Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 939/ 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното
от съдия Александрова адм.д. № 2901 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят
С.Н.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 1, е оспорила
отказ на архитект
Д.Е.
- главен експерт при Община Бургас да издаде удостоверение за търпимост за
сграда с идентификатор 07079.824.340.1 по КК на гр.Бургас, обективиран в писмо
с рег. индекс 94-01-35529/1/14.11.2019г.
Жалбоподателят
счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Твърди, че административният
орган в противоречие с изискванията на чл.35 от АПК, не е изяснил всички
релевантни за приложимата норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ факти и обстоятелства
и по тази причина е издал несъответен на закона акт. Иска обжалваният отказ да
бъде отменен.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П., която поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният отказ да бъде отменен.
Ответникът
по жалбата – главен експерт при Община Бургас арх.Д.Е., редовно призован не
изпраща представител на последното съдебно заседание, в което е даден ход на
устните състезания.
Заинтересованите
страни И.Н.Д. и М.Н.К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Факти.
Жалбоподателката
и двете заинтересовани страни са собственици на поземлен имот с идентификатор
07079.824.340 по КККР на гр.Бургас и построената в него къща, с административен
адрес в гр.Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул. „Кавакли“ № 12 по силата на
наследяване от Н. Н.А.и К.Т.А., които са закупили имота през 1970г. – нотариален
акт № 200 от 10.06.1970г. (л.25). В нотариалният акт не е посочена площта на
къщата.
На
17.10.2019г. С.Н.Б., И.Н.Д. и М.Н. *** заявление за издаване на удостоверение
за търпимост за сграда с идентификатор 07079.824.340.1 по КК на гр.Бургас
(л.21), без строителни книжа, находящ се в УПИ ХІІ-501, кв.14 по плана на
кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас, за която била заявена площ 82 кв.м.
Към
заявлението са приложили три броя декларации, съгласно които сградата е изградена
през 1970г. от праводателя на техните наследодатели - С.Д.С.(л.27 – 29).
Представили са още скици на поземления имот с идентификатор 07079.824.340 и на
сградата с идентификатор 07079.824.340.1 (л.23-24), както и удостоверение за
наследници (л.26).
По
повод направеното искане за издаване на удостоверение за търпимост била
извършена проверка на място от служители на Община Бургас, за която е съставен
констативен протокол № ДЕ-36 (л.10). При проверката е констатирано, че
конфигурацията и размерите на нанесената в КК на гр.Бургас сграда с
идентификатор 07079.824.340.1 не съответстват на изградените на място сгради.
Установено е, че в имот с идентификатор 07079.824.340, представляващ УПИ
ХІІ-501, кв.14 отреден за „жилищно строителство“ е изградена едноетажна жилищна
сграда с размери 8.80 м/8.20 м и отстои на югоизток на 6.80 м от съществуващата
на място ограда по ул.“Зеленика“, изградена от бетонови колове и телена мрежа,
на изток на 10.50 м от съществуващата на място ограда от телена мрежа към съседен
УПИ ХІ-500 и на север на 2.80 м от съществуващата на място ограда от телена
мрежа към съседен УПИ ХІІІ-502, кв.14 по плана на кв.“Долно Езерово“,
гр.Бургас. Според констативният протокол застроената площ е около 69 кв.м,
котата на жилищния етаж е на 0.20 м над кота на терена. Конструктивната му
височина е на 2.65 м, таванът е дървен гредоред с каратаван. Покривът е със
смесена конфигурация и представлява дървена конструкция с крайно покритие
керамични керемиди, стъпил върху надзид с височина 0.55 м. Монтирана е ПВЦ
дограма и строежът е в напълно завършен вид, с положена външна мазилка и е
електрифициран и водоснабден. Установено е, че към така описаната едноетажна
жилищна сграда в свързано застрояване към западната и северната фасада е
изградена друга едноетажна постройка , също пригодена за жилищни нужди, която
не е във функционална обвързаност с жилищната сграда. Същата отстои на около
0.50 м от изградената от бетонови колове и мрежа ограда към съседен УПИ
ХІІІ-502 в кв.14 по плана на кв. “Долно Езерово“. В констативния протокол е посочено,
че в архива на дирекция ЦАУ „Долно Езерово“ няма съхранени строителни книжа, а
в архива на дирекция ЦАУ „Освобождение“, община Бургас не са открити процедури
по констатиране на незаконно строителство. Към констативния протокол са
приложени скица и 5 броя снимки (л.11-14).
С
процесното писмо (л.9) архитект Д.Е. – главен експерт при Община Бургас е
отказала издаването на удостоверение за търпимост на сградата поради
-несъответствие
между нанесената сграда в КККР на гр.Бургас и съществуващата на място;
-несъответствие
на сградата с правилата и нормите на Закона за устройство на територията за
разполагане на сградите в поземлените имоти и
-несъответствие
на сградата с предвижданията на недействащия план на с. Долно Езерово от 1966г.
и на действащия застроителен и регулационен план на кв. „Долно Езерово“,
одобрен със заповед № 1194/20.09.1990г. на Общински народен съвет – Бургас.
Представени
са още извадка от застроителен план от 1990г., план на с.Долно Езерово от
1966г. и от 1932г. (л.16-19).
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която въз
основа на всички приложени по делото доказателства, след извършени справки в
Община Бургас и анализиране на съществуващите за процесната територията
устройствени планове, е установило, че жилищната сграда в ПИ с идентификатор
07079.824.340 по КК на гр.Бургас, за която се иска удостоверение за търпимост в
административното производство е била изградена преди 1966г. - преди извършване
на геодезичните замервания въз основа на които е изработен кадастралния и
регулационния план на село Долно Езерово, одобрени със заповед № 546 от
14.02.1966г.
На
вещото лице, към момента на изготвяне на СТЕ за съществуващата жилищна сграда,
не са представени строителни книжа - нито от собствениците на имота, нито при
извършените справки в Община Бургас и в ЦАУ „Долно Езерово“.
Според
вещото лице жилищната сграда, изградена в парцел VII-общ. в кв.80 като
местоположение и параметри представлява допустим строеж към момента на
изграждането й, съгласно одобреният през 1932г. регулационен план на с.Долно
Езерово и предвид правилата и нормативите, действащи до 1966г. Сочи се, че
строежът на жилищната сграда е реализиран преди 1966г., т.е. в периода когато за
територията на село Долно Езерово е действал одобреният през 1932г. регулационен
план, съгласно който сградата попада в южната част на парцел VІІ-общ. в кв.80
(отразено от вещото лице в комбинирана схема № 4 – л.96, неразделна част от
експертното заключение).
Вещото
лице е установило, че съществуващата жилищна сграда в ПИ с идентификатор
07079.824.340 по КК на гр.Бургас е нанесена в регулационния план на с.Долно
Езерово, одобрен със заповед № 546/ 14.02.1966г., т.е. съществувала е към
момента, когато е одобрен този план.
Установено
е още, че съгласно действащият понастоящем ПУП- ЗРП на с. Долно Езерово,
одобрен със заповед № 1194 /20.09.1990г. жилищната сграда, предмет на
оспореният административен акт попада в УПИ (парцел) XII-501 в кв.14, спрямо
който УПИ (парцел) XIII-502 в кв.14 се явява непосредствено съседен от север.
Двата УПИ- XII-501 и XIII-502 в кв.14 са обособени с плана от 1990г., т.е.
най-малко 35 години след построяването на жилищната сграда, попадаща в настоящ
УПИ XII-501 в кв.14 по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас. Територията на
кв.14 по действащият от 1990г. ПУП на кв.“Долно Езерово“ е попадала в територия
която е „извън границите на населено място“- село Долно Езерово по предходен
план - РП от 1966г., който се явява „действащ план“ към 1970г., когато
наследодателите на жалбоподателката са придобили имота.
Вещото
лице е изработило 4 бр. комбинирани схеми, онагледяващи местоположението на
жилищната сграда, предмет на оспорения административен акт според
предвижданията на различните планове, които са неразделна част от експертизата.
На
схема № 1 (л.93) са изобразени границите на имота по КК и регулационни граници
по ПУП от 1932г., 1966г. и 1990г. - отстоянията от жилищната сграда до
границите на ПИ 07079.824.340 са отчетени графично - след оцифряване на копия
от различни планове, предоставени от Община Бургас и съвместяване (наслагване)
на графиките, отразени с различен цвят за жилищната сграда и за лятната кухня,
съответно:
1
- отстояния от жилищната сграда: до границата с ПИ 07079.824.339 - 3,74 м в
източния и 4,89 м в западния край; до границата с ПИ 07079.824.341 - 10,45 м в
южния и 11,62 м в северния край; до границата с ул.“3еленика“ - 7,03 м в източния
и 8,71 м в западния край и до границата с ул.“Кавакли“ - 14,98 м. в южния и
14,351 м в северния край.
2
- отстояния от лятната кухня: до границата с ПИ 07079.824.339 - 0,15 м в източния
и 1,41 м в западния край; до границата с ПИ 07079.824.341 - 15,02 м в южния
край; до границата с ул.“3еленика“ - от 15,91 м до 16,60м в западния край и до
границата с ул.“Кавакли“ - 11,31 м в южния и 11,46 м в северния край.
На
схема № 2 (л.94) са изобразени границите на ПИ 07079.824.340 по КК и
регулационните граници на УПИ ХИ-501, кв.14 по ПУЛ от 1990г., като отстоянията
от жилищната сграда до регулационните граници на УПИ ХИ-501, кв.14 са: до границата
с УПИ XIII-502, кв.14 - 3,65 м
в източния и 4,87 м
в западния край; до границата с УПИ XI-500, кв.14 - 10,48 м в южния и 11,13 м в северния край; до улично
регулационната линия с ул.“Зеленика“ - 6,63 м в източния и 8,53 м в западния край и до улично
регулационната линия с ул.“Кавакли“ - 17,99 м в южния и 16,89 м в северния край.
На
схема № 3 (л.95) са изобразени границите на ПИ 07079.824.340 по КК и граници на
имот пл. № 92 по ПУП от 1966г., като отстоянията от жилищната сграда до
имотните граници на имот пл.№ 92 са: до границата с имот пл.№ 91 - 19,37 м в
източния и 20,84 м в западния край; до границата с имот пл. № 93 - 10,80 м в
южния и 11,76 м в северния край; до имотна граница към ул.“3еленика“ - 7,06 м в
източния и 8,77 м в западния край и до имотна граница към ул.“Кавакли“ - 4,67 м
в южния и 3,31 м в северния край.
На
схема № 4 (л.96) са изобразени границите на ПИ 07079.824.340 по КК и
регулационните граници на УПИ VII-общ, кв.80 по ПУП от 1932г., като отстоянията
от жилищната сграда до регулационните граници на УПИ VII-общ., кв.80 са: до границата
с УПИ VIII-общ.,кв.80 - 54,95 м в източния и 19,39 м в западния край; до
границата с УПИ VI-общ.,кв.80 - 13,75 м в южния и 12,17 м в северния край; до
улично рег.линия с ул.“Зеленика“ - 6,88 м в източния и 8,69 м в западния край и
до улично регулационната линия с ул.“Кавакли“ - 4,50 м в южния и 3,31 м в
северния край.
Посочено
е, че всички разстояния са отчетени графично - след оцифряване на копия от
различни планове, предоставени от Община Бургас и наслагване на графиките.
Във
връзка с поставената задача вещото лице е извършило справка в СГКК- Бургас, при
която е установило, че одобрената със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на ИД на
АГКК кадастралната карта (КК) на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас била съставена
въз основа на извършено през 2004г. оцифряване (дигитализация) на информация,
съдържаща се в предоставени от Община Бургас КП и РП - действащи към този
момент, т.е. плана от 1990г. При справка в Община Бургас на вещото лице били
предоставени КП и РП в обхвата, в който попада УПИ XII-501 в кв.14 на кв.“Долно
Езерово“, гр.Бургас, (приложение № 4 – л.113). Вещото лице, съпоставяйки
информацията от КП и от КК е установило, че по отношение на процесната жилищна сграда
графиката не е идентична, т.е. въпреки, че СГКК- Бургас са изработвали КК върху
плана от 1990г., жилищната сграда не е отразена в КК по начина, по който е
отразена в плана от 1990г.
В
съдебно заседание вещото лице заяви, че в плана от 1932г. няма сграда, но в
плана от 1966г. вече има сграда и щом сградата я има в плана от 1966г., за да я
отбележат там, две години преди това я е имало, тъй като двугодишен е
оптималният срок за изработване на геодезическата основа, след това за
регулация, след това за съгласуване и одобряване. Заповедта за одобряване на
плана е от януари 1966г., поради което вещото лице счита, че към 1964г. -1965г.
със сигурност сградата я е имало в имота. Според вещото лице това е същата
сграда, с тази разлика, че една покрита входна площадка в момента е приобщена
като входно преддверие.
Според
вещото лице, към 1966г. е съществувала жилищната сграда, за която има отказ за
удостоверение за търпим строеж и една малка сграда, която е обхващала част от
първоначалната тоалетна (клозет). Тази малка сграда впоследствие била
пристроена, ремонтирана и към настоящия момент вече тя изглежда на снимките
като отделен обем във височина. Вещото лице посочи, че двете сгради не са
свързани помежду си, нямат функционална връзка. Жилищната сграда съдържа всички
необходими помещения, за да изпълнява функцията си на самостоятелно жилище, а
долепената на север от нея постройка, която по сега действащите и предходните
правила може да се отъждестви като второстепенна сграда от типа на лятна кухня
и която в себе си съдържа отразената в плана от 1966г. малка сграда с
обозначение „клозет“, по сега действащия план част от тази второстепенна сграда
се намира в непосредствена близост до северната регулационна линия на УПИ
ХІІ-501, която регулационна линия се появява с плана от 1990г. Вещото лице заяви,
че в плана от 1966г. тази граница и регулационна линия не съществува, а
сегашният имот, за който е обособен УПИ ХІІ-501, е съставлявал част от имот
планоснимачен № 92 (това е комбинирана схема № 3). Тогава (към 1966г.) тази
второстепенна постройка не е съществувала в този вид, но сегашната
второстепенна постройка по плана от 1966г. ситуационно не попада до странична
граница, а попада вътре в имота.
Вещото
лице отбеляза, че планът от 1990г. е създаден въз основа на кадастрална основа
по ортофото заснемане (снимки от въздуха) от 1988г. Вещото лице счита, че е
възможно тази второстепенна постройка да е била оформена в съществуващия си вид
в периода непосредствено след ортофото заснемането. В този период след 1988г.
от ортофото заснемането е възможно да се е появила постройката, затова нея я
няма отразена в този одобрен със заповед от 1990г. план.
Вещото
лице поясни, че на комбинираната скица квадратчето вътре с надпис 01, което е
част от „сграда, отразена в кадастралната карта“ го няма на терен. Не го е
имало в одобрения по тази кадастрална основа план от 1990г., изготвена въз
основа на облитане 1987г., за което са съставени картоните с дата 1988г., въз
основа на които е одобрен действащият ЗРП от 1990г. и въз основа на които е
била извършена дигитализацията 2004г., послужила за създаването на
кадастралната карта, одобрена 2009г. Сочи, че квадратчето, в което пише 01, го
има само на кадастралната карта, но на терен няма сграда, която да отговаря на
отразеното в КК квадратче вътре с надпис „01“, като това се виждало и от
фотографиите, които е вещото лице е приложило, включително и на заснемането,
което е приложило, извършено с дрон. Заяви още, че освен това квадратче 01, го
няма и едно правоъгълниче от североизток на жилищната сграда. Това квадратче 01
се отнася за цялата сграда, която е нанесена на кадастралната карта, като освен
квадратчето 01 в кадастралната карта при очертаването на сградата, в
североизточния край има и една чупка, която също не съществува на терен. На
място тази сграда прилича на квадрат, а в КК са отразили чупки, които не
съществуват. В действителност сградата е правоъгълник без странични издатъци.
Вещото
лице разясни, че по действащите правила от 1932г. до 1966г. жилищната сграда е
трябвало да отстои на 3 метра. От 1966 до 1990г. сградата се води извън
регулация. По цялата документация официално е описано, че в тези територии има
имоти, които се ползват като жилищни и сградите, които се ползват като жилища.
Те са били изградени по реда на плана от 1932г., действал до 1966г. и за такива
територии по същия ред в Правилника за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места има
текстове, съгласно които е допустимо да ги има, стига да не нарушават общите
правила и определени квадратури. Жилищната сграда се явява заварена към плана
от 1966г., т.е. тя вече е съществувала.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Д.И.,
която заяви, че познава жалбоподателката и сестрите й, тъй като живее съвсем
близо до процесната къща, но имота на свидетелката няма обща граница с имота на
жалбоподателката. Познава също и наследодателите на жалбоподателката. Свидетелката
посочи, че живее в кв.Долно Езерово от 1970г. и още тогава процесната къща е
съществувала на същото място и със същите размери. Според свидетелката през
1970г. пристройката към къщата не е съществувала, тя била изградена когато
синът й бил в първи – втори клас, т.е. около – 1983-1985 година.
Обжалваният
отказ е съобщен на жалбоподателката С.Н.Б. на 15.11.2019г. (л.9). Жалбата
сезирала съда е подадена чрез органа на 18.11.2019г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, против административен акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Съдържанието
на оспореното писмо сочи, че в него е обективиран отказ за издаване на
удостоверение за търпимост – в текста има директен отказ – „исканото
удостоверение за търпимост за сграда … не може да бъде издадено“.
Удостоверението за търпимост по §
16, ал. 1 ПР ЗУТ, съответно отказът за издаването му е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3 АПК. То се издава във връзка с извършването на правна сделка с
предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим. Удостоверението за
търпимост има доказателствена сила само в нотариалното производство съгласно §
16, ал. 1, предл. 2 от ПР ЗУТ. Извън това производство този акт не поражда,
нито удостоверява права или задължения, вкл. относно търпимостта на строежа.
Страни в производството са лицето, направило искане за издаване на
удостоверение за търпимост и административния орган. За това на оспорване пред
съда подлежи само отказът на органа да издаде удостоверение за търпимост, а
положителният акт, като благоприятен за заявителя не подлежи на обжалване.
Удостоверението за търпимост не засяга права и законни интереси на трети лица -
съсобственици или съседи и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради
което същите не са легитимирани да оспорят този акт. В случая удостоверението
за търпимост е заявено от жалбоподателката и двете заинтересовани лица едновременно
(л.21), по която причина лицата необжалвали отказа, но заявили издаването на
удостоверение са конституирани като заинтересовани страни.
Постановения
отказ е издаден от компетентен орган – гл.експерт архитект Д.Е., на която са делегирани
правомощия от гл.архитект на Община Бургас със заповед №494/23.02.2016г.-т.ІV-9.
Оспореният
акт е издаден в надлежна форма, съдържа описание на две сгради, които не са
единствените сгради в имота и отказ да се издаде удостоверение за търпимост на една
от тях, съвпадаща със заявената. В отказа обаче липсват фактически и правни
основания, които да отговорят на въпроса „защо сградата не е търпим строеж?“.
Органът изрично е заявил, че исканото удостоверение не може да бъде издадено
поради несъответствие на нанесената в КК сграда със съществуващата на място,
както и поради несъответствието на сградата с правилата и нормите на ЗУТ за
разполагане на сградите в поземлените имоти и несъответствието на сградата с
предвижданията на недействащият план на с.Долно Езерово от 1966г. и действащият
ЗРП на кв. Долно Езерово одобрен през 1990г. Никъде в отказа обаче, органът не
е изложил фактите, сочещи за наличието на несъответствие. Не е посочено в какво
се изразяват тези несъответствия с плановете – стар и действащ и с нормите на
ЗУТ. Не са посочени нормите от ЗУТ, на които строежа противоречи (не
съответства). На последно място няма правна страна на мотивите – нормата, която
регламентира предпоставките за издаване, респ. отказ от издаване на исканото
удостоверение за търпимост. Отсъствието на конкретните несъответствия в акта не
може да бъде попълнено от съдържанието на документите съставляващи
административната преписка, защото няма такива, от които да се извлекат факти
за несъответствия. В отказа общо и абстрактно се сочи, че несъответствията на
сградата са с правилата и нормите на ЗУТ, с предвижданията на плана на с.Долно
Езерово от 1966г. и действащият ЗРП на кв. Долно Езерово одобрен през 1990г.
Липсата
на мотиви обосновава незаконосъобразност на обжалваният акт на това основание.
Отказът
противоречи на материалния закон.
Жалбоподателката
и двете заинтересовани лица са заявили издаването на удостоверение за търпимост
само за сграда с идентификатор 07079.824.340.1 по КК на гр.Бургас, която е
жилищната сграда според заключението на вещото лице.
В
обжалваният отказ административният орган е обсъдил две сгради – заявената
жилищна сграда с идентификатор 07079.824.340.1 по КК на гр.Бургас и
второстепенна постройка, която вещото лице нарича лятна кухня. Органът ясно е разграничил
тези сгради и дори е направил извод, че те не са във „функционална
обвързаност“. От приетото по делото заключение на СТЕ се установи, че сградите
действително не са функционално свързани, а само долепени една до друга. В
последния абзац на писмото-отказ административният орган изрично е отказал
издаването на удостоверение за търпимост само за сграда с идентификатор
07079.824.340.1 по КК на гр.Бургас, за която се отнася и заявлението.
По
тази причина съдът ще разгледа основанията за признаване на статут на търпимост
само по отношение на жилищната сграда с идентификатор 07079.824.340.1 по КК на
гр.Бургас, доколкото другата сграда (лятна кухня), макар и описана в отказа, не
е включено нито в сезиращото органа заявление, нито във волеизявлението на органа,
което е постановено в отговор на това заявяване.
Процесната
сграда, наречена от органа в обжалваният отказ едноетажна жилищна сграда, а от
вещото лице само жилищна сграда, нанесена, макар и неточно в КК на гр.Бургас
под идентификатор 07079.824.340.1, съдът ще нарича по-нататък в решението си
сградата.
По
делото не е спорно, че тази сграда няма строителни книжа.
От
заключението по СТЕ и събраните гласни доказателства се установява, че сградата
е построена преди 1966г., тъй като е нанесена в плана одобрен със заповед №
546/14.02.1966г., т.е. построена
е при действието на плана от 1932г., който е предходен спрямо този от 1966г.
Този факт обосновава извода, че приложимата материална норма в случая е §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
При
анализ на текста на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ се установява, че законодателят не е
включил сред предпоставките необходими за признаване статут на търпимост на
една сграда начина, по който тя е нанесена в кадастралната карта. Т.е. фактът,
установен и посредством СТЕ, че нанесената в КК сграда не съответства по форма на
действителната сграда на терен, няма никакво значение по отношение търпимостта
на тази сграда.
Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗКИР кадастър е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.54, ал.1 от ЗКИР
непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Несъответствието
на отразеното в КК с действителното положение легитимно може да се промени
на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР. То съществува в този вид поради грешката,
която е била допусната при изготвяне на КК. По делото е доказано, че сградата е
с друга геометрична форма, различна от отразената в КК и е доказано още, че
сградата не е променяла формата и местоположението си от отразяването й в плана
от 1966г. до настоящия момент. Тези обстоятелства, касаещи грешното нанасяне на
сградата в КК са ирелевантни що се касае до нейния статут на търпимост.
Разпоредбата
на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ урежда две предпоставки, в условията на
алтернативност, като наличието на коя да е от тях води до извода, че съответния
строеж е търпим:
-
строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
-
строежът да е допустим по сега действащият подробен устройствен план и по
правилата и нормативите на ЗУТ.
От
всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и СТЕ, преценени в
тяхната съвкупност се установи, че сградата отговаря на правилата и нормативите,
действали по време на изграждането й, както и на правилата и нормите на ЗУТ. Тя
е била предвидена както в плана от 1966г., така и в действащият устройствен
план одобрен през 1990г. С експертизата са изследвани разстоянията от сградата
до всички страни на имота. При действащият и към настоящия момент план от
1990г. те са съответно до границата с УПИ XIII-502, кв.14 - 3,65 м в източния и 4,87 м в западния край; до
границата с УПИ XI-500, кв.14 - 10,48 м в южния и 11,13 м в северния край; до
уличната регулационна линия с ул.“Зеленика“ - 6,63 м в източния и 8,53 м в западния край и до
уличната регулационна линия с ул.“Кавакли“ - 17,99 м в южния и 16,89 м в северния край.
При
плана от 1966г., когато сградата е била нанесена за първи път разстоянията от
жилищната сграда до имотните граници на имот пл.№ 92 са: до границата с имот
пл.№ 91 - 19,37 м в източния и 20,84 м в западния край; до границата с имот пл.
№ 93 - 10,80 м в южния и 11,76 м в северния край; до имотна граница към
ул.“3еленика“ - 7,06 м в източния и 8,77 м в западния край и до имотна граница
към ул.“Кавакли“ - 4,67 м в южния и 3,31 м в северния край.
При
действието на плана от 1932г., когато сградата е била изградена, доколкото в
плана от 1966г. вече е нанесена, разстоянията са следните: до границата с УПИ
VIII-общ.,кв.80 - 54,95 м в източния и 19,39 м в западния край; до границата с
УПИ VI-общ.,кв.80 - 13,75 м в южния и 12,17 м в северния край; до улично
рег.линия с ул.“Зеленика“ - 6,88 м в източния и 8,69 м в западния край и до
улично регулационната линия с ул.“Кавакли“ - 4,50 м в южния и 3,31 м в северния
край.
Според
обжалваният отказ имотът, където се намира процесната сграда е с
административен адрес на ул.“Кавакли“, макар имотът да е ъглов, към тази улица
е неговото лице, а срещуположната вътрешна линия е дъното.
Според
чл.31,
ал.1 от ЗУТ при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване са: 1). до страничната граница на
урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м; 2). до границата към дъното на урегулирания
поземлен имот - най-малко 5 м.
Основното застрояване е това, което съответства на конкретното
предназначение на имотите съгласно чл.8 от ЗУТ, определено с подробния устройствен план – чл.20, ал.2 от ЗУТ.
В процесния случай се касае за основно застрояване с
предназначение за жилищни функции по смисъла на чл.8, т.1 от ЗУТ, което с оглед
факта, че сградата е едноетажна, без съмнение по характер е ниско застрояване -
чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ.
От приложението към експертизата – схема №2, където е нанесен
действащият план от 1990г. се установява, че условията визирани в чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ са налице при поцесната
сграда – разстоянията на сградата до страничната граница с УПИ ХІІІ-502 в кв.14
са 3,65 м в единия край и 4,87 м в частта от сградата, която е по-близо до ул.“Кавакли“.
Съответстват на изискванията на закона и разстоянията
от сградата до двете улици, с които имота граничи. ЗУТ в чл.26, ал.1, т.3 изисква
то да е не по-малко от 3 м, в процесния случай това разстояние спрямо
ул.“Зеленика“ е 6,63 м и съответно 8,53 м, а спрямо ул.“Кавакли“ е 16,89 м и
17,99 м.
Строежът съответства на изискванията на чл.31, ал.1,
т.2 от ЗУТ. Разстоянието на сградата до границата към дъното на урегулирания поземлен имот, където той граничи с УПИ
ХІ-500 в кв.14 е съответно 11,13 м, а в другия край на сградата то е 10,48 м.
По същия начин стои въпроса със съответствието на
процесната сграда с подробни градоустройствени планове и правилата и
нормативите, действали по време на извършването му.
По
делото се установи, че сградата е изградена при действието на плана от 1932г. и
преди одобряване на следващият план от 1966г. Според вещото лице вероятното
изграждане се е осъществило 1-2 години преди 1966г.,т.е. някъде през периода
1964г.-1965г. Обществените отношения свързани с нормите на застрояване в
периода от 01.01.1950г. до 01.06.1973г. се нормират със Закона за планово
изграждане на населените места (ЗПИНМ) и множество подзаконови нормативни
актове издадени във връзка с неговото приложение сред които са Правилника за
приложение на закона (ППЗПИНМ) и Строителни правила и норми за изграждане на
населени места (СПНИНМ) издадени от председателя на Комитета по строителство и
архитектура (Обн. ДВ. бр.75 от 18.09.1959г.,отм. ДВ. бр.69 от 02.09.1977г.).
Съгласно
§.7, т.1 от СПНИНМ при свободно застрояване
и при допустима височина на сградата до 2 етажа, тя трябва да отстои от
страничните регулационни линии най-малко 3 метра.
Страничната регулационна линия е линията
на застрояване към съседни имоти. В процесния
случай имотът, в който е изградена процесната постройка според сега действащият
план одобрен през1990г. е ъглов – граничи с две улици, но според плана от
1966г. имота има лице само към улица ул.“Зеленика“. С плана от 1966г. имотът попада извън регулацията на
с.Долно Езерово, като краят на регулацията е срещуположната спрямо имота страна
на ул.“Зеленика“. Спрямо страничната
регулационна линия със съседния имот пл. № 93 разстоянията
са 10,80 м в южния и на 11,76 м в северния край. При срещуположната странична регулационна линия, която не граничи с имот или улица
разстоянията са 3,31 м в северния край и 4,67 м в южния.
При действието на плана от 1932г., който на схема №4
е начертан в зелено и червено, имотът има лице към ул.“Зеленика“ и към ул.“Кавакли“.
При лице ул.“Кавакли“ странична регулационна линия е границата с имот VІІІ-общ. Спрямо
тази линия разстоянието до сградата е 54,95 м. При лице ул.“Зеленика“
странична регулационна линия е границата с имот VІ-общ. Спрямо тази линия
разстоянието до сградата е 12,17 м от север и 13,75 м от юг.
Тези установени с експертизата факти обосновават извода, че
изискването на §.7, т.1 от СПНИНМ са спазени при действието
и на двата плана.
Разпоредбата на §12 от СПНИНМ
предвижда, че сградата трябва да отстои от регулационната линия в дъното на
парцела най-малко на 8 м, а ако разстоянието между външната строителна линия и
регулационната линия в дъното на парцела е 15 и по-малко метра - най-малко на 5
м.
Следва да се поясни, че вътрешна строителна линия е линията на
застрояване към съседни имоти, като вътрешните линии на застрояване са
странични и към дъното на урегулирания поземлен имот.
Външна строителна
линия е линията на застрояване към улицата. Според
чл.3 от СПНИНМ тя може да съвпада с улично-регулационната
линия или да бъде на известно разстояние от нея, навътре в парцела.
В случая при плана от 1966г., при който има
само една външна строителна линия, тази към ул.“Зеленика“, дъното на имота е регулационната
линия на границата с имот пл.№91. Разстоянието от сградата до дъното на имота е
19,37 м от изток и 20,84 м от запад.
При действието на плана от 1932г., имотът има лице
към ул.“Зеленика“ и към ул.“Кавакли“. При лице ул.“Кавакли“ дъното на имота е границата с имот VІ-общ. Спрямо тази линия
разстоянието до сградата е 12,17 м от север и 13,75м от юг. При лице ул.“Зеленика“ дъното
на имота е границата с имот VІІІ-общ. Спрямо тази линия разстоянието до
сградата е 54,95 м.
Изводът е, че сградата е изградена при спазване на изискването
на чл.12 от СПНИНМ.
След
като процесната сграда, за която е бил сезиран административният орган да
издаде удостоверение за търпимост е изградена както в съответствие с изискванията
на сега действащият подробен устройствен план и по правилата и нормативите на
ЗУТ, така и по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му, то тя е търпим строеж, а
отказът да се издаде удостоверение за търпимост е незаконосъобразен поради
нарушение на процесуалните правила, поради липса на мотиви, и поради неправилно
приложение на материалния закон и следва да бъде отменен.
При условията на чл.173, ал.2 от АПК съдът следва да
върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в настоящото решение.
При този изход от спора разноски следва да се
присъдят в полза на жалбоподателката, но такива не са претендирани.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен
съд гр. Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
отказ на архитект Д.Е. - главен експерт при Община Бургас да издаде
удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 07079.824.340.1 по КК на
гр.Бургас, обективиран в писмо с рег. индекс №94-01-35529/1/14.11.2019г.
ВРЪЩА
административната преписка образувана по заявление-декларация вх. № 94-01-35529/17.10.2019г.
подадено от С.Н.Б., И.Н.Д. и М.Н.К. за ново произнасяне от архитект Д.Е. -
главен експерт при Община Бургас, относно заявеното искане за издаване на
удостоверение за търпимост на посочената в заявлението сграда, при съобразяване
със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи
се в мотивите на това решение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: