Р Е Ш Е
Н И Е
№ 20.11.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД X
състав
На двадесет и седми октомври 2020
година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
търговско дело № 52
по описа на ТОС за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава тридесет
и втора от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Щ.Н., съдебен
адрес:***. тел.: 02 9327 100, 0885 54 00 31, факс: 02 9327 101, против ОБЩИНА
ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК *********, с адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода",
представлявана от д-р Дарин Димитров, в качеството му на кмет на общината, за сумата от 38 000 лева.
В исковата молба и в уточнителната
такава се твърди, че между „Централна Кооперативна Банка" АД, ЕИК
********* и Руско Иванов Атанасов с ЕГН ********** е подписан ДОГОВОР за
ипотечен банков кредит № 35400КР-АА-3441/19.06.2008 г. Кредитът е отпуснат за
сума в размер на 38 000 лв. за период от 216 месеца и падеж 19.06.2026 година.
Като обезпечение на вземането си в полза на Централна Кооперативна Банка"
АД е вписана законна ипотека върху следния недвижим имот, собственост (към онзи
момент) на кредитополучателя, находящ се в гр. Търговище, ул. „Черно море” № 8,
изграден в „груб строеж", а именно: АПАРТАМЕНТ № 21 /двадесет и едно/, на
5-ти /пети/ етаж, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 73626.509.548.7.21
с площ от 43.00 кв.м., и идеална част от правото на строеж върху поземлен имот
с идентификатор № 73626.509.548. След смъртта на кредитополучателя през 2008
година, „Централна Кооперативна Банка" АД цедира вземането си към Руско
Иванов Атанасов със Споразумение за прехвърляне на вземане от 28.12.2010 година, сключено в писмена форма с нотариално удостоверени подписи
на „Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ********* (сега „Финанс Инфо Асистанс" ЕООД),
вписана в Агенция по вписванията. С оглед направените откази от наследство на
всички наследници на Руско Иванов Атанасов, което е доказано в охранително
производство пред Районен съд Търговище по
Ч.Г.Д № 916/2017 година, че Община Търговище е единствен наследник,
последната приема наследството оставено от Руско Иванов Атанасов по опис в
размер на 40 000 лв.
След множество неуспешни опити за
доброволно уреждане на отношенията, на 13.12.2019 година „Финанс Инфо
Асистанс" ЕООД е изпратило покана за доброволно изпълнение до Община
Търговище, в качеството й на наследник на Руско Иванов Атанасов, с която
известява общината, че е обявило кредита за предсрочно изискуем от дата 13.12.2019 година и кани да бъде
заплатена сумата в размер на 40 000 лв. по сметка на кредитора.
Ищецът твърди, че вземането по посочения ипотечен
кредит е формирано по следния начин:
1. 15
141.15 лв. - представляваща просрочена главница по договор за ипотечен банков
кредит № 35400КР-АА-3441 от 19.06.2008 година за периода 19.01.2010 год. -
19.11.2019 год.;
2. 21
498.16 лв. - представляваща редовна главница по договор за ипотечен банков
кредит № 35400КР-АА-3441 от 19.06.2008 година ;
3. 28
456.00 лв. - представляваща просрочена договорна лихва по договор за ипотечен
банков кредит № 35400КР-АА-3441 от 19.06.2008 година за периода 19.01.2010 год. - 19.11.2019 година, начислена
на основание чл. 14 от договора за ипотечен банков кредит;
4. 199.91
лв. - представляваща „лихва за забава” за периода 22.02.2010 - 28.10.2010
година, начислена на основание чл. 16 от договор за ипотечен банков кредит №
35400КР-АА-3441 от 19.06.2008 година, върху просрочените главници за посочения
период при годишна лихва в размер на 35 %;
5. 90.42
лв. - комисион на управление, начислен съгласно чл. 15, т.2 в размер на 0.25 %
от размера на остатъка на дълга;
6. Наказателната
лихва за забава, в същината си неустойка, не е изчислявана поради фактът, че
вземането е предявено частично и последната не се претендира.
Ищецът излага факти относно това, че било
подадено заявление по чл. 417 от ГПК въз основа на законната ипотека и издаден
изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело при ЧСИ Анелия Загорова под №
272/2020 г., като след връчването на поканата за доброволно изпълнение и в
срока предвиден в чл. 414 от ГПК ответникът е заявил, че не дължи описаната
сума, въпреки че е приел наследството на кредитополучателя – имотът, заедно със
задължението в размер на 40 000 лв.
Предвид изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Община
Търговище дължи на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД сумата в размер на 38 000 лв., представляваща частичен
размер от задължението на Руско Иванов Атанасов по договор за ипотечен банков
кредит, наследено от ответника до размера от 40 000 лв. Ищецът твърди, че претенцията му по предявения установителен иск за
сумата от 38 000 лв. е формирана по следния начин: 36 639. 31 лева редовна и
падежирала главница и 1 360.69 лева част от просрочена и договорна лихва.
Претендира разноски в производството.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
Постъпил е отговор от ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК *********, с адрес: гр. Търговище,
пл. „Свобода", представлявана от д-р Дарин Димитров, в качеството му на
кмет на общината, в който се изразява следното становище:
Видно от извлечение от счетоводните книги
на „Централна Кооперативна Банка“ АД с изх. № 31584/21.03.2011 г. за размера на
дълга на Руско Иванов по договор за ипотечен банков кредит, последно плащане по
кредита е извършено на 30.09.2009 г., с
което са били погасени дължимите месечни вноски с падежи 19.11.2009 г. и
19.12.2009 г., а за 2010 г. не е била погасена нито една месечна вноска като
вземането по договора е станало предсрочно изискуем на основание чл.41 от
същия. Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай считат, че вземането е
станало предсрочно изискуемо на 19.02.2010 г. /при неиздължаване на 2 месечни
погасителни вноски/, която е и началната дата на погасителната давност. Съгласно
чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, т.е. считат, че вземането на ищеца е
погасено по давност.
Предвид гореизложеното молят съда да
отхвърли като погасен по давност предявения от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД ЕИК
*********, иск с правно основание в чл. 422, ал. 1, във вр.с чл.4 15, ал. 1, т.
1 и ал. 4 от ГПК за признаване на установено, че Община Търговище дължи на
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД сумата в размер на 38 000 лв., представляваща
частичен размер от задължението на Руско Иванов Атанасов по договор за ипотечен
кредит, наследено от Община Търговище до размера 40 000 лв., заедно е
апартамент №21, намиращ се в гр. Търговище, ул.“Черно море“ № 8.
В постъпилата от ищеца допълнителна искова
молба се прави доказателствено искане за назначаване на съдебно счетоводна
експертиза. В постъпилия допълнителен отговор от ответника се изразява
становище, че възразяват по това доказателствено искане.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените претенции чрез адвокат Н..
В съдебно заседание ответната община чрез
своя процесуален представител ст. юрисконсулт Кръстева оспорва исковите
претенции и моли съда да ги отхвърли със законните последици.
В съдебно заседание съдът е направил
окончателен доклад по делото, а именно: обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права – Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице, сключен с „ЦКБ“ АД - София № 35400КР-АА-3441/19.06.2008 г., неплащане на
определен брой погасителни вноски от кредитополучателя или неговите наследници
по закон съгласно клаузите на договора, обявена предсрочна изискуемост,
прехвърляне на вземането на ищеца; подаване на заявление по чл. 417 от ГПК,
постъпило възражение. Ответната страна прави възражение за погасяване на
вземането по давност. Правната квалификация на претендираните от ищеца права –
предявен е установителен иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ във
връзка с чл. 79 от ЗЗД за сумата от 38 000 лв., формирана по следния начин: 36
639. 31 лева редовна и падежирала главница и 1 360.69 лева част от просрочена и
договорна лихва. Правна квалификация на направеното от ответника възражение –
чл. 114 от ЗЗД във връзка с чл. 110 от ЗЗД.
От фактическа страна се установява
следното:
Не е спорно по делото, че между „Централна
Кооперативна Банка" АД, ЕИК ********* и Руско Иванов Атанасов с ЕГН **********
е подписан ДОГОВОР за ипотечен банков кредит № 35400КР-АА-3441/19.06.2008 г.
Кредитът е отпуснат за сума в размер на 38 000 лв. за период от 216 месеца и падеж 19.06.2026 година. Като
обезпечение на вземането си в полза на Централна Кооперативна Банка" АД е
вписана законна ипотека върху следния недвижим имот, собственост (към онзи
момент) на кредитополучателя, находящ се в гр. Търговище, ул. „Черно море” № 8,
изграден в „груб строеж", а именно: АПАРТАМЕНТ № 21 /двадесет и едно/, на
5-ти /пети/ етаж, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №
73626.509.548.7.21 с площ от 43.00 кв.м., и идеална част от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор № 73626.509.548. След смъртта на
кредитополучателя през 2008 година, „Централна Кооперативна Банка" АД
цедира вземането си към Руско Иванов Атанасов със Споразумение за прехвърляне
на вземане от 28.12.2010 година, сключено в писмена форма с нотариално
удостоверени подписи на „Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ********* (сега „Финанс Инфо
Асистанс" ЕООД), вписана в Агенция по вписванията. С оглед направените
откази от наследство на всички наследници на Руско Иванов Атанасов, което е
доказано в охранително производство пред Районен съд Търговище по Ч.Г.Д №
916/2017 година, че Община Търговище е единствен наследник, последната приема
наследството оставено от Руско Иванов Атанасов по опис в размер на 40 000 лв.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява следното:
От представено банково извлечение по
банковата сметка на Руско Атанасов IBAN ***, че на 19.06.2008 година сметката е
заверена със сумата 38 000 лв. с основание „усвояване сума по кредит 35400КР-
АА-3441". На същата дата сумата е наредена към банкова сметка ***, IBAN ***
„покупко-продажба на имот". Съобразно движенията по представените банкови
извлечения, изцяло са погасени 18 броя вноски, падежирали до 19.12.2009 г.
включително. Общият размер на погасените вноски възлиза на 6 336,79 лв., в това
число лихва 5 003,10 лв. и главница 1 360,69 лв. Погашенията са извършвани чрез
увеличение на задълженията по кредитна карта, отчитана по тази разплащателна
сметка - усвояване на лимит по картата, който впоследствие е намаляван с вноски
по сметката. Към 18.01.2010 г. задълженията по кредитната карта са в размер 1
064,27 лв. След тази дата по сметката са постъпили суми на обща стойност 1160
лв, които са отнесени за погасяване на това задължение, както следва: 320 лв. на
18.01.2010; 220 лв. на 19.02.2010; 620 лв. на 30.09.2010 година. След погасяване на вноската с падеж 19.12.2009 г. няма други погасени
суми по месечни вноски по процесния договор за кредит. След последната
погасена месечна вноска по кредита е била налице непогасена главница в размер
36 639,31 лв. На въпроса какъв е размерът на дължимата непогасена главница по
кредита към 19.11.2019 г., към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
в Районен съд - Търговище, а именно: 29.01.2020 г. по ч. гр. д № 127/2020
година и към датата на изготвяне на експертизата - т.е. 19.11.2019 г., 29.01.2020 г. и
12.10.2020 г. вещото лице дава отговор, че размерът на непогасената главница по
процесния кредит възлиза на 36 639,31 лв. Размерът на дължимата непадежирала
главница за периода от 29.01.2015 година до 29.01.2020 година, а именно – 5
години преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, вещото лице посочва
сумата от 9 524,83 лв. (падежи 19.02.2015-19.01.2020). въпросната сума има
значение ако се приеме, че кредитът не е предсрочно изцяло изискуем. Размерът
на непогасената договорна лихва за периода от 29.01.2017 година до 29.01.2020
г. възлиза на 6 971,17 лв.
От
правна гледна точка съдът съобрази следното:
Община Търговище се явява наследник на
кредитополучателя. Приела е наследството му по опис, което включва закупен с
банковия кредит апартамент, оценен на 40 000 лева в производството по ч. гр.
дело № 916/2017 година по описа на РСТ. Няма спор, че разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до
размера на полученото наследство /съответно до стойността, която се покрива от
наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на
ВКС, т.4 и т.5/. Нормата е установена в защита на наследника, като това
най-ясно следва от разпоредбата на чл. 61, ал.2 ЗН, според която
недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само
по опис.
Различно се разрешава от съдилищата
въпросът, в кой момент и от кой орган се извършва преценката относно ограничената
отговорност на наследника. В практиката, дала повод за допускане на касационно
обжалване по т.д. № 1906/2016 г. на ВКС делото, се приема, че въпросът
за ограничаване отговорността на наследника по смисъла на чл. 60, ал.2 ЗН има
значение в изпълнителното, а не в исковото производство. Фактът на приемане на
наследството по опис се отразява на отговорността на наследниците, но не и на
съществуването на задължението. Приемането на наследството по опис не
съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността кредиторите да
се удовлетворят от имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото
по опис наследство. В тези решения предявените искове против наследник, приел
наследството по опис, се уважават изцяло, независимо от стойността на описаното
наследствено имущество.
В други решения, сред които и постановеното
по т.д. № 1906/2016 г., се приема, че ограничаването по силата на чл. 60, ал.2 ЗН на
отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество се
преценява на общо основание в исковото производство, като исковете се уважават до размера на приетото по опис наследство,
съобразно оценката, дадена в производството по чл.553 и сл. ГПК; ако има
извършено плащане, то се приспада от горната сума; а ако е установено, че наследството
е с нулева стойност, исковете се отхвърлят.
В настоящия случай претенцията на ищеца не
надхвърля оценката на имота, включен в приетото от общината наследство по опис,
поради което е без значение кой от двата подхода би се приложил.
Основните въпроси, включени в предмета на
делото, на които съдът следва да даде отговор са в следната насока:
На първо място, настъпила ли е предсрочната
изискуемост на договора за банков кредит и кога?
Настоящият съдебен състав приема, че
несъмнено е настъпила предсрочната изискуемост на договора за банков кредит,
тъй като от началото на 2010 година същият не е бил погасяван. Становището на
ответната община, че предсрочната изискуемост на договора за банков кредит е
настъпила автоматично на 19.02.2010
година, е неоснователно. Несъмнено изявлението на кредитора, че прави договора
предсрочно изискуем, следва да е доведено до знанието на длъжника. Община
Търговище като лице, което е приело наследството по опис на кредитополучателя,
е била известена, че вземането по банковия кредит е било обявено за предсрочно
изискуемо /л. 31 от настоящото дело/.
Следващият
въпрос по спора касае размерът на задължението на общината към ищеца с оглед
така наведените от ответника възражения за погасяване на вземането по давност.
В практиката на ВКС е прието за приложима по отношение на задължението
за главницата по банков кредит общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Съгласно разяснителната част на
Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК
на ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено
е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения,
което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната
давност, и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с
бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което
същият може да търси изпълнение, настоящият състав на ВКС намира, че на
основание чл.114 ЗЗД, началният момент на течението на давностния срок винаги е
свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от
който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото
в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително
изпълнение.
Когато вземането на банката по кредита е
разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от
главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от
главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от
който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по
съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с
течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски
по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
С оглед тези съображения е видно, че част
от вземанията на ищеца са погасени по давност, а именно тези, които са били
изискуеми до 29.01.2015 година. Няма данни по делото спрямо тези вземания
давността да е била прекъсната чрез заявени съдебни претенции спрямо лицата,
които са били към даден момент наследници по закон на починалия
кредитополучател. Съдът извърши изчисления на тези вземания съобразно
таблицата, част от съдебно-икономическата експертиза, и установи, че последната
заплатена вноска по кредита е 18-та вноска. В периода от 19.01.2010 година – (19-та вноска
вкл.) до
29.01.2015 година (част от 80-та вноска вкл.) размерът на
непогасената падежирала главница е в размер на 6053.24 лева. Следователно
претенцията на ищеца е погасена по давност за този период и в този размер. От
дължимата по договора предсрочно изискуема главница по договора за банков
кредит, цедирана на ищеца, в размер на 36 639,31 лв. следва да се приспадне сумата от 6053.24
лева, вземането за която е погасено по давност. Общината следва да отговаря за
остатъка в размер на 30 586.07 лева.
Предявеният главен иск е основателен за
сумата от 30 586.07 лева и следва да се уважи в този размер като се отхвърли до
пълния му предявен размер от 36 639. 31 лева.
По втория предявен иск – същият е предявен
за сумата от 1 360.69 лева и е изцяло основателен доколкото вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза установява, че в рамките на три
години преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, в който случай
вземането не е погасено по давност, дължимата сума за незаплатена договорна
лихва е в размер 6 971,17 лв.
По разноските:
Следва да се разпределят разноските в
заповедното производство съобразно изхода от настоящото дело. Ищецът е направил
разноски в заповедното производство в размер на 760 лева., в настоящото
производство претендира за 760 лева държавна такса и 450 лева за внесен депозит
за експертиза. Ответната община претенди разноски в размер на 450 лева за
юрисконсултско възнаграждение. На страните следва да се присъдят разноски
съобразно уважената, респ. – отхвърлената част на исковете. Общата уважена
претенция в настоящото производство е в размер на 31 946.76 лева при обща
претендирана сума в размер на 38 000 лева. Исковите претенции са основателни в
размер на 84.07% спрямо заявените. В заповедното производство в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 638.93 лева. В исковото производство ищецът
е направил и претендира за разноски в общ размер на 1210 лева и съобразно
уважената част на исковете има право на разноски в размер на 1017.25 лева.
Община Търговище има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковите
претенции, поради което има право в нейна полза да се присъди сумата от 71.69
лева. Съдът прилага служебна компенсация на разноските, поради което Община
Търговище следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер
на 945.56 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Щ.Н.,
съдебен адрес:***, факс: 02 9327 101, в качеството на цесионер, и ОБЩИНА
ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК *********, с адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода",
представлявана от д-р Дарин Димитров, че
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, има вземане от ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК
*********, с адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода", представлявана от д-р
Дарин Димитров, в качеството й на наследник на Руско Иванов Атанасов с ЕГН **********,
бивш жител ***, за следните суми: за
сумата от 30 586.07 /тридесет хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки/ лева, дължима предсрочно
изискуема главница по ДОГОВОР за ипотечен банков кредит №
35400КР-АА-3441/19.06.2008 г., сключен между Руско Иванов Атанасов и „ЦКБ” АД –
София – цедент спрямо„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2020 година до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 1 360.69 лева част от просрочена договорна лихва по същия договор, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 29
от 30.01.2020 година по ч. гр. дело № 127/2020 година по описа на РСТ, като
отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от 36 639. 31 лева претендираната
главница по договора за кредит като неоснователен, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ във връзка
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК *********, с
адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода", представлявана от д-р Дарин Димитров
да заплати на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв. Щ.Н., съдебен адрес:***, факс: 02 9327 101, разноски в заповедното
производство в размер на 638.93 лева и разноски в настоящото исково производство
в размер на 945.56 лева, съобразно уважената част на исковете и след приложена
служебна компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: