№214 дата
12 февруари 2021г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,
ІХ- ти състав,
в публично заседание на 01
февруари 2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Андрей Червеняков
разгледа адм. дело № 1745 по описа за 2020г.
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.Г.К. *** против наложена на
27.06.2020г. в гр.Бургас, на ул.“Батенберг“ № 1 принудителна административна
мярка по смисъла на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП от служител на ОП „Транспорт“ в
Община Бургас, с която е разпоредено принудително преместване на лекия
автомобил на жалбоподателя, марка “Пежо”, с рег. № А 1314 МА, поради паркирането му в зоната на действие на
пътен знак В28, с което се създава пречка за движението на останалите МПС, като
мястото е обозначено с табела за принудително отстраняване на нарушителите.
Жалбоподателят К. оспорва наложената принудителна
административна мярка, като възразява, че автомобилът е бил паркиран в
съседство на посочената улица, като мястото на което е бил спрян представлявало
строителна площадка и е извън границите на пътя, поради което пътният знак В28
нямал действие. Обективно е съединен и иск за
присъждане на сумата от 55,20лв., заплатена за освобождаване на
автомобила от наказателен паркинг, където е бил преместен.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства, претендира разноски.
Ответникът – служител в Община Бургас, издал
разпореждането за принудително преместване на автомобила, се представлява от
юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна, като поддържа становището,
че автомобилът е бил неправилно паркиран, което е затруднявало преминаването на
останалите МПС. Ангажира допълнителни доказателства, както и претендира
направените по делото разноски.
Община Бургас – ответник по иска за обезщетение се
представлява от юрисконсулт, който пледира за неговото отхвърляне поради
неоснователност на жалбата против наложената ПАМ.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на исковата претенция, поради паркиране на
автомобила на жалбоподателя по начин, който създава пречка за движението на
останалите МПС.
Данните по
делото сочат, че на дата 27.06.2020г. в гр.Бургас е издадено разпореждане от
служител на Община Бургас – Д.К. за принудително преместване на лекия автомобил
на жалбоподателя К. марка „Пежо“ с рег. № А 1314 МА, за което е съставен
протокол от същата дата, в който е посочено, че при извършена проверка на ул.
„Александър Батенберг” № 1 до Морска гара, е установено, че автомобилът е
паркиран в зоната на действие на пътен знак В28, с което се създава пречка за
движението на останалите МПС, като мястото е обозначено и с табела за
принудително отстраняване на нарушителите.
На 28.06.2020г.
против жалбоподателя К. е бил съставен и АУАН 0099137, видно от който, посочено
е, че се съставя въз основа на проверката извършена от Д.К. на 28.06.2020г., за
която е съставен протокол и при която е било установено, че автомобилът на
жалбоподателя е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В28 на
ул.“Батенберг“ № 1, с което се създавали пречки за останалите участници в
движението. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и наказателно
постановление № НП-1710/03.07.2020г., в който са възпроизведени горните
фактически констатации, поради което и за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено съответното административно наказание.
Разпореждането за прилагане на процесната принудителна
административна мярка е незаконосъобразно.
Преди всичко
следва да се отбележи, че в съставения протокол за извършеното принудително
преместване на автомобила не е посочено на какво правно основание то е било
разпоредено. Въз основа на фактическото описание в съставения за целта протокол
следва да се приеме, че органът е приложил хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, предвид обстоятелството, че се е позовал на паркиране в зоната на
действие на пътен знак В28 и пречки за движението на останалите МПС.
Съгласно
посочената разпоредба на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки - ….5. преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението;…...
За наличието и
разположението на пътен знак В28 бяха представена схема на участък, обхващащ
улица „6-ти септември“, както и изображение от Google карти, също касаещи тази улица, двете
съдържащи разположението на пътните знаци . На представената схема, с поставен
знак „х“ беше обозначено разположението на автомобила към момента на неговото
принудително преместване.
За допълнително
изясняване на фактите по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза,
която да възпроизведе разположението на автомобила, за да се прецени дали е
създавал пречки за останалите участници в движението. Вещото лице изготви
заключение въз основа на направения при налагане на мярката снимков материал,
както и след оглед на място и след извършване на теренни измервания, както и на такива,
свързани с външните габарити на улицата и превозното средство. Установил е, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран успоредно на монтирана временна
инвентарна строителна ограда, на около 50см от нейните металните платна и на
около 15-20см от „петите“ на оградата. При отлагане на регулационните линии на
отразените по ПУП - План за регулация парцели около процесното паркиране,
експертът е установил, че тази ограда е извън тези парцели, т.е. разположена е в габаритите улицата, като
схематично на Приложение № 5 го е онагледил, като е видно, че участъкът
представлява продължение на тротоар оформен с прав бетонов бордюр, свършващ на
около 6,60м преди автомобила, като в процесния участък това продължение на
тротоара е всъщност изравнено с пътното платно и е с асфалтова настилка, като е
видно, че няма линия, която да го отделя от пътното платно по някой от начините
по § 6, т.6 от ДР на ЗДвП.. В пътното платно автомобилът е навлизал в
най-широката си част с 0,67м, коригирано при изслушване в съдебно заседание на
около 0,51-0,52м. Считано от тази най-широка част, мерено до отсрещния бордюр,
вещото лице е измерило разстояние от 5,95м, респ. при допустима грешка – 5,90м,
което дава широчина на двете пътни платна по 2,80м, за което експертът посочва,
че е напълно достатъчно за разминаване в двете посоки, след като се калкулира и
разстоянието от 0,30м за отдалечаване за безопасност при разминаване. Вещото
лице потвърждава наличието на знак В28 в началото на улица „6-ти септември“, отнасящ
се за платното, в което се е намирал автомобила.
Видно е, че експертизата касае изследване в участък на
ул.“6-ти септември“, видно е също така, че снимковият материал изготвен при
принудителното преместване на автомобила е направен именно в този участък и той
се идентифицира посредством други опорни точки – напр. наличието на х-л
Приморец, наличието на строеж, наличието на трафопост, както и този участък
беше съобщен и от свидетеля по делото В.К. – съпруга на жалбоподателя, поради
което следва да се приеме, че автомобилът е бил паркиран именно на това място.
От друга страна обаче, съставеният при преместването протокол сочи, че
автомобилът е бил паркиран на ул.“Батенберг“ № 1 до Морска гара, където е била
извършена проверката. Не е спорно, че улиците „6-ти септември“ и „Батенберг“ са
съседни, опосредени от кръгово кръстовище пред х-л Приморец, ноторно е обаче,
че № 1 на улица „Батенберг“ не е в района на кръстовището, където тя свършва, а
е в срещуположния край на улицата, в нейното начало, т.е. касае се за съвсем
различно местоположение, значително отдалечено от процесното. Отделно от това,
Морска гара не се намира на ул.“Батенберг“ № 1, нито до/около нея, а в зоната
за обществен достъп на Пристанище Бургас, предназначена за обслужване на круизни
кораби. Също така, в съставения протокол
се посочва, че той е съставен на дата 27.06.2020г., когато е извършена
проверката и разпоредена мярката. От друга страна, съставеният снимков материал
сочи, че автомобилът е бил принудително преместен не на тази дата, а на
28.06.2020г. Макар да не са част от административната преписка по настоящото
производство, приложените по делото съставени АУАН, НП и декларация по ЗДвП,
също сочат разнопосочни дати – 27 или 28 юни 2020г.
Въз основа на горните данни по делото не може да се
установи по безспорен начин кога именно е била наложена процесната мярка, респ.
налице е противоречие в мотивите на органа относно мястото, на което тя е била
разпоредена и действителното място на прилагането й. Това съдът преценява като
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид
обстоятелството, че принудителните мерки имат изключителен характер, като прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата, поради което следва да се
прилагат стриктно, безпротиворечиво. Вярно е, че протоколът,
който органът съставя при принудителното преместване на автомобила не е формата
на административния акт, който в случая се разпорежда устно. Този протокол
обаче обективира мотивите на органа, въз основа на които разпорежда мярката,
като видно от неговия образец, записано е Предвид
горното, разпоредих принудителна административна мярка – преместване на
паркирано ППС. А „горното“ представляват фактическите основания, т.е. мотивите
за разпореждането, които са изложени в протокола и които противоречат на
извършените практически действия като дата и място. В този смисъл, съдът
не може напълно да игнорира този протокол, в каквато насока са възраженията на
пълномощника на ответната страна в депозираното писмено становище и да му
придаде значение само на отчетност на дейността на общинските служители. Той
вероятно има и това предназначение, но също така, по изложените съображения,
обективира в себе си и мотивите на органа, които съдът следва да обсъди в
контекста на приложението на материалния закон.
Съдът счете, че приложената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна и по същество. Цитираната по-горе норма на чл.171, т.5, б.“б“
от ЗДвП съдържа три хипотези на принудително преместване, една от които е
паркиране в нарушение правилата за движение, другата е когато се създава
опасност за другите участници в движението и третата е когато се прави
невъзможно преминаването им. Органът е посочил, че автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на знак В28, с което
МПС създава пречки за движението на останалите МПС. Така написано, следва
да се тълкува, че автомобилът е преместен, не толкова заради знака В28, а
защото създава пречки за движението на останалите МПС, поради употребеното „с
което“ . Въпреки че е недопустимо, още повече в условията на прилагане на
принудителна мярка, налага се да се тълкува волята на органа, за да се прецени
приложението на материалния закон. В случая, органът е направил комбинация от
хипотези, която по пътя на тълкуването може да се отнесе най-близко до
хипотезата на прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението. За установяване на това обстоятелството, по
искане на ответната страна, по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза,
като видно от обсъждането й по-горе, вещото лице е измерило широчина на всяко
от двете пътни платна по 2,80м, за което експертът посочва, че е напълно
достатъчно за разминаване на МПС в двете посоки. Тази фактическа констатация
опровергава записаното от административния орган, че МПС
създава пречки за движението на останалите МПС. Наличието на знак В28 е
посочено именно в контекста на създаването на пречки за движението на другите
МПС, които, след като не се доказват, следва да се приеме, че материалният
закон е неправилно приложен.
Горните мотиви
по съществото на спора обосновават доказаност по основание на исковата претенция за заплащане на сумата от
55,20лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили
в резултат от заплащането на парични средства за освобождаване на лекия
автомобил от т.нар. наказателен паркинг, която съдът квалифицира като такава по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но тя остава недоказана като размер. Жалбоподателят твърди
да е заплатил посочената сума, но не представя никакви доказателства за това
твърдение. По делото няма налични данни за извършено плащане на такава сума на
твърдяното основание, като не е представен нито касов бон, нито друг документ,
доказващ плащането. На това основание предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
На основание
изложените мотиви, приложената на 27(28).06.2020г. в гр.Бургас, на
ул.“Батенберг“ № 1 (ул.6-ти септември“) принудителна административна мярка по
преместване на МПС на жалбоподателя, следва да
бъде отменена като незаконосъобразна, а предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен. Разноски от жалбоподателя не са поискани, поради
което не се присъждат.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен
съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ приложената на 27.(28).06.2020г. в гр.Бургас, на
ул.“Батенберг“ № 1 (ул.6-ти септември“) от служител на ОП „Транспорт“ в Община
Бургас по отношение на М.Г.К. *** принудителна административна мярка
“преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач” относно лек автомобил марка
“Пежо”, с рег. № А 1314 МА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Г.К. *** иск за заплащане на сумата от 55,20лв.,
представляващи претърпени имуществени вреди – заплатена такса за освобождаване
на лек автомобил марка “Пежо”, с рег. № А 1314 МА от наказателен паркинг.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: