РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 21.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на девети
март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12308 по описа
за 2015 год. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Ц.В.Г. твърди, че
между него и ответника В.В.В. бил сключен договор за заем от 07.06.2011 г., по
който предоставил на последната сума в размер на 392 000 злоти,
представляващи равностойността на 100 000 евро, срещу задължението на
последната за връщане на сумата в срок от три години. Поддържа, че на падежа
ответницата не е изпълнила задължението за връщане на заемната сума, поради
което дължи наред с главницата и мораторна лихва за забава.
По изложените
съображения моли съда да осъди ответницата, на основание чл. 240, ал. 2 ГПК да
му заплати сумата от 100 000 евро – главница по договор за заем, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 13 025,74 евро – мораторна лихва
върху посочената главница, начислена за периода 07.06.2014 г. – 30.09.2015 г.
Претендира разноски.
Ответникът В.В. оспорва
исковете. Поддържа да не е сключвала процесният договор с ищеца, както и да не
е получавала заеманата сума. Претендира разноски.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
Претендираното право
произтича от следните обстоятелства: възникване на облигационни отношения между
ищеца и ответника, по силата на сключен договор за заем от 07.06.2011 г., с
предоставяне на уговорената заемна сума, по който за ответника е възникнало
задължение за връщане на заемната сума на уговорения падеж.
По делото е приет
договор за заем от 07.06.2011 г., с посочени по него страни – ищецът Ц.В.Г. –
заемодател и ответникът В.В.В. – заемател. В посочения договор е обективирано
изявление от заемодателят за поемане на задължението в срок до три години от
подписването на договора да предостави на заемателя заемна сума в размер на
100 000 евро, срещу задължението на заемателя да върне сумата в срок до
три години. Договорът за заем е подписан в края на първа страница от лицата, посочени
като страни по него, като именно на тази страница са обективирани уговорките
относно същественото съдържание на договора за заем – съглашение за
предоставяне в заем на парична сума, нейния размер и валута; уговорка за
връщане на заемната сума в срок от три години от нейното предоставяне. Предвид
това и независимо, че втората страница на договора не е подписана от ответника,
съдът намира, че документът, обективиращ същественото съдържание на договора за
заем изхожда от ответника, поради което е снабден с формална доказателствена сила,
обвързваща съда да приеме, че изявлението на първа страница от документа
принадлежи на сочения пак там негов автор, а именно – на ответника. Предвид
изложеното, съдът намира за доказано постигнатото съглашение между страните за
предоставяне на заемна сума.
От приетите по делото
писмени доказателства – потвърждение от Райфайзен банк Полска С.А.,
удостоверение от У.Б.АД от 07.11.2016 г. и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че на 17.06.2011 г. по банкова сметка ***
В.В.В., открита в У.Б.АД е постъпила сумата от 182 436,80 лв. - левова
равностойност на 392 000 полски злоти, въз основа на банков превод за тази
сума, нареден от сметка на ищеца Ц.Г. от Райфайзен банк Полса С.А. При
установяване на този факт съдът намира за доказано предаването на заемната
сума, като елемент на фактическия състав по сключване на договора за заем като
реален договор. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че получаването
на горната сума по банков път не доказва сключване на договора за заем, тъй
като липсва посочване като основание на паричния превод процесния договор за
заем. На първо място, ответницата не твърди и не ангажира никакви доказателства
за установяване съществуване на друго облигационно отношение, извън това,
породено от договора за заем, за да се приеме, че престирането по банков път на
горната сума е в изпълнение на друго такова облигационно отношение. На следващо
място, в приетата по делото и неоспорена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г.,
подадена от самата ищца до НАП същата изрично е декларирала като получен доход
получаването на заем от ищеца Ц.В.Г. в размер точно на паричната равностойност
на сумата, с която е заверена банковата сметка на ответницата на 17.06.2011 г.,
а именно – 182 436,80 лв. Декларацията от ответницата представлява
документ, съдържащ извънсъдебно признание на последната за неизгодни за нея
факти по сключване на договора за заем и по получаване на заемната сума, което
придава материална, обвързваща съда доказателствена сила на този документ
относно посочените в него от ответницата факти. Отделно от това, признанието се
подкрепя от посочените по – горе документ – договор за заем, изходящи от двете
банки, както и от установените от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза обстоятелства, като всички тези доказателства поединично и в своята
съвкупност водят до единствен и безпротиворечив извод за сключване на договор
за заем, вкл. – за предоставяне на заемната сума. Обстоятелството, че
ответницата е декларирала левовата равностойност на получената заемна сума във
валута полски злоти конклудентно говори за приемане от нейна страна на дадено
вместо изпълнение по смисъла на чл. 65 ЗЗД относно валутата на престацията,
която е различна от уговорената.
Съгласно допълнителното
заключение на съдебно – счетоводната експертиза равностойността на 392 000
полски злоти, колкото са престирани от ищеца по договора за заем, към датата на
превода 17.06.2011 г. се равняват на 98 668,48 евро. Заемната сума е
следвало да бъде върната до 07.06.2014 г., която дата е датата на падежа, за
което не са ангажирани по делото доказателства.
Предвид изложеното,
искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 98 668,48
евро и отхвърлен за разликата до 100 000 евро.
Ответникът е изпаднал в
забава на 07.06.2014 г. и до датата на предявяване на иска, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължи мораторна лихва върху неизплатената главница от
98 668,48 евро, чиито размер, определен по реда на чл. 162 ГПК възлиза на
13 002,25 евро. За посочения размер искът следа да бъде уважен и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 13 025,74 евро.
При посочения изход на
делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на
9 032,76 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на ищеца не следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на
доказателства за извършване – в договора за правна помощ е посочен уговорен
размер на възнаграждението, без да е посочено, че е платено в брой, в който
случай договорът би имал характера на разписка; не са представени доказателства
за плащане по банков път /в този смисъл ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В полза
на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, направени за
възнаграждение за вещо лице, в размер на 1,20 лв. По делото не са представени
доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение /представено е пълномощно,
не и договор за правна защита/, нито за неговото изплащане.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
В.В.В., ЕГН ********** да заплати на Ц.В.Г., ЕГН ********** следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата
98 668,48 евро – неизплатена заемна сума по договор за заем от
07.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2015 г. до
окончателното изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 13 002,25 евро – мораторна
лихва върху главницата от 98 668,48 евро, начислена за периода 07.06.2014
г. – 30.09.2015 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 032,76 лв. - разноски
по делото, съразмерно на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 100 000 евро, както и иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 13 025,74
евро.
ОСЪЖДА Ц.В.Г.,
ЕГН ********** да заплати на В.В.В., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1,20 лв. - разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: