№ 9133
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110153498 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 ГПК.
С исковата молба, както и съгласно уточнителна молба от 14.05.2024г. (л.74 от
делото) И. И. К. е предявил иск по чл.432 КЗ срещу „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД за дължими плащания по групова застраховка „Обща
гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена с работодателя на ищеца
– „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД, както следва : сумата от 12153,74 лева – непогасен
остатък от дължимо трудово възнаграждение за периода 01.02.2023г. – 05.06.2023г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (24.09.2023г.) до окончателното плащане,
за сумата от 219,12 лева – допълнително възнаграждение за работа през официални
празници на Кралство Дания на 06.04.2023г., 07.04.2023г. и 10.04.2023г., 05.05.2023г.,
18.05.2023г. и 29.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(24.09.2023г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 2412,71 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (24.09.2023г.) до окончателното плащане.
При условията на евентуалност горните суми се претендират от евентуалния
ответник - „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД, в качеството на работодател на ищеца на
основание чл.128, т.2 КТ, чл.264 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
След подаване на исковата молба е открито производство по несъстоятелност на
евентуалния ответник „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД с решение № 1616/27.12.2023г. по
т.д. № 1877/2023г. на СГС, ТО, VI – 13, поправено по чл.247 ГПК с решение от 03.01.2024г.
Със същото решение е постановено прекратяване дейността на дружеството, то е обявено в
несъстоятелност и производството по делото е спряно. Впоследствие с решение №
147/28.01.2025г. производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4
ТЗ и е постановено заличаването на дружеството от Търговския регистър. При това в
последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025г., поради
отпаднала правоспособност е прекратено производството по делото спрямо евентуалния
ответник „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД.
1
Производството по делото е останало висящо само спрямо Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД.
В исковата молба и уточнителната молба от 14.05.2025г. ищецът твърди, че бил
назначен при „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД по трудов договор от 25.01.2023г. на
длъжността „общ работник строителство на сгради“ и уговорено месечно възнаграждение в
размер на 4640,97 лева. С допълнително споразумение от 10.04.2023г. ищецът бил
преназначен на длъжността „електротехник, поддръжка на сгради“ при основен размер на
месечното възнаграждение от 6031,77 лева. Считано от 25.01.2023г., ищецът бил
командирован на територията на Кралство Дания съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за условията
и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги за
извършване на дейности. На 05.06.2023г. трудовият договор бил прекратен със заповед на
работодателя на основание чл.71, ал.1 КТ, с която било разпоредено на ищеца да се плати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2412,71 лева. От проверка
на Инспекцията за труда се установявало, че работодателят не е изплатил в цялост
дължимото трудово възнаграждение за периода за периода 01.02.2023г. – 05.06.2023г. Не
било изплатено и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като се
имало предвид че законоустановеният размер на платения годишен отпуск в Кралство Дания
е 25 дни. Отделно от това ищецът имал право и на допълнително трудово възнаграждение за
работа в официалните празнични дни в Кралство Дания, а именно на 06.04.2023г.,
07.04.2023г. и 10.04.2023г., 05.05.2023г., 18.05.2023г. и 29.05.2023г. Претендираните суми не
били платени и от ответното застрахователно дружество, с което работодателят на ищеца
имал сключен застрахователен договор на основание чл.74е, ал.2, т.7 ЗНЗ по застраховка
„Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“. Пред ответното
застрахователно дружество ищецът предявил претенция, по която била заведена щета №
0710-200-0004-2023, но плащане от ответното застрахователно дружество не последвало.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД е
подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не е
оспорил, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и
работодателя на ищеца по сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна
полица № 0710-200-2023-00001. Оспорва, че на ответника се дължат претендираните
задължения за неизплатено трудово възнаграждение, за допълнително трудово
възнаграждение за работа през официалните празници през м.04.2023г. и м.05.2023г., че тези
задължение възлизат на претендираните суми, както и че ответното застрахователно
дружество е задължено да плати претенциите въз основа на покритието на полицата.
Възразява, че покритието по процесната застраховка „Обща гражданска отговорност“
включва обезщетенията, които работодателят „Си Джей Сървисис“ ЕООД е отговорен да
плати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов
договор за осигуряване на временна работа, т.е. на лица, наети по трудов договор след датата
на сключване на полицата – 01.02.2023г., като трудовият договор с ищеца бил сключен
преди тази дата – на 25.01.2023г. При това и с позоваване на нормата на чл.74е, ал.2, т.7 ЗНЗ
обосновава, че действието на застрахователния договор е занапред и не се отнася до вече
сключените трудови договори, а само спрямо тези, които предстои да бъдат сключени.
Позовава се и на изключен риск съгласно клаузата на чл.4, ал.1, т.17 от раздел IV
„Изключени рискове“ от Общите условия към застрахователната полица, която гласи, че
застрахователят не покрива отговорност, произтичаща от неплатежоспособност,
несъстоятелност или умишлен фалит на застрахования. Именно такава хипотеза била
налице, защото с решение от 27.12.2023г. на СГС по т.д. № 1877/2023г. работодателят бил
обявен в несъстоятелност. За ищеца била налице възможност да подаде заявление в ТП на
НОИ – „Фонд за гарантирани вземания на работниците и служителите“ за изплащане на
гарантирано вземане и също така да предяви вземането си пред съда по несъстоятелността.
Освен това претенциите на ищеца не били подкрепени с надлежни писмени доказателства.
2
Същите са оспорени и по размер. Евентуално, дължимите задължения следвало да бъдат
намалени с получените от Фонда плащания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор
№ 24/25.01.2023г. ищецът И. И. К. е бил назначен при „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД
по трудов договор на длъжността "общ работник“ при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 4640,97 лева.
Съгласно допълнително споразумение от 10.04.2023г. към трудовия договор ищецът е
преназначен на длъжност „електротехник, поддръжка на сгради“ при основно трудово
възнаграждение в размер на 6031,77 лева.
Трудовият договор е прекратен със заповед № 28/05.06.2023г. на основание чл.71, ал.1
КТ, като със същата е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 2412,71 лева.
От приетото като доказателство по делото писмо от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (л.6 и сл.) се установява, че ищецът е подал жалба на 23.08.2023г. за
неизплатени задължения по трудовия договор от страна на работодателя „Си Джей Съпорт
Сървисис“ ЕООД. След извършена проверка ИА „ГИТ“ е констатирала, че считано от
25.01.2023г. ищецът е бил командирован за извършване на дейности на територията на
Кралство Дания по договор за услуги от 16.07.2022г. Установено е, че работодателят не е
заплатил трудовото възнаграждение за м.05.2023г. за 20 работни дни в размер на 6031,77
лева (бруто), както и трудовото възнаграждение за м.06.2023г. за 2 работни дни в размер на
2964,24 лева (бруто). Установявало се, че е не е заплатено в цялост трудовото
възнаграждение и за м.01.2023г. – м.03.2023г., вкл. съгласно действащия в Кралство Дания
колективен трудов договор, съгласно който законоустановената продължителност на
работната седмица в Кралство Дания е 37 работни часа седмично, като първите 3 часа
извънреден труд се заплащат с увеличение от 50 % и всички останали часове извънреден
труд след това – с увеличение от 100 %. Минималното почасово заплащане на работниците в
строителството по КТД било в размер на 133,65 датски крони. Предвид представени отчетни
форми за положен от ищеца труд ИА „ГИТ“ е установено, че работодателят на ищеца не е
изплатил в цялост дължимото трудово възнаграждение, като на работодателя „Си Джей
Съпорт Сървисис“ ЕООД били дадени задължителни предписания да доначисли и изплати
уговореното трудово възнаграждение на ищеца за периода на командироване в Кралство
Дания в уговорения размер, но не по – малко от установения размер на основната работна
заплата за допълнителните трудови възнаграждения за същата и сходна работа в приемащата
държава Кралство Дания. Посочено е още, че след преназначаване на ищеца с допълнително
споразумение от 10.04.2023г. на длъжността „електротехник, поддръжка сгради“ съгласно
действащия в Кралство Дания колективен трудов договор установената продължителност в
сектора на работната седмица е 37 работни часа и не може да надвишава 46 работни часа,
като минималното почасово заплащане в сектора е 138,70 датски крони. За положен
извънреден труд за първия и втория час след нормалното работно време се дължала надбавка
в размер на 91,20 датски крони, а за всички часове извънреден труд след това – 136,55
датски крони. Констатирано е, че работодателят не е изпълнил задължението си да изплати
допълнително възнаграждение за положен труд в официални празници на Кралство Дания
през м.04.2023г. и м.05.2023г. Не било изплатено и определеното в заповедта за
прекратяване на трудовия договор обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При
определяне на размера на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ не било съобразено
обстоятелството, че законоустановеният размер на платения годишен отпуск в Кралство
Дания е 25 дни, който е по – висок от уговорения в трудовия договор в размер на 20 дни.
При това било дадено предписание на работодателя да доначисли и изплати дължимия
3
размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Не се спори и за това, че работодателят - „Си Джей Съпорт Сървисис“ ЕООД, което е
било регистрирано в Агенция по заетостта като предприятие осигуряващо временна работа,
е изпратил ищеца на основание чл.121а КТ, ал.2, т.1 КТ на работа в предприятие ползвател
на територията на Кралство Дания. При това на ищеца следва да се осигурят най-малко
същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава (чл.121а, ал.4 КТ).
По делото е изслушано заключение по съдебно – счетоводната експертиза.
Установява се, че за м.02.2023г. работодателят е начислил на ищеца трудово възнаграждение
в размер на 4640,97 лева (бруто)/3755,20 (нето) и за същия месец работодателят е изплатил
сумата от 5464,48 лева. За м.03.2023г. работодателят е начислил на ищеца трудово
възнаграждение от 4640,97 лева (бруто)/3755,20 (нето) и същия месец работодателят е
изплатил трудово възнаграждение в размер на 6311,10 лева. По –високият размер на
изплатено възнаграждение от начисления размер за м.02.2023г. и м.03.2023г. е обясним с
оглед установеното минимално почасово заплащане на труда в съответния сектор в
приемащата държава Кралство Дания, както и с отработените часове над нормалната
продължителност от 37 часа седмично в Кралство Дания, което е констатирано при
проверката на ИА „ГИТ“. При това съдът приема, че пълният дължим размер на трудовото
възнаграждение за м.02.2023г. и м.03.2023г. е изцяло платен.
За м.04.2023г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение в размер на 5568,17
лева (бруто)/4397,83 лева (нето) – справка Приложение № 1 от заключението, като се дължи
и допълнително възнаграждение за извънреден труд над 37 – часовата продължителност на
работната седмица в приемащата държава Кралство Дания в размер на 161,86 лева (справка
Приложение № 3 от заключението) или общо 4559,69 лева (нето), а изплатената от
работодателя сума за м.04.2023г. е 3292,80 лева (справка - приложение № 1). При това за
м.04.2023г. е останал непогасен остатък от дължимото трудово възнаграждение в размер на
1266,89 лева.
За м.05.2023г. работодателят е начислил на ищеца трудово възнаграждение в размер
на 6031,77 лева (бруто)/5006,92 лева (нето), като към дължимото трудово възнаграждение
следва да се добави и такова за работа над 37 – часовата продължителност на работната
седмица в приемащата държава в размер на 54,65 лева или общото нетно възнаграждение за
м.05.2023г. е 5061,57 лева.
За периода 01.06.2023г. – 05.06.2023г. (дата на прекратяване на трудовия договор)
работодателят е начислил на ищеца трудово възнаграждение в размер на 548,34 лева (бруто)
съобразно отработените дни в м.06.2023г. и е начислил и еднократна надбавка в размер на
2415,90 лева (бруто), поради което дължимото трудово възнаграждение за м.06.2023г. е
2964,24 лева (бруто)/2300,19 лева (нето) (като се има предвид че в справка Приложение № 1
за м.06.2023г. – месецът, в който трудовият договор е прекратен, е включено е обезщетението
по чл.224 КТ в размер на 2412,71 лева – нето или 2171,44 лева – бруто).
За периода 01.05.2023г. – 05.06.2023г. работодателят не е извършил плащания на
трудово възнаграждение. Не е спорно по делото, че в хода на производството ищецът е
получил плащане от 3619,94 лева от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ въз основа на разпореждане № 4505-40-527 от 02.09.2024г. на (л.108) за
изплащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за периода 01.05.2023г. –
04.06.2023г. От това следва, че неизплатеният остатък от трудово възнаграждение за периода
01.05.2023г. – 05.06.2023г. възлиза на сумата от 3741,82 лева (нето).
Предвид горното общият дължим неплатен размер на трудово възнаграждение на
ищеца за периода 01.04.2023г. – 05.06.2023г. възлиза на сумата от 5008,71 лева (нето). За
остатъка от процесния период – м.02.2023г. и м.03.2023г., трудовото възнаграждение е
изцяло платено.
4
Не е платено обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, което възлиза на 2412,71 лева (бруто)/
2171,44 лева (нето).
На ищеца се дължи и възнаграждение за работа в официални празници в Кралство
Дания през м.04.2023г. и м.05.2023г. съгласно справка - Приложение № 3 от заключението на
вещото лице или сумата от 1716,46 лева, които не са заплатени.
Страните не спорят, че работодателят на ищеца – „Си Джей Съпорт Сървисис“
ЕООД, е сключил с ответното застрахователно дружество групова застраховка „Обща
гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, която е обективирана в
застрахователна полица № 0710-200-2023-00001 с начало на застрахователното покритие
01.02.2023г.
Съгласно приетите като доказателство Общи условия към застраховка „Обща
гражданска отговорност“ (л.36 и сл.) е посочено, че застрахователното покритие включва
сумите, които застрахованият на законно основание стане отговорен да плати като
компенсация за материални щети, телесни увреждания или смърт, причинени през срока на
застраховката на трети лица във връзка със стопанската дейност на застрахования. В раздел
„Определения“ от ОУ е посочено, че „застрахован“ е лицето, вписано в застрахователната
полица, чиято гражданска отговорност е покрита по застрахователния договор и „работник
или служител на застрахования“ е всяко лице в трудовоправни отношения със застрахования.
Процесният застрахователен договор е сключен в изпълнение на изискванията на
чл.74е, ал.2, т.7 ЗНЗ за вписване на работодателя в регистъра на предприятия, които
осигуряват временна работа и която норма гласи, че работодателят трябва имат сключена
групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за
вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на
временна работа.
С оглед изложеното по – горе неоснователно е възражението на ответника, че
процесният сключен с ищеца трудов договор не се включва в застрахователното покритие на
застрахователния договор. От определението на „работник или служител на застрахования“
в Общите условия към застрахователния договор следва, че такова качество имат и лицата,
които вече са сключили трудов договор със застрахования, а не само такива, които предстои
да сключат трудови договори след сключване на застрахователния договор. Т.е. от
застрахователното покритие се ползват всички служители /работници на застрахования,
когато застрахователното събитие настъпи в периода на действие на застрахователния
договор. Друг извод не следва от редакцията на нормата на чл.74е, ал.2, т.7 ЗНЗ, защото се
касае за изискване при регистрация в Агенция по заетостта, която регистрация е условие за
извършва дейност по осигуряване на временна работа (арг. чл.74е ЗНЗ), т.е. едва след
регистрацията предприятието ще може да наема работници/служители за осигуряване на
временна работа.
Ответникът е направил възражение за наличие на изключен риск с позоваване на
клаузата на 14, ал. т.17 от раздел „Изключени рискове“ от Общите условия. Тя гласи, че
застрахователят не покрива отговорност, произтичаща от неплатежоспособност,
несъстоятелност или умишлен фалит на застрахования. В конкретния случай се установява,
че с решение № 1616/27.12.2023г. по т.д. № 1877/2023г. на СГС, ТО, VI – 13, поправено по
чл.247 ГПК с решение от 03.01.2024г. е открито производство по несъстоятелност на
ответното дружество. Със същото решение е постановено прекратяване дейността на
дружеството и дружеството е обявено в несъстоятелност.
Съдът е длъжен служебно (без възражение на заинтересованата страна) да се
произнесе в мотивите на решението по въпроса за нищожността на договорна клауза от
значение за решаване на правния спор, когато нищожността произтича пряко от самия
договор – в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГТК
на ВКС. В случая съдът приема, че клаузата в процесния застрахователен договор,
5
предвиждаща изключване на отговорността на застрахователя при несъстоятелност на
застрахования, противоречи на чл.74е, ал.2, т.2 ЗНЗ, съгласно която лицата, кандидатстващи
за регистрация пред Агенция по заетостта като предлагащи временна работа, следва да имат
сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000
лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за
осигуряване на временна работа. Нормата въвежда допълнителни изисквания спрямо
работодатели, които предоставят временна работа съгласно раздел VIIIв от КТ. При това за
да има едно предприятие право да осигурява временна работа, то следва да е регистрирано в
Агенция по заетостта и посредством сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност – секция отговорност на работодателя“ (или банкова гаранция) следва да бъдат
гарантирани вземания на работниците и служителите, които са наети от работодател,
осигуряващ временна работа, до посочения в закона лимит на отговорността, а именно до
200000 лева. В изпълнение на това законово изискване е сключен процесният
застрахователен договор – посочено е, че застрахователят е в отговорност за
работодатели/предприятия, отговарящи изцяло на условията на Закона за насърчаване на
заетостта Глава осма буква „а“ – условия и ред за регистрация на предприятия, които
осигуряват временна работа и Кодекс на труда, раздел VIIIв – Допълнителни условия за
извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа (видно от текста
на застрахователна полица № 0710-200-2021-00009 – л.72, която е сключена преди
процесната застрахователна полица, но не се спори, че процесната застрахователна полица е
сключена на същото основание с последващ период на покритието). При това сключването
на процесната застраховка „Обща гражданска отговорност - отговорност на работодател“ не
е избор на застрахования, а негово законово задължение с цел да се гарантират паричните
вземания на работници и служители, наети от предприятие, осигуряващи временна работа,
до законоустановения лимит в изпълнение на по – строгите изисквания спрямо тези
работодатели, подлежащи на регистрационен режим. При това недопустимо е посредством
конкретни договорености между застрахования и застрахователя, обектвирани в Общите
условия, да се стеснява отговорността на застрахователя спрямо третите ползващи се лица –
работниците и служителите, защото това обезсмисля целта на въведеното задължително
изискване за обезпечаване на вземанията на работниците и служителите до
законоустановения лимит. Определянето на изключените рискове в застрахователния
договор е израз на договорната свобода, но тя е допустима само когато не противоречи на
закона (чл.9 ЗЗД). В случая не се касае за доброволно застраховане, при което страните
свободно да договарят условията на застрахования договор, а се касае за задължително
застраховане, целта на което да се гарантират вземанията на работниците и служителите,
наети от предприятия, осигуряващи временна работа, до законоустановения лимит. Да се
приеме, че страните по такъв застрахователен договор – предпоставка за осъществяване на
дейността – наемане на работници за временна работа по чл.121а КТ, свободно да договарят
изключените рискове, които не са свързани с виновно поведение на третите ползващи се
лица (работниците и служителите на застрахования), означава в противоречие на закона да
се постигне необезпечаване на вземанията на работниците и служителите, наети от
предприятия, осигуряващи временна работа. Друг извод не се налага от задълженията на
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на
работодателя, тъй като отговорността на Фонда е лимитирана съгласно нормата на чл.22 от
Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя.
Предвид горното съдът приема, че в противоречие със закона е договорено съгласно
условията на процесния застрахователен договор отговорността на застрахователя да отпада
при несъстоятелност на застрахования – работодател. При това застрахователят – ответник
по сключената в изпълнение на изискванията по чл.74е, ал.1, т.7 ЗНЗ застраховка отговаря за
неизплатените задължения спрямо третите ползващи се лица и при несъстоятелност на
6
работодателя (застрахован по договора), като се приспаднат платените от Фонда суми с
оглед спазване на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Предвид горното и установения размер на неплатените задължения по трудовото
правоотношение искът за неплатен остатък от трудово възнаграждение следва да се уважи
до сумата от 5008,71 лева (нето) за периода 01.04.2023г. – 05.06.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер и за остатъка от процесния период. Искът за
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Следва да се
уважи и искът за неплатено трудово възнаграждение за работа в официални празници в
Кралство Дания в предявения размер от 219,12 лева съгласно диспозитивното начало (чл.6,
ал.2 ГПК), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете или от разноски от 2600 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на
което се представят доказателства, следва съразмерно да се присъди сумата от 1343,57 лева.
На ответника от юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр.чл.78, ал.8 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете
се следват разноски от 48,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, да
плати на И. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. "Искър“ № 8, ет.5 – адв. Р.,
на основание чл.432 КЗ съгласно групова застраховка „Обща гражданска отговорност –
отговорност на работодателя“, сключена с работодателя на ищеца – „Си Джей Съпорт
Сървисис“ ЕООД,обективирана в застрахователна полица № 0710-200-2023-00001, както
следва : сумата от 5008,71 лева (нето)– непогасен остатък от трудово възнаграждение за
периода за периода 01.04.2023г. – 05.06.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (24.09.2023г.) до окончателното плащане, сумата от 219,12 лева – неплатено
допълнително трудово възнаграждение за работа в официални празници в Кралство Дания
през м.04.2023г. и през м.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(24.09.2023г.) до окончателното плащане и сумата от 2412,71 лева (бруто) – обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимото застрахователно плащане за неплатено
трудово възнаграждение за разликата до пълния предявен размер от 12153,74 лева и за
м.02.2023г. и м.03.2023г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, да
плати на И. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. "Искър“ № 8, ет.5 – адв. Р.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1343,57 лева – разноски.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. "Искър“ № 8, ет.5
– адв. Р., да плати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 48,32 лева – разноски.
7
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат преведени по следната банкова
сметка : BG61 UNCR 7000 1520 3602 88, при „Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8