РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501656 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 261002/29,03,2021 г., постановено по гр. д. № 913/2020
г. на РС Пловдив, ХV гр. състав, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да заплати на Е. С. В. с ЕГН
**********; сумата от 22 500 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука на 17.05.2018 г.,
установена с Разпореждане № 5104-15-189/25.06.2018 г. на длъжностно лице
при НОИ, ТП- Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увредата (17.05.2018 г.) до окончателното й заплащане, като е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за разликата от 22 500 лева до пълния претендиран
размер от 45 000 лева, както и е отхвърлен искът с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 1887,20 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
1
получаваното от ищеца трудово възнаграждение и полученото обезщетение
за временна неработоспособност за периода от 17.05.2018 г. до 12.12.2018 г. и
за периода 09.05.2019 г. до 12.09.2019 г.
Срещу посоченото решение в частта, с която искът е уважен, е
постъпила жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********. С оплакване за незаконосъобразност поради
необоснованост и противоречие с материалния, от съда се иска да отмени
решението в посочената част и вместо това да отхвърли предявения иск,
евентуално – да намали размера на обезщетението по справедливост.
Ответникът по въззивната жалба Е. С. В. с ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
Постъпила е и частна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против определение
№ 262789/18,05,2021 г. по същото делото на РС, с което е оставено без
уважение искането на дружеството-жалбоподател за изменение на
постановеното по делото решение в частта относно разноските. От съда се
иска да отмени обжалваното определение и вместо това – да уважи допусне
исканото изменение на решението в частта досежно разноските.
Ответникът по частната жалба Е. С. В. с ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от Е.
С. В. с ЕГН **********; против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че при осъществяване на трудовите функции,
2
възложени му по съществувало между страните трудово правоотношение, при
посещение по сигнал на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. С., се наложило
да провери и отчете показания на водомер, монтиран на труднодостъпно
място – в изкоп с дълбочина над два метра. При опита си да прескочи изкопа
ищецът залитнал и паднал в него, при което претърпял травматични
увреждания – гръбначномозъчна травма с констатирана компресионни
фрактури на гръбначни прешлени с наличие на фрагмент, ангажиращ
гръбначния канал. Наложило се извършване на две операции и в резултат на
уврежданията ищецът бил временно неработоспособен в продължение на 367
дни.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от45 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 17,05,2018 г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата от 1400лв. –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на същата
злополука, изразяващи се изразяващи се в разликата между получаваното от
ищеца трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
неработоспособност, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава
съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването
на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял
посочените травматични увреждания. Твърди, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат като проявил груба небрежност и
въпреки провеждания инструктаж не избегнал инцидента, при който са му
нанесени травмите. Претендира за отхвърляне на исковете.
Отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя има обективен характер и възниква при
кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на
трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение
и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от пострадалото лице вреди
3
(имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата
злополука и вредите.
С решението си РС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 22500 лв., а за разликата над този размер до пълния претендиран,
както и за обезщетението за имуществени вреди, е отхвърлил исковете като
неоснователни.
Решението е обжалвано от ответника само в частта, с която искът за
неимуществени вреди е уважен. В останалите части първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
По същество, след самоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил
фактическата обстановка правилно и съобразно представените доказателства.
Безспорни между страните (а и установени от събраните пред РС
писмени и гласни доказателства) са следните обстоятелства: към 17,08,2018 г.
ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„***“ в отдел Ф. к., направление И. и к. На посочената дата по време на
работа ищецът, заедно с негов колега, били изпратени на проверка на
строителен обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. С.. На място установили, че
водомерът, чийто показания следвало да се отчетат, е поставен на недостъпно
място – под ръба на изкоп с дълбочина над три метра. За да го достигне,
ищецът се предвижил по ръба на изкопа като стъпвал върху поставени там
плочи, но същите били нестабилни. Когато достигнал над водомера,
установил, че няма видимост към показанията му. Решил, че връщането по
4
същия път е несигурно и опасно, и опитал да прескочи изкопа. Приземил се
от другата страна, но върху нестабилна основа от струпан пясък, който
поддал и ищецът залитнал и паднал в изкопа. При това претърпял
травматични увреждания, наложили хоспитализирането му и извършване на
хирургична операция по спешност. За изложените обстоятелства бил съставен
Протокол № 5103-15-18/18,06,2018 г., и с Разпореждане № 5104-15-
189/25,08,2018 г. на ТП на НОИ е прието, че злополуката е трудова.
Следователно установено е наличие на посочените по-горе
предпоставки за дължимост на претендираното обезщетение. Размерът на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна
степен. Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера
на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко
дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за
съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедливото
обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и
тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. за
претърпени
От представената медицинска документация и извършената СМЕ се
установява, че в резултат на злополуката ищецът е претърпял множество
травматични увреждания: компресионна фактура на телата на седми и
дванадесети гръден прешлен с проминиращ фрагмент към гръдния канал.
Приет е за болнично лечение, за което са извършени две оперативни намеси:
задна транспедикуларна стабилизация, обхващаща в блок 10-ти,11-ти, 1-ви и
2-ри лумбални прешлени, и отстраняване на металните тела и костната
пластика на 12-ти гръден прешлен. Причинената на ищеца травма се
характеризира с много интензивни болки поради обстоятелството, че в
засегнатата част на тялото са разположени множество нервни структури.
Ищецът е изпитвал силни болки и страдания и поради продължителността на
лечението, двукратните оперативни намеси и продължителния период на
5
затруднено самообслужване и нарушен хигиенен ритъм.
От събраните гласни доказателства се установява, че в първите
седмици след операцията ищецът бил на легло и имал нужда от постоянно
обгрижване. В продължение на около шест месеца се нуждаел от помощ при
тоалет и обличане, както и за извършване на елементарни дейности.
Впоследствие била извършена и втората операция, което наложило отново
обгрижване и обслужване за продължителен период от време.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и и съобразно общес-
твено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта, съдът
приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно
на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да
се определи размер на 45 000 лв.
С оглед извода за основателност на претенцията за обезвреда, следва
да се разгледа предявеното от ответното дружество възражение за това, че
пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносните
последици. По този въпрос първостепенният съд е приел, че ищецът е
проявил груба небрежност,предприемайки рисковани действия в разрез с
правилата за безопасност и без полагане на дължимата грижа за запазване на
здравето си. Поради това е приел, че определеното по-горе обезщетение
следва да бъде намалено с 50 % вследствие приноса на ищеца за настъпване
на вредоносния резултат и по този начин да се определи на 22 500 лв. По
отношение на тези изводи пред настоящата инстанция не се повдига спор,
същите се споделят и от въззивния съд.
С оглед изложеното дължимото от ответника обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на
процесната злополука, следва да се определи на 22 500 лв. До тези изводи е
достигнал и РС, поради което решението в обжалваната му част следва да се
приеме за правилно и законосъобразно и да бъде потвърдено.
По частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК:
С постановеното по спора решение първостепенният съд е присъдил
разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете – на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като е определил юрисконсултското
6
възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 100
лв. Така общият размер на сторените от ответника разноски се определя на
290 лв. (100 лв. - юре за свидетели), и дължимата за възстановяване от ищеца
част, определена съразмерно на отхвърлената част от исковете, възлиза на
150,86 лв.
С възражение срещу определен минималния размер на
юрисконсултското възнаграждение, ответникът е поискал (с молба от
16,04,2021 г.) изменение на решението в частта относно разноските по реда на
чл. 248 от ГПК.
Ответникът по молбата Е. С. В. е заявил становище за
неоснователност на искането.
С обжалваното определение РС е оставил искането за изменение на
решението досежно разноските без уважение като неоснователно. Този извод
се споделя и от настоящата инстанция. Размерът на определеното от РС
юрисконсултско възнаграждение съответства на действителната правна и
фактическа сложност на делото, като се вземе предвид, че основните факти от
значение за спора не са спорни между страните. Наред с това така
определеното възнаграждение съответства и на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в която не се предвижда
определяне на отделно възнаграждение по всеки от кумулативно съединените
искове.
Затова обжалваното определение следва да се приеме за правилно и
да се потвърди.
Относно разноските пред настоящата инстанция:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят сторените
разноски, които се констатираха в размер на 1200 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Предявеното от жалбоподателя възражение за прекомерност
на посочените разноски е неоснователно – възнаграждението е в размер,
съответстващ на минималния нормативно установения, съобразно
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4. от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261002/29,03,2021 г., постановено по
гр. д. № 913/2020 г. на РС Пловдив, ХV гр. състав, В ЧАСТТА, с която
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; е осъдено да заплати на Е. С. В. с ЕГН **********; сумата от 22
500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
претърпяна трудова злополука на 17.05.2018 г., установена с Разпореждане №
5104-15-189/25.06.2018 г. на длъжностно лице при НОИ, ТП- Пловдив, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата
(17.05.2018 г.) до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262789/18,05,2021 г. по същото
делото на РС, с което е оставено без уважение искането на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; предявено с молба от 16,04,2021 г., за изменение на посоченото
по-горе решение в частта относно разноските.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; да заплати на Е. С. В. с ЕГН **********; сумата
от 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща извършените от него
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8