РЕШЕНИЕ № 48
гр. Пазарджик, 24.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на тридесет и първи март през
две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Г.М.
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 49/2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искове на Териториално поделение Д.Л.С. „Ч.“ към Южноцентрално
държавно предприятие – Смолян към Министерство на земеделието и храните, обл.
Пазарджик, гр. В., кв. Индустриален, ЕИК 2016195800244, срещу „Б.Р."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., местност Ч. № 1,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 112 252.58 лева (първоначално искът е бил предявен за сумата
от 113 995.34 лева, но в хода на производството същият е намален, чрез
оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК), представляваща главница по 21 бр.
фактури, издадени в изпълнение на Договори с № 45/14.05.2013г.,
46/14.05.2013г., 47/14.05.2013г. и 48/14.05.2013г. за покупко-продажба на
дървесина, както и за сумата от 9 519.94
лева (първоначално искът е бил предявен за сумата от 6 190.67 лева, но в хода на производството
същият е увеличен по реда на чл. 214 ГПК), представляваща мораторна лихва (в размер на
законната лихва) за забава за периода от 10.04.2014 г. до
21.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателно й изплащане.
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
Ищецът
твърди, че ТП Д.Л.С. „Ч.“ притежава активна процесуална легитимация в
настоящето производство, съгласно чл. 174, ал. 1, т. 5
от Закона за горите (ЗГ). Твърди, че по силата на § 9, ал. 2 и ал. 3 от ДР на
Закона за горите, ТП ДЛС „Ч.“ е праводател, териториално поделение на
създаденото с нормативен акт Южноцентрално държавно предприятие (чл.
163, ал. 1 от ЗГ), считано от датата на вписването му в Търговския
регистър. Сочи, че териториалните поделения се ръководят от директори,
назначени с договори за управление и че съгласно чл. 12, т. 4 от
Договора за управление, директорът на ТП ДЛС „Ч.“ представлява поделението пред
съдилищата, местни органи и трети лица в страната. Със Заповед
№РД-49-511/20.11.2012 г. на Министъра на земеделието и храните е закрито ТП
Държавно горско стопанство „Ч.“, като ТП ДЛС „Ч.“ е правоприемник на всички
активи и пасиви на закритото стопанство. Ищецът
твърди, че има за основен предмет на дейност изпълнение на поддържащи и
възстановителни дейности в горски територии – държавна собственост, поддържане
на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях
и продажба на дървесина. Поддържа, че с ответника по настоящето дело имат
установени трайни търговски взаимоотношения по силата на договори за
покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, както следва:
1.
Договор № 45/14.05.2013
г., в изпълнение на който са издадени:
-
фактура № 5552/22.04.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 11 667.64 лева, транспортирана с превозни билети №КС314873/001022,
№КС314873/001021, №КС314873/001023, №КС314873/001025, №КС314873/001027,
№КС314873/001028, №КС314873/001029, №КС314873/001031, №КС314873/001032, №КС314873/001030;
-
фактура № 5587/25.04.2014 г. за дървесина, добита от държавни горски
територии на стойност 4 963.92 лева, транспортирана с превозни билети
№КС314873/001035, №КС 314873/001033, №КС314873/001034;
-
фактура № 6033/16.06.2014 г. за дървесина, добита от държавни горски
територии на стойност 4 748.94 лева, транспортирана с превозни билети
№КС244871/003596, №КС244871/003597, №КС244871/003594, №КС244871/003595,
№КС244871/003598;
-
фактура № 6329/31.07.2014 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 27 893.46 лева, транспортирана с превозни билети №КС314873/001070,
№КС314873/001071, №КС314873/001073, №КС314873/001074, №КСЗ14873/001075,
№КСЗ14873/001076, №КСЗ14873/001094, №КСЗ14873/001097, №КСЗ14873/001098, №КСЗ
14873/000482, №КСЗ14873/001095, №КСЗ14873/001096, №КСЗ14873/001086,
№КСЗ14873/001087, №КСЗ14873/001088, №КСЗ14873/001089, №КСЗ14873/001077,
№КСЗ14873/001078, №КСЗ14873/001079, №КСЗ14873/001080, №КСЗ14873/001082,
№КСЗ14873/001083, №КСЗ14873/001084.
2. Договор № 46/14.05.2013 г., в изпълнение на който
са издадени:
-
фактура № 5536/17.04.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 6 329.10 лева, транспортирана с превозни билети №КС246182/000821,
№КС246182/000822, №КС246182/000823;
-
фактура № 5561/22.04.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 4 986.66 лева, транспортирана с превозни билети №КС246182/000824,
№КС246182/000825, №КС246182/000826, №КС246182/000828, №КС246128/000829;
-
фактура № 5918/04.06.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 3 528.24 лева, транспортирана с превозни билети №КС244893/002974,
№КС244893/002975;
-
фактура № 5926/04.06.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 3 378.78 лева, транспортирана с превозни билети №КС244893/002980,
№КС244893/002981;
-
фактура № 5941/06.06.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 3 555.54 лева, транспортирана с превозни билети №КС244893/002988,
№КС244893/002989;
-
фактура № 6891/21.10.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 154.12 лева, транспортирана с превозни билети №КС246182/001129,
№КС246182/001131, №КС246182/001130.
3. Договор № 47/14.05.2013 г., в изпълнение на който
са издадени:
-
фактура № 5482/10.04.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 6 284.40 лева, транспортирана с превозни билети №КС256214/002375,
№КС256214/002376, №КС256214/002377, №КС256214/002373, №КС256214/002374;
-
фактура № 5491/11.04.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 5 323.14 лева, транспортирана с превозни билети №КС256214/002381,
№КС256214/002378, №КС256214/002379, №КС256214/002380, №КС256214/002384 и №КС
256214/002385;
-
фактура № 5562/22.04.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 1 742.76 лева, транспортирана с превозни билети №КС246182/000827,
№КС246182/000830;
-
фактура № 5656/13.05.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 4 038.06 лева, транспортирана с превозни билети №КС244893/002898,
№КС244893/002900, №КС244893/002901;
-
фактура № 6613/11.09.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 6 538.80 лева, транспортирана с превозни билети №КС246182/001064,
№КС246182/001058, №КС246182/001059, №КС246182/001065, №КС246182/001066;
-
фактура № 6883/20.10.14 г. за дървесина, добита от
държавни горски територии на стойност 1 203.42 лева, транспортирана с превозни
билети №КС244893/003309, №КС244893/003310.
4. Договор № 48/14.05.2013 г., в изпълнение, на
който са издадени:
-
фактура № 5655/13.05.14 г. за дървесина, добита от държавни горски територии
на стойност 2 411.46 лева, транспортирана с превозни билети №КС244893/002903,
№КС244893/002899 и №КС244893/002902;
-
фактура № 6016/13.06.2014 г. за дървесина, добита от държавни горски
територии на стойност 3 780.24 лева, транспортирана с превозни билети с
№КС244893/003035, №КС244893/003036, №КС244893/003039;
-
фактура № 6025/16.06.2014 г. за дървесина, добита от държавни горски
територии на стойност 3 968.16 лева, транспортирана с превозни билети
№КС244893/003055, №КС244893/003054, №КС244893/003056;
-
фактура № 6315/28.07.2014 г. за дървесина, добита от държавни горски
територии на стойност 5 755.74 лева, транспортирана с превозни билети
№КС246182/000983, №КС246182/000381, №КС246182/000982 и №КС246182/000984 и
№КС246182/000985.
Твърди,
че дървесината е извозвана от складовете по заявка и в присъствието на
представителя на ответника – Е.А., който е посочен в договора изрично като
упълномощено лице за приемане на дървесината.
Ищецът
твърди, че ответникът не е заплатил сумата по издадените и описани по-горе
фактури, като общо дължима сума от 113 995.34 лв., представляваща
главница, както и мораторна лихва в размер на 6 190.67 лв. (преди
изменението на исковете).
С
уточняваща молба вх. № 3064/08.04.2015 г. ищецът е конкретизирал размера на
вземанията по всеки един от посочените договори, както следва:
-
По Договор
№ 45/14.05.2013 г., неизплатената част от дървесината е по следните фактури: № 5587/25.04.2014г.
- на стойност 4963.92 лева; № 6033/16.06.2014г. - на стойност 4 748.94 лева; № 6329/31.07.2014г.
- на стойност 27 893.46 лева и по фактура № 5552/22.04.2014г. на стойност
11 667.64 лева или общо по този договор 49 273.96 лева.
-
По Договор
№ 46/14.05.2013г. неизплатената част от дървесината е по следните фактури: № 5536/17.04.14г.
- на стойност 6 329.10 лева; № 5561/22.04.14г. - на стойност 4 986.66 лева; № 5562/22.04.14г.
- на стойност 1 742.76 лева; № 5918/04.06.14г. - на стойност 3 528.24 лева;
№5926/04.06.14г. - на стойност 3 378.78 лева; № 5941/06.06.14г. - на стойност
3 555.54 лева; № 6891/21.10.14г. - на стойност 154.12 лева или общо по
този договор 23 675.20 лева;
-
По Договор
№ 47/14.05.2013г., неизплатената част от дървесината е по следните фактури: № 5482/10.04.14г.
- на стойност 6 284.40 лева; № 5491/11.04.14г. - на стойност 5 323.14 лева; № 5562/22.04.14г.
- на стойност 1 742.76 лева; № 5656/13.05.14г. - на стойност 4 038.06 лева; № 6613/11.09.14г.
- на стойност 6 538.80 лева и №6883/20.10.14г. - на стойност 1 203.42 лева или общо
по този договор 25 130.58 лева;
-
По Договор
№ 48/14.05.2013г., неизплатената част от дървесината е по следните фактури: № 5655/13.05.14г.
- на стойност 2 411.46 лв; № 6016/13.06.2014г. - на стойност 3 780.24 лева; № 6025/16.06.2014г.
- на стойност 3 968.16 лева и № 6315/28.07.2014г. - на стойност 5 755.74 лева или общо
по този договор 15 915.60 лева.
В
срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника му, който оспорва допустимостта на предявената
претенция, поради липсата на правен интерес, както и поради предявяване на иск
срещу ненадлежна пасивно легитимирана страна. Моли съда да прекрати
настоящото производство. Навежда съображения, че липсата на правен интерес и
правилна пасивна легитимирана страна се обуславя от факта, че ответникът не е
получил посочената в процесните договори дървесина, което се установява от
приложените към исковата молба превозни билети, адресирани до други фирми.
Възразява,
че по Договор № 45 от 14.05.2013г.,
получатели на дървения материал по фактура № 5552/22.04.14г.
са „ТСБ-92“ ЕООД и „А.-АБ“ ЕООД; по фактура № 5587/25.04.14г.
– „А.-АБ“ ЕООД, по фактура № 6033/25.04.14г.
– „А.-АБ“ ЕООД и „Балджиев-78“ ЕООД; по фактура № 6329/31.07.14г.
– „А.-АБ“ ЕООД, „Весинел-ВКВ“ ЕООД, „Балджиев-78“ ЕООД и „Капитол-1“ ЕООД.
Твърди,
че по Договор № 46 от 14.05.2014г.,
получателят на дървения материал по фактура № 5536/17.04.14г.
не е посочен, а се сочи само пътуване до гр. С.;
по фактура № 5561/22.04.14г. и фактура № 5562/22.04.14г.,
получателят на дървения материал е „А.-АБ“ ЕООД. Получатели
на дървения материал по фактура № 5918/04.06.14г.
са „А.-АБ“ ЕООД и ЕТ „Х.-Иван Славчев“, а по фактура № 5926/04.06.14г.
– „А.-АБ“ ЕООД. По фактура № 5536/17.04.14г.
получателят на дървения материал не е посочен, а се сочи пътуване до село Д..
Твърди,
че по Договор № 47 от 14.05.2013г.,
получателят на дървения материал по фактура №5491/11.04.14г. не е посочен в 3
от превозните билети, а по другите билети получателят е „А.-АБ“ ЕООД. Прави
възражение, че по фактура № 5482/10.04.14г.
е заплатена от страна на ответника сумата 4 000
лева. По фактура № 5562/22.04.14г. и по фактура
№6613/11.09.14г. получателят на дървения материал е „А.-АБ“ ЕООД. По фактура
№5656/13.05.14г. получателят не е посочен в 2 от превозните билети, като по
другия билет - получател е „Налекс груп“ ООД.
Твърди, че по Договор № 48 от 14.05.2013 г., получател на дървения материал по
фактура № 5655/13.05.14г. е „Био къмпани“ ЕООД,
а по фактура № 6329/31.07.14г. – „А.-АБ“ ЕООД и
„Весинел-ВКВ“ ЕООД. По фактура № 6025/16.06.14г.
получателят не е посочен, а се сочи пътуване до село Д.. Получател по фактура № 6315/28.07.14г.
е „А.-АБ“ ЕООД.
Твърди, че видно от посочените данни,
други субекти, различни от ответното дружество, са получили
процесния дървен материал, поради което за ответника не се
поражда задължение за плащане. Заявява, че евентуално пасивно легитимирани
ответници по настоящия иск следва да бъдат горепосочените търговски дружества.
Излага доводи, че между страните е била осъществена кореспонденция,
целяща установяване на извозените количества материал към 30.09.2014 г.,
както и за оставащите за извозване количества по договори с посочени номера,
сред които и процесните Договори № 45, 46, 47 и
48 от 14.05.2013 г. Извършената след това счетоводна
проверка установила съществени разминавания между издадената справка от ищеца и
осчетоводеното от ответника. Разликите са по всички процесни договори. По този
повод ответникът поискал от ищеца и първичните документи /превозни билети,
фактури и др./. От изпратения им впоследствие отговор установили, че им се
вменява извозване на определено количество материал и дълг в размер на
122 842.50 лв. Ответникът навежда твърдения за евентуално
извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на длъжностни лица на
ищеца, включително и при фактурирането и осчетоводяването на процесните
фактури. Сочи и нарушение на чл. 13,
ал. 12 от договора между страните. Твърди, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана, тъй като въпросните асортименти материал
не са получени реално от ответното дружество. Моли съда да отхвърли исковата
молба, като неоснователна и недоказана и да им присъди разноските по делото.
В срока по чл. 372 от ГПК,
по делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която оспорва, като
неоснователни, възраженията на ответника за процесуалната недопустимост на
исковата молба. Оспорва и твърденията на ответното дружество, че процесният
дървен материал не е бил получен от тях, като купувач по въпросните договори.
Твърди, че при всяко извозване на дървения материал официално упълномощеното по
договорите
за продажба лице – Е.А. е посочвал на служителите на ищеца до кой склад да бъде
извозен дървеният материал, като навсякъде в превозните билети, като купувач е
посочен ответникът. Сочи, че извозването е ставало с товарни автомобили
именно от упълномощения представител на ответника Е.А..
В постъпилия в срока по чл. 373
от ГПК от ответника писмен отговор на допълнителната искова молба се взема
становище, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че ответникът е
получил процесната дървесина, тъй като никъде в превозните билети не фигурирало
името на посоченото лице Е.А..
По допустимостта на производството:
Настоящият
състав на съда счита, че производството, образувано по предявените искове, е
допустимо. Легитимацията на страните съответства на твърденията. Сезиран е
компетентен съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК. Спорните въпроси
относно родовата подсъдност на делото пред настоящия съд са решение с влязло в
сила Определение № 180/05.04.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. ч. т.
дело № 211/2016 г. Процесуалната легитимация на ищеца се установява от
представените доказателства в подкрепа на изложените от ищеца твърдения в
исковата молба.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приетите по делото Договори № 45, 46, 47 и
48 – всички от
14.05.2013 г. за покупко-продажба на прогнозни
количества дървесина от временен склад, се установява, че същите са сключени на
основание чл. 35, ал. 1 от Наредба за условията
и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и
общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти.
По силата на сключените договори ТП ДЛС„Ч.“, в качеството си на продавач, се
задължава да продаде, а „Б.Р.“ ЕООД, в качеството си на купувач, се
задължава да закупи от обект № 4, обособени позиции: № 1323, отдел (подотдел)
284г от ДГТ (за договор № 45), № 1325, отдел (подотдел) 217ж от ДГТ (за договор
№ 46), № 1327, отдел (подотдел) 218л от ДГТ (за договор № 47) и № 1328, отдел
(подотдел) 224е от ДГТ (за договор № 48), прогнозни количества дървесина в
определен размер за всеки договор по дървесни видове, асортименти и категории.
В чл. 2, ал. 1 от договорите е уговорено, че дървесината ще се добие и извози
на временен склад. В чл. 5 е уговорена достигнатата цена за общото прогнозно
количество дървесина. Предвидено е изплащане на авансови вноски – чл. 6.
Начинът на плащане предвижда първоначална вноска от 30 % от договорената цена, а
размерът на следващите авансови вноски е не по-малък от стойността на приетото
с приемо-предавателния протокол на временен склад количество добита дървесина.
Последната вноска е в размер, съответстващ на разликата между остатъка от
направените авансови вноски и стойността на предадената с последния
приемо-предавателен протокол дървесина. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договорите
фактурирането на дървени материали и административната услуга за издаване на
превозни билети по чл. 9, ал. 3 е предвидено да се извършва по реално получени
количества дървесни асортименти на база подписаните приемо-предавателни
протоколи и броя издадени превозни билети за транспортираната дървесина не
по-малко от един път месечно. Купувачът се задължава да заплаща реалното
количество дървесина, описано в приемо-предавателните протоколи по единични
цени за отделните видове асортименти по дървесен вид – чл. 7, ал. 1. Цената
следва да се заплаща преди подписване на приемо-предавателния протокол, само по
банков път – чл. 8 от договора. В чл. 9, ал. 1 страните са се договорили
собствеността на дървесината да преминава върху купувача след подписването на
приемо-предавателния протокол. Уговорено е превозните билети да се издават от
упълномощено лице на продавача, след заплащане стойността на дървесината или до
размера на направените авансови вноски от купувача за позицията. В чл. 10
страните са се споразумели протоколите да се подписват от купувача (лично) или
от Е.К.А. – като негов представител. Рискът за собственика преминава от момента
на придобиване на собствеността – чл. 11. В договорите надлежно са уговорени и задълженията
на страните – продавачът предава дървесината чрез упълномощен представител,
издава превозен билет до размер на внесената авансова вноска и изготвя
приемо-предавателния протокол по образец за предадената дървесина, уведомява
купувача за наличното количество дървесина на временен склад; купувачът
осигурява свой упълномощен представител за изпълнение на дейностите по
договора, както и присъствието му при приемане и окачествяване на наличната на
склад дървесина, задължава се в 3 дневен срок от получаване на известието да
осигури свой представител за приемането на наличната дървесина с
приемо-предавателен протокол, както и да заплати авансовата вноска; в 10-дневен
срок, считано от датата на получаване на известието за наличие на дървесина да
организира транспортирането на същата от склада. Купувачът се е задължил да
уведомява продавача най-малко един ден по-рано за всяко предстоящо
транспортиране на заплатената дървесина – чл. 13, ал. 12. Съгласно чл. 13, ал.
15 страните са се съгласили купувачът да няма право да прехвърля на трети лица
правата и задълженията си по договорите. Срокът на договора е определен до 30
дни след датата на получаване от купувача на известие за последната партида
реално добита и извозена на временен склад дървесина от позицията, но не
по-късно от 31.12.2013 г. – чл. 3. Според чл. 21 договорът се прекратява с
изтичането на срока.
По делото
се представят превозни билети, от които е видно, че същите съдържат: опис на
превозваната дървесина; собственика ТП ДЛС „Ч.“ ЮДП – Смолян; купувача на дървесината; превозното средство; местодоставянето; водача
на превозното средство и издателя на превозния билет.
От една част от превозните билети се
установява, че макар за купувач да е посочен „Б.Р.“ ЕООД – гр. В., материалът
следва да се достави на друго дружество и при друг адрес за местодоставянето –
напр. „ТСБ 92“ ЕООД – с. С. (така по превозни билети с № КС314873/001022, № КС314873/001021, № КС314873/001023, № КС314873/001025) или за „А.“ – с. Д. (превозен билет
№ КС314873/001027), а в други превозни билети за купувач не е посочено лице, а
единствено „Подвоз“.
По делото е прието като доказателство
рапорт от В.В. до директора на ЮДП ДЛС „Ч.“ за допусната техническа грешка на
12.05.2014 г. при издаване на превозни билети и бюлетин вместо на правилния
купувач „Б.Р.“ ЕООД, погрешно – на „Биокъмпани“ ЕООД, по превозни билети №
2899, 2902 и 2903 (л. 114 и 115).
От справка
от ТР към АВп се установява, че до 29.10.2015 г. М.К.Д. е била управител на
дружеството ответник, а след тази дата управител е Е.К.А..
Приета е
кореспонденция между страните по делото за уточняване на извозените количества
дървен материал по процесните договори и за оставащите количества за извозване,
от които се установява, че е налице разминаване между отразените от ищеца и
отразеното от ответника (л. 157-159 по делото).
От приетата
по делото Съдебно-лесотехническа експертиза, неоспорена от страните, приета от
съда за обоснована и компетентно изготвена, се установява следното: по
процесните 4 договора са издадени 71 бр. електронни превозни билета за периода
09.04.2014 г. – 21.10.2014 г. Във всички превозни билета като купувач е посочен
ответника (с изключение на три превозни билета (посочените по-горе на л. 114 и
115, където е посочено друго юридическо лице – „Био къмпани“, но техническият
ръководител на дърводобивния обект В.В., експедирал дървесината, е записал на
ръка, че е извършена корекция, като е записал действителният купувач - „Б.Р.“).
Останалите превозни билета се отнасят за дървесина подвозена „на късо“ (т. е. до
претоварни станции, от където е натоварена на тежкотоварни автомобили до
получателите на адреса, вписан в билетите). Вещото лице посочва, че при
проверка на дневника по чл. 206 от ЗГ, воден от „Б.Р.“, за постъпила преработена и експедирана дървесина е установено, че
записвания на приета дървесина по превозни билети има само до дата 01.10.2013
г. След тази дата няма записвания.
От
приетата по делото допълнителна СЛТЕ, неоспорена от страните, приета от съда за
обоснована и компетентно изготвена, се установява следното: от общо
1 068.64 куб. м. дървесина, транспортирана от временните складове в гората
на ТП ДЛС „Ч.“ с 71 бр. електронни превозни билети, получатели на 1 029.32 куб. м. са трети за спора
лица („А.-АБ“ ЕООД, „ТСБ-92“ ЕООД, „Весинел ВКВ“, ЕТ „Х.“, „Налекс груп“ ООД и
т. н.), като в дневниците на съоветните дружества надлежно
е отразено това количество постъпила дървесина. Останалите 39.32 куб. м. са
получени, респ. превозени от Е.А., упълномощен
представител на „Б.Р.“ ЕООД, с превозни билети № КС 244893/3310 от 20.10.2014
г. (л. 107), № 246182/1130 от 21.10.2014 г. (л. 81) и № 246182/1131 от 21.10.2014 г. (л. 80), но същите не са вписани в
дневника на ответното дружество като получена дървесина.
От
изготвената (с оглед вписването в дневниците по чл. 206
от ЗГ) от вещото лице по СЛТЕ справка към експертизата се
установява, че посочените в издадените фактури по: 1/ Договор № 45 от 14.05.2013 г. (по ф-ри № 5552/22.04.14г., № 5587/25.04.14г., № 6033/25.04.14г., № 6329/31.07.14г.) количества
дървесина не са получени от ответника, а от трети за спора лица; 2/ по
Договор № 46 от 14.05.2013 г. (по
ф-ри № 5536/17.04.14г., № 5561/22.04.14г., № 5918/04.06.14г., № 5941/06.06.14 г., № 5926/04.06.14г.) количества
дървесина не са получени от ответника, а от трети за спора лица, като дървесината по ф-ра № 6891/21.10.14 г., от общо 23.93 куб. м., е получена от Е.А.
(отразен като превозвач в превозния билет, сочещ ответника като купувач), но същата
не е отразена в дневника на „Б.Р.“ ЕООД; 3/ по Договор № 47 от
14.05.2013 г. (ф-ри 5482/10.04.14 г., № 5491/11.04.14
г., № 5562/22.04.14 г., № 5656/13.05.14 г., № 6613/11.09.14 г.) количества дървесина не са получени от ответника, а от
трети за спора лица, като
дървесината по ф-ра № 6883/20.10.14
г., от 15.39 куб. м., е получена от Е.А. (отразен
като превозвач в превозния билет, сочещ ответника като купувач), но същата не е
отразена в дневника на „Б.Р.“ ЕООД; 4/ по Договор № 48 от
14.05.2013 г. (ф-ри № 5655/13.05.14
г., № 6016/13.06.2014 г., № 6025/16.06.2014 г., № 6315/28.07.2014
г.) количества дървесина не са получени от ответника, а от трети за спора лица.
От
приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
приета от съда за обоснована и компетентно изготвена, се установява следното:
само три от процесните фактури - № **********/10.04.2014 г. на стойност
6 284.40 лева , №
**********/20.10.2014 г. на стойност 1 203.42 лева и №
**********/21.10.2014 г. на стойност 154.12 лева са осчетоводени от ответника,
като същият е ползвал начисления от ищеца ДДС като данъчен кредит. Вещото лице
е посочило, че мораторната лихва върху главницата, формирана за сумата от
112 252.58 лева (разликата до първоначално претендираната от ищеца сума от
113 995.34 лева е сума от 1 742.76 лева, представляваща стойността на
ф-ра № **********/22.04.2014 г., която е включена
от ищеца два пъти), е в размер на 9 519.94 лева
за периода от 10.04.2014 г. – 21.10.2014 г. Експертът посочва, че е налице
разминаване между посочените от ищеца и ответника дати на издаване на
фактурите. Ако се вземат предвид трите осчетоводени от ответника фактури,
съобразно датите на издаване, посочени от ищеца, мораторната лихва би била сума
в размер на 663.16 лева, а ако се вземат предвид датите на издаване на
фактурите, посочени от ответника – мораторната лихва би била сума в размер на
489.51 лева. От допълнителното заключение по Съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че салдото към 31.12.2014 г.
при ищеца и ответника е различно.
По делото са
приети приемо-предавателни протоколи, съставени от комисия на ищеца за предаване
на дървесина на „Б.Р.“ ЕООД, видно от които се установява, че същите са
подписани единствено за предаващия, но не и за получаващия дървесината; не е
посочен и договорът, въз основа на който се извършва предаването (мястото е
останало непопълнено от съставителя на протокола). Някои от протоколите са
подписани и за получател, респ. е изписано името на дружеството-получател.
Истинността на подписаните протоколи е
оспорена за автентичност от представителите на ответното дружество в срока по
чл. 193 ГПК, като съдът е открил производство за оспорване истинността на
документите. От приетата по делото Съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от
страните, приета от съда за обоснована и компетентно изготвена, се установява, че единствените автентични подписи, положени от М.К., като
представител на „Б.Р.“ ЕООД, за „Приел“, са в приемо-предавателните протоколи
от 09.04.2014 г. (л. 374) и 21.10.2014 г. (л. 399). В останалите
приемо-предавателни протоколи и заявления за издаване на разрешително за достъп
до горски територии подписите не са нито на М.К., нито на Е.А.. Същото се
отнася и до ръкописно изписаният текст „Боррециклейшън“ във всички
приемо-предавателни протоколи – не е изписан нито от М.К., нито от Е.А.. С
оглед на това, неавтентичните документи не следва да се ценят като
доказателства по делото, а именно: протоколи от 22.04.2014 г., 12.05.2014 г. –
2 бр., 03.06.2014 г., 04.06.2014 г., 05.06.2014 г., 13.06.2014 г., 25.07.2014
г., 10.09.2014 г., 20.10.2014 г., както и заявленията от 20.01.2014 г.,
15.04.2014 г., 14.02.2014 г. и 10.04.2014 г.
От събраните по
делото гласни доказателства се установява следното:
Св. А.М.К. дава
показания, че е бил водач на автомобил в дружеството „А.-АБ“ ЕООД до 2014 г. Не
е работил при ответното дружество „Б.Р.“ ЕООД. Твърди, че не знае за фирма „Б.Р.“
ЕООД. Твърди, че когато се издава превозен билет, превозвачът се подписва на
билета, но има случаи, в които някой друг се подписва вместо него. Заявява, че
при товарене на дървения материал присъстват служители на „Ч.“. Материалът се
разтоварвал на мястото, посочено в превозния билет.
Св. Ю. П.А. дава
показания, че е бил водач на автомобил в дружеството „А.-АБ“ ЕООД. Не е работил
при ответното дружество. При товарене на дървения материал представител на
горското стопанство присъства и той е давал превозен билет, на който
превозвачът се подписвал. Заявява, че не е обръщал внимание какво точно пише на
билета. Твърди, че единствено служителят на горското стопанство е присъствал на
товаренето и само той му е казвал къде да бъде транспортиран материала.
Св. В. П В. дава
показания, че работи при ищцовото дружество от 2000 г. до момента. Съдът преценява
неговите показания при условията на чл. 172 ГПК. Като технически ръководител на
обект е отговарял за изпращането /експедицията/ на дървесината. Фактически това
означавало да се предаде материала на водача на камиона, който ще товари.
Процедурата включвала заявка от фирмата която иска да товари (направена предходния
ден), натоварване на дървесината, издаване на съответните превозни билети на
фирмата, която има договор със стопанството. Собственикът на фирмата-купувач се
разпореждал къде точно да се транспортира материала. Същият комуникирал с
ръководството на продавача (горското стопанство). Адресът за местодоставяне се
заявявал от купувача на дървесината, тъй като той имал отношения с трети лица.
Твърди, че не е имало случай досега, когато материал да отида на друго място
без съгласие на купувача. Познава Е.А., като представител на „Б.Р.“. Поддържа,
че същият често е идвал в горското,
той е контактувал с ръководството на стопанството. Заявява, че в 90 % от случаите началник-участък му е
заявявал къде да се транспортира материала. Когато началникът отсъствал, същият
се обаждал на съответния служител и му е разпореждал да се разбере с купувача
на материала къде да се достави дървесината. Счита, че всичко, което е
предвидено да се добие от отдела е собственост на купувача, респ. той сам си
решавал от кое имал нужда и се разпореждал какво точно иска да се товари.
Твърди, че фактически е получавал указания от своя началник къде да отида
материала, но разпореждането е на купувача „като собственик на материала – той
е човекът, който решава какво къде да отиде“. Спомня си, че е имало случаи, в
които Е.А. му е казвал къде да бъде разтоварен материала, не може да прецени
колко често. Разяснява, че билет за „подвоз“ се издава тогава, когато
разстоянието е до 50 метра; в тези случаи не се посочвало лице като купувач.
Съответно на тези билети за подвоз се издава един превозен билет, където се
попълват всички данни. Твърди, че не е виждал писмено заявление от съответния
купувач, като счита, че ако е имало такова, то същото се представя на ръководството
на стопанството. На свидетеля се е разпореждало устно от купувача на
дървесината.
Св. Л.А.А. дава
показания, че е работел за ищцовото дружество, имал е съдебно производство с
него - приключено. Към момента не работи там. През процесния период 2014 г. е
работил като старши-лесничей и като такъв е отговарял за организацията и
работата в участъка – охрана, дърводобив, експедиция, връзка между
ръководството и подчинените. Заявява, че обичайно практиката била да се направи
заявка – устно, за предпочитане писмено, до ръководството, да се разреши
транспортиране на дървесина до определен участък, отдел, по определен договор,
като ръководството е уведомявало съответните служители за тази заявка, за да
могат те да си направят съответната организация. Не знае защо дървеният
материал за „Б.Р.“ е отивал до друг склад, а не до неговия. От подчинените си
тогава експедитори е чувал, че Е.А. е разпореждал къде да се транспортира
материала. Поддържа, че купувачът на дървесината си има договор, той е участвал
на търг. Твърди, че не може материалът да отиде на друго място без съгласието
на купувача. Това посочване на адреса се прави от купувача, не от ръковоството.
Те разрешават на него, а къде той ще изпрати материала, това вече се решавало
от купувача, тъй като „материала си е негов, той дори на склада е негов“.
Заявява, че било практика приемо-предавателните протоколи да се изготвят след
експедирането на материала, за да съвпадне с фактическото предаване на
дървесината – часове след това или на следващата сутрин. Датата на предаването
се посочва, защото превозният билет е производен на протокола, и за по-голяма
прегледност всичко се правило по обратния ред – посочвала се задна дата в
рамките на ден, напр. на следващата сутрин се посочва датата от предходния ден,
когато е ставало предаването. След изготвянето на протоколите, същите, заедно с
билетите, се оставяли в счетоводството на горското за подписи от страните.
Посочва, че когато Е.А. не е присъствал при товаренето, е заявявал, че ще
дойдат от определена фирма да товарят. Ръководството само е заявявало „Ще
возите на Е.“.
Св. С.Р.Е. дава
показания, които съдът преценява на основание чл. 172 ГПК предвид евентуалната
му заинтересованост (в момента работи при ищеца). Заявява, че след 2013 г. е
работил на длъжността „ТРО“ – технически ръководител на обект, издавал е
превозни билети за транспортирането на дървесината. Принципът бил лицето, което
е купило материла да отиде в стопанството и да се разбере с ръководството, а
ако е събота или неделя – да подаде заявление. Твърди, че ръководството му е
посочвало кой е закупил материала. Почти
винаги купувачът присъствал на временния склад с изключение на няколко случаи, но когато идва в стопанството,
разпорежда къде трябва да се вози дървесината. Свидетелят уточнява, че работата
му се състои в това да отиде до временния склад, да изчака да дойдат
автомобилите, да натовари материала и да изготви съответните документи. Попълва
се превозен билет, в който се посочва собственик, купувач, опис на дървесината,
адрес на доставката – този адрес в случая се заявявал от Е.А.. Този билет се
издавал накрая, когато дървесината вече е натоварена. Съставя се
приемо-предавателният протокол от комисия: началник-участъкът, свидетелят като
ТРО и представителя на купувача. Счита, че този протокол трябвало по принцип да
се съставя преди транспортирането на матерлиала, но понеже в случая материалите
били много разхвърляни, същите се съставяли след транспортирането да адреса.
Протоколът се предава в счетоводството, което се свързва с купувача, за да
подпише протокола. Данните от превозния билет се прехвърлят в протокола.
Поддържа, че почти винаги Е.А. е
присъствал на временните складове „с
изключение на два-три пъти, може и повече да са“. На самото товарене той не
е присъствал.
Обясненията на
управителя на ответното дружество Е.А. по реда на чл. 176 ГПК се свеждат до
твърденията, че същият е присъствал по обектите през 2013 г. когато са правени
заявки за дървесина, но не и през 2014 г. Заявява, че след март 2014 г. нито е
присъствал, нито е нареждал да се вози материал. Преди това, през 2013 г. е
имал търговски отношения с „А.-АБ“, които са му заплащали определена сума пари
за определен дървен материал, отивали са и са натоварвали материала в рамките
на заплатената сума.
От проведена
очна ставка по реда на чл. 174 ГПК между свидетеля С.Р.Е. и управителя на
ответното дружество Е.А. се установява, че свидетелят не може да си спомни дали
Е.А. е присъствал в складовете при товаренето на материала през 2014 г.
Правни
изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 318,
ал. 1 от ТЗ и по чл. 294,
ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 86
от ЗЗД.
За да се уважи предявеният главен
осъдителен иск, е необходимо да се установи валидно облигационно
правоотношение, надлежно изпълнение на задължението за прехвърляне
собствеността на процесния материал от страна на кредитора (ищеца) и настъпил
падеж на задължението на длъжника (ответника) за плащане на продажната цена.
По отношение на валидността на
процесните договори:
Съдът
разполага с правомощията да се произнася по валидността на определено
волеизявление, имащо гражданскоправни последици, само при предявен от
заинтересованото лице иск или при въведено в спорния предмет възражение.
Разширяването на спорния предмет по почин на съда влошава положението на
ползващото се от това волеизявление лице, тъй като го лишава от възможността да
организира защитата си с оглед на обстоятелството, че не предполага да е налице
необходимост да доказва валидността на това свое изявление. Служебното
разширяване на спорния предмет представлява неправомерно навлизане в правната сфера
и на двете спорещи страни, доколкото правото да се иска прогласяване на едно
правно действие за нищожно принадлежи само на онова лице, което има правен
интерес от това и само от неговата воля зависи дали да упражни това свое право (в този смисъл Решение
№ 244 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 252/2012 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията С К).
При иск за присъждане на възнаграждение, съдът не е длъжен да
следи служебно за нищожност на договора или договорни клаузи поради
противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а се
произнася по възражение, направено от ответника в срока за отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК, или по предявен инцидентен установителен иск (по арг. от Решение № 202
от 27.02.2015 г.
на ВКС по т. д. № 4123/2013
г., II т. о., докладчик съдията Е В).
Не се
спори между страните, че са обвързани от сключените договори, респ. са в трайно
търговски отношения. Доколкото в настоящия случай няма позоваване на каквото и
да е основание за нищожност на сключените договори, съдът приема, че същите
валидно са обвързали страните по спора.
Съгласно уговорките между страните,
собствеността на дървесината преминава върху купувача след подписване на
приемо-предавателния протокол, като купувачът се задължава да заплаща реалното количество дървесина, описано
в протокола по единични цени за отделните видове асортименти по дървесен вид –
чл. 9 и чл. 7, ал. 1 от договорите. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договорите,
фактурирането на дървени материали и административната услуга за издаване на
превозни билети по чл. 9, ал. 3 е предвидено да се извършва по реално получени количества дървесни
асортименти на база подписаните приемо-предавателни протоколи и броя издадени
превозни билети за транспортираната дървесина. Следователно може да се направи
извод, че, за да получи плащане на продажната цена, продавачът следва
да изпълни надлежно
задължението си да предаде дървения материал на купувача със съответния двустранно
подписан приемо-предавателен протокол, въз основа на който да се изчисли и
дължимата продажна цена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението
на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него,
от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът
го е потвърдил или се е възползувал от него.
Направеното
на кредитора изпълнение осъществява дължимия резултат, освобождава длъжника,
погасява задължението му и удовлетворява интереса на кредитора. Длъжникът се
освобождава от задължението също така, ако престира на лицата, които са
овластени да действат от името и за сметка на кредитора – такова изпълнение се
смята направено на самия кредитор.
В
настоящия случай, страните са се споразумели получател на дървения материал да
са или купувачът лично (т. е. неговият законен представител – управителят) или Е.А.,
като негов представител – чл. 10 от договорите. Тоест това са лицата, на които
длъжникът, за да се освободи от задължението си да предаде закупувания
материал, следва да престира, респективно – при надлежно престиране, да може да
претендира и дължимата продажна цена.
Транспоритрането
на получения вече материал има второстепенна роля и тя е във връзка с чл. 13,
ал. 10 от договорите, според който в 10-дневен срок, считано от датата на получаване на
известието за наличие на дървесина купувачът е длъжен да организира
транспортирането на същата от склада.
Доказването
на надлежното изпълнение е в тежест на длъжника (в случая ищеца), като същото
следва да бъде при условията на пълно доказване, т. е. фактът следва да се
установи със сигурност; да не създава съмнение у съда. Не е достатъчно
вероятното му установяване.
От
събрания по делото доказателствен материал се установи, че ищецът не е изготвял
необходимата документация, установяваща надлежно изпълнение на неговите
задължения за предаване на съответната дървесина. Приемо-предавателните
протоколи, първо - са били антидатирани (изготвяни са със задна дата, за да
може да съвпадне посоченото в протокола с това, което действително е предадено)
и второ - същите или не са подписани изобщо, или са подписани, но са неавтентични
(с изключение на два протокола, за които ще бъда изложени мотиви по-долу). Напротив,
протоколите са оставяни в счетоводството на ищеца за подпис от страна на
получателя-ответник, но след извършеното предаване.
Всички
свидетели (и на ищеца и на ответника) безпротиворечиво дават показания, че
представителят на купувача – Е.А. е присъствал при предаване на дървесина, но
същите не могат да заявят кога е било това – коя година, месец. Посоченото от
свидетелите, че Е.А. „почти всеки път“ е присъствал, „с изключение на два-три пъти, може и повече да са“ (последното
именно от свидетеля на ищеца С.Р.Е.) не води до еднозначен и безпротиворечив извод
за съда, че именно процесната
/фактурирана/ дървесина е била предадена на „овластено“ от кредитора лице. Напълно
е възможно, предвид изложеното от свидетелите, именно процесната /фактурирана/ дървесина
да е предадена на трето за договора лице, което прави изпълнението от длъжника
за ненадлежно, респ. не е допустимо на това основание да се търси отговорност
от ответника - да дължи плащане на материал, който реално не е получил.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че единствено дървеният материал от общо 39.32 куб. м.
е получен от „Б.Р.“ ЕООД, чрез неговият представител (в случая и превозвач) Е.А., за които са издадени фактури: 1/ № 5000006891/21.10.14 г. за общо 23.93
куб. м. дървесина (превозни билети №
246182/1130 от 21.10.2014
г. и
246182/1131 от 21.10.2014 г. – на л. 80 и л. 81), на стойност
154.12 лв. и 2/ № 5000006883/20.10.2014
г. за 15.39 куб. м. дървесина (превозен билет №
КС 244893/3310/20.10.2014 г. - на л. 107) на стойност 1 203.42
лв. Следва да се приеме още, че по издадената фактура № 5000005482/10.04.2014
г. също е
налице реално получена дървесина от страна на ответника, за които има издадени
превозни билети с №№ КС256214/2375,
КС256214/2376 и КС256214/2377 от 09.04.2014 г., за общо 59.49 куб. м., на
стойност 6 284.40 лв., тъй като
същата е надлежно осчетоводена от ответника, същият е
ползвал начисления от ищеца ДДС като данъчен кредит.
Отразяването
на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника
за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата -
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика на ВКС (Решение
№ 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение
№ 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., Решение № 20
от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о. и др.)
Или, установява
се, че посочените три фактури, от една страна, не се оспорват от
ответника, видно от отговора на исковата му молба, същите са осчетоводени от
ответника, по тях е ползван начисления от ищеца ДДС като данъчен кредит, а наред
с това, като дата на издаване, същите могат да се свържат (кореспондират) и с
установените автентични приемо-предавателни протоколи, подписани от
представителя към него момент на ответника М. К от 09.04.2014 г. (л.
374) и 21.10.2014 г. (л. 399). Както се посочи и по-горе, до 29.10.2015
г. М.К.Д. е била управител на дружеството ответник.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан искът до
сумата в размер на 7 641.94 лева, като за разликата до
претендираните 112 252.58 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Възражението на
ответника за заплащане на сумата от
4 000 лева по фактура № **********/10.04.2014 г. не се доказа в производството.
Относно
мораторната лихва за забава върху така установената главница, съдът намира
следното:
Доколкото следва
да се заплати реалното количество предадена дървесина, то най-късно към датата
на подписване на приемо-предавателния протокол, задължението
на купувача
за плащане на продажната цена е станало изискуемо, като издаването
на фактурата от продавача, подписването и отразяването й в
счетоводните книги на купувача, е ирелевантно за настъпването на
падежа на задължението му – той вече е настъпил.
Следователно дължимата
от купувача мораторна лихва върху сумата от 6 284.40 лева по фактура № 5000005482/10.04.2014
г., за периода 10.04.2014 г. до 21.10.2014
г.,
е сума в размер на 341.28 лева. До
този размер, акцесорният иск е основателен.
Предвид
диспозитивното начало и претенцията на ищеца за мораторна лихва за периода от 10.04.2014 г. до 21.10.2014 г., и предвид
установения начален момент (съставянето на приемо-предавателния протокол от 21.10.2014 г.), мораторна лихва върху
сумите от 154.12 лева и 1 203.42 лева, по фактури № 5000006891/21.10.14 г. и 5000006883/20.10.2014
г., за периода 21.10.2014 г. – 21.10.2014 г.
не се дължи, тъй като няма забава.
По разноските:
Съдът намира, че ищецът е останал
задължен за разноски, за сумата от 200 лева – депозит за вещо лице, предвид
следното: С молба от 11.12.2015 г. ищецът е поискал да му бъде възстановена
сумата от 200 лева (депозит за вещо лице по назначената ССчЕ), неправилно
внесена по сметката на окръжния съд за държавни такси, вместо по набирателната
сметка за депозити за вещи лица. Сумата е била възстановена на ищеца, въз основа
на разпореждане на съдията-докладчик от 26.01.2016 г., но същият не е внесъл
дължимата като депозит сума от 200 лева по набирателната сметка, респ. с тази
сума е останал задължен. На основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да
заплати същата в полза на съда.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от който претендира сумата
от 4 000 лева (3 700 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева –
депозит за в. л.).
Ищецът
представя списък на разноските за сумата общо от 10 110.62 лева
(включително посочените по-горе 200 лева – депозит за вещо лице, останали
незаплатени от страната).
При
този изход на спора, разноските следва да
бъдат изчислени съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Р."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., местност Ч. №
1, да заплати на ТП Д.Л.С. „Ч.“ към Южноцентрално
държавно предприятие – Смолян към Министерство на земеделието и храните, област
Пазарджик, гр. В., кв. Индустриален, ЕИК 2016195800244: 1/ сумата от общо 7 641.94 лева,
представляваща продажна цена по фактура № 5000006891 от 21.10.14 г. за сумата от 154.12
лева, издадена по Договор №
46/14.05.2013 г. за покупко-продажба на дървесина, и фактури № ********** от 20.10.2014 г. за сумата от
1 203.42 лева и № ********** от 10.04.2014 г. за сумата от
6 284.40 лева, издадени по Договор № 47/14.05.2013 г. за
покупко-продажба на дървесина, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателно й изплащане, на основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318,
ал. 1 от ТЗ, както и 2/ сумата от 341.28 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 6 284.40 лева по фактура № **********/10.04.2014
г., за периода 10.04.2014 г. до 21.10.2014 г., на основание по
чл. 294, ал. 1
от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска
на ТП Д.Л.С. „Ч.“ към Южноцентрално
държавно предприятие – Смолян към Министерство на земеделието и храните, обл.
Пазарджик, гр. В., кв. Индустриален, ЕИК 2016195800244, срещу „Б.Р."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., местност Ч. № 1, за разликата над 7 641.94 лева до претендираните 112 252.58 лева, представляваща
продажна цена по издадени фактури № 5552/22.04.14 г., № 5587/25.04.2014 г., № 6033/16.06.2014
г., № 6329/31.07.2014 г. по Договор № 45/14.05.2013 г. за покупко-продажба на дървесина, както и по
фактури № 5536/17.04.14 г., № 5561/22.04.14
г., № 5918/04.06.14 г., № 5926/04.06.14 г., № 5941/06.06.14
г. по Договор № 46/14.05.2013 г.
за покупко-продажба на дървесина, както и фактури № 5491/11.04.14 г., № 5562/22.04.14
г., № 5656/13.05.14 г., № 6613/11.09.14 г., № 6883/20.10.14
г. по Договор № 47/14.05.2013 г.
за покупко-продажба на дървесина, както и фактури №
5655/13.05.14 г., № 6016/13.06.2014
г., № 6025/16.06.2014 г., № 6315/28.07.2014 г. по Договор № 48/14.05.2013 г. за покупко-продажба на дървесина, на основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318,
ал. 1 от ТЗ, както и за разликата
над 341.28 лева до
претендираните 9 519.94
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главниците
по посочените фактури, за периода от 10.04.2014 г. до
21.10.2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Р."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., местност Ч. №
1, да заплати на ТП Д.Л.С. „Ч.“ към Южноцентрално
държавно предприятие – Смолян към Министерство на земеделието и храните, област
Пазарджик, гр. В., кв. Индустриален, ЕИК 2016195800244, сумата от 649.73 лева, представляващи съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ТП Д.Л.С. „Ч.“ към Южноцентрално
държавно предприятие – Смолян към Министерство на земеделието и храните, област
Пазарджик, гр. В., кв. Индустриален, ЕИК 2016195800244, да заплати на „Б.Р." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., местност Ч. № 1, сумата от 3 737.77 лева, представляващи съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ТП Д.Л.С. „Ч.“ към Южноцентрално държавно предприятие –
Смолян към Министерство на земеделието и храните, област Пазарджик,
гр. В., кв. Индустриален, ЕИК 2016195800244, да заплати в
полза на Окръжен съд – Пазарджик, сумата
от 200 /двеста/ лева,
представляваща депозит за вещо лице, на основание чл. 77 от ГПК, като при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение, и сумата от 5 /пет/ лева,
за служебно издаване на изпълнителел лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: