Решение по дело №12/2022 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 30
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20221730200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Радомир, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200012 по описа за 2022
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш, серия К № ., издаден от ОД МВР, гр. Перник, е наложено на
жалбоподателя Н. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. "С." № ., ет.1 ап.1,
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят е обжалвал същото,
като по изложени в жалбата съображения моли съда да отмени атакувания електронен фиш
изцяло, като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура - Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа
страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима и съдът дължи разглеждането ù по същество.
По делото, видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен
фиш, се установява, че на процесната дата – 17.07.2019 г., с автоматизирано техническо
1
средство в 13,53 ч., в с. И., на път І-6, км 54+000, в посока от гр. Радомир към гр.
Кюстендил, е установено извършено от жалбоподателя административно нарушение, а
именно: като водач на МПС „П.“, с рег. № ., при ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч, въведено с ПЗ Д-11, е управлявал МПС с 85 км/ч. Към електронния фиш е
представен клип, заснет от TFR-1M № 579 от 17.07.2019 г. в 13:53:34 ч.
Съдът намира, че подадената жалба, с която е сезиран, разгледана по същество е
неоснователна. Това е така по следните съображения:
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени
доказателства от административнонаказващия орган в административнонаказателната
преписка се установява, че атакуваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а
именно система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR-1M” с
идент. № 579/2012 г., която се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Перник, която система е монтирана на служебен автомобил с рег. № .. Тези обстоятелства се
установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 328р-7547 от 23.07.2019 г.
На 17.07.2019 г., около 13,53 ч., в с. И., общ. Радомир на път І-6, общ. Радомир, с
посока от гр. Радомир към гр. Кюстендил, се е движело МПС - л. а. „П.“, с рег. № .. В същия
район, на път І-6 с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR-1М № 579, монтирано
в полицейски автомобил с рег. № ., се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 13,53 ч.
през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за
контрол, полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след
навлизане на превозното средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от
88 км/ч, което превишавало с 38 км/ч разрешената за населено място скорост от 50 км/ч,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка при
измерването превишението на скоростта било редуцирано до 85 км/ч. При направена
справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било
установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост
на Д.Е.В., с ЕГН: **********. За констатираното нарушение против собственика е издаден
от ОД на МВР Перник ЕФ, серия К № ., който е оспорил обстоятелството, че е управлявал
автомобила, като посочил в писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (за което носи
наказателна отговорност по чл. 313 от НК), че процесното МПС на процесната дата е било
във владение на на Н. Г. П., притежаващ свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено от МВР - С.. Издаденият на името на Д.Е.В. ЕФ серия, К № . бил анулиран, като за
гореописаното нарушение против Н. Г. П. бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия, К № ., в който след приспадане на допустимата
2
грешка, отчетената скорост била редуцирана на 85 км/ч, т. е. превишаването на максимално
допустимата скоростта на движение било с 35 км/ч, с оглед на което на жалбоподателя е
наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, а обжалвал фиша пред съда.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин,
като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от централна база данни -
КАТ, снимков материал от АТСС TFR-1М 579, протокол за използване на АТСС, рег. №
328р-7547/23.07.2019 г., копие от списък за установени нарушения, разпечатка на справка за
собственост, протокол № 2-28-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М
от 13.12.2018 г. на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за
алкохол в дъха и декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с приложено към нея заверено копие на свидетелство за управление на
МПС № *********, издадено от МВР - С..
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство/система TFR-1М, с идент. № 579, с каквито съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно
§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение, е мобилно, прикрепено към служебен полицейски автомобил и е
обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на работния процес.
Приетите по делото протокол за използване на АТСС, рег. № 328р-7547/23.07.2019 г.
и протокол № 2-28-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от
13.12.2018 г. на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол
в дъха, безспорно доказват, че средство за измерване - мобилна система за измерване на
скорост, тип TFR-1М, с идент. № 579, е вписана в регистъра на одобрените за използване
3
типове средства за измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е
установено съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не
превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно
и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., издадена от МВР на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, са спазени.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата), съставен от обслужващия го
полицейски служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства -
точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, идентификация на
служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с
мобилното АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на населено място (с.
И., общ. Радомир, път І-6), при допустима за процесното превозно средство скорост на
движение 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тези доказателствени материали
удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния
фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Освен това на кадрите от
снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава автомобилът, визиран в
електронния фиш, без в близост до него да има други движещи се такива. При това
положение е изключено всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. Съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Наред с това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа
презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
В конкретния случай е било оспорено обстоятелството, че Д.Е.В., която е била
собственик на автомобила към процесната дата и с който е извършено нарушението, го е
управлявала, с оглед кредитираната по делото писмена декларация, регистрирана с №
433200-69294/14.07.2020 г., в която е декларирала, че на 17.07.2019 г. в 13:53 часа
4
превозното средство е било във владение на Н. Г. П., на когото го е предоставила за
ползване, като е приложено и копие на свидетелство за управление на МПС. При това
положение следва да се зачете презумираният от закона факт, че извършител на деянието е
жалбоподателят, който не е ангажирал надлежни доказателства пред АНО, които да
изключват административнонаказателната му отговорност, а е подал жалба до съда именно
срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето
на санкционирания е безспорно доказано.
Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед №
Iз - 305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от
процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания, регламентирани в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени. Паралел с общите правила на
ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното производство,
основан на приравняването на електронния фиш на наказателно постановление в нормата на
чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не може да се прави, тъй като соченото приравняване се свежда
единствено до правните последици, произтичащи от влизането в сила на двата акта, не и до
пренасянето на процедурни изисквания, свързани с издаването им и очертаването на
съдържанието им.
Гореизложеното мотивира настоящия състав на решаващия съд да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и
място жалбоподателят е управлявал описаното превозно средство със скорост над
разрешената, установена с технически изправно АТСС - мобилна система за измерване на
скорост – ТFR-1М, № 579, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по
реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, вида и
размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В
конкретния случай скоростта е превишена с 35 км/ч (стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за
нарушението е приложима санкцията по т. 4 от визираната разпоредба. Последната,
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 31 км/ч до 40 км/ч точно
фиксирано по размер наказание - глоба от 400,00 лева, изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В случая именно такова наказание е
наложено на жалбоподателя и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
5
За правна изчерпателност във връзка с възраженията във възивната жалба
настоящият състав следва да отбележи, че с измененията на ЗДвП от 2015 г., които са
съобразени със становището, дадено в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС, се допуска
възможността електронен фиш да бъде издаден и в случаите, при които се използват
мобилни технически средства, като изискването е да няма човешка намеса при установяване
на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. Използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен
орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Т.е. контролният орган не се намесва в работата на АТСС, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира, като именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган. Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт,
съгласно в § 6, т. 65 на ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес“. Следователно при използването на мобилните системи за контрол
контролният орган, независимо, че „присъства“, не се намесва в работата на
средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на
контрола го демонтира.
Освен това, по силата на законовата делегация на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ,
бр. 36/2015 г.), от анализа на която се налага изводът, че понастоящем нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им посредством стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативните
критерии и условия относно въвеждането в експлоатация, редът за използване,
автоматизираният режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган,
освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на
изискванията, залегнали в ТР № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в това решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
6
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и при спазването на определени
изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19/2015 г.) и приемането на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. настоящият състав намира, че издаването на електронен фиш за
допуснати нарушения по чл. 21 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията са установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система при условие, че са
спазени изискванията на цитираната наредба, а в случая това е точно така.
От доказателствата по делото е видно, че контролът е осъществен с АТСС, одобрено
по реда на ЗИ, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за
използването на мобилното устройство е съставен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в
работен режим на твърдяното място и време, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалоподателя по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - Перник, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Н. Г. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. "С." № ., ет.1 ап.1, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7