Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92
25.02.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на пети февруари .…………….………………………… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Р**К** .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 948........ по описа за 2019 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано
по жалба на ГД „ Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София.
С решение № 542 от
28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 778/2019 г. РС Свиленград е осъдил ГД „ Пожарна безопасност
и защита на населението“ гр. София да заплати на К.С.В. *** сумата от 1028.59
лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
от 02.09.2017 г. до 14.07.2019 г.,вкл., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба- 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 81,71 лв., представляваща лихва за забава върху посочената главница,
считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до
14.07.2019 г. вкл.
Съдът е
осъдил ГД „ Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София да заплати
на К.С.В. направените по делото разноски в размер на 298 лв., като е отхвърлил
искането за заплащане на разноски в останалата част до пълния предявен размер
от 320 лв.
Съдът е
осъдил ГД „ Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград сумата от 160
лв., от които 50 лв. ДТ и 110 лв. възнаграждение за ВЛ, както и сумата от 5
лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е
оставил без уважение искането на ГД „ Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. София за заплащане на разноски в производството.
Недоволен
от постановеното решение е останал жалбоподателят ГД „ Пожарна безопасност
и защита на населението“ гр. София, който обжалва същото в срок. Навежда доводи за
неправилност на атакуваното решение поради неговата необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Счита направените от първоинстанционния съд
фактически и правни изводи за наличие на основание за преизчисляване на
положения нощен труд за неправилни. Моли въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Свиленград и постанови друго по същество на
спора, с което да отхвърли предявените искове. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете инстанции. В случай,че съдът не уважи жалбата прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, представляващи
платено възнаграждение на адвокат.
В
срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената
въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез пълномощника си адв. С., оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа доводите, изложени в писмения отговор.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена
в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против
съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено и постановено друго по същество, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. С оглед изхода на спора въззиваемия
следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски
за двете инстанции в размер на 250 лв., от които 50 лв. ДТ за въззивно
обжалване и по 100 лв. за всяка инстанция – юрисконсулстко възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.23 ал.1 т.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства.
РС Свиленград
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.179 ал.1 вр.
чл.178 ал.1 т.3 и чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР – за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд
и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на лихва за забава върху дължимите суми.
За да постанови атакувания съдебен акт
първоинстанционния съд е приел, че ищецът
за посочения период е полагал нощен труд, който подлежи на
преизчисляване с коефициент 1.143. Приел
е,че субсидиарно намират приложение разпоредбите на КТ, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, както и че е налице
законодателна празнота в действащите за периода наредби, уреждащи сумираното
отчитане на отработеното време общ брой часове положен нощен труд между 22.00
часа и 06.00 часа. Тези изводи на съда са неправилни и не се споделят от
настоящия съдебен състав.
По делото няма
спор,че през исковия период между страните е съществувало валидно служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ мл.инструктор“.
Същият е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим. За периода от време
от 02.09.2017 г. – 15.07.2019 г. ищецът е положил 122 нощни смени, видно от
заключението на ВЛ, като отработените нощни часове са 976 часа.
Основният спорен
по делото въпрос е следва ли отработените нощни часове да бъдат
преизчислени с коефициент 1,143 по отношение работещите на смени държавни
служители в МВР при сумарното отчитане на работното време. Настоящият съдебен
състав намира,че отговорът на този въпрос е отрицателен. Не са налице законови
предпоставки за преизчисляване на отработените нощни часове с коефициент 1,143,
поради което и не се явява да е положен извънреден труд, който да бъде
допълнително заплащан.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд
държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл.187 ал.7 се
регламентира с наредбата по чл.187 ал.9.
През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60
от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. №
5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е
отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която
постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От
изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна
уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при
сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с
отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016
г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016
г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред
на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.
За да преизчисли
положения от ищеца нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на
нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя
е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка
продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по
силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за
преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови
правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за
които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният
труд е до 8 часа. Не се установи ищецът да е полагал нощен труд нито под
определеното в рамките на работното му време, нито над този размер, поради
което и не са налице предпоставки за преизчисляване на положения нощен труд и
заплащане на извънреден труд. Положеният от ищеца 8-часов нощен труд е в рамките
на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители. Начинът на заплащането на положения нощен
труд от държавните служители в МВР е уреден в чл.179 ал.2 от ЗМВР,съответно в
редакциите й действащи в периода от 15.07.2016г.-15.07.2019г. Независимо от
различните такива на посочената разпоредба същата винаги предвижда,че
размерът,условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи. Такива заповеди,действащи в исковия период от
време,съответно : Заповед №8121з-791 от
28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните
работи. Тези административни актове предвиждат,че за всеки отработен час или
част от него между 22.00 и 06.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25лв. Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът
на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи,поради което следва да се приеме,че на
държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за положен
нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0,25лв./ч. Поради това доводите
за налична непълнота в законодателството в тази насока са изцяло неоснователни
и не намират обосновка в законодателството. Законът е ясен,има налице действащ
административен акт на оторизирания от закона орган за целия исков период,който
е задължителен,както за особената администрация в МВР,така и за съдилищата.Този
правен ред изключва други възможни варианти за изчисления на следващото
възнаграждение за нощен труд и е единствен способ в тази насока предвиден от
закона. Друг е въпросът дали определеният размер от 0.25 лв. на час допълнително заплащане за
положен нощен труд от служителя е адекватен, но този размер не може да бъде
коригиран в настоящото производство.
Неоснователни са и
направените възражения за дискриминация на служителите към МВР по отношение на
работниците и служителите по трудово правоотношение.Касае се за законодателна
уредба на видове полагане работна сила,всяка с особени специфики.Тези
специфики извеждат същността на
различните категории работна сила, въвеждат разлики между тях в съответствие с
целите за които са уредени от законите на Република България. Именно различията
в статута на съответните категории престация на работна сила,осигуряват и
изпълнението на различните цели изведени от закона.Подхода на законодателя е да
извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за
работещите в тях,които се различават помежду си от една страна,а от друга-са
съвсем различни от тези по трудово правоотношение.Обект на такова специфично
уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната,на магистратите по
ЗСВ,по ЗМВР и т.н. Статута на държавните служители по ЗМВР също е специфично
уреден.Чл.142 ал.I от ЗМВР извежда три
категории работещи-по трудово правоотношение-т.3,служебно правоотношение по
общия закон за държавната служба-т.2 и особените държавни служители по
т.1,чийто статут е уреден само със ЗМВР.Тези три категории лица неслучайно са
обект на диференциране от самия закон,тъй като изпълняват различни
функции,които не могат да се смесват. Ищецът по делото се вмества в престирането на труд в режима на
т.3 от текста. Очевидно е,че държавните служители имат уредени законово
привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение-напр. цялостното
осигуряване е за сметка на бюджета, по-дълги отпуски,минимален праг на
възнаграждение, по- високи размери на обезщетения при прекратяване на
правоотношението,но имат и ограничения-напр. не могат да работят по друго
правоотношение и т.н.,които предимства и ограничения са корелативни на
особените функции,които те изпълняват за осъществяване на определени държавни
дейности,които изключват приложение на трудовото законодателство. Ето защо
въобще не може да се извлече дискриминация
между трудовите правоотношения и различните видове служебни
правоотношения,в частност и при определяне на възнаграждения,вкл. и това за
нощен труд.
По изложените
съображения съдът намира предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за
неоснователен, поради което, като е уважил същия, районният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо което се
постанови нов, с който се отхвърли като неоснователен. Предвид акцесорния
характер и обусловеността му от уважаване на главния иск като неоснователен
следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 542 от 28.10.2019 г. на РС Свиленград,
постановено по гр.д. № 778 по описа на съда за 2019 г., вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.С.В. ***, ЕГН ********** против ГД „ Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР гр. София, ул. „ Пиротска“ № 171А обективно съединени
искове за заплащане на сумата от
1028.59 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за
периода от 02.09.2017 г. до 14.07.2019 г.,вкл., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба- 15.07.2019 г. до окончателното й
изплащане и за заплащане на сумата от 81,71 лв., представляваща лихва за забава
върху посочената главница, считано от момента, когато сумите по тримесечия са
станали дължими до 14.07.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА К.С.В. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГД „
Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр. София, ул. „ Пиротска“
№ 171А сумата от 250 лв. направени по делото разноски за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.