство, но поради визови проблеми
процедурата не била довършена. Следва да се отбележи, че за изграждането на
ограда от телена мрежа с колове, с която явно е била оградена строителната
площадка за строежа, който е следвало да започне върху този парцел, не се
изисква разрешение за строеж и строителни книжа и не и имало никаква пречка
тази ограда бъде направена преди евентуалното започване на строежа. При тези
доказателства съдът намира за безспорно, че дружеството „***” ЕООД *** е
разполагало към процесния период както с нает офис в
***, така и с терен/парцел/, върху който му е било учредено право на строеж,
като в тази връзка кредитира показанията на двамата свидетели, че именно на
тези обекти, от страна на жалбоподателя Д.Е. е бил полаган труд в рамките на
няколко дни, т.е. за период от една седмица.
Така, след анализ и
преценка на събраните и обсъдени по-горе доказателства съдът счита, че от страна
на жалбоподателя Д.Е. е започнало реално изпълнение на сключения от него трудов
договор с „***” ЕООД ***, т.е. същият реално е започнал да упражнява трудова
дейност като „***”, за каквато длъжност е бил сключен трудовия му договор, а не
като „***”, според посоченото в мотивите към оспореното решение, и като такъв
общ работник – строителство е работил една седмица. От това следва, по аргумент
от чл.10, ал.1 от КСО, противно на възприетото от административните органи от
ТП на НОИ – Кърджали, че за жалбоподателя Д.Е. е възникнало осигуряване и
съответно, същият е имал качеството „осигурено лице” по смисъла на легалната
дефиниция на това понятие, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
С оглед на всичко изложено
по-горе, съдът намира, че обжалваното решение е постановено най-напред при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - без
горестоящият административен орган, в случая - директорът на ТП на НОИ –
Кърджали, да е обсъдил в цялост оплакванията в подадените срещу трите
разпореждания жалби и без изясни всички относими към случая факти и обстоятелства,
а и без да събере допълнителни доказателства относно изложените в тези жалби
фактически твърдения и следователно е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка, а това съставлява нарушение на същественото процесуално
правило на чл.35 от АПК, т.е. по отношение на оспореното решение е налице
отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК. Съдът намира също така, предвид
събраните и ценени доказателства по настоящото дело, че както оспореното
решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, така и потвърдените с него
разпореждания са издадени в противоречие и с материалноправните разпоредби на
закона - основание за отмяната им и по чл.146, т.4 от АПК, т.к. както бе
обосновано и по-горе, за жалбоподателя Д.Е. е възникнало осигуряване и
съответно, същият е имал качеството „осигурено лице” по смисъла на легалната
дефиниция на това понятие, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, а от това
следва, че не са били налице материалноправните предпоставки по чл.54ж, ал.2,
т.1 от КСО, по чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.10 от КСО и по чл.54ж, ал.3 от КСО,
за издаване на трите, обжалвани пред директора на ТП на НОИ – Кърджали,
разпореждания.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата на Д.Н.Е. от *** се явява основателна и
доказана, като Решение №2153-08-40 от 24.01.2022 год., издадено от директора на
ТП на НОИ – Кърджали, както и Разпореждане №081-00-19-2 от 01.12.2021 год.,
Разпореждане №081-00-19-3 от 01.12.2021 год. и Разпореждане №081-00-19-4 от
01.12.2021 год., всички издадени от ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ – Кърджали, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени, като незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора по
настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Д.Н.Е., изразена в подадената жалба против административния акт,
както и в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи в случая изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за осъществена
правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие сер.***,
***, от *** год./л.189,
стр.2/, ведно с подписано пълномощно към
него от същата дата/л.189,
стр.1/, и внесеното възнаграждение за
назначеното по делото вещо лице – специалист в областта на почерковите
изследвания на документи, в размер на 300.00/триста/ лева, съгласно
представената и приложена по делото вносна бележка за плащане към бюджета, с
УРН *** от 19.05.2022 год. на Банка „ЦКБ” АД ***/л.205/. Съдът намира за неоснователно направеното в хода по
същество от процесуалния представител на ответника, възражение, на основание
чл.75 от ГПК, за прекомерност това адвокатско възнаграждение. Настоящият
съдебен състав счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде взета предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 2020 г.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса
за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/ лева, а в случая, заплатеният в
брой размер на адвокатското възнаграждение е 400.00 лева, т.е. само с 50 лева
над регламентирания в Наредбата минимален размер, като освен това, съдът намира този размер за напълно
справедлив и адекватен на осъществените по настоящото дело правна защита и
съдействие, т.к. ангажираният по делото адвокат - пълномощник на жалбоподателя, е изготвил и подал
жалбата до съда, явил се е и в трите проведени открити съдебни заседания, в които
е направил и относими доказателствени
искания, които са били уважени от съда, както и е изложил доводи и съображения
в подкрепа на жалбата в хода по същество. Същевременно обаче, в случая може да
се приеме, че по настоящото дело е налице определен материален интерес и той се
изразява в размера на сумата, за която с Разпореждане №081-00-19-4 от 01.12.2022
год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали е
разпоредено възстановяването й като недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица, ведно с лихвите и която сума възлиза
общо в размер на *** лева, от които главница - *** лева и *** лева лихви до
датата на издаване на разпореждането, т.е. до 01.12.2021 год. При това
положение, относно минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.8,
ал.1 (Нова,
ДВ, бр.68 от 2020 г.), т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес от 5000 до 10000 лева,
минималният размер на възнаграждението е 580 лева плюс 5% за горницата над 5000
лева. Пределно ясно е, че е в конкретния случай, заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение от 400.00 лева е много под този минимален размер,
регламентиран в Наредбата. Поради
изложеното, съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
Д.Е. следва да бъде присъден целият претендиран
размер от 400.00 лева, на заплатеното от него, в брой, адвокатско
възнаграждение или така, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
За дължимите на жалбоподателя Д.Н.Е. от ***, деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура
на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която
принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІI/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-40 от 24.01.2022 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени като неоснователни, жалбите
на Д.Н.Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против:
Разпореждане №081-00-19-2 от 01.12.2021 год. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали ;
Разпореждане №081-00-19-3 от 01.12.2021 год. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и
Разпореждане №081-00-19-4 от 01.12.2021 год. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали И
ОТМЕНЯ Разпореждане
№081-00-19-2 от 01.12.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание
чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено Разпореждане
№081-00-19-1/13.01.2017 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО, на Д.Н.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, от
01.12.2016 год. до 31.05.2017 год., в размер на *** лева дневно.
ОТМЕНЯ Разпореждане
№081-00-19-3 от 01.12.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ – Кърджали,
с което, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, по заявление
Вх.№081-00-19/04.01.2017 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено по Д.Н.Е. от
***, ЕГН **********.
ОТМЕНЯ Разпореждане
№081-00-19-4
от 01.12.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Кърджали, с
което, на основание чл.54ж, ал.3, във връзка с чл.114, ал. 1 от КСО, е разпоредено, Д.Н.Е.,
ЕГН **********, да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 01.12.2016 год. до 31.05.2017 год., в размер на
4958.08 лева/четири хиляди деветстотин петдесет и осем лв. и 8 ст./ - главница
и 2354.31 лева/две хиляди триста петдесет и четири лв. и 31 ст./ - дължима
лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване
на разпореждането.
ОСЪЖДА Териториално поделение
на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Е., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, направените от него деловодни разноски, възлизащи общо в
размер на 700.00/седемстотин/ лева.
Решението, в частта му, с която е отменено Решение №2153-08-40
от 24.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, в частта му, с която е
отхвърлена като неоснователна, жалбата на Д.Н.Е. от ***, против Разпореждане №081-00-19-4 от 01.12.2021 год. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и с която е
отменено Разпореждане №081-00-19-4 от
01.12.2021 год. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, подлежи на обжалване чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
В останалата му част решението, съгласно
разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: