Р Е Ш Е Н И Е
№ 1571
гр. Пловдив, 4 октомври 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при секретаря Петя
Петрова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1550 по описа на съда за
2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72,
ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
С.М.С., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат С.Я.- пълномощник, обжалва Решение №31 от 24.03.2023г.
по Н.А.Х. дело №20225320200328 (328) по описа на Районен съд- Карлово за 2022г.,
III-ти наказателен състав, с което е отхвърлена жалба на С. против Заповед за
задържане на лице с Рег.№281зз-94 от 25.05.2022г., издадена от Г.Н.Г.-
полицейски инспектор в участък Сопот на Районно управление (РУ), гр. Карлово в Областна
дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени
процесната заповед, както и присъждане на всички направени разноски по водене
на делото.
Ответникът по делото- Г.Н.Г.-
полицейски инспектор в участък Сопот на РУ- Карлово в ОД на МВР- Пловдив,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Представен е писмен отговор
по касационната жалба, чрез Районен съд- Карлово, в който се излагат подробни
съображения за нейната неоснователност.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът намира за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че е образувано досъдебно производство (ДП) №226
по описа на РУ- Карлово в ОД на МВР- Пловдив за 2022г. (прокурорска преписка №5782
по описа на Районна прокуратура (РП) Пловдив, Териториално отделение (ТО)
Карлово за 2022г.), на основание чл.212, ал.2 от Наказателно-процесуалния
кодекс (ПНК), с оглед достатъчно данни за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от
Наказателния кодекс (НК), извършено на 25.05.2022г. в гр. Сопот, с пострадал Ц.
А. Т., ЕГН **********. Като извършител от
пострадалото лице, на което се твърди да е нанесен побой, се посочва жалбоподателят
С.. Според изготвена съдебно-медицинска експертиза, на пострадалата е причинено
телесно увреждане, леко по своя характер, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
На 25.05.2022г., около 12:30ч. постъпва
сигнал в РУ- Карлово от В. Г. Т., че с претенции за неуредени отношения
(дължали му пари) касаторът С. напада нея и майка ѝ Ц. А. Т.а, като
нанася удари с метална палка и причинява телесна повреда на Ц.Т.. По-късно С. ***
на РУ- Карлово, като донася дамска чанта, която по негови твърдения е на В. Т.,
но я е взел при самоотбрана. Прието е за установено, че С. е извършител на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, за което е
образувано ДП №226 от 25.05.2022г. по описа на РУ- Карлово за 2022г., тъй като
на 25.05.2022г., в 13:00ч., в гр. Сопот, к-с “Сарая“, пред блок №1, е нанесъл
лека телесна повреда, по хулигански подбуди, на Ц. А. Т.а, поради което се издава
процесната заповед, с която жалбоподателят С. е задържан за срок от 24 часа.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противно на направеното в тази насока възражение от касатора.
На следващо място, според чл.72,
ал.1 от ЗМВР, принудителното задържане на лице е правомощие на полицейските
органи, а според легалното определение на чл.57, ал.1 от ЗМВР, полицейски
органи са органите на Главна дирекция “Национална полиция“, Главна дирекция
“Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция “Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, Главна дирекция “Гранична полиция“, областните
дирекции, дирекция “Миграция“, дирекция “Вътрешна сигурност“, дирекция “Международно
оперативно сътрудничество“ и звената “Общинска полиция“, които пряко осъществяват
някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 7 и 8.
Според приетата по делото нарочна
кадрова справка №317000-5374 от 20.03.2023г. на директора на ОД на МВР-
Пловдив, инспектор Г.Н.Г. е назначен на длъжност “полицейски инспектор V степен“ в група “Териториална
полиция“ на Сектор “Охранителна полиция“ в РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив,
поради което следва де се приеме за установено, че ответникът Г., като заемащ длъжността “полицейски
инспектор“ в РУ- Карлово в ОД на МВР- Пловдив, притежава качеството “полицейски
орган” по смисъла на ЗМВР. Следователно, процесната заповед е издадена от
компетентен орган, противно на твърденията в жалбата, по повод на която е
образувано производството пред районния съд.
Съгласно посочената като
основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление.
Съответно, полицейският орган
прилага принудителна административна мярка (ПАМ), при наличие на данни за
извършено престъпление, без обаче да е конкретизиран точният вид на данните или
начина на получаването им. След като административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, следва да се приеме, че той може да
наложи такава мярка дори само при наличието на данни, които да обосноват предположение,
че съществува вероятност лицето да е извършило престъпление. Преценката за
наличието на данни за извършено престъпление представлява израз на свободната
воля и вътрешното убеждение на органа, в рамките на предоставената му от закона
оперативна самостоятелност.
Нужно е също така да се посочи,
че за прилагане на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не е необходимо наличието
на “достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 и чл.211, ал.1 от НПК.
Понятието “данни“ по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
“достатъчно данни“ по смисъла на посочените норми на НПК, като за задържане до
24 часа на лице в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е достатъчно наличните
данни да са достатъчни за формиране на извод, че има вероятност задържаното
лице да е извършило престъпление.
В случая, обстоятелството, че е
образувано ДП №226 от 25.05.2022г. по описа на РУ- Карлово за 2022г., въз
основа на данни за извършено престъпление по чл.31, ал.1, т.12 от НК, позволява
формирането на извод за наличието на данни за извършено престъпление по смисъла
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
При това положение, настоящият
състав на съда приема за установено, че процесната заповед е издадена при
наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с
относимата материалноправна норма на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена и в съответствие
с изискванията за форма на този вид актове, установени от нормата на чл.74,
ал.2 от ЗМВР, предвид направеното посочване на фактическите и правни основания,
послужили за издаването ѝ, както и възможността за нейното оспорване по
реда на АПК.
Най-сетне, задържането за срок до
24 часа представлява ПАМ, която мярка, с оглед на конкретния случай, е с
превантивен или с преустановителен характер и се предприема, за да бъдат предотвратени
вредните последици от извършено престъпление или за да бъде осуетено прикриването
на престъпление, както и за започване на разследване срещу евентуален извършител
на престъпление. Законът има за цел с налагането на оспорената по делото ПАМ да
се ограничи вредното влияние на евентуално извършено престъпление върху
обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да
бъдат създадени условия за безпрепятствено провеждане на полицейското
разследване.
Според принципа на законността,
нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни актове
се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според
принципа на съразмерността (чл.6, ал.2 от АПК), административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, разглежданата ПАМ е приложена
по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй
като същият е задържан от полицейски органи именно за 24 часа.
Предвид гореизложеното, като
издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без
противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, процесната
заповед е валиден и законосъобразен акт.
Следователно, като отхвърля
жалбата на С. против процесната заповед, районният съд постановява решението си
при правилно прилагане на закона и решението на районния съд е правилно. Също
така, оспореното в настоящето производство решение е валидно и допустимо,
поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №31 от
24.03.2023г. по Н.А.Х. дело №20225320200328 (328) по описа на Районен съд-
Карлово за 2022г., III-ти наказателен състав, с което е отхвърлена жалба на С.М.С.,
ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице с Рег.№281зз-94 от
25.05.2022г., издадена от Г.Н.Г.- полицейски инспектор в участък Сопот на
Районно управление- Карлово в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е разпоредено задържането на С.М.С. за срок
от 24 часа.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………