№ 149
гр. Ихтиман, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100434 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Постъпила е молба от С. С. С. от гр. *, ул. „*“ № 125 против Ю. М. Ю. от с. *, ул. „*“
№ 12 за защита от домашно насилие. В молбата се твърди, че Ю. системно упражнявал
психическо насилие над молителката.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата за защита, като иска да бъде
забранено на ответника да я приближава.
Ответникът по молбата Ю. Ю. отрича твърденията в молбата за защита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от С. С., с която тя е
декларирала, че спрямо нея на 30.05.2023 г. е извършено домашно насилие от Ю. М. Ю., с
когото тя е съжителствала на съпружески начала.
От представената по делото преписка рег. № 1184р-1289/2022 г. на РУ на МВР-* се
установява че на 10.10.2022 г. С. С. е сезирала органите на полицията са това, че бившият й
приятел застанал пред автомобила на С. и нанесъл удар по предния му капак.
Впоследствие, видно от приложената преписка 1184р-3570/12.04.2023 г. на РУ на
МВР-* се установява, че на 11.04.2023 г. е бил постъпил сигнал от С. С. за упражнявано
психическо насилие от страна на Ю. Ю., като при проверката Ю. е бил предупреден по реда
на чл. 65, ал. 2 ЗМВР
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че в хода на
производството се потвърдиха изнесените в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
обстоятелства за извършено домашно насилие от страна на Ю. Ю. спрямо С. С.. Действията
на Ю. представляват акт на психическо насилие над жената, с която е съжителствал на
1
съпружески начала.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Молбата на С. С. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице,
посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно
жилище. В случая страните са съжителствали съпружески, и следователно молителката е
сред лицата, които могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки
за защита срещу домашно насилие.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение
и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Когато има
подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да
проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.
В случая ответникът не представи доказателства, които да оборят твърденията на
молителката. Нещо повече – от изисканите от съда преписки се установява, че двукратно С.
е подавала сигнали срещу Ю. за това, че след раздялата им е продължил да я притеснява,
като идвал пред дома им.
Действията на Ю. Ю. съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, представляват акт на
психическо и емоционално насилие спрямо бившата му съжителка, доколкото накърнява
неприкосновеността на личността
В този смисъл съдът намира, че молбата на С. С. за защита срещу домашно насилие е
основателна и следва да бъде уважена.
Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото
данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие
и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за
постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо
ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, като
Ю. да бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и
да му бъде забранено да приближава молителката.
Съдът намира, че налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на
закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника
под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща
наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното
насилие.
Относно срока, през който на Ю. да му бъде забранено да приближава молителката,
2
съдът приема, че следва да бъде определен за 6 месеца, през който срок ответникът следва
да преосмисли своето поведение спрямо бившата си съжителка.
С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, съдът прецени, че съответна на
извършеното деяние от ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона
размер от 200 лева, с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно
противоправно поведение.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и с оглед изхода на делото, съдът осъди
ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Ю. М. Ю. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 12 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо
С. С. С. от гр. *, ул. „*“ № 125.
ЗАБРАНЯВА на Ю. М. Ю. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 12 да приближава С.
С. С. от гр. *, ул. „*“ № 125 на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от шест месеца.
НАЛАГА на Ю. М. Ю. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 12 на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА Ю. М. Ю. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 12 да заплати в полза на
държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР -* на основание чл.
16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от
днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17,
ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3