РЕШЕНИЕ
Номер
1318 11.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХІІ наказателен състав
На
шестнадесети юни
две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
Магдалена Койчева
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХ
дело номер 1814 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-012981 от
16.01.2020г. на * група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с
което на А.Н.Д., ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.137А,
ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „Глоба” от 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-012981
от 16.01.2020г. на * група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с
което на А.Н.Д., ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.137А,
ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „Глоба” от 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Н.Д. обжалва наказателното
постановление, като формулира претенция за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си и допълнителни мотиви
към нея. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява
от процесуалния си представител, който поддържа жалбата и прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 26.12.2019 г. с №
на бланката 368547, с който се констатира, че на датата на издаването на акта,
около 12:40 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров” до № 2, А.Н.Д.
управлява лек автомобил „Мерцедес“ модел „Спринтер 211 ЦДИ“ с рег. № ****,
собственост на „ ГРУПИНВЕСТ 55“ ООД, като извършва следните нарушения: 1. Не
поставя обезопасителен колан по време на управление, с който е оборудван
автомобила.
Описаното
е квалифицирано като нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
В обжалваното наказателно
постановление фактическите констатации са отразени по сходен начин, като под
точка първа е посочено, че водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано, квалифицирано по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лева и са отнети 6 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства – АУАН, Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. и Заповед 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на
вътрешните работи, от които се установява материалната компетентност на
административнонаказващия орган, както и на актосъставителя, справка за
нарушител/водач, амбулаторни листи.
Съобразно разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани“. В случая А.Д. изрично е
заявил, че не оспорва фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, като последните си кореспондират и със съдържанието на съставения акт, който пък съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното и тъй като тя не бе оборена, то съдът намира описаното в НП
нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя
като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие - неупотреба на обезопасителен колан, с който автомобилът е
оборудван. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният
състав на нарушението е осъществен.
Действително в ал.2 на чл. 137а ЗДвП са предвидени изключенията от посоченото правило,
като е регламентирано кои лица могат да не използват обезопасителни колани.
Една от хипотезите касае лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан. За физическо
състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини, т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е
невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред
за удостоверяване на физическото състояние на водача. Посоченото обстоятелство
обаче може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който
да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински
документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява
използването конкретно на обезопасителен колан. А въпросът дали определено заболяване води до физическо
състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан, е въпрос не
правен, а чисто медицински. Същият въпрос не може да бъде преценяван от
служителя на МВР при проверка на пътя, нито от съда, а е в компетентността на
съответното медицинско лице. Предвид това, изцяло в тежест на жалбоподателя е
да представи в каквато и да е форма медицинско предписание или изобщо някакво
медицинско заключение, че здравословното му състояние води до такова физическо
състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан. В настоящия
случай А.Д. ангажира писмено доказателство – амбулаторен лист, видно от който същият
страда от увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. Никъде обаче в този документ не е посочено, че
за жалбоподателя е противопоказно поставянето на обезопасителен колан, а
последният дава информация единствено за медицинска диагноза, но не и
значението на последната относно възможността му да управлява МПС, предвид което
настоящият съдебен състав не приема за установено, че е налице физическо
състояние на водача, което не позволява използването на обезопасителен колан.
Поради изложеното правилно на
жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност на
основание чл.183, ал.4, т.7 предл. първо ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Съгласно чл.183, ал.4, т.7 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложено правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговарят на тежестта на установеното нарушение.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от
типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушението респективно липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на 137а от ЗДвП е призвана да гарантира. Отделно от
това видно от приложената по делото справка за нарушител /водач Д. е
санкциониран общо 9 пъти с влезли в сила НП за различни нарушения на ЗДвП,
което завишава обществената опасност на конкретния водач, тъй като у него е
формирано едно трайно поведение свързано с нарушаване на разпоредбите на ЗДвП.
Поради това и няма мак да се охарактеризира извършеното от водача като
маловажен случай на нарушение.
При проверка относно
спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не
констатира нарушение на процесуалните правила. Спазени са изискванията при
издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е бил предявен
на нарушителя съгласно чл.43 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин,
даващ възможност на същия да разбере в какво се състои и да организира защитата
си.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 19-1030-012981 от
16.01.2020г. на * група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с
което на А.Н.Д., ЕГН **********, за извършено административно нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” от 50 лева на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
горните мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.