Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 29.06.2023
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 11955 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано по депозирана от С.Б.П. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение С.А.С.“ АД искова
молба, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните
суми: сума в размер на 160000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майката на ищцата, ведно със
законната лихва от 12.09.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на сумата и сума в размер на 26711.00 лева – обезщетение за забава за
периода от 19.01.2017г. до 11.09.2018г. /размерите на предявените искове са
изменени по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на съдебното производство /л.
787/.
Ищцата твърди, че на
23.12.2016г. нейната майка Т.П. е била приета в ответната болница с оплаквания
за тежест в гърдите и затруднено дишане. Тя била хоспитализирана с насочваща
диагноза „застойна сърдечна недостатъчност“. Т.П. е
била настанена на легло, което не е било обезопасено и е било пригодено за
обездвижени пациенти. Затова й е било трудно да слиза от това легло. На 24.12.2016г. при ставане от
леглото Т.П. паднала от леглото и сериозно се наранила и е часове лежала на
пода в безпомощно състояние. След падането дежурният лекар поискал незабавна
консултация е ортопед-травматолог, но такъв не дошъл до края на дежурството. На
25.12.2016 г. била установена „фрактура на дясна бедрена кост“ е решение за операци, извършено на 28.12.2016 г. и е поставена метална остеосинтеза. Т.П. останала в клиниката по ортопедия към
болницата до 04.01.2017 г.след което е била приведена в клиниката по
кардиология в същата болница, но не била лекувана. Въпреки лошите резултати от
изследванията, оплакванията й за болки в гърдите и задух не са били лекувани в
клиниката по кардиология на ответната Болница. Превръзката на оперативната рана
не била сменена нито веднъж след 04.01.2017 г.и липсвало каквото и да е лечение
на фрактурата, въпреки оплакванията на пациентката за силна болка в областта на
оперативната рана, задух, парене и чести позиви за уриниране. На 11.01.2017г.
пациентката била изписана унесена, слабо орентирана и
с оплаквания от болки. В къщи близките установили, че превръзката на
оперативната рана не е сменяна, била напоена е кръв, течала гнойна кръв от
раната, катетърът бил пълен с кръв и болната не можела да уринира. На
12.01.2017 г. Т.П. била приета по спешност във Военно-медицинска академия МБАЛ
София, където установили газова гангрена на дясното бедро, наложило спешна
ревизия на оперативната рана на 14.01.2017 г. Наред със замърсената оперативна
рана Т.П. имала сепсис, двустранна пневмония и пиелонефрит.
Ищцата твърди, че тези процеси се дължали на мощен и нелекуван инфекциозен
процес. На 19.01.2017 г. майката на ищцата починала. Извършената аутопсия
установила, че причината за смъртта бил тежкия възпалителен процес в белите
дробове, развил се на фона на хронични заболявания и състояние след счупване на
дясната бедрена кост, довели до сърдечно-съдова недостатъчност и дихателна
недостатъчност.
Според ищцата несъобразеността на болничното легло с нуждите на майка й е
причинило тежкото счупване на бедрената кост. Поради липсата на следоперативни
грижи от болницата, раната на Т.П. била заразена е бактерия. Лекуващият лекар в
клиниката по ортопедия назначил неефективно антибиотично лечение, без да е взет
материал за бактериологично изследване. Не било направено адекватно лечение
нито в ортопедичната, нито в кардиологичната клиники на ответника. Не са били
назначени консултации със специалисти и това довело до изписването на майката
на ищцата във влошено тежко състояние. Смъртта на майката на ищцата е в причинна
връзка е поведението на служители на ответника. Ищцата заявява, че в резултат
на смъртта на майка й тя е развила тежко депресивно разстройство, била
апатична, без енергия и желание за справяне с рутинни задължения, страдала и от
безсъние, затворила се е в себе си и ограничила контактите си. За причинените й
неимуществени вреди от смъртта на нейната майка претендира обезщетение в размер
на 120 000 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2017г. до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
Ответната болница е
подала писмен отговор. Потвърждава постъпването по спешност за лечение на
23.12.2016г. на Т.П. с диагноза „застойна сърдечна
недостатъчност“, както и падането й на 24.12.2016г. в болничната стая и
полученото счупване на дясната бедрена кост. Своевременно било взето решение за
операция, успешно извършена и назначено антибиотично лечение. На 30.12.2016г.
свалили дрена и сменили превръзката. Към този момент липсват данни за инфекция
на раната. Пациентката е била отново приета в клиниката по кардиология, където
е била лекувана и подобрила състоянието си. През това време нямало данни за
инфектиране на раната. Така на 11.01.2017г. Т.П. е била изписана. Ответникът
потвърждава, че майката на ищцата е била лекувана от лекарите, за които С.П.
твърди в ИМ, но МБАЛ заявява, че през целия престой в болничното заведение
пациентката е получила адекватно лечение, а действията на служителите на
ответника били изцяло в съответствие с медицинските стандарти и медицинските практики.
Оспорва твърденията в ИМ, че болната е получила фрактурата, поради състоянието
на болничното оборудване. Оспорва още твърденията, че пациентката не е получила
информация от лекарите за провеждащото й се лечение, както и че раната е била
заразена с бактерия. Смята, че тази бактерия не е причина за смъртта на Т.П..
Оспорва твърдението на ищеца, че поведението на неговите служители е в причинна
връзка със смъртта на Т.П.. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение,
както и прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на
пациентката. Твърди, че множеството хронични заболявания са спомогнали за
смъртта на Т.П..
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-9
състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2,
във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установи кумулативното наличие
на следните елементи от фактическия състав: 1/. правоотношение по възлагане на
работа; 2/. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение
на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на
предявения иск следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад /л.
333/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните обстоятелства:
- обстоятелството, че на 23.12.2016г. Т.П. е постъпила
в МБАЛ С.А.и е била диагностицирана със „застойна сърдечна недостатъчност“;
- обстоятелството, че на 24.12.2016г. Т.П. е паднала в болничната стая и е
счупила дясната си бедрена кост;
- обстоятелството, че счупването е бил лекувано
оперативно в болницата;
- обстоятелството, че в отделението по кардиология пациентката е била
лекувана от д- р Т., а операцията й е била извършена от д-р С., които са в
трудово правоотношение с
ответника;
- обстоятелството, че на 11.01.2017г. Т.П. е била
изписана.
При изследване на фактическия състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, следва да се посочи следното: в константната съдебна
практика деянието се приема като съзнателен външнопроявен
акт – действие или бездействие, а противоправността
се разбира като накърняване на чуждо абсолютно субективно право- в процесния
случай правото на починалата майка на ищцата Т.П. да получи лечение, отговарящо
на приетите медицински практики и стандарти. В тази връзка следва да се изложи
следното: от приетата по делото СМЕ /л. 582-л. 591/, кредитирана от съда като
обективно и професионално изготвена се установява следното: на 23.12.2016г.
майката на ищцата Т.С.П. /от представеното на л. 13 от делото удостоверение за
наследници се установява качеството на ищцата на наследник на Т.П./ постъпва в
Отделението по кардиология към ответното дружество в запазено общо състояние с
прояви на застойна сърдечна недостатъчност като
наличието на две основни заболявания като артериална хипертония III ст. и проявите на застойна
сърдечна недостатъчност се оценяват като животозастрашаващо
състояние; на 24.12.2016г. починалата П. при слизане от болничното легло се
подхлъзва и пада на пода като получава следното увреждане: пертрохантерна
фрактура на дясното бедро, закрито като тази фрактура може да бъде получена при
падане и подхлъзване от болнично легло; след съответната подготовка на
28.12.2016г. починалата П. е била оперирана чрез кръвна репозиция
/наместване/ и метална остеосинтеза; поставени са
пирон, приплъзващ винт и дистално
застопоряващи 2 броя винта; тази операция се прилага при фрактури; във всяка
една клиника по ортопедия и травматология има създаден график за свиждане, като
се спазват изискванията за септика и антисептика за
посетителите, тоест влизат с маски и калцуни;; след
оперативната интервенция оперативната рана трябва да е спокойна; затова се
правят превръзки през ден; получаването на оток, зачервяване около раната и
гноен секрет говори за започващ инфекционен процес на
оперативната рана; стойността на левкоцитите е бил 21.13 при горна граница
10.5; това означава, че има започващ инфекционен
процес; в клиничната практика се следват Препоръките в Медицинския стандарт за
превенция и контрол на вътреболничните инфекции;
лекуващият лекар при появата на инфекция на оперативното място е длъжен да
вземе материал за микробиологично изследване; в приложените между
кориците на делото медицински документи не са намерени проведени
микробиологични изследвания; лечението с продукта Цефтрин,
който е приложен в случая може да започне и след вземане на проба за
микробиологичен анализ като се вземат предвид и данните за локалната
резистентност на микроорганизмите; началото на лечението с Цефтрин
е след превеждането в Клиниката по ортопедия и травматология на 27.12.2016г. с
продължителност до 04.01.2017г.; след постъпване на в Клиника по Интензивна
терапия на ВМА се включва емпирична терапия с Меронем;
цефалоспорините от първа, втора и трета генерация, макролидите и пеницилините имат слаб или никакъв ефект
срещу Acinetobacter
и тяхното използване може да
предразположи към колонизация с микроорганизма; при клинични данни за липса на
клиничен ефект от приложеното лечение, особено ако подходът е бил емпиричен е
задължително провеждане на микробиологично изследване с антибиограма
и продължаване на лечението, съобразено с данните от антибиограмата;
според правилата на медицинската професия и добрите медицински практики,
лекуващият хирург е длъжен да продължи наблюдението над своя пациент,
независимо че оперираната пациентка е преместена в друга клиника; при
преместването й в отделението по кардиология от 04.01 до 11.01.2017г.
лекуващият лекар също е длъжен да извика за консултация хирург за смяна на
оперативната превръзка; при прегледа на медицинската документация не се
установи при престоя й в кардиологичното отделение да е сменена оперативната
превръзка, нито да са свалени конците;при проследяване на данните от
пълната кръвна картина от хоспитализацията в Отделението по кардиология, КАРИЛ
и Клиниката по Ортопедия се установява левкоцитоза до
17.9 с типични промени в диференциалното броене при лечение с кортикостероиди в
случая: Урбазон – гранулоцитоза
и лимфопения; при повторната хоспитализация в
Отделение по кардиология се отбелязват екстремно увеличение на броя на
левкоцитите 21.13 и от диф. броене на гранулоцитите до 90% от общия брой, но няма клинични данни
за възпаление – през целия този период от хоспитализацията е била афебрилна, проведени са неколкократни Rо изследвания на белите дробове – без данни за инфилтративен процес на белите дробове; провеждано е
лечение с кортикостероиди продължително време; за изключване на възпалителен
процес не са проследени други маркери за възпаление – СУЕ, С-реактивен протеин,
диференциално броене, мануално, урокултура,
необходимо е изследване на С-реактивен протеин /CRP/, което е задължително при пациенти със съмнение за
възпаление като през целия период в ответното дружество не е проведено; в медицинската документация не са открити данни за
извършени консултации на лекуващия лекар д-р Т. с лекуващия хирург д-р С. за
периода от 04.01.2017г. до 11.01.2017г.; обичайните оперативни и консервативни
методи при получаване на постоперативна инфекция са ревизия на оперативната
рана с некректомия и лаваш;
назначава се антибиотично лечение като това е направено на 14.01.2017г.;
антибиотична терапия с Цефриаксон е проведена в
Клиниката по Ортопедия и КАРИЛ с цел пери-и постоперативна профилактика на
възпалителни усложнение до 04.01.2018г.; след провеждането й в Отделение по
кардиология от 05.01.2017г. е започнато лечение с Левокса
и.в.; в Из не е мотивирано преминаването към терапия с химиотерапевтик;
в епикризата при изписване от Отделение по кардиология на 11.01.2017г. е
отразено: задоволително общо състояние, без белодробен и переферен
застой, лека бронхиална обструкция, ритмична сърдечна дейност 64 /мин. РР
120/80; във фиша за дехоспитализация към Из е
отразено: чисто везикуларно дишане, синусов ритъм с
препоръка за два контролни прегледа; пациентката е насочена за съвместно
наблюдение от кардиолог и ортопед; състоянието на оперативната рана,
характеризиращо се с наличие на некроза и газови колекции не е отразено в Из по
Кардиология МБАЛ „Св. Анна“; по желание на близките Пастухова
е била прегледана в Спешно отделение на ВМА, където освен клиничен преглед за
уточняване на състоянието е направена и обработка на постоперативната рана, с
последваща хоспитализация в Клиника по Интензивна терапия на 12.01.2017г.; от
анамнезата, снета по данни на пациентката и близките се установява следното: от
2-3 дни има оплаквания от често уриниране, парене при уриниране; от около един
ден преди постъпването има намаление на количеството отделена урина и субфебрилитет; по данни на близките на пациентката
основните оплаквания са свързани със състоянието на раната – силна болка със
затруднени активни и пасивни движения, отделяне на кървава урина и субфебрилитет; от статуса при постъпването се установява
следното: увредено общо състояние, афебрилна,
контактна с макроскопска хематургия;
предвид анамнестичните данни за олигоанурия,
които не са отбелязани при дехоспитализацията на
11.01.2017г., след постъпването в КИТ на ВМА на 12.01.2016г. е консултирана с нефролог: данни за остра бъбречна недостатъчност; в случая
е изолирана Klebsiella pneumonie, сигнификантна бактерия с
множествена резистентност към антимикробни средства,
включително и към тези, с които се провежда основната терапия, с изключение на
Гентамицин; причината за установените газови колекции е полученият инфекциозен
процес; при приемането на починалата П. във ВМА на 12.01.2017г. е проведена Рьография на бедрото и са открити газови колекции в меките
тъкани в проксималната /горната/ част на дясното бедро; не са налице данни за
сепсис към момента на постъпване на болната във ВМА; инфекциозният процес може
да се развие от 24 часа до 48 часа; във ВМА е предприета ревизия на
оперативната рана, изваждане на конците, изрязване на некротичните
тъкани, лаваш и дренаж; това лечение е било правилно
и се е наложило, тъй като е имало данни за развит инфекционен
процес в оперативната рана; според съдебно-медицинската аутопсия на труп №
3/20.01.2017г. причината за смъртта на П. е тежкият възпалителен процес в
белите дробове, развил се на фона на множество хронични заболявания и
състояние след счупване на дясната бедрена кост, довели до сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност; газовите колекции, открити в меките тъкани на бедрото
на 12.01.2017г. са локални около раната и не са причина за смъртта на Т.П., но в многократните Ро
изследвания с приложени разчитания не се намират параклинични
данни за възпаление на белия дроб; въз основа на цитирания в
заключението Стандарт за вътреболнични инфекции от
вещите лица същите са обосновали извода, че състоянието на пациентката съответства на посочените критерии за
усложнения, възникнали вследствие на вътреболнична
инфекция.
При разпита в
откритото съдебно заседание вещите лица по СМЕ заявяват следното: ако е била
установена инфекция, починалата П. не би трябвало да се изписва /л. 606/;
инфекциозната рана не е причина за настъпване на смъртта, доколкото ако това
беше причината, то щеше да бъде отразено в аутопсионния
протокол; касае се за няколко
съпътстващи страдания на пациентката – ИБС /исхемична болест на сърцето/, ритъмни
нарушения, прояви на застоена сърдечна недостатъчност, проблем с бъбрека, данни
за възпаление на бъбрека, данни за инфекция, поради което смъртта на
пациентката е настъпила вследствие на тези комплексни причини като инфекцията
също е в тях; относно посочената в аутопсионната
епикриза двойна гнойна бронхопневмония, е налице дисонанс между клиничната и патоанаточната диагноза, доколкото по клинични данни няма
основание за бронхопневмония, няма рентген, няма белодробна находка
По делото е приета допълнителна СМЕ /л. 655-л. 670/,
кредитирана от съда като компетентно и добросъвестно изготвена, от която се
установява следното: проведената задължителна профилактика на инфекция на
оперативната рана, както и на вътреболнична инфекция
е била неефективна като това се установява едва след леталния изход.
От представената по делото съдебномедицинска аутопсия
на труп с № 3/2017г. /л. 153 и сл./ се установява, че съдебният лекар е посочил
като причина за смъртта на Т.П. тежкия възпалителен процес в белите дробове,
размил се на фона на множество хронични заболявания и състояние след счупване
на дясната бедрена кост, довели до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност
/л. 158/.
По делото са събрани гласни доказателства, получени
чрез разпита на свидетелите на ищцата: И.А.Л.,
Х.С.П., Р.В.В., Л.Н.С.и С.С.Т.и
на свидетелите на ответника: Й.П.С., Р.И.П., Г.Й.М. и Ц.М.К./л. 544 и сл./.
От показанията на свидетеля на ищцата И.А.Л. се
установява, че свидетелят Л. е направил справка и е установил, че на
20.01.2017г. е извършил аутопсия на трупа на Т.П. като установената находка е описал в издадения
протокол за аутопсия с № 3/2017г. Свидетелят Л. заявява, че установеното от
него при аутопсията е описал по надлежния за това ред /л. 544/.
От показанията на свидетеля на ищцата Х.С.П. /л. 545/
се установява следното: свидетелят П. е работел в края на 2016г. във ВМА в ендоскопска хирургия на длъжността хирург; бил е извикан за
консултация в приемно вътрешно на Военна болница, към която е работел тогава,
по повод хоспитализацията на Т.П., във връзка с оперативна рана, която не е изглеждала
добре тогава; П. е била неадекватна, неконтактна; оперативната рана била с
доста отточно бедро, с ливидни раневи
ръбове и с данни за инфекция; раната все още е била с наложения хирургичен шев,
с отточно бедро, в областта на бедрото беше оперативната рана; костната позиция
е била правена с плака, с натичане на мътноват ексудат, което е признак
за хирургична инфекция; след като са приели П. в интензивна терапия, свидетелят
П. отишъл втори път, за да обработи на първия етап хирургичната рана; при
първоначалната обработка на хирургичната рана, свидетелят П. свалил конците,
изтекло гной; обработил раната; евакуирал ексудата и
я предложил за оперативна ревизия в операционна; решението за ревизия на раната
било взето, след като свидетелят П. се консултирал и с ортопед-травматолог,
който също дошъл да я погледне; била направена рентгенография, за да се види
дали всичко с плаката е наред; при приемането на пациентката същата е била
неконтактна и неадекватна и със сигурност е трябвало да се приеме в болница; общото
й състояние е било незадоволително, в увредено общо състояние; показанията за
обширната ревизия били, че гнойната инфекция персистира;
ревизията била извършена, защото изтичането на секрет продължавало.
От показанията на свидетеля на ищцата Р.В.В. – дъщеря на ищцата и внучка на починалата Т.П., чиито
показания следва да се кредитират, съобразно нормата на чл. 172 ГПК се
установява следното: Т.П. е постъпила в Окръжна болница на 23.12.2016г., след
като имала оплаквания от задух; когато постъпила в болница, П. била в добро
общо състояние, предвид възрастта й –абсолютно адекватна, подвижна,
самостоятелна, поддържала си градината, двора, не е имала нужда от асистенция или от някаква допълнителна грижа; П. никога не
е имала тежки заболявания, тя никога не е била хоспитализирана до този момент,
не е имала някакви тежки физически страдания; при приемането на болната, от
страна на служителите в болницата не е било заявено, че същата трябва да бъде
на постелен режим и че същата може да посещава тоалетна в инвалидна количка и
само с придружител, не е било разяснявано нищо,
което да е свързано със спазването на режим; леглото, на което била разположена
П. било твърде високо за нея и седейки на него и пускайки краката си надолу, тя
не можела да достигне до земята; леглото било на колела и то съвсем свободно се
движело във всички посоки, т.е. на нея й било изключително трудно да се качи
или да слезе без асистенция, тъй като леглото се
измествало при това движение; свидетелката В.помолила служител на болницата да
обезопаси леглото и да го пригоди за нейните размери и за нейното състояние, при
което служителят обещал да го стори; на 27.12.2016г. се случил инцидент, за
който свидетелят В.и близките й били уведомени по телефона като служителят на
болницата заявил, че трябва да бъде внесена парична сума за операцията на П.,
тъй като последната е счупила крака си; след инцидента свидетелят В.видяла П. в
ортопедията и последната разказала, че е паднала, когато се е опитвала да
стигне до тоалетната, защото леглото се е движело и не е било обезопасено;
впоследствие П. се е молила в продължение на три дни някой да се свърже с близките
й, но никой не се е свързал с тях; в рамките на тези три дни свидетелят В.и
близките й звъняли в болницата, отишли в един от
дните, но тъй като били празници, в отделението нямало възможност за визитации,
а на телефоните, на които звъняли, никой не вдигал; свидетелят В.и близките й
поискали обяснение от работещите в болницата за причините за инцидента, но не
получили такова като същевременно били заплашени от д-р Я., който бил в този
момент на смяна по време на инцидента, който казал да не задават толкова много
въпроси, защото П. в един момент ще се върне отново в това отделение; била
извършена операцията на крака на П., тъй като медицинските специалисти обяснили,
че това е най-добрият вариант за П., предвид състоянието й и предвид травмата и
след това престояла там няколко дни до 04.01.2017г.; за болната се грижели
основно свидетелят В.и ищцата /хранели я, грижели се за тоалета й, почиствали
я, включително се налагало да изсипват урината от пълната торба на катетъра,
който бил поставен, тъй като им заявили, че няма служител, който да извършва
тези дейности/; последните ходели там ежедневно, достъпът бил абсолютно
безпроблемен; свидетелят В.никога не е възприела някой в ортопедията да сменя
превръзките на П.; впоследствие П. постъпила в кардиология, където нямали контакт
с нея, тъй като била обявена грипна епидемия и били ограничени свижданията;
свидетелят В.и близките й получавали само в определени дни информация, че П. се
подобрява и дори им било поискано да осигурят проходилка; в деня на изписването
на П., състоянието й било потресаващо; в момента на изписването, лекуващият
лекар не е присъствал, трябвало да бъде издирван и съответно по време на
кардиологичното лечение на П. не са се извършвали никакви манипулации от гледна
точка на ортопедичното й състояние; свидетелят В.била принудена да извика
частна линейка, за да може да я върне в дома им; П. била на носилка, била
абсолютно неадекватна, не разпознавала никого, не можела да говори; цялостното
й състояние било изключително занемарено; П. била изписана с катетър с торба, с
урина пълна с кръв.; превръзката, която била на крака й, била същата тази
превръзка, преди да влезе в кардиологично отделение; раната миришела непоносимо
като от нея се изливали кървави секрети и била подута, отточна, била с декубитални рани по целия гръб и задните части; не били
премахнати конците от раната, след изписването й, въпреки че следвало да бъдат
премахнати в деня на изписването; свидетелят В.махнала превръзката и сложила
друга превръзка, която с лигнин и стерилна марля; свидетелят В.извикала своя
приятелка /С./ – реанимационна
сестра във ВМА да види П., при което С. заявила, че П. се нуждае от спешна
хоспитализация и че не е трябвало да бъде изписвана в такова тежко състояние; след
по-малко от 24 часа, след изписването й от Окръжна болница, П. била приета по
спешност във ВМА; още при самия прием във ВМА, свидетелят В.в спешно отделение възприела
следните думи: „Ето, карат ни поредния труп”; във ВМА била направена пълна
ревизия на раната и казали, че раната е в изключително тежко състояние, че са
премахнати шефовете, вътре имало газови колекции, инфектирана тъкан, която те
са отстранявали след това и като цяло състоянието й е било животозастрашаващо;
свидетелят В.разговаряла с д-р Л., който извършил аутопсията на П., при което
д-р Л. заявил, че причината за смъртта е сепсис, след което той се обърнал към свидетеля
В.и казал: „Недейте да съдите лекарите, защото лекарски грешки стават”; ищцата
цял живот е била медицинска сестра и това, което тя не можела да възприема е
как е възможно медицината да доведе до там, че човек да бъде изписан в такова
състояние и по този начин да бъде лекуван; ищцата много тежко приела цялата
ситуация, дори не била на погребението на П. и в крайна сметка в момента е в
тежка депресия, ищцата е на медикаменти и има лекуващ психиатър; при
изписването си Пердуховане е била заведена до КОТ,
придружена от санитар от КО; момчетата от частната линейка се качват до стаята,
до болничното легло и оттам прехвърлят човека на подвижното легло и те го
свалят в тяхната линейка и го извеждат; свидетелят В.не е знаела за конците,
както и в какво състояние е раната и лично е отишла да вземе ИЗ от лечението й
в КО, а на самия момент, когато са я изписвали, била приятелката на свидетеля В.–
Л.и майка й в самото отделение.
От показанията на свидетеля на ищцата Л.Н.С./л. 551 и
сл./се установява следното: свидетелят С.познава много добре П.; П. винаги е била много жизнена и в 2016 г. също е била в
много добро общо състояние; в края на 2019г. П. постъпила в Окръжна болница с
оплакване, че има лек задух, като от болницата решили, че е добре да я оставят,
за да направят изследвания и да разберат има ли някакъв по-сериозен проблем, като
казали, че по принцип състоянието й е добро, няма нещо притеснително, просто искат
да направят изследвания; свидетелят С.е присъствала на приемането на П. в
болницата; по време на приемането болничният персонал не посочил, че П. трябва
да бъде на постелен режим и да посещава тоалетна само с придружител или с инвалидна
количка; болничното легло било високо за нея, тя била нестабилна като слизала,
доколкото самото легло било нестабилно, доколкото било на колелца; болничният
персонал бил уведомен за проблема; от болницата се свързали с близките на П. и
ги уведомили за инцидента с нея; свидетелят С.и близките на П. отишли в
кардиологичното отделение, за да разберат какво се е случило като в лекарската
стая била д-р Т. – лекуващият лекар на П. и още един лекар; присъстващите
лекари заявили на близките на П., че ще е по-хубаво да внимават как се държат;
след инцидента, направили операция на П., след което останала за няколко дни в
болницата, през което време няма кой а я обслужва там; всеки ден ходели ищцата
и нейната дъщеря, за да се грижат за П. /грижели
се за личния й тоалет, за смяна на памперси, дори за храна, тъй като П. била
неподвижна/; от момента до приемането на П. в кардиологичното отделение до
изписването й били забранени свижданията; П. била изписана в много лошо
състояние – не можела дори да говори, не можела да се движи; извикали частна
линейка; П. не реагирала, дори не можела да си отвори очите; потърсили лекуващия
лекар да попитат защо я изписват и им отговорили, че пътеката е свършила и я
изписват; когато пристигнала вкъщи, П. казала, че много я боли и се чувства
много зле; раната била с конци, цялата в оток, синини и миришела ужасно, имало
и декубитални рани по нея, по задните части; лекуващият
лекар не казал, че има конци и че трябва да се свалят.; Р./дъщерята на ищцата/
се свързала с нейна приятелка, която работи в болница и я помолила да дойде; П.
била приета по спешност във ВМА на следващия ден; събитията относно лечението и
смъртта на майката на ищцата се отразили много зле на ищцата; ищцата го преживяла
много тежко и се наложило да направи и консултации с психиатър и да приема
медикаменти, защото изпаднала в депресия и се чувствала психически
много зле; П. е била изписана с катетър от кардиологичното отделение.
От показанията
на свидетеля на ищцата С.С.Т./л. 554 и сл./ се
установява следното: свидетелят Т.е познавала П. много добре, доколкото нейната
внучка е нейна приятелка и съученичка; в периода към края 2016 г. а и преди
това П. никога не е имала физически и ментални дискомфорти;
била е много емоционална, подвижна и много се е разхождала; по образование свидетелят
Т.е медицинска сестра, към 2016г. е работела в реанимацията на ВМА, има 13
години стаж там в анестезиология и реанимация; в средата на м. януари Р./внучката
на П./ се е свързала със свидетеля Т.по телефона като с изключително притеснена
интонация я е попитала как да промие катетъра на баба й; свидетелят Т.е отишла
при Р., доколкото като реанимационна сестра е предположила, че ще трябва да се
хване един периферен венозен източник; когато свидетелят Т.е отишла при П., е
установила, че последната е била легнала на леглото; изглеждала е бледа, нямала
е много ясен контакт с нея, защото си спомня, че е била в тежко общо състояние;
не е реагирала на болката при смяна на катетъра; свидетелят Т.е била потресена
от видяното в раната на П., защото е имало кървенист
секрет, доста голям хематом, разлят, имало е оток; въпросната рана не е трябвало
да изглежда по този начин; оперативните конци са били в раната; имало е
възпаление, зачервяване, оток; П. е била субфебрилна,
поради което свидетелят Т.твърди, че е имало редица доказателства за наличието
на възпаление; състоянието на превръзката е било потресаващо; самите марли са били
просто камък, напоени от секрет, тоест въпросната превръзка е стояла дни наред
и е секретирала, доколкото не е била сменяна; състоянието на П. е мотивирало
свидетеля Т.се свърже с временно изпълняващия тогава длъжността „началник на
реанимация” във ВМА, обяснила е случилото се и доколкото не е имало места в
реанимация са приели П. в катедра „интензивна терапия”, т. нар. КИТ; П. е имала
рана, която очевадно не е била заздравяла, имала е нужда от хирургична намеса,
от антибиотици, от много комплексна грижа; приели са П. във ВМА; направена е асептичната
обработка от д-р П., махнал е конците, впоследствие на което е изтекло голямо
количество коагуланти; самият джоб на оперативната рана е бил доста дълбок; всеки
ден свидетелят Т.е ходила да прави тоалети на П.; била е взимана проба от
раната за микробиология, при което е било установено, че е имало бактериален
растеж.
От показанията на свидетеля на ответника Й.П.С. /л.
555 и сл./ се установява следното: свидетелят С. е работила в Окръжна болница,
в каридологично отделение от 2013 г., на длъжност
„старша медицинска сестра”; спомня си Т.П., доколкото е имало одит по
документация; колегите на свидетеля С. са й казали, че са реагирали навреме,
предвид бързината, с която е станал инцидентът; извикали са своевременно лекари
специалисти; леглата в стаята, в която е била Т.П. са били нови, получени са
през м. октомври 2016г., всички легла се стопирали като нямало проблеми в това
отношение, имало чисто нови дюшеци и рамки; зад всяко легло имало звънец на
една ръка разстояние, като било необходимо само да го натиснеш; имало
задължение на всеки 20 минути да се редуват сестрата, санитарят, минавали в
отделенията, поглеждали се пациентите в какво състояние са; по време на обявена
грипна епидемия, когато П. се намирала в болницата, не се разрешавали свиждания
в кардиологичното отделение; когато е била настанена Т.П., свидетелят С. не
е била на работа.
От показанията на свидетеля на ответника Г.Й.М. /л.
556 и сл./ се установява следното: свидетелят М. е работил в Окръжна болница, в
кардиологично отделение от 2015г.; присъствал е като асистент на операцията на П.;
операцията се е състояла във фрактура на бедрото и се извършила с т.нар. интрамедуларен остеосинтез като
за целта се поставял бедрен пирон в канала на костта с допълнителни два
застопоряващи винта, като по този начин се осъществявала стабилизация на
фрактурата и най-бързо раздвижване; по принцип фрактура на дълга тръбеста кост
на долни крайници се смятала за инвалидизираща,
увреждаща състоянието на пациента, поради това, че се получавало скъсяване на
мускулите, вследствие на което пациентът се инвалидизирал;
с оглед изложеното, че да можело пациентът да бъде възстановен в най-кратки
срокове се налагало оперативно лечение; анестезията се провеждала по щадящ за
пациентката начин и се поставяла локална спинална
анестезия, при която долните крайници се обезчувствали
и можело спокойно да се извърши оперативното лечение; при изписването на П. на
04.01.2017г., общото й състояние било увредено, но стабилно, което означавало,
че хемодинамично пациентката е стабилна, но поради
това, че пациентката е пристигнала от кардиологично отделение, същата е била приведена
отново към кардиологично отделение, предвид невъзможността от специализирана
адекватна дейност от страна на сърдечно - съдовите проблеми в другото
отделение; в този случай нямало данни,
които да изискват микробиологично изследване, доколкото, когато показателите са
в норма и пациентът е афибрилен, няма нужда да се
правят; показателите в случая са били стабилни; свидетелят М. е присъствал на
превръзки с превързочната сестра, като е установено, че оперативната рана е
спокойна; честотата на правенето на превръзки зависела от оздравителните
процеси на организма; веднага след първите 24 часа, на следващия ден
задължително се правела превръзка, след което вече се преценявало кога да се
направи следващата превръзка – обикновено се правела на 72 час, но ако има накървяване се правело по-рано; при П. не е имало индикации
за накървяване, така че втората превръзка е била
направена на 72 час, а следващата превръзка е била направена при привеждането й
към кардиологично отделение; след първоначалната превръзка се отразявало
сменянето на превръзката, но не винаги; когато нямало патологичен процес, не се отразявало, но при
изписване на пациента, винаги се отразявало дали раната е спокойна; при
изписване на П. същата отново е била изпратена за превръзка и д-р С. заявил, че
сваля през конец, поради това, че пациентката е възрастна и евентуално се е бил
забавил оздравителния процес, но обикновено след около 7 дни трябвало да се
свалят и другите конци; обикновено, след като се изпише пациент, практиката е
такава, че се викат пациентите да се направят превръзки между 3-5 дни в специалния
за такива цели и нужди кабинет № 2; престоят в болница обикновено е 6 дни, ако
няма усложнения, ако има усложнения – до изчистване на усложненията; П. е била
приведена в кардиологично отделение, заради сърдечните проблеми, а не защото
имала някакви ортопедични проблеми и някакъв проблем с оздравителния процес, в
резултат на оперативната интервенция; П. е престояла стандартния период от
около 6-7 дни; състоянието й е било увредено, но стабилно; имала е хронични
заболявания, но е била афибрилна и хемодинамично
стабилна; състоянието на П. не е изисквало допълнителни грижи; след операцията
е била проведена рехабилитация на П.; била е в състояние да й се извършва
такава, но това не означавало, че жената е станала и е тръгнала да ходи сама; рехабилитаторите
започват с пасивна рехабилитация, оценява се състоянието, след което се вертикализира; свидетелят М. е наблюдавал първия ден, след
изписването, заедно с колегите му, започнали са с пасивна рехабилитация, т.е.
раздвижване в леглото на горни крайници, съответно процедури, дихателна
гимнастика, за да може да стабилизира общите сили на организма; посочената
процедура е започнала още на следващия оперативен ден; на втория и на третия
ден вече П. се е изправяла в леглото си; П. е съдействала; била е трудно
контактна; в кардиологично отделение са я привели с носилка; активна
рехабилитация при нея се е извършвала до седеж и леко до стоеж – това се е извършвало
в 4, 5 и 6 ден като свидетелят М. е присъствал от първия до третия ден, след което
е говорил с рехабилитаторите; на 3-ия и 4-ия ден рехабилитаторите казали, че са
се опитали да изправят П.; свидетелят
М. лично не е викан от кардиологично отделение да ходи там, съответно не е
ходил; на второто изписване от кардиологично отделение свидетелят М. е говорил
с д-р С., който е направил превръзката, но свидетелят М. не е присъствал на
превръзката, съответно и на свалянето на конците; д-р С. е сменил
превръзката преди изписването от болницата; Последният път, когато свидетелят М.
е видял П. е бил, когато същата е била приведена в кардиологично отделение;
свидетелят М. не е присъствал при изписването й от кардиологично отделение; обикновено
антибиотичната терапия се назначава, защото самата фрактура представлява
травматичен шок, вследствие на което пада имунитетът и в кардиологично
отделение са предприели тенденция да се прави антибиотично лечение, за да се
предотвратят вътреболнични инфекции; свидетелят М. лично
не е забелязал да има инфекция в раната на г-жа П., раната е била спокойна
и е заздравявала първично; годишно
свидетелят М. е правел над сто такива операции, не само като оператор, но и като
асистент; в случая с П. свидетелят М. е бил само до седмия ден и раната е била спокойна;
зачервяването и отокът е възможно да се получат при преместване, при транспорт
може да има нежелателен контакт с раневата зона, т.
нар. тангенциална увреда при пренасянето, вследствие
на преместването, на залитане и изпускане на пациента, за да бъде хванат, за да не се получи съответно падане,
може да се получи това увреждане, защото няма напълно оздравителни процеси, при
които да се гарантира, че раната е заздравяла напълно; обикновено това се
случвало след 14 дена, както и свалянето на конците; има зони, в които е налице
сваляне на конците – в зоната на бедрата е 14-ти следоперативен ден, но ако има
забавено зарастване, с оглед на увреденото състояние на П., д-р С. е оставил
конците да бъдат свалени през един и обикновено се свалят след 7-ия ден;
състоянието на П. е било увредено, защото сърдечно - съдовите състояния забавят
процесите на оздравяване на организма; наличието на фебрилитет
е един от критериите за продължаване на болничното лечение; раната на П.
първично е заздравявала, това означава спокойно заздравяване, без изтичане на
никакви секрети от раната.
От показанията на свидетеля на ответника Р.И.П. /л.
560 и сл./ се установява следното: свидетелят П. работи в МБАЛ „Света Анна” от
20 години, а от около 10 години съм „началник отделение”, което отначало е било
„вътрешни болести”, а сега е КО; свидетелят П. не помни визуално пациентката П.,
но случаят добре го помни, защото по случая е имало одит и е запозната с
документацията и с всички обстоятелства по лечението и пребиваването й в
болницата и в двете отделения; поради одита, свидетелят П. лично е добре
запозната със случая, тъй като е отговаряла на въпросите на одита; П. е лекувана
по стандартите в КО по всички стандарти за лечение на кардиологично болни; на
23.12.2016г., точно преди Коледа П. е била доведена, като свидетелят П. не е
била на работа по това време; дежурният лекар д-р Д.К.е приела П. и е
разказала на свидетеля П. точно как е станал приемът в болница, а именно: с
изричното настояване на близките на болната, въпреки че им е било обяснено, че
пациентката, макар и възрастна, макар и с налични кардиологични заболявания не
е в толкова тежко състояние от гледна точка на кардиологичния статус, че да се
налага непременно прием навръх Коледа и по време на грипна епидемия, което
същото задълбочава проблемите при един пациент; по време на престоя в КО на
г-жа П., нито при първия прием на 23.12.16 г., нито след това от 04.01.17г., не
е имало ден с фебрилитет /т.е. с температура/; не е
имало признаци на инфекциозен процес в организма й, което се потвърждава и от
стабилизирането на нейното състояние; завишените резултати от левкоцитоза, гранулоцитоза и
по-високи стойности на д димер са обичайно състояние
в медицината при един опериран пациент, винаги се получават раздвижвания в
кръвната картина, защото при една оперативна интервенция, особено голяма,
каквато е ортопедичната интервенция, винаги има резорбция на материал, който
всъщност, макар и асептично да причинява покачване на левкоцитите, и на второ
място, П. е имала и още една причина за покачване на левкоцитите и това е приемът
на големи дози кортикостероид, необходим за стабилизиране на състоянието й,
като дозите на кортикостероид са започнали, още когато е била изведена от
ортопедията, преди да бъде в КО и същата е била с бронхоспазъм;
Д димерът се покачва при всяка една оперативна
интервенция, защото това е показател сочещ наличие на кръвосъсирване; щом като има оперативна интервенция или каквато и
да е рана, ще има кръвосъсирване, т.е. д димера ще
бъде покачен; метилпреднизолонът е бил прилаган на
пациентката; предприето е антибиотично лечение в КО с левофлоксацин,
венозна форма; при изписването на П. свидетелят П. е подписала епикризата; тя е
била изписана в стабилно състояние, синусов ритъм, 60 удара в минута, 120/80
кръвно налягане, абсолютно стабилна, без прояви на органна
недостатъчност, които да наведат на мисъл, че пациентката не е стабилна;
свидетелят П. не е отваряла раната, тъй като това е работа на ортопедите;
последните са били извикани, преди изписването; на 11.01.2017 г. в епикризата
на ортопедите изрично е посочено, че П. трябва да отиде при тях за сваляне на
конци на 11.01.2017г., като тя е изписана от на 11.01.2017г., с придружаващ санитар
е заведена в КОТ, за да премахнат конците, да сложат нова превръзка и да
продължи по съответната процедура; сложена й е нова превръзка и са махнати конците
в деня на изписването й; свидетелят П. е присъствала единствено при
изписването на П. като именно тя е направила преценката, че П. може да бъде
изписана; във вторник се прави обща визитация, където присъстват всички – свидееля П., като началник на КО, проф. Р., лекуващите
лекари от всички стаи и всички пациенти, които впоследствие ще бъдат изписани
се докладва състоянието им като и в този случай е било така; П. е изписана в
сряда, но във вторник се минава на главна визитация, на която всичко се обсъжда;
П. е била стабилна, адекватна и контактна; нямало е рани от залежаване; тъй тя
е била трудно подвижна, прегледът за рани се е извършвал с обръщане от едната
на другата страна, при което се е установило, че не е имала декубитални
рани; свидетелят П. не е присъствала на тези манипулации, а й е било
докладвано за тях; при изписването П. е била с катетър, което е обичайно и
нормално, доколкото трудноподвижните пациенти, особено след ортопедична операция
се изписват често с уринарни катетри, поради това, че
те поради влошеното си здравословно състояние е опасно и трудно да бъдат
раздвижвани за ходене до тоалетна самостоятелно, особено в домашни условия; изписват
се често с катетър, като на пациентите и на близките се обяснява, че този
катетър с течение на времето, когато пациентът се раздвижи ще бъде евентуално
махнат може от личен лекар, може от оператор от болницата при съответния
преглед, каквито се назначават два пъти в месеца; в конкретния случай,
катетърът е следвало да се махне, когато дойдат на следващия преглед и то не да
се махне, а да се прецени дали да се махне; свидетелят П. не придружава пациентите,
като санитар в ортопедията, поради което не знае какво е било състоянието на
раната и дали са били махнати конците; указанията за сваляне на конци се
дават от КОТ в тяхната епикриза, която лично свидетелят Прокова
е прочела и са дадени указания конците да се свалят на 11.01.2017г.; в момента
на изписването си П. не е била в животозастрашаващо
състояние; преди да си тръгне от болницата е заведена до ортопедията за сваляне
на конци, като е заведена там със санитар; свидетелят П. не е видяла лично
отвеждането на пациентката до КОТ; била е извършена от медицинския одит
проверка за вътреболнична инфекция в КО, тъй като
едно от обвиненията е било за вътреболнична инфекция
в КО и е била извършена проверка и се доказало, че няма вътреболнична
инфекция в КО; в КО, поради факта, че лежат възрастни и много увредени хора,
стриктно се спазва условието да няма достъп на роднини и други лица до болните;
заключението в епикризата от 11.01.2017 г. е било, че е налице подобрение в
състоянието на пациентката при изписването; фактът, че пациент, който е бил със
сърдечна недостатъчност, с данни за белодробен застой, поради сърдечна
недостатъчност влиза в синусов ритъм, т.е. в нормалния ритъм на сърцето, от
проблемно кръвно става с нормално такова, от човек с белодробен застой се изписва без хрипове, с
нормална дихателна честота, всичко това води до извода, че общият статус не
само кардиологичния статус на пациента е подобрен; изборът на д-р Т. по
отношение на антибиотика е перфектен, защото при възрастни болни и залежали
болни, които са с лоши двигателни движения, не ходят, не могат да раздишват белите дробове, лежат, това създава предпоставка
за застойна урина по пикочния мехур и по пикочните
пътища, застой на секрети в белия дроб,, поради което не може да се осъществява
в пълен обем рехабилитация при такъв тип пациенти, поради което за превенция се
изписва антибиотик.
От показанията на свидетеля на ответника Ц.М.К./л. 566
и сл./ се установява следното: в момента свидетелят К.е лекар – кардиолог; през
2016г., м. август, е започнала работа в КО, като специализант по кардиология, а
преди това от пролетта е доброволствала там; ръководител
на специализацията е била д-р Т.; свидетелят К.като специализант в КО е била
прикрепена към нея и е минавала на визитация с нея, следяла е самия процес;
свидетелят К.е била запозната с нейните пациенти, доколкото това е било част от
задълженията й; знае за случая с П.; знае, че по коледните празници П. е
приета, паднала, счупила си е крака и е била приведена в ортопедия; разбрала
е за всичко това от рапортите, които е чела; по времето, когато П. е
била настанена свидетелят К.е била в отпуска; при самото изписване свидетелят К.също
не е била на работа, тъй като е била нощна смяна; на сутринта преди
изписването П. е била в стабилно, увредено състояние, хемодинамично
стабилна, в смисъл нормално кръвно налягане, синусов ритъм, нормална сърдечна
честота, нямала е температура; върху раната е имало превръзка; свидетелят К.не е
виждала никой лично да идва да се грижи за раната; след като П. е дошла
повторно в КО, тя е била контактна; било е изписано антибиотично лечение; с д-р
Т. сутринта на визитация е било обсъдено, че жената се е залежала, с катетър и
затова протективно й е бил сложен антибиотик; имало е
грипна епидемия в този период, по време на която свижданията са били забранени; преди да си тръгна от
нощна смяна, свидетелят К.е видяла болната; П. е била в адекватно състояние;
нямала е рани от залежаване; нямала е декубитуси, но
не я е събличала, за да я види; за последен път К.е видяла П., когато е била
първа смяна и е минавала на визитация с д-р Т., т.е. ден - два по-рано от деня
на изписването й; лично д-р К.не е сменяла превръзката на П., доколкото това
е работа на ортопедите, а не на свидетеля.
Във връзка с направеното от ищцата оспорване н
автентичността на представената по делото епикриза издадена от УБАЛ „СвЕТА Анна“ АД от 04.01.2017г. /л. 14-л. 15/ по делото е
приета СГЕ /л. 577 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като
компетентно и обективно изготвена, от която се установява, че подписът в
графа „Началник клиника Професор д-р С.И.С.дмн“
в епикриза, издадена от УБАЛ „СвЕТА
Анна“ АД от 04.01.2017г. не е изпълнен от С.И.С./л. 579/.
От приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза
/л. 760-л. 775/, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се
установява следното: във връзка със смъртта на майка й ищцата С.Б.П. е развила
депресивна реакция /реактивна депресия/ - умерено тежка, протрахирано
протичаща; според данните по делото и изследването на експерта ищцата е
преживяла „интензивни психични страдания“, свързани със смъртта на нейната
майка; в резултат от трагичното събитие ответницата е развила депресивна
реакция, която продължава и към момента на изготвяна на заключението, с натраплив спомен за случилото се; ищцата все още не е
преработила /рационализирала/ напълно преживяното събитие, вероятно поради
своите личностови качества, възрастта, но и поради
голямата й свързаност с нейната майка; нито в делото, нито при сегашното
изследване се съобщава за „конкретни травматични преживявания, свързани с
настъпилата смърт“, а само за факта на смъртта; към момента на изготвяне на
заключението при ищцата се установява депресивно състояние с умерена тежест,
което е по-вероятно да е свързано със загубата на майка й, тъй като определено
реагира дистимно при засягане на тази тема; има анамнестични данни за това, че „качеството на живот“ на
ищцата е влошено: тъжна, често плаче, нищо не я радва, трудно се справяла с
работата си, била разсеяна, не се интересувала от нищо, престанала да ходи на
концерти и театър.
Във връзка с гореизложения подробно обсъден
доказателствен материал, събран по делото, следва да се обоснове извода, че спорът по делото касае деликт при изпълнението на медицинска
дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата
на неправомерно поведение и връзката му с конкретно сочените вреди. В тази
връзка съдът дължи произнасяне - кои от установените факти, респективно
връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на
специални медицински знания и по отношение на кои факти следва да се изгради
извод за причинно-следствена връзка въз основа на опитните правила и логиката.
Изводът, дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна степен и
причинени ли са от това вреди, съдът следва да направи след анализ на
установените по делото факти, преценявайки предприетото или непредприетото от
страна на лекаря и необходимо дължимото поведение в конкретната ситуация.
От събраните по делото доказателства,
както следва: основна и допълнителна СМЕ; гласни доказателства, получени чрез
разпита на свидетелите на ищцата И.А.Л., Х.С.П.,
Р.В.В., Л.Н.С.и С. С.Т.–
всички те, преценени поотделно и в съвкупност, обуславят извод, че в случая се касае
се за няколко съпътстващи страдания на пациентката – ИБС /исхемична
болест на сърцето/, ритъмни нарушения, прояви на
застоена сърдечна недостатъчност, проблем с бъбрека, данни за възпаление на
бъбрека, данни за инфекция, поради което смъртта на пациентката е настъпила
вследствие на тези комплексни причини. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетелите на ответника Й.П.С., Г.Й.М., Р.И.П. и Ц.М.К., поради
следните съоражения: свидетелят С. изрично заяви, че
при настаняването на П. същата не е била на работа като си спомня за случая
единствено по направения одит по
документация; свидетелят М., от своя страна заявява, че лично не е викан от
кардиологично отделение да ходи там, съответно не е ходил; на второто изписване
от кардиологично отделение свидетелят М. е говорил с д-р С., който е направил
превръзката, но свидетелят М. не е присъствал на превръзката, съответно и на
свалянето на конците; свидетелят П., от своя страна е присъствала единствено
при изписването на П. като през останалото време не е била там. В тази връзка
следва да се съобрази и приетата по делото приета СГЕ /л. 577 и сл./,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и обективно
изготвена, от която се установява, че подписът в графа „Началник клиника Професор д-р С.И.С.дмн“ в епикриза, издадена от УБАЛ „СвЕТА
Анна“ АД от 04.01.2017г. не е изпълнен от С.И.С./л. 579/, поради което съдът не
следва да кредитира този медицински документ.
Предвид изложеното дотук следва да се посочи и
следното: излекуването на пациента не във всички
случаи е възможен и задължителен резултат, но лекарят винаги дължи надлежно
поведение, отговарящо на правилата на лекарската професия и лечебната дейност.
В случая от посочените по-горе доказателства, а и от житейската логика следва
да се застъпи тезата, че при П., наред с останалите заболявания се е появила и вътреболнична инфекция, в резултат на направената операция
и несвоевременната смяна на конците впоследствие. Приемането на П. в период
по-малък от 24 часа след изписването й от ответното дружество в друго
медицинско заведение безспорно доказва, че състоянието на същата е било тежко и
същата въобще не е следвало да бъде изписана. Заслужават сериозно внимание и
показанията на свидетеля на ищцата Х.С.П., работел в края на 2016г. във
ВМА в ендоскопска хирургия на длъжността хирург,
който последователно и логически обосновано посочва как при приема във ВМА
оперативната рана на П. не е изглеждала добре; П. е била неадекватна,
неконтактна; оперативната рана била с доста отточно бедро, с ливидни раневи ръбове и с данни
за инфекция; раната все още е била с наложения хирургичен шев, с отточно бедро,
в областта на бедрото беше оперативната рана; костната позиция е била правена с
плака, с натичане на мътноват
ексудат, което е признак за хирургична инфекция; при
първоначалната обработка на хирургичната рана, свидетелят П. свалил конците,
изтекло гной; обработил раната; общото й състояние било незадоволително;
показанията за обширната ревизия били, че гнойната инфекция персистира;
ревизията била извършена, защото изтичането на секрет продължавало.
Предсрочното изписване на П., несвоевременната смяна на превръзката и
развитието на инфекция, в резултат на неполагането на дължимите грижи от страна
на служителите на ответното дружество са каузален
фактор в причинно-следствения процес, допринесъл за повишаване на медицинския
риск за здравето на детето.
Във връзка с гореизложеното следва да се
отдели специално внимание върху изводите на вещите лица, изготвили приетите по
делото СМЕ, от които се установява следното: при появата
на инфекция на оперативното място е длъжен да вземе материал за микробиологично
изследване; в приложените между кориците на делото медицински документи не са
намерени проведени микробиологични изследвания; при прегледа на медицинската
документация не се установи при престоя й в кардиологичното отделение да е
сменена оперативната превръзка, нито да са свалени конците; за изключване на
възпалителен процес не са проследени други маркери за възпаление – СУЕ,
С-реактивен протеин, диференциално броене, мануално, урокултура, необходимо е изследване на С-реактивен протеин
/CRP/, което е задължително при пациенти със съмнение за възпаление като през
целия период в ответното дружество не е проведено; състоянието на оперативната
рана, характеризиращо се с наличие на некроза и
газови колекции не е отразено в Из по Кардиология МБАЛ „Св. Анна“; в
многократните Ро изследвания с приложени разчитания
не се намират параклинични данни за възпаление на
белия дроб; състоянието на пациентката
съответства на посочените критерии за усложнения, възникнали вследствие на вътреболнична инфекция.
Във връзка с гореизложеното следва да се
посочат и следните съображения: в правната теория и съдебната практика се
приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на делинквента. Възможно е обаче,
деянието да не е единствената причина за резултата, т. е. вредата да е
предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от
които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. В подобни случаи
причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в
каузалната верига, а следва да се преценява възможността, която комплексно
създават всички условия и връзката им с настъпването на вредата /решение №
1132/16.11.1992 г. по гр. д. № 1336/1991 г., IV г. о., решение № 228/19.01.2016 г.
по гр. д. № 6774/2014 г., III г. о., решение № 9/02.02.2018 г.
по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. на ВКС и др. /.
Предвид изложеното, неблагоприятният
резултат е обусловен от комплексен каузален фактор, а именно – от една страна, ИБС /исхемична болест на
сърцето/, ритъмни нарушения, прояви на застоена
сърдечна недостатъчност, проблем с бъбрека, данни за възпаление на бъбрека и от друга страна – пропуските, грешките и предсрочното
изписване на П. при достигането и правилното лечение. Тази съвкупност от
причини, като необходими условия са обусловили настъпването на резултата,
вредните последици от който се претендират да бъдат репарирани. В каузалния
процес всяко от двете условия разкрива наличието на причинна връзка по смисъла
на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, но допринасянето им за крайния резултат е в различна
степен и в различен обем.
Посочените пропуски и грешки в провеждания
диагностично - лечебен процес по отношение на П. съставляват професионална
небрежност от страна на работещите в ответното лечебно заведение медицински
специалисти. Посочените деликтни действия са необходими условия, обусловили
реалната възможност за настъпване на вредите и са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. При оценката на вредите с оглед установената комплексна
каузална верига, трябва да се отчете фактическото допринасяне за настъпването
на резултата на другите причинни фактори – ИБС
/исхемична болест на сърцето/, ритъмни
нарушения, прояви на застоена сърдечна недостатъчност, проблем с бъбрека, данни
за възпаление на бъбрека, като обезщетението следва
да се намали с този каузален принос. Това не е съпричиняване по смисъла на
закона, което визира човешко поведение, а причинен процес извън такова
поведение за последиците, за които ответниците не следва /и не биха могли/ да
отговарят. След определяне размера на сумите, предназначени за репариране на
установените и доказани неимуществени вреди, същите следва да се намалят с отчитане
на приноса, който следва да се определи на 70 % за крайния неблагоприятен
резултат. За ответника съдът приема останалите 30 % при обезщетяването на
подлежащите на репарация и доказани от ищеца вреди, при съобразяване изводите
на СМЕ, че не може да се определи тежестта на всяко едно от заболяванията
поотделно.
По отношение на тезата на ищцата, че
ответникът има отговорност и за падането на починалата П., предвид височината
на болничното легло, съдът намира, че същата не е доказана, доколкото ищцата не
е ангажирала други доказателства освен разпитаните по делото свидетели, а
същевременно следва да се съобразят и разпитаните по делото свидетели на
ответника, от които се установява, че болничното заведене
е било скоро преди инцидента подменено с ново както всеки стол е бил снабден
със специално устройство за регулиране.
В случая следва да бъде взето предвид заключението на
приетата Съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че във връзка със смъртта на майка й ищцата С.Б.П. е развила депресивна
реакция /реактивна депресия/ - умерено тежка, протрахирано
протичаща като в тази връзка вещото лице изтъква, че според данните по делото и изследването на експерта
ищцата е преживяла „интензивни психични страдания“, свързани със смъртта на
нейната майка, с натраплив спомен за случилото се;
ищцата все още не е преработила /рационализирала/ напълно преживяното събитие,
вероятно поради своите личностови качества,
възрастта, но и поради голямата й свързаност с нейната майка; има анамнестични данни за това, че „качеството на живот“ на
ищцата е влошено: тъжна, често плаче, нищо не я радва, трудно се справяла с
работата си, била разсеяна, не се интересувала от нищо, престанала да ходи на
концерти и театър. Заключението напълно съответства и на показанията на
свидетелите на ищцата Р.В.В., Л.Н.С.и С. С.Т., от
които се установява изключително дълбоката привързаност между ищцата и нейната
майка, както и изключително емоционалния начин, по който ищцата е приела факта
на смъртта, както и факта, че смъртта на майката е повлияла изключително
сериозно върху живота на ищцата. При отчитане на тези конкретни обстоятелства,
сочещи на особено интензивни и тежки вреди за ищцата, СГС намира, че следва да й
определи обезщетение за неимуществени вреди в размер от 90 000 лева. В тази
връзка следва да се посочи, че при сходен казус при сходна фактическа
обстановка с Решение с № 42/15.05.2017г. по т.д. №60102/16 г. по описа на ВКС, III ГО ВКС е присъдил обезщетение в същия размер /в
посоченото решение ищците са родители на починало лице, но в случая следва да
се отчете наличието на депресивна реакция /реактивна депресия/ -
умерено тежка, протрахирано протичаща, което е
изключително тежка последица от смъртта на майката на ищцата, както и възрастта
на ищцата – 74г. и възрастта на нейната майка – 86г./ Престиране на сума над този
размер би довели до неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като вреди,
надхвърлящи тези размери не са доказани. В този смисъл е необходимо да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2016г. обществено
икономическа обстановка в страната.
Така определеното по размер
обезщетение следва да се намали съответно на степента на отчитане на приноса на останалите заболявания
на починалата П.. При отчитане на този размер от 70% на ищцата следва да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер от 27000
лева, съответстващ на отговорността на болничното заведение в размер на 30%.
С оглед изложените съображения
предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 27000 лева като за
разликата над сумата от 27000 лева до пълния предявен размер от 160000 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателно е и искането
за присъждане на законна лихва, считано от считано от 12.09.2018г. /датата на депозиране
на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса
на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Размерът на законната лихва е нормативно
определен на основание чл.86, ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от
ПМС № 72 от 8 април
Следователно искът е основателен за сумата от 4507.50 лева и за периода от 19.01.2017г. /датата на деликта/ до 11.09.2018г. като за разликата до
пълния предявен размер от 26711.00 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
двете страни по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА в полза на АДВ. В.Т.П. от САК следва да се заплати сумата от 2334.83 лева –
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в общ размер от 9177.21 лева /адвокатско възнаграждение в размер на 9400.00
лева и сумата от 1640.25 лева – депозити за вещи лица/. Възражението на ищцата
за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съобразено с размера,
предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и
правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 169.67 лв. –
депозити за приетите по делото експертизи, съобразно с уважената част от
исковете..
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С.А.С. АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******да
заплати на С.Б.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, оф. 4.2,
на основание чл. 49,
вр.
чл. 45, вр. чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 27000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на майката на ищцата, ведно със законната лихва от
12.09.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата
и сума в размер на 4507.50
лева – обезщетение за
забава за периода от 19.01.2017г. до 11.09.2018г. като ОТХВЪРЛЯ
исковете, както следва: искът за главница за разликата над сумата от 27000
лева до пълния предявен размер от 160000 лева и искът за обезщетение за
разликата над сумата от 4507.50 лева до пълния предявен размер от 26711.00
лева.
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С.А.С. АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******да
заплати, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на АДВ. В.Т.П. от САК сумата от 2334.83
лева –
адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството пред СГС
ОСЪЖДА С.Б.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, оф.
4.2 да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С.А.С. АД, с ЕИК ******,
с адрес: гр. София, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9177.21
лева – разноски
по съразмерност за производството пред СГС.
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С.А.С. АД, с
ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******да заплати по сметка на Софийски градски
съд, сумата 169.67 лв., представляваща
държавната такса и разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП –ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, Т.И.Т. и В.С.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: