№ 151
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
СъдебниРУМЕН П. ПЕНОВ
заседатели:Силва Г. Войкова
при участието на секретаря П. АЛЬ. БОЖИНОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. К.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Частно наказателно
дело № 20221110215868 по описа за 2022 година
МОТИВИ
по ЧНД № 15868 по описа на Софийски районен
съд, НО, 106 състав, за 2022 г.
Производството е по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Образувано е във връзка с постъпило предложение от представител
на СРП, отдел ИНПЛ за кумулиране на наказанията по постановените спрямо
осъдения П. Б. С., ЕГН ********** влезли в законна сила съдебни актове по
НОХД № 9510/2022 г. по описа на СРС и НОХД № 9972/2022 г. по описа на
СРС.
В проведеното о.с.з. прокурорът поддържа предложението, като
счита, че с оглед принципа за най-благоприятния за осъдения вариант в
кумулативна група следва да бъдат включени съдебните актове по НОХД №
9510/2022 г. по описа на СРС и НОХД № 9972/2022 г. по описа на СРС, като
се определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер
на 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Предлага да бъде приспаднат размерът на изтърпените наказания и
фактическото задържане по изброените дела.
1
Упълномощеният защитник на осъдения – адв. Ю.С. от САК се
солидаризира изцяло със становището на представителя на СРП. Моли съда
да не прилага разпоредбата на чл. 24 НК, доколкото двете дела са
приключили със споразумения, което мотивира извод, че решаващите органи
са приели наложените санкции за справедливи.
Осъденият П. С. редовно призован, явява се лично, поддържа
заявеното от неговия защитник, като не се възползва от гарантираното му
право на последна дума.
Спрямо осъдения С. са постановени 9 броя влезли в законна сила
съдебни актове, с които са му наложени различни по вид и размер наказания,
в т.ч. осъждане в Република Хърватия с присъда № К-842/16 от 21.02.2017 г.,
в сила от 22.03.2017 г., с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 години и 2 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от 4 години за извършено на 01.11.2016 г. престъпление – улесняване на
неразрешено влизане и пребиваване, като до настоящия момент не е
извършвано групиране.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорираните по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства –
актуална справка за съдимост, справка от министерство на правосъдието на
РБългария, както и справки от НСлС и ГД ИН, относими към съдебното
минало на осъдения С., съобразявайки датите на извършване на отделните
престъпни деяния и моментите на придобиване на юридически стабилитет на
постановените спрямо лицето съдебни актове, както и установения в
съдебната практика принцип за приложение на най-благоприятния за
осъдения вариант на групиране Съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1
във вр. с чл. 23, ал. 1 НК за формиране на две групи, в които да бъдат
включени следните съдебните актове:
I.1.) определение от 02.12.2020 г. по НОХД № 4144/2020 г. по описа
на СГС, в сила от същата дата, с което е одобрено споразумение и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода”
в размер на 6 месеца при първоначален „общ” режим за извършено на
2
02.04.2020 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
Със същия съдебен акт, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са
наложени кумулативно наказания „лишаване от свобода“ в размер на 8
месеца при първоначален „общ“ режим, както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца за извършено на 02.04.2020 г.
престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1 НК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено за изтърпяване общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца при първоначален
„общ“ режим, като съгласно чл. 23, ал. 2 НК е присъединено наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца;
2.) определение от 05.04.2021 г. по НОХД № 16785/2020 г. по описа
на СРС, в сила от същата дата, с което е наложено наказание „пробация”,
включващото двете задължите пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2
НК, всяка с продължителност от 1 година, за извършено на 29.01.2019 г.
престъпление по чл. 270, ал. 1 НК,
като се определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода” в размер на 8 /осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим /арг. от чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС/.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 2 НК към
определеното общо най-тежко наказание следва да се присъедини
наложеното по НОХД № 4144/2020 г. по описа на СГС наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.
II.1.) определение от 29.07.2022 г. по НОХД № 9510/2022 г. по
описа на СРС, в сила от същата дата, с което е одобрено споразумение и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода”
в размер на 10 месеца при първоначален „строг” режим за извършено на
27.05.2022 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК;
2.) определение от 10.11.2022 г. по НОХД № 9972/2022 г. по описа
на СРС, в сила от същата дата, с което е одобрено споразумение и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода”
3
в размер на 1 година при първоначален „строг” режим за извършено на
22.02.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 195, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 НК.
Със същия съдебен акт, на основание чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал.
1 НК е наложено наказания „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца при
първоначален „строг“ режим за извършено на 24.02.2021 г. престъпление по
чл. 270, ал. 1 НК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено за изтърпяване общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година месеца при
първоначален „строг“ режим,
като се определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода” в размер на 1 /една/ година, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим /арг. от чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС/.
В конкретния случай не са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 24 НК, доколкото общите санкции се явяват справедлива
и пропорционална държавна принуда за извършените множество
престъпления, ще допринесат за отстраняване от съзнанието на осъдения С.
на формираните отрицателни възгледи и навици и за ефективното му
превъзпитание, а на следващо място - ще окажат възпитателно и
предупредително въздействие и по отношение на останалите членове на
обществото. Нещо повече – както уместно отбелязва адв. Станков
наказателните производства по включените в двете групи съдебни актове са
приключили със споразумения, поради което последващото увеличаване на
общото наказание би довело до недопустимо заобикаляне на закона, в
частност на чл. 55 НК, допускащ фиксирането на санкцията „лишаване от
свобода“ под законоустановения минимум при решаване на делото по реда на
Глава XXIX от НПК.
По отношение на наложеното по НОХД № 17547/2021 г. по описа
на СРС, в сила от 17.12.2021 г., наказание „лишаване от свобода“ в размер на
4 месеца за извършено на 23.10.2021 г. престъпление по чл. 346б във вр. с чл.
26, ал. 1 НК следва да бъде постановено отделно изтърпяване, при
първоначален „общ“ режим /арг. от чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС/, тъй като
деянието, предмет на процесното осъждане се намира в условията на рецидив
4
спрямо съдебните актове по НОХД № 4144/2020 г. по описа на СГС и НОХД
№ 16785/2020 г. по описа на СРС, в сила от 02.10.2020 г., съответно от
04.01.2021 г., а престъплението по НОХД № 9510/2020 г. е пък е извършено
на 27.05.2022 г. т.е. след влизане на съдебния акт по НОХД № 17547/2021 г.
по описа на СРС в законна сила. Тук е мястото да се отбележи, че поначало е
налице възможност за групиране на НОХД № 17547/2021 г. по описа на СРС
и НОХД № 9972/2022 г. по описа на СРС, като се определи общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година, но той е по-неблагоприятен за
осъденото лице, доколкото ще следва да изтърпи отделно наказанието по
НОХД № 9510/2022 г. по описа на СРС в размер на 10 месеца, а при
възприетия от съда вариант на групиране същото ще бъде погълнато.
Липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1
НК по отношение на наложеното с присъда № К-842/16 от 21.02.2017 г. на
Република Хърватска, в сила от 22.03.2017 г., наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 години и 2 месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 4 години за извършено на 01.11.2016 г. престъпление –
улесняване на неразрешено влизане и пребиваване, независимо, че в рамките
на изпитателния срок на 23.10.2021 г. е извършено умишлено престъпление
от общ характер по НОХД № 17547/2021 г. по описа на СРС, за което е
наложена санкция „лишаване от свобода“, доколкото чл. 3, параграф 3 от
Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане
предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския
съюз, в хода на новообразувани наказателни производства не допуска
национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с
искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от
свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна
присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да
промени начина на изпълнение на последното наказание /в този смисъл вж. т.
3 на решение от 21.09.2017 г. по дело С-171/16 на СЕС, образувано въз основа
на отправено преюдициално запитване на СРС, НО, 106 състав/.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 59, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 НК
от определеното общо най-тежко наказание, както и от наказанието,
наложено по НОХД № 17547/2021 г. по описа на СРС следва да бъде
приспаднато времето през което осъденото лице е изтърпявало мярка за
5
неотклонение „задържане под стража“ и/или „домашен арест“, фактическото
задържане по ЗМВР и чл. 64, ал. 2 НПК, както и размерът на изтърпените
наказания.
ОПРЕДЕЛИ:
Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни
доводи, Софийски районен съд, НО, 106 състав постанови своя съдебен акт.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6