РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Враца, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420103256 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. В. Ц., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „*****“ бл. **, вх. **, ет. **, ап.**, против А. Л.
Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, ж.к. „****“ бл. **, вх. ** , ет. **, ап. **.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2023 г. ищцата сключила с ответника /неин
внук/ договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от собствения й недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр. Враца,
общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от
15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. №***,
намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна
сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР.
или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня
с бокс и сервизни помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от
изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от
общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24,
и над обекта: 12259.1026.144.4.32, срещу задължението на получателя да я гледа и издържа
за в бъдеще, сам или чрез трети лица, до края на живота й, като й осигурява условия за
водене на спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, а след смъртта й да я погребе
по обичая. Посоченият договор бил обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г.,
вписан в СВ вх. peг. № 7182/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7177, акт № 187, том 20, дело №
3824. След извършена справка в Имотен регистър към Агенция по вписванията ищцата с
изненада установила, че на същата дата 20.12.2023 г. бил вписан и последващ нотариален
1
акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023
г., с който ищцата продала на ответника останалата 1/2 идеална част от същия недвижим
имот, за сумата от 9 900 лв., която сума било посочено в нотариалния акт, че продавачът е
получил напълно от купувача преди подписването му.
Оспорват се всички изложени факти и обстоятелства в нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело
№ 374/2023 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 74, том III,
peг. № 5860, дело № 375/2023 г., от които ответникът черпи права, в това число
обстоятелството, че получателят е полагал грижи до сключване на договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, както и че продажната цена,
описана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, е заплатена, като
продавачът я е получил напълно от купувача преди подписването на нотариалния акт.
Поддържа се, че ответникът никога не се е грижил за ищцата, нито преди сключване
на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
нито е изпълнявал поетите задължения за гледане и издръжка за периода след неговото
сключване до депозирането на исковата молба.
Посочва се, че до края 2021 г. ищцата живеела сама в процесния апартамент в гр.
Враца. През м. януари 2022 г., докато била сама в дома си в гр. Враца, й прилошало, паднала
и ударила лошо главата си, като цяла нощ лежала сама в банята. След като разбрал това,
синът й С. Ц.Л., който живеел със семейството си в гр. София, дошъл веднага и се погрижил
за нея. Тъй като ищцата не можела да се грижи сама за себе си, била трудно подвижна и
имала нужда от помощ, синът й С. и неговото семейство поели изцяло грижите за нея, като
тя заживяла при тях в гр. София. След няколко месеца ищцата започнала да получава
обаждания от страна на ответника с предложение да продаде апартамента в гр. Враца и да
раздели парите между него и другите си двама внука. Ищцата категорично отказала, тъй
като преди внуците си, имала двама синове. Тъй като живеела в гр. София и нямала
необходимост от апартамента в гр. Враца, помолила сина си Сашо да разчисти апартамента
и ако решат, двамата й синове да го продадат. След това увещаванията да прехвърли
апартамента продължили от страна на внука на ищцата А., като едно от последните му
предложения било да му го дари, тъй като щял да се жени. Ищцата му отказала и му
отговорила, че синовете й трябва да се разберат за този апартамент. Впоследствие внукът й
А., снаха й И. и синът й Л. започнали да настройват ищцата против С.и неговото семейство.
Обаждали й се и й казвали, че С. и жена му са изпразнили изцяло апартамента й, че
всичките й вещи са изхвърлени и не е останало нищо ценно в него, че няма да я гледат и ще
трябва да се връща във Враца. Ищцата се настроила срещу сина си С., който независимо че
се грижел за нея, заедно със семейството му, си позволил да изхвърли спомените й и всичко
нейно на боклука. Обидена от постъпката на сина си, ищцата решила да се върне в
апартамента в гр. Враца в края на 2023 г. След като отново заживяла сама, установила, че й е
много трудно да се грижи сама за себе си. В края на 2023 г. получила поредното
предложение от внука си А. да му прехвърли апартамента срещу това той да я гледа и
издържа. Ясно съзнавайки и виждайки, че не може да се справи сама с домакинството си и
грижата за себе си, ищцата се съгласила да отиде при нотариус и да подпише каквото е
необходимо. Твърди се, че ищцата не прочела какво разписва, никой от присъстващите в
кантората, в която отишла, не прочел на глас написаното в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имоти срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г.,
нито в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860,
дело № 375/2023 г. Ищцата не знаела, че разписва документи за продажба на половината
апартамент, като не получила и описаните в този нотариален акт пари за продажна цена.
Мислела, че му прехвърля апартамента срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцата не
прочела документите, защото не виждала без лупата си, която не носела. Няколко дни след
като подписала документите при нотариуса поискала от А. копие от тях, за да види какво е
2
разписала, но той отказал да й ги даде.
Поддържа се, че след прехвърляне на имота с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имоти срещу издръжка и гледане ищцата очаквала, че внукът й ще се грижи за
нея и ще я издържа, но не се случило това. Малко след като бил обещал, че ще се грижи за
нея, А. дошъл и й заявил, че докато е жива няма да дойде повече. Първоначално не
възприела сериозно думите му, но когато трябвало да подмени хладилника в апартамента, А.
отказал да й помогне, а баща му Л. поставил условието ищцата да му даде 1 040,00 лв. за
новия хладилник. Предоставила му същите от спестените пари от пенсията, която
получавала, като дала пари от пенсията си, за да купи и ново легло. Синът й Л.искал
възстановяване на всеки лев, с който закупувал нещо, за което тя молела. При всички молби
до А. да се погрижи за нея или да й помогне, той не предприемал нищо. Ищцата започнала
да отслабва драстично, нямало кой да й помогне в ежедневните нужди. Няколко пъти се
наложило да поиска помощ от съседите си, защото нито ответникът, нито баща му вдигали
телефоните си. Ищцата осъзнала, че е била излъгана и А. никога не е имал намерение да я
гледа или издържа. Издържала до празниците през м. май 2024 г., когато се обадила отново
на сина си С. да я вземат, за да се грижат за нея в дома им в гр. София, което правели и до
днес. Последният път, когато ищцата чувала А., било на 10 септември 2024 г., когато му
позвънила, за да му каже да си изпълнява задълженията по договора и го помолила поне да
се видят, за да й предостави ключ от процесния апартамент, за да си вземе няколко по-
плътни зимни дрехи, като й било отговорено, че ще й изпрати ключ за апартамента по
куриер, за да си вземе сама дрехите, но това така и не се е случило. След този разговор той
отново спрял да й вдига телефона.
По тези съображения се иска от съда да развали договор за прехвърляне на 1/2
идеална част от процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
№ 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7182/20.12.2023 г., дв.
вх. рeг. № 7177, акт № 187, том 20, дело № 3824, поради неговото неизпълнение от страна на
ответника.
Иска се от съда и да бъде прогласена нищожността на сключения договор за покупко-
продажба на останалата 1/2 идеална част от същия недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело №
375/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20,
дело № 3825, като привиден, прикриващ волята и на двете страни да сключат договор за
прехвърляне на целия имот срещу задължение за издръжка и гледане, който прикрит договор
също не е изпълнен от страна на ответника и за който също се иска да бъде развален. При
условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен този иск, се иска да бъде прогласена
нищожността на сключения договор за покупко-продажба на останалата 1/2 идеална част на
същия недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на останалата
1/2 идеална част от същия недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., вписан в СВ вх.
peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, като сключен
при липса на съгласие, като се поддържа, че ищцата никога не е изразявала воля и съгласие
да продава имота на своя внук, нито е получавала продажна цена, която е и явно неизгодна.
Иска се от съда и да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на процесния недвижим имот и да осъди ответника да й предаде владението
върху него. Поддържа се, че ищцата не владее процесния имот, ключовете за него се намират
в ответника и при поискване от нейна страна и до настоящия момент не й ги е предоставил.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че ищцата е
майка на С. и Л. Л.и, а ответникът е неин внук – син на Л.. Сочи се, че семейството на С.
3
живее в гр. София, а семействата на Л. и синът му А. живеят в гр. Враца. Поддържа се, че
през 2021 г. Д. Ц. паднала в апартамента си в гр. Враца и си ударила главата. Тя се уплашила
и се обадила на сина си С.Л., който я взел и без знанието на брат си Л. я отвел в дома си в
гр. София. През пролетта на 2022 г. С. Л. посетил брат си Л. Л. във Враца, за да обсъдят
какво да правят с апартамента на Д., който в онзи момент бил празен. Двамата постигнали
съгласие апартаментът да остане за ответника А., а той да изплати дяловете на останалите
двама внуци – сестра му Цветелина и братовчед му Денис. В онзи момент ответникът живеел
на квартира със своята приятелка. Между 2019 г. и 2021 г. А. работил в Англия и се върнал
със спестени около 15 000,00 лв. Желанието му било да осигури дом за бъдещото си
семейство. Не след дълго се обадил отново на чичо си Сашо с предложение да изплати дела
на братовчед си, но той поискал по-висока цена от тази, за която се били разбрали и А. се
отказал. Около коледните празници на 2022 г. ответникът докато търсел апартамент за
закупуване във Враца в сайтове за продажба на имоти, по случайност видял, че
апартаментът на баба му Д. е обявен за продажба. На въпроса за продажбата чичо му
отговорил, че това е решение на Д. и останалите нямат думата. През пролетта на 2023 г.
ответникът А. заедно с жената, с която живеел на семейни начала, посетили дома на чичо му
Сашо за да се видят с ищцата – баба му Д.. Тя изглеждала много зле, занемарена, отслабнала,
с жълт цвят на лицето. Тогава той разбрал, че баба му не се чувства добре там. Отново бил
поставен въпросът за стойността на апартамента и изплащане на дяловете на останалите
внуци, но конкретно решение не се взело. Към края на октомври 2023 г. ищцата звъннала на
снаха си – майката на А., с молба да смени патрона на входната врата на апартамента й,
защото Сашо бил дал ключ на баджанак си, а от апартамента липсвали доста вещи.
Родителите на А. сменили патрона и установили, че липсват и много техни вещи, оставени в
апартамента на съхранение. Същата вечер Д. се обадила на снаха си И. – съпруга на Л., и
плачейки я помолила да дойдат и да си я приберат във Враца, защото се скарала жестоко със
сина си Сашо. Сашо също се обадил да пита кой ще вземе Д.. Внукът и А. бил на изпити в
София и взел баба си и я закарал в апартамента й във Враца. Когато я видял, тя изглеждала
ужасно, още по-слаба, несресана, уплашена и много разтревожена. През целия път от София
до Враца баба му била много разтроена и не спирала да плаче. Разказала му, че след като С.
разбрал за разговорите между нея и родителите му, той хвърлил и счупил телефона й,
блъснал я в стената и изкрещял да напусне жилището му веднага. Оплакала се, че синът й не
полагал достатъчно грижи за нея, стояла по цял ден затворена у дома, никъде не излизала,
не я водили дори на лекар. В апартамента си чичо му гледал две кучета, от които баба му се
страхувала и не можела да ходи спокойно дори до тоалетната. Жената изпитвала страх и
погнуса от тях, поради което и не се хранила редовно. В дома й във Враца я чакали
родителите на А., дали и телефонен апарат и и закупили нова карта, която и до днес се
плащала от снаха й И.. На другият ден ответникът й помогнал да закупи нов хладилник и
докато го стоварвал, видял как чичо му С., който също бил в този момент там, скъсал и
хвърлил на масата нотариално заверено пълномощно, с което баба му е упълномощила
братовчед му Денис за продажба на въпросния имот. Два дни след случката Д. предприела
действия за разваляне на нотариалния акт и на 07.12.2023 г. анулирала даденото му
пълномощно. Поради недоброто й здравословно състояние родителите на ответника я завели
на преглед и й осигурили нов личен лекар за установяване на здравния й статус.
Поддържа се, че малко след гореописаните събития А. и неговата спътница завели
шестмесечния им син, нейния първи правнук, да се запознае с прабаба си. Д. много му се
зарадвала и няколко дни след тази среща предложила на А. да му прехвърли апартамента.
Тогава А. предложил да закупи 1/2 от жилището, а другата 1/2 да се прехвърли срещу
издръжка и гледане, като се запази правото на ползване на Д. до края на живота й, за да й
осигури спокойни старини и като гаранция, че няма да остане на улицата. Баба му разбирала
много добре естеството на направеното предложение и предвид неголемите възможности на
внука си съвсем съзнателно се съгласила продажната цена на 1/2 от имота да бъде на
4
стойност 9 900 лв., като това била сумата, която А. можел да си позволи в онзи момент. Тя
осъзнавала, че точно А. и баща му са хората, които са най-близо до нея, и че това са хората
от които може да потърси помощ във всеки един момент. На 19.12.2023 г. вечерта, А. отишъл
при баба си и й дал обещаната сума от 9 900,00 лв. в брой. Сделките се осъществили на
20.12.2023 г. в кантората на нотариус Р.С. с район на действие Районен съд – Враца. След
този ден грижите за Д. били поети основно от родителите на А., който към онзи момент
учил, работил и се грижил за семейството си с малко бебе. Баба му била напълно наясно и
не възразявала срещу това. За нейния спокоен живот се грижили синът й Л., който също
ходел на работа на пълен работен ден, и снаха й И.. През цялото време, според
възможностите си, те изпълнявали съвестно своите задължения към нея, за да може тя да
води нормален и спокоен начин на живот, като осигурявали всичко необходимо за това –
храна, пазаруване, чистене и медицински прегледи.
Оспорва се твърдението, че именно ответникът е искал и е настоявал процесният
апартамент да бъде продаван на трети лица, напротив желанието за продажбата му било на
баба му Д., която направила пълномощно на другия си внук Д. да се разпорежда с имота, без
да уведоми А. и баща му Л.. Оспорва се твърдението, че ищцата е отправяла молби за
помощ, на които не получавала такава. Твърди се, че за нея са се грижили А. и неговите
родители, който с каквато възможност разполага. Майката на А. – И., ходила да почиства
имота поне 2 пъти седмично, многократно носила домашно приготвена храна и зимнина.
Редовно били купувани лекарства на ищцата, хранителни продукти и каквото пожелае, за да
има всичко, от което се нуждае. Когато нямало възможност да се посети в дома й,
задължително ищцата била търсена по телефона, за да се информират дали тя е добре.
Оспорва се твърдението за причината, поради която Д. отново заминала за София през м.
май 2024 г. По това време чичото на ответника – С. вдигнал скандал на брат си Л. защо била
депозирана исковата молба за разваляне на нотариалния акт, с който Денис получил
апартамента от Д. в София. След като я убедил да я оттегли, С. взел ищцата със себе си и
оставил ключовете за процесния апартамент във Враца на Л.. По отношение на твърдението
за искането на Д. да получи ключовете за апартамента по куриер, се потвърждава отказът на
А. да ги предаде по начина, по който Д. ги поискала. Сочи се, че ответникът не е отказал
принципно да й ги даде, а е отказал да го направи по куриер, поради убеждението си, че
ключове, документи и пари по куриерски фирми не следва да се изпращат. Твърди се, че Д.
никога не е гонена от имота си и никога не е била възпрепятствана да го използва както
намери за необходимо, като тя заминала по свое собствено желание за София. А. и
родителите му продължавали да се грижат за имота, въпреки че бил необитаем, покривали
всички сметки и заплащали мобилния й абонамент. Поддържа се, че твърдяното
неизпълнение на договора от страна на А. е недоказано, поради което ищцата Д. не може
успешно да реализира потестативното си право за разваляне на договора по съдебен ред.
По отношение на предявения иск за обявяване на нищожността на сключения договор
за покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния имот поради привидност се излагат
съображения, че в случай че има наличие на прикрита сделка, страните е следвало да
съставят документ или „обратно писмо“, в което, според естеството на договора, да признаят
или неговата привидност, или прикритото съглашение. Посочва се, че обратното писмо
доказва симулацията в отношенията между страните по категоричен начин, като в случая
такова писмо не е съставяно, поради което и не е представено с исковата молба. Твърди се, че
е налице разписка, в която е обективирана волята на страните по начина, отразен в
Нотариален акт № 74, а именно – покупко-продажба на 1/2 идеална част от апартамент за
сумата от 9 900,00 лв., като този документ е попълнен саморъчно от ищцата, а отдолу е
положен нейният подпис и този на ответника, като верността на положените подписи е
удостоверена от нотариус Р.С.. Изтъква се, че твърденията на ищцата, че не била чела какво
подписва, че актът не й бил прочетен, че не виждала какво подписва, защото била без
лупата си, са несъстоятелни. Твърди се, че нотариусът, след като се е убедил, че продавачът
5
е собственик на имота и са изпълнени особените изисквания на закона, е съставил
нотариалния акт, който е прочел на страните и след като същите са заявили, че разбират
свойството, значението, смисъла и съдържанието му, че желаят настъпването на правните му
последици, на добра воля го подписват. Посочва се, че ищцата не може да опровергае
собствените си изявления, като само при наличие на нарочно съставен акт – „обратно
писмо“, подписан от страните по договора за продажба, ищцата може да твърди и доказва,
че изразеното в документа съгласие е привидно. Поддържа се, че Д. ясно и категорично е
заявила своята воля за начина, по който желае да прехвърли собствеността върху
недвижимия имот. Посочва се, че в процесния случай страните по договора за покупко-
продажба са желаели настъпването на вещноправния прехвърлителен ефект при сделката,
като и при двете страни е било налице съответствие между изразената и действителната
воля, а именно продавачът да прехвърли на купувача срещу определена цена собствеността
на от недвижимия имот. Изтъква се, че обстоятелството, че страните са мотивирани да
сключат сделката от предходни отношения между тях, е без значение за действителността на
сделката, защото мотивите за сключването на процесната покупко-продажба се различават
от конкретната воля, изявена от страните по договора при сключването й. Сочи се, че дори
да се приеме, че страните привидно са посочили в договора цената като парична сума, то
това не е достатъчно съществен недостатък, който да опорочи волята им и да доведе до
нищожност на сделката поради симулация.
По предявения в условията на евентуалност иск за обявяване на нищожността на
сключения договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния имот поради
липса на съгласие се навеждат доводи, че същият е неоснователен. Посочва се, че
твърденията за неплащане на продажната цена от страна на ответника не отговарят на
истината. Изтъква се, че заплащането на сумата се доказва от саморъчно попълнена и
подписана от ищцата разписка, подписана и от ответника, с нотариална заверка на двата
подписа, като получаването на сумата е обективирано и в самия нотариалния акт № 74.
Твърди се, че в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респективно
на продавача, че е получена от нея, нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ
документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден
факт, като опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за плащане на
цената следва да бъде разпределено в тежест на този, който го твърди.
Поддържа се, че пред нотариуса ищцата е формирала съгласие за сключване на
сделката, като по тази причина последната не е нищожна, а валидно е породила правни
последици. Сочи се, че Д. не е била въведена в заблуждение от ответника за продажбата на
1/2 идеална част от имота й за посочената покупна цена, а е била наясно с предмета на
сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и с правните последици
на сделката. Твърди се, че не отговаря на истината твърдението, че ищцата не виждала без
лупата си, предвид факта, че всички изписани от нея текстове и подписи са с равни,
правилни и последователни букви, без зачерквания и отбелязвания и изкривени линии.
Навеждат се доводи, че съгласно съдебната практика „липса на съгласие“ като
основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД по дадена сделка е налице,
когато има две насрещни, противоположни и/или несъвпадащи по съдържание
волеизявления или ако те не се отнасят за един и същ предмет, като тази липса трябва да е
съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат привилата на унищожаемостта, като
договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или
изразеното от страната признание е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега
или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се
обвърже с договора. Поддържа се, че в случая нотариалният акт носи подписа на ищцата
като прехвърлител на имота, като същата не оспорва автентичността на подписа си. Сочи се,
че твърденията относно факта, че Д. не е знаела, не е чела, не разбрала, не видяла какво е
подписала, са неоснователни и неприемливи, като доказателства в тази насока не са
6
представени и поискани от ищцата.
По предявения ревандикационен иск също се изразява становище, че предвид
обстоятелството, че останалите предявени искове са неоснователни, то и той следва да бъде
отхвърлен по същите причини. Поддържа се, че към датата на депозиране на исковата молба,
както и към настоящия момент, процесният имот не се ползва или владее от ответника.
Сочи се, че той никога не предприемал каквито и да било действия в тази посока, предвид
обстоятелството, че съгласно сключените с нотариален акт № 73 и нотариален акт № 74
сделки, в полза на ищцата е запазено вещното право на ползването му. Изтъква се, че
запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на ответника да
упражнява правомощието си да ползва собствеността. Посочва се, че твърденията за
владеене на процесния имот произтичат единствено и само от обстоятелството, че
ключовете за апартамента се държат от Любомир – баща на ответника, но това е станало
доброволно от страна на Д., те никога не са и били отнемани или изискани по насилствен
начин.
По тези и останалите подробно изложени съображения в отговора на исковата молба,
се иска от съда предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Приет като доказателство е Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 08.05.1986 г., видно от който на Ц. Л. Ц. е
продаден апартамент, находящ се в гр. ***, ж.к. „***”, бл. № ** вх. **, ет. **, ап. **.
Представено е удостоверение за наследници на Ц. Л. Ц., от което се установява, че същият е
починал на 18.06.2014 г., като е оставил следните наследници по закон: Д. В. Ц. – съпруга,
Л.Ц.Л. – син и С.Ц. Л. – син. Приложени са две удостоверения, издадени от Районен съд –
Враца, видно от които Л.Ц.Л. и С. Ц. Л. са направили отказ от наследството на Ц.Л. Ц..
Установява се по делото от представения договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 73, т. III, рег. № 5858, дело №
374/2023 г. от 20.12.2023 г. на нотариус Р. С., че Д. В. Ц. е продала на своя внук А. Л. Л. 1/2
идеална част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр. Враца,
общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от
15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. **, ж.к. „**“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. № **, намиращ се на
етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна сгР. –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР.
или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня
с бокс и сервизни помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от
изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от
общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24,
и над обекта: 12259.1026.144.4.32, за грижите, които е полагал досега за прехвърлителя и
срещу задължението на получателя да гледа и издържа прехвърлителя за в бъдеще, сам или
чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурява условия за водене на спокоен и
нормален живот, какъвто е водил досега, а след смъртта й да я погребе по обичая.
Прехвърлителката е запазила безвъзмездното си право на ползване на имота, докато е жива.
Установява се от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 74, т. III, рег. № 5860, дело № 375/2023 г. от 20.12.2023 г. на
нотариус Р. С., че Д. В. Ц. е продала на своя внук А. Л. Л. останалата 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ. Враца,
обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
7
18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на
имота: гр. ****, ж.к. „***“, бл.**, вх. **, ет. **, ап. № **, намиращ се на етаж 7 в сгР. с
идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна сгР. – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено
предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни
помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение
№ 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от общите части на
сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24, и над обекта:
12259.1026.144.4.32, за сумата от 9 900,00 лв., която сума е отбелязано, че продавачът е
получил напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт. Прехвърлителката е
запазила безвъзмездното си право на ползване на имота, докато е жива.
Представена е разписка от 20.12.2023 г. с нотариална заверка на подписите на
получилия и предалия сумата рег. № 5859/20.12.2023 г. на нотариус Р. С., с която Д. В. Ц.
заявява, че е получила от А. Л. Л. сумата от 9 900,00 лв. за продажба на 1/2 идеална част от
ап. 28, вх. А, ет. 7, гр. Враца, ж.к. „Младост”.
Представена е схема на самостоятелен обект в сгР. № 15-1087710/25.10.2024 г. на
процесния апартамент, издадена от СГКК – гр. Враца.
Прието като доказателство е пълномощно с нотариална заверка на подпис и
съдържание, издадено от Д. В. Ц. в полза на Д. С. Ц., с което същата го е упълномощила да
извършва разпоредителни действия с процесния имот. С декларация от 07.12.2023 г. с
нотариална заверка на подписа Д. В. Ц. е оттеглила даденото в полза на Д. С. Ц.
пълномощно.
Приети като доказателство са фискални бонове за заплатени суми за топлоенергия
към „Топлофикация Враца” ЕАД по фактури от 31.05.2024 г., 30.06.2024 г. и 31.07.2024 г. за
партида 220, аб. ст. 13 с абонат А. Л. Л., за които не може да бъде установен обектът, за
който са заплатени. Приети са и разписки за заплатени суми за електрическа енергия към
„Електрохолд Продажби” АД от А. Л. Л. за обект с адрес: гр. ****, ж.к. „***” № **, ап. **,
вх. **, ет. **, ап. ** за периода от 31.10.2023 г. до 07.12.2024 г.
Представен е договор за мобилни услуги, сключен на 11.11.2023 г. между И. Ц.Л. и
„Виваком България” ЕАД. Приет като доказателство е фискален бон за закупен електроуред
от „Техномаркет България” ЕООД, магазин Техномаркет Враца от Л. Л. на 27.11.2023 г.,
както и фискален бон за закупен хладилник от „Технополис България” ЕАД, Хипермаркет
Технополис Враца на 09.03.2024 г.
От приетото по делото удостоверение за получен доход от пенсия и добавки, издадено
от ТП на НОИ – гр. Враца, се установява, че считано от м. 12.2024 г. размерът на месечната
пенсия на Д. В. Ц. е 1 300,24 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
От разпита на свидетелката С. Й. Ф.– съпруга на сина на ищцата С. Ц.Л., се
установява, че Д. Ц. живее при тях в гр. София, като свидетелката се грижи за нея. Д.
отишла при тях миналата година около великденските празници, между 4-6-ти май, като
оттогава живеела при тях без прекъсване. Свидетелката сочи, че Д. има нужда от всякакви
грижи – да й се готви, да я гладят, да я перат, да я къпят, да я подстригват. Когато дошла при
тях, тя се движела с бастун. В момента тя се придвижвала с проходилка, но не можела сама
да върши всички дейности. Решението да отиде при тях в гр. София било нейно, тя им се
обадила и казала, че имала нужда от помощ и нямало кой да й помага. Тя им казала, че е дала
апартамента си на нейния внук – А. Л. с доглеждане и трябвало той да се грижи за нея.
Споделила им, че била сама в жилището си и никой не полагал грижи за нея. А. й бил казал,
че ще се нанесе в апартамента, когато тя умре. Казала им, че паднала пред блока, когато
8
отивала да си купи хляб, ударила си крака и оттогава се обадила стара травма, която
налагала да се придвижва с проходилка. Свидетелката сочи, че при тях Д. живяла от 2022 г.
до 2023 г., когато се прибрала в гр. Враца и заживяла сама в апартамента си. През 2023 г. тя
изявила желание да се прибере в апартамента в гр. Враца, като им се обадила през 2024 г. по
време на великденските празници, за да си я приберат. Когато я прибрали, тя била видимо
отслабнала и измъчена. Тя споделяла на свидетелката, че звъняла на другия си син и
съпругата му, за да й пазарува, като те са пазарували и тя си е плащала за покупките. Идвали
да я обгрижват веднъж или два пъти в седмицата Споделила, че А. не полагал грижи за нея,
тя му звъняла, за да й пазарува, но той не й е вдигал телефона, като повече поддържала
контакт с баща му. А. живеел в с. Паволче при съпругата си и двамата имали малко дете.
Момичето имало къща там и той живеел при нея. Другият син на Д. живеел в гр. *****, в
ж.к. „****“. Пенсията й била теглена от Л. и той й носел парите. Свидетелката сочи, че към
момента Д. може единствено да се храни сама и да се придвижи до тоалетна, като за всичко
друго трябва да има човек с нея и не може сама да се придвижва извън апартамента.
Свидетелката твърди, че Д., откакто е при тях, няма достъп до апартамента, като ключът
останал при бащата на А.. Когато я взели, те оставили ключа на А., за да не ги обвинят, че
нещо е изчезнало от апартамента. Когато станало студено, свидетелката я помолила да
звънне на А., за да си вземе зимни дрехи и ботуши, тя му се обадила и поискала да се види с
него, за да й даде ключа, но той казал, че ключът ще се изпрати по куриер, като до този
момент ключът не бил изпратен. Свидетелката и съпругът й подсигурили всичко на Д. –
дрехи, бельо. А. не се интересувал от Д., откакто била при тях, като единствено я поздравил
за осми март. Свидетелката сочи, че когато Д. отишла при тях, се движела много трудно,
задължително се придържала, трябвало да я държат за ръка, за да може да ходи.
Свидетелката сочи, че преди да замине за гр. Враца имало обаждания и предложения от А.
към Д. жилището да се прехвърли на него, а той да даде по 1/3 от стойността му на сестра си
и на сина на свидетелката, понеже имало трима внуци, но тя не била съгласна. Казала, че
има двама синове и те ще делят каквото има. Имало обаждания от страна на семейството на
Л. към Д., като й казвали, че семейството на свидетелката е изхвърлило всичко ценно от
апартамента и тя им била сърдита. Тогава се скарали и тя звъннала на Л. да я приберат.
От разпита на свидетеля С. Ц. Л. – син на ищцата, се установява, че в момента майка
му живее с неговото семейство в техния апартамент. Свидетелят посочва, че Д. е трудно
подвижна и не може да се обслужва сама. Майка му живеела при тях отпреди две години и
половина. Взели я, защото не можела да се грижи сама за себе си, като преди това си
живеела сама. След време решила да се върне в гр. Враца, за да си живее сама, живяла 6 или
7 месеца и им се обадила, за да я приберат пак. Второто идване на майка му при тях било
май месец 2024 г. Свидетелят твърди, че тя не може сама да си пазарува, да си сготви, да се
изкъпе, като това го прави неговата жена. Докато била в гр. Враца, преди да им се обади,
свидетелят не поддържал контакт с нея, защото не й знаел телефона, тъй като брат му и
снаха му го сменили, когато се прибрала в гр. Враца, защото старият останал в гр. София.
Когато я взели, тя не можела да се придвижва сама, не можела да се обслужва сама, не
можела да си пазарува. Придвижвала се с бастун, който не й вършел работа, заради което й
закупили проходилка. Свидетелят не знае дали в този период, докато била в гр. Враца, някой
се е грижил за нея. Разказвала му е, че са идвали от време на време брат му и снаха му и са й
купували продукти, които тя си е плащала. Не му е казвала да е изисквала нещо
допълнително от тях, което да не са извършили. Внукът й А. не е полагал никакви грижи за
нея и не е ходил при нея. А. живеел в с. Паволче, а братът на свидетеля и жена му живеели в
ж.к. „****“ в друг апартамент. Докато майка му била в гр. Враца, си живяла сама.
Свидетелят сочи, че когато дошли да я вземат, имало коренна разлика в майка му – докато
била при тях в гр. София, тя не използвала проходилка, била по-пълна като телосложение,
била нормална, обслужвала се. Когато я взели, свидетелят дал нейния ключ на брат си,
защото не искал след това да се казва, че той е имал достъп до апартамента и са изчезнали
9
някакви неща от там. Решението нейният ключ да бъде оставен на брат му било на Д..
Майка му искала след това ключ и достъп до апартамента, но до днес ключът не бил
изпратен. А. бил поел ангажимента да изпрати ключа по куриер, това било нейното желание,
но не го направил. Свидетелят сочи, че майка му си тръгнала от гр. София през 2023 г.,
защото имало обаждане от снаха му, че той е изнесъл неща от апартамента, при което Д.
решила да се прибере там. В гр. София се върнала, защото не можела да се справи и никой
не полагал никакви грижи за нея. Тя му казвала, че е искала грижи от брат й и снаха й, но
те не са полагали грижите за нея, от които е имала нужда, като нуждата й е била някой
да живее с нея.
От показанията на свидетелката Ц.Л. Л. – внучка на ищцата и сестра на ответника, се
установява, че баба й се прибрала от гр. София в края на 2023 г. Свидетелката твърди, че
тогава тя била немощна и отслабнала. Докато била в гр. София, те се чували по телефона, но
свидетелката я видяла, когато си дошла в гр. Враца. Знаела, че не е водена по доктори в гр.
София, като когато си дошла в гр. Враца, брат й и родителите й поели ангажимент да я
заведат на няколко прегледа, от които имала нужда. Тази година брат й се чул с баба им по
телефона на 9-ти март. Преди това също се чували, той я търсел, но имало случаи, в които
виждала, че А. се обажда и му затваряла телефона. Свидетелката сочи, че живее в гр. София,
но от време на време си идвала в гр. Враца, като е виждала баба си, когато тя била в гр.
Враца. Тя живеела сама, когато се прибрала в гр. Враца, като грижи за нея полагали А.,
майка му и баща му. Свидетелката сочи, че майка й почиствала два пъти седмично, водили я
на лекар, записали я при личен лекар в гр. Враца, пазарували вместо нея и с нея.
Свидетелката също ходела, когато си идвала в гр. Враца. Д. не изисквала от тях други грижи,
освен родителите й да й пазаруват. За този период тя можела да се обслужва, ходела с
бастун, излизала навън. Можела да си сготви сама и да се изкъпе. Свидетелката сочи, че
баба й не е отправяла молба някой да живее с нея и не е споделяла да има нужда някой да
живее с нея. Твърди, че едните ключове от апартамента са в нейния брат, а другите са в
родителите й. Брат й имал ключ, за да може ако стане нещо, да може да отиде. Баба им
искала ключовете от брат й, но той не желаел да ги изпрати по куриерска фирма. Ключовете
не били изпратени, но Д. имала възможност да дойде в гр. Враца и да ги вземе.
Свидетелката сочи, че баба й поискала да се прибере в гр. София, защото била болна и
паднала. Обадила се на С. и С., защото предполагала, че ще полагат по-добри грижи за нея,
защото те били по-млади от родителите на свидетелката. Майката на свидетелката била със
заболяване с тремор на ръцете и не можела да се грижи за нея. Свидетелката сочи, че в
апартамента в момента не живеел никой. След прибирането си от гр. София баба й живеела
няколко месеца в гр. Враца, като се върнала в гр. София през есента на 2023 г. Докато баба й
била в гр. София, свидетелката я видяла веднъж. Докато била в гр. Враца, я посещавала
всеки път, когато се прибирала от гр. София – общо два пъти за периода, но се чували всеки
ден. Когато се чували по телефона с баба й, тя й казвала, че се чувства добре, че майката на
свидетелката й е записала час за лекар, че родителите й ще ходят да й пазаруват. Баба й се
скарала с баща й и заради това поискала да се върне в гр. София. Свидетелката твърди, че А.
живее при своята приятелка, от която има дете, в с. Паволче. В периода, когато баба им била
в гр. Враца, родителите им живеели в гр. ****, ж.к „****“, в другия край на гР..
Свидетелката знае от родителите си и от баба си, че те са теглили пенсията й и са й я давали.
От разпита на свидетелката И. Т. Н. се установява, че същата познава Д. от 1978 г., от
блока, в който живеели. Свидетелката била нейна съседка в гр. Враца. Тя живеела на седмия
етаж, а свидетелката – на осмия етаж. Свидетелката посочва, че виждала Д. за последно във
входа през пролетта на миналата година. Тогава тя ходела с бастун, излизала навън,
свидетелката я виждала да ходи да си налива вода от една чешма. Тогава тя била в по-добро
състояние от това, което е в момента. Виждала я да ходи сама да си пазарува от магазина в
квартала. Свидетелката познава нейните близки, децата и внуците й. В. Л. и жена му да
ходят при Д. най-често, като не е виждала А. да идва в апартамента и да й помага. Л. и
10
съпругата му идвали през ден в апартамента, като носели пликове с покупки. Другият й син
свидетелката видяла веднъж или два пъти, но било отдавна. Д. не й споделяла, че има нужда
от някаква помощ. Свидетелката виждала Л. и съпругата му да ходят при Д. през ден, като
виждала и как я карат нанякъде. Докато била в гр. София, Л. заплащал таксите за входа.
Свидетелката сочи, че в момента няма никого в апартамента. След като Д. се върнала от гр.
София свидетелката видяла, че Л. докарал нов хладилник и пералня. Свидетелката сочи, че
не е контактувала често с Д., но когато я виждала навън, я питала какво прави. Последно я
видяла миналата година, като била тръгнала на рожден ден на Л.и внукът й бил дошъл да я
вземе.
От показанията на свидетелката Р. С. М. – нотариус, изповядал процесните сделки, се
установява, че същата не си спомня страните Д. В. Ц. и А. Л. Л. и извършените сделки.
Свидетелката сочи, че винаги чете нотариалния акт от първия до последния ред и който е
съгласен, подписва, който не е съгласен – не подписва. Твърди, че няма възможност страна
да е заявила, че не вижда добре, и свидетелката да е продължила изповядването на сделката,
без да е разяснила какво се подписва. Посочва, че съпътстващите декларации също се
прочитат на страните, като им се обяснява какво подписват. Сочи, че не си спомня сделките,
но преди да дойде в съдебно заседание е погледнала нотариалните дела. Заявява, че са
подписани два договора – за издръжка и гледане и покупко-продажба, като сигурността е
наложила сключването на двете сделки една след друга – договорът за издръжка и гледане
давал сигурност на прехвърлителката, а договорът за покупко-продажба давал сигурност на
купувача, че е платил нещо. Свидетелката твърди, че в кантората й не се броят пари, като не
си спомня там да е подписвана разписка за предаване на сума, тъй като не се сеща нищо по
сделката. При предявяване от съда на разписката, находяща се на л. 73 от делото,
свидетелката заявява, че документът носи нейния подпис. Сочи, че ако страните поискат, тя
удостоверява подписите на такава разписка, но не проверява дали са получени парите, тъй
като лицето заявява с подписа си, че е получило парите. Посочва, че проектът на процесните
нотариални актове е бил подготвен в нейната кантора. Заявява, че много често се сключват
сделки с цена под 10 000,00 лв., за да се избегне превод по банков път, като сумата е по
договаряне между страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
№ ***, том **, peг. № ***, дело № **/***г., вписан в СВ вх. peг. № ***/20.12.2023 г., дв. вх.
рeг. № ***, акт № ***, том **, дело № ***, с който е прехвърлена 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ. Враца,
обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на
имота: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. № **, намиращ се на етаж 7 в сгР. с
идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна сгР. – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено
предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни
помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение
№ 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от общите части на
сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24, и над обекта:
12259.1026.144.4.32.
Предявени са и два иска за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба
11
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх.
рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, с който е прехвърлена останалата 1/2 идеална
част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ.
Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от
15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. № **, намиращ се
на етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна сгР. –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР.
или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня
с бокс и сервизни помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от
изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от
общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24,
и над обекта: 12259.1026.144.4.32. Сочените от ищцата основания са липса на съгласие и
привидност на сделката, като същите се субсумират под материалноправните норми на чл.
26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на
сделка е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа
основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-
тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в
този смисъл са: Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, Решение №
106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 199/12.07.2016 г. по
гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./, настоящият съд приема, че между двата
предявени иска за нищожност на сделката съществува връзка на евентуалност, като първо
следва да бъде разгледан искът по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД /липса на съгласие/, а в
условията на евентуалност – искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД /привидност на сделката/.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
прикрит с договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., вписан в СВ вх.
peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който е
прехвърлена останалата 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор
12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **,
вх. ** ет. **, ап. № **, намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с
предназначение: жилищна сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1026.144; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на
обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни помещения; посочена в документа
площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и
съответните от 1.24 % идеални части от общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24, и над обекта: 12259.1026.144.4.32.
Искът за разваляне на твърдения от ищцата прикрит договор за издръжка и гледане е
обусловен от произнасянето по иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, поради което съдът
приема, че същият се намира във връзка на евентуалност с него.
12
В условията на кумулативност с всеки от горепосочените искове е предявен иск с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в
гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. № **,
намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна
сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР.
или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня
с бокс и сервизни помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от
изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от
общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24,
и над обекта: 12259.1026.144.4.32., и за осъждане на ответника да предаде на ищцата
владението върху описания имот.
По предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е да
установи наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор
за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и
издръжка от ответника, както и че е оказала необходимото съдействие на длъжника за
изпълнение на поетото от него правно задължение по процесния ненаименован договор. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетото от него договорно задължение за
гледане и издръжка пълно, точно и съответстващо на нуждите на прехвърлителя.
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 73, т. III, рег.
№ 5858, дело № 374/2023 г. от 20.12.2023 г. на нотариус Р. С., се установява, че между
ищцата Д. В. Ц., от една страна като прехвърлител, и ответника А. Л. Л., от друга страна
като приобретател, е възникнало облигационно правоотношение по договор за прехвърляне
на право на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот срещу поето
задължение от А. Л. Л. за гледане и издръжка на Д. В. Ц.. Процесният договор не е сключен
с оглед личността на приобретателя, доколкото в него изрично е уговорено, че
приобретателят може да изпълнява задълженията си сам или чрез трети лица.
Договорът за прехвърляне на 1/2 идеална част от процесния апартамент Д. В. Ц. на А.
Л. Л. срещу поето от него насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е
действителен и е породил целените от страните правни последици. При прехвърлянето на
правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква
изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със
собствени усилия или чрез трети лица да извършва действия по обгрижване на
прехвърлителката и да й доставя необходимата за нейното нормално битово и социално
съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1) за гледане и 2) за издръжка, дори и
да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и
взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено,
количествено или темпорално отношение, кредиторът Д. В. Ц. може за упражни
възникналото в нейния патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да
13
прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване
на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД съобразно прехвърлените от нея
права – 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
С оглед на наведените фактически твърдения в исковата молба, които очертават
основанието на иска и в чиито предметни предели съдът следва да реши повдигнатия пред
него материалноправен спор със сила на пресъдено нещо – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът
на доказване е ограничен единствено относно неизпълнението на задължението за гледане и
издръжка на приобретателя по процесния алеаторен договор. В случая изискуемостта на
задължението на приобретателя по договора е настъпила в момента на прехвърляне на
правото на собственост върху процесния имот чрез сключване на алеаторния договор, като
кредиторът може да иска изпълнение от този момент.
В случая по делото се установи, че за периода от сключването на процесния договор
за издръжка и гледане – 20.12.2023 г. до м. май 2024 г. Д. В. Ц. е живяла в апартамента си в
гр. Враца, като в същия период е изпълнявано точно насрещното задължение на
приобретателя А. Л. Л. за издръжка и гледане чрез трети лица – неговите родители.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са еднопосочни в този смисъл.
Свидетелите Ц. Л.а и И. Н. изясняват обстоятелството, че през този период родителите на
ответника са идвали по няколко пъти седмично при ищцата, като са пазарували
необходимите й продукти, грижили са се за хигиената на жилището и са подсигурявали
осъществяването на необходимите на ищцата медицински прегледи. Свидетелката С. Ф.
също говори в показанията си за полаганите от родителите на ответника грижи, като
посочва, че самата ищца й е споделяла, че е звъняла на другия си син и съпругата му, за да й
пазаруват, като те са пазарували и са идвали да я обгрижват веднъж или два пъти в
седмицата. Същото обстоятелство се поддържа и в показанията на свидетеля С. Ц. Л..
Свидетелите Ц.Л. и И.Н. установяват още, че през въпросния период Д. Ц. е била подвижна,
излизала е навън сама и не е имала съществени затруднения при осъществяването на
ежедневни дейности. Съдът не кредитира показанията на свидетелите С. Л. и Светлана
Филипова по отношение на твърдяното от тях, че за периода, в който е била в гр. Враца, Д.
Ц. не е могла да се обгрижва самостоятелно, да излиза навън и да пазарува сама, доколкото
самият свидетел Л. посочва, че за този период той не е поддържал връзка с нея, защото не е
знаел телефонния й номер, което изключва възможността той и съпругата му да са имали
наблюдение и представа за състоянието на ищцата.
Съдът намира, че за периода, в който Д. В. Ц. се е намирала в гр. Враца, задължението
на ответника за издръжка и гледане е изпълнявано по начин, който е съответствал на
нуждите на прехвърлителката. Не се установява ищцата за този период да е изисквала по-
големи грижи от осъществявяните такива по пазаруване и поддържане на хигиена в
жилището. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Л. в частта, в която твърди, че
Д. му е казвала, че е искала грижи от брат й и снаха й, но те не са полагали грижите за нея,
от които е имала нужда, като нуждата й е била някой да живее с нея. В тази част
свидетелските му показания противоречат на по-рано заявеното от него в откритото съдебно
заседание, че Д. не му е казвала да е изисквала нещо допълнително от тях, което да не са
извършили.
В заключение следва да се посочи, че безспорно свидетелските показания на всички
свидетели изясняват обстоятелството, че приобретателят по договора за издръжка и гледане
А. Л. не е изпълнявал лично задълженията си по него, но по делото категорично се
установява, че същите са били изпълнявани чрез трети лица – неговите родители, каквато
възможност изрично е уговорена между страните в процесния договор.
В периода след заминаването на ищцата за гр. София обаче съдът намира, че
приобретателят по процесния договор не е изпълнявал основното си правно задължение –
постоянно, трайно, непрекъснато да предоставя на ищцата грижите и издръжката, от която
тя се е нуждаела. Безспорно заминаването на ищцата за гр. София по нейно желание
14
представлява хипотеза на неоказване от нея на необходимо съдействие за изпълнение на
процесното задължение. Мястото на изпълнение на задължението на приобретателя е
местожителството на кредитора по време на пораждане на задължението, като ако той
напусне мястото на изпълнение не по вина на длъжника, той се поставя в забава,
освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава, но която не го
освобождава от задължението /в този смисъл Решение № 853/11.10.99 г. по гр.д. № 159/99 г.
на II г.о.; Определение № 1074/01.08.2011 г. по гр.д. № 1718/2010 г. на IV г.о./. Длъжникът по
алеаторния договор дължи изпълнението му и когато кредиторът е променил
местоживеенето си, като в този случай изпълнението следва да се престира в паричен
еквивалент /Решение № 174/11.03.88 г. по гр.д. № 63/88 г. на II г.о./. В случай че кредиторът
необосновано е отказал приемането изпълнението на договорното задължение на ответника,
респ. не е оказал необходимото съдействие, без което то не би могло да бъде осъществено,
като е изпаднал в забава, ответникът-длъжник е следвало да престира паричната
равностойност на натуралното задължение за гледане и издръжка. В този смисъл са
ръководните указания за съдилищата, дадени в ТР № 96/28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г.,
ОСГК, в което се приема, че „изпълнението на задължението за издръжка в натура изисква и
съдействието на кредитора. Когато последният не изпълнява това си задължение,
длъжникът, който държи за изпълнението на договора, има право да трансформира
задължението си за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент и да изпълнява
задължението си чрез заплащане по установения ред на съответната сума. Тази възможност
следва да се счете, че съществува, защото с изпадането на кредитора в забава, като не дава
необходимото съдействие за изпълнението на задължението за издръжка в натура,
длъжникът не се освобождава от задължението, а изпълнението на същото в натура не може
да стане без съдействието на кредитора”.
Дори и да изпадне в забава като кредитор, длъжникът не се освобождава от
последиците на неизпълнението си, а само от последиците на неговата забава. Той
продължава да дължи изпълнение, но не отговаря за забавата. Забавата на кредитора има
различно значение при задължението за издръжка и при задължението за грижи. Издръжката
се дължи според обстоятелствата в натура или в пари. Ако кредиторът откаже или не може
да приеме изпълнение в натура, длъжникът е длъжен без прекъсване да продължи
изпълнението в пари, като предоставя на кредитора ежемесечно такава сума, която е
достатъчна да покрие всички нужди на кредитора от храна, режийни разноски, облекло и др.
според потребностите му, като в този случай нямат значение нито финансовите
възможности на кредитора, нито финансовите възможности на длъжника, освен ако
задължението е за допълване на издръжката. За трансформацията на натуралното
задължение за издръжка в парично не е необходимо съдебно решение, тъй като нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да стои неудовлетворена, докато трае
съдебният процес по определянето на размера й. Поради това и предявяването на такъв иск
за трансформация не е изпълнение, нито причина междувременно да не се изплаща
необходимата сума за издръжка /в този смисъл Решение № 845/22.11.2004 г. по гр.д. №
1032/2003 г. на II г.о.; Решение № 1232/12.11.2008 г. по гр.д. № 5159/2007 г. на V г.о.;
Решение № 165/01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на III г.о./. Грижи могат да бъдат
престирани само в натура и затова, ако кредиторът изпадне в забава /например премести се
да живее вън от мястото на изпълнението на договора или по друг начин неоснователно
отказва да приема грижи/, задължението за полагане на грижи се погасява поради
невъзможност, за която длъжникът не отговаря /в този смисъл Решение № 1082/29.11.2008 г.
по гр.д. № 4/2006 г. на I г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV г.о.;
Решение № 494/16.11.2011 г. по гр.д. № 642/2011 г. на IV г.о.; Решение № 439/33.12.2011 г. по
гр.д. № 90/2011 г. на III г.о./.
Следователно в случая следва да се приеме, че с преместването на ищцата в гр.
София по нейно желание се е погасило задължението на ответника за полагане на грижи
15
поради невъзможност, за която той не отговаря, но не и задължението му за издръжка, като
същият е бил длъжен да продължи изпълнението в пари, които да предоставя ежемесечно на
прехвълителката. Ответникът не установи в процеса на доказване, че след заминаването на
баба си в гр. София той е превърнал натуралното си задължение за издръжка в парично, като
в един продължителен период от време /от м. май 2024 г./ не е осъществявал насрещната си
престация по сключения договор да предоставя дължимата издръжка, от която ищцата се е
нуждаела. Предвид това съдът намира, че е налице пълно неизпълнение на договорното
задължение от ответника, поради което е възникнало потестативното право на ищцата с
едностранно волеизявление – чрез предявяване на конститутивен иск, да развали процесния
двустранен договор, с който е прехвърлена 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот. Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е да установи, че
е липсвало съгласие от нейна страна за сключване на процесния договор за покупко-
продажба на недвижим имот, т.е. че волеизявлението й е направено съзнавано без
намерение за обвързване или съгласието й е изтръгнато чрез насилие.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 74, т. III, рег. № 5860, дело № 375/2023 г. от 20.12.2023 г. на
нотариус Р.С., се установява, че между ищцата Д. В. Ц., от една страна като прехвърлител, и
ответника А. Л. Л., от друга страна като приобретател, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за покпуко-продажба на 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот за сумата от 9 900,00 лв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивната част на Тълкувателно
решение № 5/2020 г. 30.05.2022 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС Законът за
задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва
съгласие /чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД/. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно
поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията
/предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са
направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. Когато договорът е
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум
/липсва елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика
разграничителен критерий – „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ –
съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам
какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си“. Ето защо фактическият
състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. За
разлика от това, в мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014
г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например –
изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен
пример и др. подобни/.
В настоящия случай липсват каквито и да било доказателства, че при сключването на
договора за покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния имот между ответника и
ищцата волеизявлението на последната е направено съзнавано без намерение за обвързване
или че съгласието й е изтръгнато чрез насилие.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че Д. В. Ц.
е имала намерение и е изразила воля да извърши разпореждането в полза на ответника чрез
договор за покупко-продажба с 1/2 идеална част от процесния имот. От показанията на
16
свидетелката Рейна С. – нотариус, изповядал процесната сделка, се установява, че тя винаги
чете нотариалния акт от първия до последния ред на страните по сделката, които ако са
съгласни, го подписват, както и че няма вариант страна да е заявила, че не вижда добре и
свидетелката да е продължила изповядването на сделката, без да е разяснила какво се
подписва. Липсват други събрани по делото доказателства, които да опровергават
показанията на нотариус Рейна С. В тази връзка несъстоятелни са твърденията, изложени в
исковата молба, че ищцата не е чела какво разписва, защото не вижда без лупата си и че
никой от присъстващите в кантората при изповядването на сделката не е прочел на глас
написаното в нотариалния акт. Дори действително ищцата да не е прочела съдържанието на
нотариалния акт, това не изключва възможността същата да го разбере чрез прочитането му
от нотариуса и да направи валидно волеизявление за сключването на сделката. По делото е
установено от показанията на незаинтересовано от изхода му лице, че Д. В. Ц. е потвърдила
пред нотариуса намерението си да сключи договора за покупко-продажба. Липсват данни
върху формиране на волята й да е било упражнено насилие от когото и да било, както и
такова да е било използвано за поставяне подписа й върху процесния договор.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че при сключването на процесния
договор за покупко-продажба Д. В. Ц. е действала доброволно, като съзнателно е направила
волеизявлението си с намерение за обвързване, поради което предявеният иск за обяваване
на нищожност на договора поради липса на съгласие от нейна страна за сключването му
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД:
Предвид отхвърлянето на иска за с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД,
следва да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
В тежест на ищцата по предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД е да установи
наличието на симулация при сключването на процесния договор за покупко-продажба на
недвижим имот – обективиране на воля за покупко-продажба от страните по договора, без
зад това им изявление да има съответстваща му вътрешна воля за този вид сделка.
Правната норма, уредена в чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД, обявява за нищожни
привидните договори – при персонална или обективна (абсолютна или относителна)
симулация. Симулативни са договорите, при които страните по тях не са изразили
действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните последици на
учреденото съглашение. Когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а само да се
създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните
е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението намерение,
симулацията е относителна. В случая ищцата твърди наличието на относителна симулация
при сключването на процесния договор за покупко-продажба
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване привидността
на оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение – в
настоящия процес ищцата следва чрез пълно и главно доказване, както предписва правната
норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че процесната възмездна транслативна сделка е
симулативна, т.е. съвпадането на двете насрещни волеизявление с тъждествен предмет е
привидно, без страните по сделката да са целели нейните правни последици.
Когато в съдебния процес, образуван по установителен иск за обявяване на правна
сделка за нищожна поради нейната симулация, предявен от една от страната в оспореното
облигационно правоотношение, се представи документ, обективиращ признание от другата
страна по същото правоотношение, че оспореното съглашение – по отношение на неговите
съществени правни признаци (страни и предмет), е привидно, е налице т. нар. обратно писмо
(contra letter). Чрез него се установява по несъмнен начин симулативността на сделката,
поради което би било неоснователно доказателственото искане за установяване на
17
действителната воля на страните по оспорения договор със свидетелски показания. От друга
страна, българският граждански процесуален закон е въвел забрана за установяване
привидност на сделката по иска на една от страната по нея чрез свидетелски показания, като
отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК, което
допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото е налице само
начало на писмено доказателство. Това е документ, изходящ от другата страна и
удостоверяващ обстоятелства, които правят вероятно основателен доводът за наличие на
привидност, т. е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа
признание за нея), но от предметното му съдържание може да са извлече доказателствен
факт (индиция), че страните по сделката не са желали настъпването на правните й
последици, като са изразили приводно воля по нея /в този смисъл Решение № 94 от
31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5791/2014 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай от ищцата нито са наведени твърдения за наличие на обратно
писмо – документ, с който се удостоверява, че действителното правоотношение между
страните е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане и за останалата 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, нито от ищцата е
представено начало на писмено доказателство – документ, изходящ от ответника или
удостоверяващ негово изявление пред държавен орган, което прави вероятно
съществуването на симулация, нито чрез свидетелски показания е доказано наличието на
симулация. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че действителното
намерение на страните е било за пораждане на правните последици на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение издръжка и гледане.
Следва да се отбележи, че дори да е налице симулиране на цената по договора за
покупко-продажба чрез посочването на по-ниска такава, това не прави сделката нищожна.
Сделката е валидна, тъй като страните са целели именно нейните правни последици.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая по делото е представена
разписка от 20.12.2023 г. с нотариална заверка на подписите на получилия и предалия
сумата рег. № 5859/20.12.2023 г. на нотариус Р. С., с която Д. В. Ц. заявява, че е получила от
А. Л. Л. сумата от 9 900,00 лв. за продажба на 1/2 идеална част от ап. 28, вх. А, ет. 7, гр. ***,
ж.к. „***”. Процесната разписка представлява частен свидетелстващ документ, който в
случая се ползва с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за
стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление, тъй като
удостоверява неизгодни за издателя си /ищцата/ факти – че същата е получила сумата от 9
900,00 лв. от ответника в изпълнение на договора за покупко-продажба на 1/2 идеална част
от процесния имот. Следователно в случая съдът следва да приеме, че посочените в
разписката факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил нейният
издател, т.е., че ищцата е получила от ответника продажната цена по договора за покупко-
продажба.
В заключение ищецът не установи чрез пълно и главно доказване, както предписва
правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, че оспорената транслативна възмездна сделка
/договор за покупко-продажба/ е била сключена между страните в настоящия процес
привидно, с намерение да прикрият договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 5 ЗЗД се явява неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на прикрит
с договора за покупко-продажба договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане:
Искът за разваляне на твърдения от ищцата прикрит договор за издръжка и гледане е
обусловен от уважаването на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, поради което съдът приема,
че същият се намира във връзка на евентуалност с него. Предвид отхвърлянето на иска с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
18
условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което съдът не дължи
произнасяне по него и същият следва да бъде оставен без разглеждане:
По предявения иск по чл. 108 ЗС:
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за защита на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
имота, по които искания съдът е длъжен да се произнесе с два отделни диспозитива /т. 2А на
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК,
ВКС/.
В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е да установи,
че е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и че
ответникът владее или държи имота. При доказване на горното в тежест на ответника е да
установи, че упражнява фактическата власт върху недвижимия имот на вещноправно или
облигаторно основание.
В разглеждания случай предвид уважаването на иска с правно основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, ищцата се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ. Враца,
обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на
имота: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. № **, намиращ се на етаж 7 в сгР. с
идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна сгР. – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено
предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни
помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение
№ 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от общите части на
сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24, и над обекта:
12259.1026.144.4.32, въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 08.05.1986 г., настъпилото наследствено
правоприемство и приложените две удостоверения, издадени от Районен съд – Враца, видно
от които Л.Ц. Л. и С.Ц. Л. са направили отказ от наследството на Ц.Л. Ц..
Предвид отхвърлянето на предявените искове за нищожност на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 74, т. III, рег. № 5860, дело №
375/2023 г. от 20.12.2023 г. на нотариус Р.С., ответникът се легитимира като собственик на
останалата 1/2 идеална част от процесния недвижим имот именно въз основа на този
договор.
От събраните по делото гласни доказателства, обсъдени поотделно и в своята
съвкупност, се установява правнорелевантното обстоятелство, че към момента на
предявяване на ревандикационния иск фактическата власт върху процесния недвижим имот
се упражнява от ответника А. Л. Л.. От показанията на свидетелите С.Ф., С. Л. и Ц.Л.а
еднозначно се установява, че същият макар да не живее в него, държи ключа от апартамента,
като ищцата няма достъп до него.
Следва да се изясни, че за да се владее или държи определена недвижима вещ, не е
необходимо постоянно, непрекъснато, ежедневно да се упражнява фактическа власт от
19
владелеца или държателя. Ответникът може да осъществява фактическото господство върху
спорния имот и като държи ключа за имота, до който собственикът няма достъп.
Следователно, при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателствени
средства, съдът приема за доказан правнорелевантния факт, че ответникът към момента на
подаване на исковата молба, а и по време на висящността на настоящия процес е
упражнявал фактическата власт върху спорния имот.
Следователно по делото се установи, че ищцата е титуляр на правото на собственост
върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, както и че ответникът владее имота,
поради което предявеният ревандикационен иск срещу него е основателен за 1/2 идеална
част от процесния имот, като за останалата 1/2 идеална част следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищцата е сторила разноски в общ размер от 1 447,82 лв., от които 237,82 лв. –
държавна такса, 10,00 лв. – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 1 200,00
лв. – адвокатско възнаграждение. В случая са предявени общо пет иска, един от които е
уважен изцяло и един от които – частично, а са отхвърлени два иска изцяло и един е
отхвърлен частично. На ищцата се дължат разноски за държавна такса в общ размер от
118,90 лв. /59,45 лв. по уважения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и 59,45 лв. по
частично уважения иск с правно основание чл. 108 ЗС/, както и за държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения в размер на 3,00 лв. съобразно уважената част от
исковете. В договора за правна защита и съдействие не е посочен размерът на заплатеното
адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете поотделно, поради което съдът намира,
че същото се дължи поравно или по 240,00 лв. за всеки от предявените искове, като на
ищцата се дължат 360,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете. Предвид гореизложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата сторените разноски съразмерно с уважената част на исковете в размер
на 481,90 лв.
Право на разноски възниква и за ответника съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Ответникът е сторил разноски в размер на 5 100,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Основателно е направеното от процесуалния представител на ищцата
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Договорът за правна защита и съдействие е сключен при действието на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция от
04.11.2022 г.). Съгласно чл. 2, ал. 5 от същата за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване
на исковете. Минималното адвокатско възнаграждение по предявените искове се определя
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху сбора на всички предявени искове /в този смисъл
Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, II т. о/. В случая са
предявени пет иска, като минималното адвокатско възнаграждение по предявените искове с
цена в общ размер от 35 671,50 лв. следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, като същото възлиза на сумата от 3 503,72 лв. При зачитане обаче на
задължителния характер на постановеното от СЕС Решение С-438/2022 г., съгласно което
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда /в този смисъл Определение № 638
от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о., Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т.
д. № 961/2023 г. на I т. о. и др.)/, съдът преценява характера на спора и обема на
осъществената защита, въз основа на което намира, че размерът на справедливото
20
възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде определен на 2
500,00 лв. При определяне на този размер съдът отчете фактическата и правна сложност на
делото /предявени общо пет иска, събрани писмени доказателства, разпитани петима
свидетели, проведени три открити съдебни заседания, но също и обстоятелствата, че два от
исковете са предявени в условията на евентуалност, като за същите не са били събирани
отделни доказателства, както и че в едно от съдебните заседания не са извършвани никакви
процесуални действия/. Предвид отхвърлената част на предявените искове на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1 750,00 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по иска, предявен от Д. В. Ц., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. **, вх. **, ет. ** ап. **, против А. Л.
Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ж.к. „***“ бл. **, вх. ** , ет. **, ап. **,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
№ ***, том ***, peг. № ***, дело № **/***г. на нотариус Р. С. с район на действие – Районен
съд – Враца, вписан под № 023 в Нотариалната камара на Република България, вписан в СВ
вх. peг. № 7182/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7177, акт № 187, том 20, дело № 3824, с който е
прехвърлена от Д. В. Ц. на А. Л. Л. 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сгР. с
идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота:
гр. ***, ж.к. „**“, бл.**, вх. **, ет. **, ап. № **, намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор
12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна сгР. – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 12259.1026.144; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на
обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни помещения; посочена в документа
площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и
съответните от 1.24 % идеални части от общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24, и над обекта: 12259.1026.144.4.32.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***,
ж.к. „****“ бл. 9, вх. А, ет. 7, ап. 28, против А. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. *****, ж.к. „***“ бл. **, вх.** , ет. **, ап. **, главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. №
5860, дело № 375/2023 г. на нотариус Р. С. с район на действие – Районен съд – Враца,
вписан под № 023 в Нотариалната камара на Република България, вписан в СВ вх. peг. №
7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, сключен между Д. В.
Ц. като продавач и А. Л. Л. като купувач, поради липса на съгласие от Д. В. Ц. за
сключването му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***,
ж.к. „*****“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, против А. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. **, вх. ** , ет. **, ап. ** евентуален иск с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г. на нотариус Р. С. с район на действие – Районен
21
съд – Враца, вписан под № 023 в Нотариалната камара на Република България, вписан в СВ
вх. peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, сключен
между Д. В. Ц. като продавач и А. Л. Л. като купувач, поради привидност на сделката.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д. В. Ц., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. **, вх.**, ет. **, ап. ** против А. Л. Л., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „**“ бл. **, вх. ** , ет. **, ап. **, в условията на
евентуалност на уважаването на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на прикрит с договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. №
5860, дело № 375/2023 г. на нотариус Р.С. с район на действие – Районен съд – Враца, вписан
под № 023 в Нотариалната камара на Република България, вписан в СВ вх. peг. №
7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който е
прехвърлена останалата 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор
12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **,
вх. *** ет. **, ап. №**, намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с
предназначение: жилищна сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1026.144; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на
обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни помещения; посочена в документа
площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и
съответните от 1.24 % идеални части от общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24, и над обекта: 12259.1026.144.4.32.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Л. Л., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. **, ж.к. „***“ бл. **, вх. ** , ет.**, ап. **, че Д. В. Ц., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „**“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, е носител на правото на
собственост върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор
12259.1026.144.4.28 в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. ***, ж.к. „**“, бл. **,
вх. **, ет. **, ап. № **, намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с
предназначение: жилищна сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1026.144; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на
обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни помещения; посочена в документа
площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и
съответните от 1.24 % идеални части от общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24, и над обекта: 12259.1026.144.4.32, въз
основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 08.05.1986 г., сключен между председател на ИК на Общински народен
съвет Враца и Ц. Л. Ц.., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по
отношение на А. Л. Л., че Д. В. Ц. е носител на правото на собственост и върху останалата
1/2 идеална част от горепосочения недвижим имот въз основа на Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.05.1986 г.
ОСЪЖДА А. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, ж.к. „**“ бл. **, вх.
22
** , ет. **, ап. **, да предаде на Д. В. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, ж.к.
„**“ бл.** вх. **, ет. **, ап. **, по иска с правно основание чл. 108 ЗС, владението на 1/2
идеална част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4.28 в гр.
Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. **, ж.к. „**“, бл.*, вх. **, ет. **, ап. № **,
намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор 12259.1026.144.4 с предназначение: жилищна
сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.144; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР.
или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня
с бокс и сервизни помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от
изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от
общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 12259.1026.144.4.27, под обекта: 12259.1026.144.4.24,
и над обекта: 12259.1026.144.4.32, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за предаване на
владението от А. Л. Л. на Д. В. Ц. и на останалата 1/2 идеална част от горепосочения
недвижим имот.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
***, ж.к. „***“ бл. **, вх. ** , ет.**, ап. **, да заплати на Д. В. Ц., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. **, ж.к. „***“ бл. **, вх. *, ет. **, ап. **, сумата от 481,90 лв.,
представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. В. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
**, ж.к. „**“ бл.**, вх. *, ет.**, ап. **, да заплати на А. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, ж.к. „**“ бл. ***, вх. ** , ет. **, ап. **, сумата от 1 750,00 лв., представляваща
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
23