Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57
гр. Русе 14.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV - ти състав, в открито заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 454
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР, във връзка
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Е.С.М. *** против Заповед № 336з-1638 от 09.07.2021 г. на Директора
на Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с която за дисциплинарно нарушение по
чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. 13, б. “а“, т. 14, т. 19, т. 42 и
т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на
основание чл. 197, ал.1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204,
т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за
длъжността младши автоконтрольор, I степен в група „Охранителна полиция“ към
Районно управление – Сливо поле при ОД на МВР - Русе, считано от датата на връчване
на заповедта.
В жалбата и
в допълнително депозирано становище се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен от
некомпетентен орган, при неспазване на изискванията за форма, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли съда
да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния
си представител гл. юрисконсулт Г. Д., изразява становище за нейната
неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските в
размер на 240 лева (л. 39 от делото).
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна
- адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Относно
компетентността на органа-издател на оспорената заповед
Длъжността на жалбоподателя, от която той е
дисциплинарно уволнен, е младши автоконтрольор, I степен. Същата, според т. 19 от
Приложение № 2 към Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017
г. на Министъра на вътрешните работи, е младши изпълнителска. Според разпоредбата
на чл. 204, т.3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по
чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповед
на ръководителите на структурите по чл. 37, каквито, съгласно чл. 37, ал. 1, т.
2 от ЗМВР, са и областните дирекции на МВР. Жалбоподателят изпълнява служебните
си задължения в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Сливо поле
при ОД на МВР - Русе. Следователно заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган.
Относно
спазване изискването за форма на акта
Оспореният акт е издаден в предвидената в закона
писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, респ.
чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността
по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
В него дисциплинарнонаказващият орган е посочил жалбоподателя като
извършител на нарушението, подробно е описал времето и обстоятелствата на
неговото извършване, посочил е и нарушените разпоредби, както и
доказателствата, които обосновават оспорения акт. Отразено е и правното
основание, на което се налага наказанието, неговият вид, като са дадени и
коректни указания относно възможността за обжалване на акта пред
Административен съд – Русе и срокът, в който може да стане това.
Следва да се отбележи, че органът не се е задоволил само с посочването на
състава на престъплението, за което жалбоподателят е бил привлечен към
наказателна отговорност – чл. 302, т. 1, пр. 6, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1
и пр.2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а в
съответствие с чл. 66 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. вмененото на
жалбоподателя дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на конкретно
посочени правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
което поведение уронва и престижа на
службата, е описано подробно от фактическа страна.
В заповедта са изложени подробни мотиви защо органът счита, че престижът на
службата е накърнен – действията на жалбоподателя са станали достояние на широк
кръг от лица, в и извън системата на МВР, като им е дадена гласност в редица
печатни и електронни издания на местно и национално равнище, част от които http://nova.bg от
08.01.2021 г., www.24chasa.bg от 08.01.2021 г., http://bnr.bg, www.dunavmost.com, http://168chasa.bg,
htpp://btvnovinite.bg, а
също така и от публикация в русенския вестник „Утро“ от 25.01.2021 г.
и „Утро“ от 22.03.2021 г. Органът е приел, че по този начин поведението на
жалбоподателя е довело до съответния негативен отзвук относно действията на
полицейските служители, като то се явява от естество реално да застраши с
намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция и е
рефлектирало неблагоприятно върху доброто име на МВР. Обосновано е виждането,
че в този случай, в широк кръг от
лица е създадено впечатление, че с действията си служителят на Областна
дирекция на МВР - Русе вместо безупречно поведение, отговарящо на очакванията
на обществото за работа на полицаи в държава-членка на ЕС и то през 2020/2021
г., на няколко пъти си е позволявал извършването на незаконосъобразни действия
(извършвал е и/или е участвал в корупционни прояви и се е възползвал от
служебното си положение с цел лично облагодетелстване, с изключително
безпардонна дейност, нагло, провокативно и арогантно поведение). В съответствие
с утвърдената съдебна практика е посочено и че под „престиж на службата“ следва
да се разбира авторитетът на служителите на МВР пред обществото, като не е
задължително да е уронен престижът на службата в Министерството, а е достатъчно
той реално да е застрашен с намаляване или загубване на доверие от страна на
обществото в полицейската институция. Освен това с
действията си жалбоподателят дава отрицателен пример на обществото и формира
чувство на безнаказаност у гражданите, които могат да сметнат, че могат да
извършват нарушения на установения правов ред, след което да се освободят от
отговорност срещу известна сума пари. Действително неспазването на установения правов ред и
служебната етика се отразява изключително негативно върху авторитета на Министерството
и има за последица намаляване или загуба на обществено доверие в МВР, което
може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната му дейност.
Относно спазване на административнопроизводствените правила
При издаването на обжалваната заповед не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано със Заповед
№ 336з-110 от 15.01.2021 г. Същата има предвиденото в чл. 34, ал. 2 от
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. съдържание и с нея, съгласно чл. 207,
ал. 2 от ЗМВР, е определен дисциплинарноразследващият орган.
При определяне на ДРО /за ДРО е определен ст. инсп. Р. Д. Г. – Началник
на група „Противодействие на престъпления в отраслите на икономиката“ на Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към Отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР – Русе/, според настоящия състав на съда, не са допуснати
съществени нарушения на процедурата, като са спазени изискванията на ЗМВР и на Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
дисциплинарното производство е следвало да бъде проведено от комисия в
съответствие с указанията, дадени в т.2.1 от Заповед № 8121з-1252 от 03.11.2016
г. на Министъра на вътрешните работи, а не еднолично, както било в случая.
На първо място цитираната от жалбоподателя заповед, макар
да е постановена с цел подобряване дисциплинарната практика в МВР, няма
задължителен, императивен характер. Освен това както в ЗМВР, така и в
относимата Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. не е регламентирано
задължително, императивно изискване ДРО да бъде колективен орган. Действително
в разпоредби от инструкцията се говори за „предложените участници за ДРО“ /чл.
37/ и за „член на ДРО“ /чл. 41/, но това не води до извод, че се изключва
възможността ДРО да бъде и едноличен орган.
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.
207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Тя е връчена срещу подпис на жалбоподателя на
12.07.2021 г. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е бил
запознат с правата му по чл.207, ал.8 ЗМВР, като му е била осигурена възможност
да ги упражни в пълен обем.
Със Заповед № 336з-596 от 16.03.2021 г. на Директора
на ОД на МВР – Русе, на основание чл. 46 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г., срокът на дисциплинарното производство е продължен с 1 месец, до
16.04.2021 г. включително. Жалбоподателят е запознат със заповедта на
23.03.2021 г., което е удостоверено с неговия подпис. Предложението за това е
направено в срока по чл. 47 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. Впоследствие,
предвид обстоятелството, че служителят, определен за ДРО, се е намирал в отпуск
за временна неработоспособност и поради обективната му невъзможност да извърши
необходимите действия по разследването в срок, със Заповед № 336з-888 от
14.04.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, на основание чл. 46 от
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., срокът на дисциплинарното производство
е продължен с още 1 месец, до 17.05.2021 г., включително. Жалбоподателят е
запознат и с тази заповед на 28.04.2021 г., което е удостоверено с неговия
подпис.
Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Деянията, за които жалбоподателят е наказан дисциплинарно,
са осъществени за времето от 02.08.2020 г. до 03.10.2020 г., поради което от
тяхното извършване до датата на връчване на оспорената заповед – 12.07.2021 г.,
не е изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двугодишен
срок, приложим при тежки нарушения на служебната дисциплина, каквото нарушение
е налице и в разглеждания случай – арг. от чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е
изтекъл и двумесечният срок, който тече от откриване на нарушението. Според чл.
196, ал. 1 от ЗМВР то се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. В случая обективните и субективни признаци на
извършеното от жалбоподателя нарушение са обективирани в изготвените обобщена
справка № 336р-11929 от 05.05.2021 г. и становище № 336р-12797 от 13.05.2021
г., с които дисциплинарнонаказващият орган се е запознал на същата дата, а
впоследствие служителят, заемащ длъжността ВПД Директор на ОД на МВР – Русе, се
е запознал на 18.06.2021 г., видно от поставените върху посочените документи
резолюции. Следователно срокът изтича възможно най-рано на 13.07.2021 г., а
оспорената заповед е издадена преди това – на 09.07.2021 г. и е връчена на
жалбоподателя на 12.07.2021 г.
Спазен е и срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР –
производството е приключило в срок до 6 месеца, като са били спазени законовите
изисквания за издаване на нарочна заповед на ДНО за удължаването му.
В хода на проведеното
дисциплинарно производство мл. инсп. М. е представил писмено обяснение peг. № 336p-5981 от 02.03.2021 г.,
адресирано до дисциплинарнонаказващия орган.
За резултатите от разследването по дисциплинарното производство била
съставена от ДРО обобщена справка с рег. № 336р-11929 от 05.05.2021 г.,
съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, която има предвиденото в чл. 50 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. съдържание. С нея ДРО е дал заключение и е предложил
на директора на ОД на МВР – Русе на жалбоподателя, за извършеното дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да
бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и да бъде прекратено
служебното му правоотношение за заеманата длъжност. С обобщената справка
служителят се е запознал срещу подпис на 11.05.2021 г. В определения му
24-часов срок след запознаването, М. е депозирал писмени обяснения УРИ
336000-3269 от 12.05.2021 г., като в тях е отразил, че поддържа становището от
предходните обяснения, които е дал в хода на дисциплинарното производство, като
е посочил, че се чувства неоснователно обвинен и че твърденията в обобщената
справка са неоснователни и недоказани, както и че при предоставяне на копие от
обобщената справка би дал по-подробни обяснения.
Във връзка с настъпилите кадрови промени в ръководството на ОД на МВР - Русе,
с нова покана peг. № ЗЗбр-16983 от 23.06.2021 г. мл. инсп. М. е бил поканен за изслушване от
директора на ОД на МВР - Русе, явяващ се ДНО. Служителят не се е явил в
указания срок, но е подал писмени обяснения УРИ 336р-17065 от 23.06.2021 г., с което е била
предоставена възможност на М. да упражни правото си на защита, като ДНО е изпълнил
и задължението си по чл.206, ал. 1 от ЗМВР.
Относно съответствието на оспорения акт с
материалноправните разпоредби
Органът е приложил правилно и материалния закон.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР
предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазването на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Текстът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР от своя
страна гласи, че тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“,
са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, уронващи престижа на службата.
Както се приема и в мотивите към т. 1 от Тълкувателно
постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., постановено по
приложението на чл.239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм. на 01.05.2006 г.), който
текст е сходен с този на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, наказанието в тези
случаи се налага за поведение, което е несъвместимо с наложените в обществото
морални норми и принципи и същото е уронващо престижа на службата. В тези
случаи наличието на двете кумулативно свързани условия (нарушението на етичните
правила и уронването на престижа на службата) определят тежестта на
нарушението, а оттам и задължителността на наказанието „дисциплинарно
уволнение“.
В оспорената заповед като нарушени
са посочени т. 13, б. „а“, т. 14, т. 19, т.42 и т. 49 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР.
Текстът на т. 13, б. „а“ от Етичния
кодекс предвижда, че дейността на държавните служители се осъществява при
спазване на следните етични принципи за поведение: законност – изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите
на страната и при зачитане и спазване правата и основните свободи на
гражданите, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени
влияния независимо от техния източник, повод или причина. От своя страна чл. 14
и чл. 19 от Етичния кодекс гласят, че държавният служител изпълнява служебните
си задължения при спазване на Конституцията, законите и международните
договори, по които Република България е страна и че той пази доброто име на
институцията, която представлява. А чл. 42 и чл. 49 гласят, че държавният служител
е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с
цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и не участва в корупционни
прояви.
От събраните доказателства се установява, че с постановление на следовател при ОСлО при ОП -
Русе от 07.01.2021 г. Е.С.М. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление
по чл. 302, т. 1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това,
че за времето от 02.08.2020 г. до 03.10.2020 г. в гр. Сливо поле, обл. Русе, в
условията на продължавано престъпление - на девет пъти, в качеството си на
длъжностно лице от състава на МВР - полицейски орган - „младши автоконтрольор“
в група „Охранителна полиция“ в РУ – Сливо поле при Областна дирекция на МВР -
Русе, сам на един път и в съучастие с Б. Г. Б., на длъжност „Командир на
отделение“ в група „Охранителна полиция“ в РУ - Сливо поле при ОД на МВР -
Русе, като извършител, поискал и приел дар, който не му се следва, за да не
извърши действия по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДвП, както
следва:
-
на 02.08.2020 г. на главен път Русе - Силистра, в землището на гр.Сливо
поле, във връзка с констатирано от него нарушение да състави АУАН на И. Йорданов Шишков, като водач на товарен
автомобил с peг. № Р***ВТ - по чл. 21, ал. 1, вр. чл.
182 от ЗДвП - управление с превишена скорост на МПС, като поискал и приел дар
от И. Й.Ш. - пари в брой - сумата от 20 лева, която не му се следва - за да не
извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави
АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да започне административнонаказателно
производство срещу лицето;
-
на 25.08.2020 г. в съизвършителство с Б.Г. Б., на главен път Русе -
Силистра, в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него
нарушение да състави АУАН на Ф. С. Д., като водач на лек автомобил с неустановен
регистрационен номер - по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182 от ЗДвП - управление с
превишена скорост на МПС, като поискал и приел дар от Ф.С. Д. - пари в брой - сумата от 20
лева, която не му се следва - за да не извърши действие по служба, произтичащо
от задълженията му по ЗДвП - да състави АУАН във връзка с констатираното
нарушение, с който да започне административнонаказателно производство срещу
лицето;
-
на 25.08.2020 г. в съизвършителство с Б. Г. Б., на главен път Русе -
Силистра, в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него
нарушение да състави АУАН на Р.Ю. К., като водач на лек автомобил с peг. № СС ***РВ - по чл. 21, ал. 1, вр. чл.
182 от ЗДвП - управление с превишена скорост на МПС, като поискал и приел дар
от Р. Ю. К. - пари в брой - сумата от 20 лева, която не му се следва - за да не
извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави
АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да започне административнонаказателно
производство срещу лицето;
-
на 25.08.2020 г. в съизвършителство с Б. Г. Б., на главен път Русе -
Силистра, в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него
нарушение да състави АУАН на Е. М.А., като водач на лек автомобил с peг. № Р **** ВК - по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182 от ЗДвП -
управление с превишена скорост на МПС, като поискал и приел дар от Е. М. А. - пари в брой, които не му се следват - за да не
извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави
АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да започне административнонаказателно
производство срещу лицето;
-
на 29.08.2020 г. в съизвършителство с Б. Г. Б., на главен път Русе -
Силистра, в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него
нарушение да състави АУАН на Н. П. Д., като водач на лек автомобил с peг. № В **** НН - по чл. 74 от ЗДвП -
управление на МПС с включени халогенни светлини, при липса на предпоставка за това
и чл.137в от ЗДвП - за липса на системите за обезопасяване на деца в
управляваното от него МПС, като поискал и приел дар от Н. П. Д. - пари в брой - сумата от 20 лева, която не му се следва - за да не
извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави
АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да започне административнонаказателно
производство срещу лицето;
-
на 29.08.2020 г. в съизвършителство с Б. Г. Б., на главен път Русе -
Силистра, в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него
нарушение да състави АУАН на Е. Е. А., като водач на лек автомобил с peг. № **** - по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП -
водачът управлява превозното средство без да е заплатил наложени му глоби по
фиш, като поискал и приел дар от Е. Е. А. - пари в брой - сумата от 20 лева, която не му
се следва - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му
по ЗДвП - да състави АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да
започне административнонаказателно производство срещу лицето;
-
на 29.08.2020 г. в съизвършителство с Б. Г. Б., на главен път Русе - Силистра,
в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него нарушение да
състави АУАН на С. Г. С., като водач на лек автомобил с рег. № СС ***АР - по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182 от ЗДвП - управление с превишена скорост
на МПС, като поискал и приел дар от С. Г. С. - пари в брой - сумата от 50 лева, която не му
се следва - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му
по ЗДвП - да състави АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да започне
административнонаказателно производство срещу лицето;
-
на 02.10.2020 г. в съизвършителство с Б. Г. Б., на главен път Русе -
Силистра, в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него
нарушение да състави АУАН на М. П. М., като водач на лек автомобил с неустановен регистрационен
номер - по чл. 74 от ЗДвП -
управление на МПС с включени халогенни светлини, при липса на предпоставка за това,
като поискал и приел дар от М. П. М. - пари в брой - сумата от 20 лева, която не му се следва - за да не
извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави
АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да започне административнонаказателно
производство срещу лицето;
-
на 02.03.10.2020 г. в съизвършителство с Б. Г. Б., на главен път Русе -
Силистра, в землището на гр. Сливо поле, във връзка с констатирано от него
нарушение да състави АУАН на Е. М. Ф., като водач на лек автомобил с peг. № РР***ВМ - по чл. 100 от ЗДвП - не
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство и по
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП – влезли в сила, но незаплатени глоби по фиш и НП, като поискал и приел дар от Е.М. Ф. - пари в брой - сумата от 20 лева, която не му се следва - за да не
извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави
АУАН във връзка с констатираното нарушение, с който да започне административнонаказателно
производство срещу лицето.
Извършването на деянието, за което
жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани
доказателства по делото.
Неоснователно е възражението, че в хода на проведеното
дисциплинарно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което
впоследствие е довело и до неправилно приложение на материалния закон, като ДРО
не бил извършил собствена проверка и анализ на доказателствата, като се е
позовал на доказателства, събрани в хода на друго производство – наказателно /ДП № 4309/2019 г. по
описа на РОП (ДП №2/2020 г. по описа на ОСлО при РОП)/, което обаче не било приключило
към датата на постановяване на оспорения акт. Твърди се още, че така ДНО
практически е „иззел“ функциите на органите, осъществяващи наказателния процес,
предрешавайки въпроса, свързан с твърдяното деяние, квалифицирано като
престъпление по см. на чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 26 от НК. Според жалбоподателя, доколкото настоящото дисциплинарно
производство се основавало и практически било производно на воденото наказателно
дело, то несъобразяването на дисциплинарния орган с изложеното по-горе, водело
до издаването на незаконосъобразен акт, тъй като вместо на основание чл. 63 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. да спре дисциплинарното
производство до приключване на наказателното производство, ДНО е издал
процесната заповед, а съгласно чл. 16 от НПК всеки се счита за невинен до
установяване на противното с влязла в сила присъда.
Действително
фактическите изводи на ДРО, възприети и от ДНО са формирани на основата на
писмени доказателства, съдържащи се в преписката по водено досъдебно
наказателно производство (материали от воденото в ОСлО при ОП – Русе досъдебно
производство ДП №4309/2019 г. по описа на РОП (ДП №2/2020 г. по описа на ОСлО
при РОП). В тази връзка следва да се посочи, че според трайно утвърдената
практика на ВАС разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР е препращаща и допуска
обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от
закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която
предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които
не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в
специалните закони.
Анализът
на цитираните разпоредби налага извода, че в дисциплинарното производство могат
да се използват и редовно събраните по реда на НПК доказателства в хода на
водени досъдебни наказателни производства.
Следователно
няма пречка с редовно събрани по реда на НПК доказателства да се установяват
релевантни за дисциплинарното производство обстоятелства.
Приложение
намира и нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК, съгласно която доказателствата,
събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред
съда. Това означава, че съдът може и е длъжен въз основа на събраните и
приобщени доказателства да прави изводи за фактите по спора.
В
този смисъл са Решение № 14347/01.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014г., Решение №
4741/07.04.2014 г. по адм. д. № 8064/2013 г., Решение № 3238/07.03.2014 г. по
адм. д. № 1371/2013 г., Решение № 968/24.01.2014 г. по адм. д. № 3969/2013 г.,
Решение № 526/15.01.2014 г. по адм. д. № 1354/2013 г., Решение №
16443/10.12.2013 г. по адм. д. № 1336/2013 г., Решение № 15758/28.11.2013 г. по
адм. д. № 1369/2013 г., Решение № 6114/07.05.2013 г. по адм. д. № 8585/2012 г.,
всички на V о. на ВАС.
Съдът не констатира при събиране на приобщените към дисциплинарното
производство писмени доказателства в цитираното наказателно производство да са
допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, чл. 39, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства
могат и следва да бъдат използвани и в настоящото съдебно производство.
Нещо повече, в случая въз основа на тези доказателства са изградени и
фактическите изводи, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по воденото в ОСлО при
ОП – Русе досъдебно производство ДП №4309/2019 г. по описа на РОП (ДП №2/2020
г. по описа на ОСлО при РОП), изготвен и внесен за разглеждане
по същество. Налице са данни, че на проведено заседание на 13.10.2021 г. по
НОХД № 634 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Русе, производството е протекло
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимите /жалбоподателят в настоящото
производство, Б. Г. Б. и Н. Р. А./ са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези
факти. С присъда от 18.10.2021 г. ОС – Русе е признал Е.С.М. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр.
2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложил наказания,
както следва – наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца,
което на основание чл. 58а от НК намалил с 1/3 и определил 3 години „лишаване
от свобода“, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на
4 000 лева, „лишаване от право да заема държавна длъжност в системата на
МВР“ за срок от 3 години и „лишаване от право да упражнява полицейска професия“
за срок от 3 години. Постановил е на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, отлага изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен
срок от 5 години. На 28.10.2021 г. екип прокурори при ОП – Русе изготвили
бланков протест срещу така постановената присъда от ОС – Русе (вж. писмо изх. №
4309/19 от 04.11.2021 г. на ОП – Русе на л. л. 36 и 37 от делото).
Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР тежки нарушения на служебната
дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“,
представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В оспорената заповед като нарушени
са посочени т. 13, б. „а“, т. 14, т. 19, т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Текстът на т. 13, б.„а“ от Етичния
кодекс предвижда, че дейността на държавните служители се осъществява при
спазване на следните етични принципи за поведение: законност – изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите
на страната и при зачитане и спазване правата и основните свободи на
гражданите, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени
влияния независимо от техния източник, повод или причина. От своя страна чл. 14
и чл. 19 от Етичния кодекс гласят, че държавният служител изпълнява служебните
си задължения при спазване на Конституцията, законите и международните договори,
по които Република България е страна и че той пази доброто име на институцията,
която представлява. А чл. 42 и чл. 49 гласят, че държавният служител е неподкупен и не
се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел и не участва в корупционни прояви. В случая в заповедта
са посочени ясно извършените нарушения по всяка точка от ЕК – участие в
извършване на незаконни действия по искане и получаване на парична сума;
създаване на впечатление, че така функционира системата на МВР, което е станало
достояние на широк кръг от лица - полицейски служители, прокурори и
следователи, лицата, от които е поискана паричната сума; дава личен пример за
незачитане на закона, а не за спазването му; злоупотребява със служебното си
положение като иска облага, за да не провежда административнонаказателно
производство, което е длъжен да стори, като разчита, че поради заеманата от
него длъжност няма да му се потърси отговорност; възползва се от правомощията
си, за да се облагодетелства. Това поведение е несъвместимо със законността и
засилените морални изисквания към служителите на МВР, като с него
жалбоподателят не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на
МВР, а грубо го е разрушавал.
Неоснователно е твърдението, че когато с едно и също деяние се осъществява състав
на дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се
поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т.е.
необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда, като в този случай
сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал.
4 от ЗМВР, започват да текат от влизане в сила на присъдата.
Няма законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и
тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, по
аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. На жалбоподателя не е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено престъпление, поради което не
е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната
отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние
представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на
службата, съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на
наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни
предпоставки като не са изцяло обусловени едно от друго, поради което
евентуална влязла в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило
престъпление или обратното на това, не засяга всички основания за реализиране
на дисциплинарната отговорност. След като е установено, че с действията си
служителят е нарушил цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронил
престижа на службата, то фактът дали спрямо него ще бъде реализирана
наказателната му отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената
заповед.
Тълкуването на нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР ясно
показва, че е допустимо кумулирането на дисциплинарната отговорност на
държавните служители в МВР с тяхната наказателна отговорност. Този извод следва
и от приетото в Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д.
№ 4/2007 г. - едно деяние може да засегне различни обществени отношения, ако
едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни и от морални
норми. Прието е, че е възможно конкретно деяние да представлява
закононарушение, но от гледна точка на морала да е оправдано, ако е извършено
примерно в името на висши морални ценности, каквито са човешкият живот и
здраве. Сочи се, че е неправилно становището, според което ако държавата
санкционира определено деяние като престъпление или административно нарушение,
то не може вече да се разглежда като морално укоримо. Както е вярно и обратното
- едно поведение, несъвместимо с морала, може и да не представлява
закононарушение.
Както беше посочено по-горе, дисциплинарната
отговорност на държавните служители в МВР може да се реализира независимо от
наказателната такава – чл.194, ал. 3 от ЗМВР. Аргумент в подкрепа на този извод
може да се търси и в разпоредбата на чл. 72, изр. първо от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г., която предвижда, че при нарушение по чл. 203, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание „Уволнение“ се налага независимо от
това, че преди влизане в сила на присъдата на държавния служител е наложено
по-леко дисциплинарно наказание за нарушение, съдържащо признаците и на
престъплението, за което е осъден.
Следователно, допустимо е да се наложи дисциплинарно
наказание „Уволнение“ за нарушение, съдържащо признаците и на престъплението,
за което впоследствие държавният служител е осъден, ако същото се субсумира под
нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – ако с деянието са накърнени етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронен престижът на
службата, като, разбира се, в този случай служителят няма да бъде дисциплинарно
уволнен втори път – на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Допустимо е също
така дисциплинарно наказание „Уволнение“ да се наложи за нарушение по чл. 213,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР, ако признаците на такова бъдат безспорно установени, дори
и същото деяние да не осъществява състав на престъпление и поради това за него
държавният служител бъде впоследствие оправдан от наказателния съд.
В случая обаче от събраните по делото данни за
постановена от ОС – Русе присъда е видно, че поведението на жалбоподателя се
субсумира под състава на престъплението по чл. 302, т. 1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1
и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 26, ал, 1 от НК. Макар и да
липсват данни присъдата да е влязла в сила, същото това поведение накърнява
сериозно етичните правила за държавната служба в МВР и уронва нейния престиж,
поради което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което налагането на дисциплинарното
наказание „Уволнение“ е задължително.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че не е уронил престижа на
службата, защото не е виновен за разгласяването на извършените от него
нарушения, като същите са станали обществено достояние не по негова инициатива.
Напротив, именно неправомерното му поведение е предизвикало широк обществен
отзвук, станало е достояние на негови колеги, на прокурори и следователи, както
и служители на други дирекции в състава на МВР. Това несъмнено компрометира
доброто име на институцията, в която жалбоподателят работи. Освен това с
действията си жалбоподателя дава отрицателен пример на обществото и формира
чувство на безнаказаност у гражданите, които могат да сметнат, че могат да
извършват нарушения на установения правов ред, след което да се освободят от
отговорност срещу известна сума пари. В основата на целта на създаването на
етичните кодекси е принципът за последователност и предвидимост на
администрацията или както е познат в правото на ЕС „принцип за защита на
правните очаквания“. Кодексът е обнародван в ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм.,
бр. 47 от 21.06.2016 г., бр. 5 от 17.01.2017 г. Действията, нарушаващи Етичния
кодекс на държавните служители в МВР, са обстоятелствено описани в заповедта и
инкорпорираните в нея обобщена справка и становище на ДРО. Нарушаването на
посочените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР е достатъчно, за да се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
В конкретния случай, в условията на кумулативност са налице двете
материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижът на службата,
сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание
за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“, съгласно чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния
закон.
От съвкупния доказателствен материал дисциплинарнонаказващият орган стига
до правилния извод, че служителят нарушава разпоредбите на Етичния кодекс, тъй
като извършеното от него е в разрез с изискванията към държавния служител в
МВР. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се
уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова
поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на
институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение
безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. В съответствие с
установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на
извършителя на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР
наказание „Уволнение“, обосновало прекратяване на служебното правоотношение.
Относно съответствие на
оспорения акт с целта на закона
При издаване на оспорената заповед не се установява и противоречие с целта
на закона. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в
МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. При определяне на наказанието е съобразен чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. В случая директорът на ОД на МВР - Русе е издал оспорената
заповед след надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, при
съобразяване с установената от закона цел за личната и генералната превенция
при налагане на дисциплинарни наказания на служителите от системата на МВР.
По изложените съображения оспорената заповед се явява
законосъобразна и обоснована, поради което подадената срещу нея жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е.С.М. ***
против Заповед № 336з-1638 от 09.07.2021 г. на Директора на Областна дирекция
на МВР – Русе, с която за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. 13, б. “а“, т. 14, т. 19, т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР и на основание чл.197, ал. 1, т. 6, във
връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 3 и чл.226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Е.С.М. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР за длъжността младши автоконтрольор, I
степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Сливо поле при ОД
на МВР - Русе, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Е.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес: гр. Русе, бул. „Генерал
Скобелев“ № 49, представлявана от директора М.Й. Д., сумата от 200 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: