Р Е Ш
Е Н И Е
№ 837
гр.Русе, 01.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав в
публично заседание на 12-ти юни през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙРДАНОВ
при секретаря
Красимира Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1211
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата А.Н.И. твърди, че в полза на ответника Община
Русе е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело за събиране на
парични вземания срещу ответника „НОБО ПРОПЪРТИ ЕНД ЛЪРНИНГ СЪЛЮШЪНС“ЕООД-Русе.
Изпълнението било насочено срещу движими вещи, които се намирали в тяхното
жилище и били тяхна собственост, а не собственост на ответното дружество, което
било учредено след придобиването на вещите от ищцата. Това станало на 13.11.2019
г., когато ЧСИ Венцислав Маринов посетил дома ѝ на адрес гр. Русе, ул. ***
№ 1, вх. 1, ет. 1, ап.1 и я уведомил, че ответното дружество дължи по ИД №***парично
задължение на Община Русе, която била взискател по същото. Уведомила ЧСИ че дружеството
не притежава имущество на този адрес, а находящите се в него вещи са лични нейни
вещи, придобити по наследство от баба и дядо. Въпреки това ЧСИ направил опис на
девет движими вещи, подробно описани в исковата молба. Ищцата твърди, че същите
са нейна собственост и никога не ги е продавала, залагала или отдавала и не е губила
собствеността върху тях. Твърди още, че част от въпросните вещи са произведени преди
1979 г. и са били придобити от наследодателите ѝ и поради това не притежава
документ за собственост. За останалата част от вещите – холова гарнитура-ъглова,
телевизор „Тошиба”, холова маса, холова секция – ПДЧ посочва, че били придобити
от нея в периода 1983 г. - 1996 г. За тях също не пазела документи за собственост
предвид изминалото време. Счита, че обстоятелството, че вещите се намират на адреса,
който е и адрес на управление на ответното дружество не е достатъчно да се приеме,
че същото е собственик на същите. Позовава се и на разпоредбите от Закона за собствеността
/ЗС/, които предвиждат, че владението върху въпросните вещи е достатъчно основание
за придобиване на собствеността. Именно такова е упражнявала именно тя, а не ответното
дружество. Предвид изложеното и на
основание чл.440 от ГПК претендира да се установи по отношение на ответниците, че
вещите, срещу които е насочено изпълнението по ИД № ***на ЧСИ Венцислав Маринов
не принадлежат на длъжника „НОБО ПРОПЪРТИ ЕНД ЛЪРНИНГ СЪЛЮШЪНС“ЕООД-Русе.
Съдът
квалифицира правно предявения отрицателен установителен иск по чл.440 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът Община Русе оспорва иска. Позовава
се на това, че ЧСИ носи отговорност за евентуално причинени вреди при изпълнение
на служебните си задължения. Община Русе възложила на ЧСИ събиране на задълженията
по горепосоченото ИД и въз основа на това възлагане той предприел съответни служебни
действия. Счита, че е налице вземането им срещу длъжника по въпросното ИД. Твърди,
че обстоятелствата отразени в протокола за опис на движимите вещи от ЧСИ противоречат
на твърденията на ищцата. Освен това била отхвърлена жалбата на същата срещу действията
на ЧСИ по изпълнението. Същата не била направила възражения при извършването на
описа. Счита, че тя не е представила и посочила доказателства за правото си на собственост
върху процесните вещи, а се позовава единствено върху правото си на собственост
върху недвижимия имот.
Ответникът „НОБО ПРОПЪРТИ ЕНД ЛЪРНИНГ СЪЛЮШЪНС“ЕООД-Русе
признава иска и моли да не му се възлагат разноски по делото, т.к. не е станал
причина за завеждането на иска.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Съгласно чл.440 от ГПК, озаглавен „Защита
на трето лице“ всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да
предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението
за парично вземане, не принадлежи на длъжника като искът се предявява срещу взискателя
и длъжника. За да се осъществи защитата на третото лице по исков ред не е
необходимо то да е обжалвало действията на съдия-изпълнителя по реда на чл.435,
ал.4 от ГПК или да е обжалвало същите по този ред и жалбата му да е била
уважена. Става въпрос за самостоятелен способ за защита чрез установителен иск,
който е предвиден в закона и е допустим без изискване за допълнителни
положителни процесуални предпоставки за предявяването му, в т. ч. и
предварително обжалване по реда на чл.435, ал.4 от ГПК или положителен за трето
лице резултат при такова обжалване. От документите по приложеното изп. дело ИД №***на
ЧСИ Венцислав Маринов е видно, че ответното дружество е с адрес на управление
ул.*** №1, вх.1, ет.1, че на 07.11.2019 г. ЧСИ е изпратил на същото призовка, с
която го е уведомил че на 13.11.2019 г. ще пристъпи към опис на движими вещи на
този адрес. Призовката е получена от процесуалния представител на длъжника,
който на 11.11.2019 г. е уведомил ЧСИ че управителят на дружеството е в
чужбина, а дружеството няма имущество на адреса. При извършването на описа на
13.11.2019 г. и е назначил ищцата за
пазач на същите. Впоследствие тя е обжалвала действията на ЧСИ по реда на чл.435,
ал.4 от ГПК, но към жалбата си не е представила доказателства, че е собственик
на имота, в който са описани вещите и писмени доказателства да собственост
върху тях.При тези условия жалбата ѝ е оставена без уважение с
определение №35/23.01.2020 г. по г.д. №***/19
г. по описа на РОС. В настоящото производство обаче вече са представени такива
доказателства – саморъчно завещание от 01.10.1979 г., с което бабата на ищцата
ѝ завещава имота и „и всичко друго към този апартамент“. Представен е и
препис от нот. акт от 1983 г., с който майката на ищцата ѝ дарява
наследствената си 1/2 ид.ч. от същия имот . С показанията на разпитаната по
делото свидетелка Е. К.се установява, че ищцата от много години живее в
апартамента, в който е извършен описа (на
ул.*** с наименование „***до промените през 1989 г.).
Свидетелката знае, че на същия адрес и сина ѝ е регистрирал фирмата си,
но не знае кога е станало това. Знае че апартамента не функционира като офис и
в същия няма фирмена собственост. Синът ѝ от около две години не живее на
същия. Описва покъщината в апартамента, вкл. и вещите по описа на ЧСИ.
Установява, че част от тях са произведени от дядо ѝ, че телевизорът е „от
старите, от тия тежките“ и че в апартамента няма нищо ново през последните 5-10
години. Справка в ТР показва, че ответното дружество е учредено на 01.08.2012
г. В хода на делото ответникът Община Русе не е посочил или представил каквито
и да било доказателства за това, че описаните вещи са собственост на другия
ответник. При така установеното и с
оглед становищата на страните и събраните доказателства съдът счита, че
предявеният иск е основателен. Ищцата доказва правото си на собственост върху
имота, в който са открити и описани вещите по извършения от ЧСИ Венцислав Маринов
опис по изп. дело ИД №***. В завещанието от 01.10.1979 г., което е един от
документите, с който тя се легитимира като собственик се съдържа и индиция, че
имотът не е празен, а заедно с него се завещава и обикновена покъщина, т.к. е
използван израза „и всичко друго към този апартамент“. По делото са налице
признание на иска от втория ответник и показания на свидетел, установяващи че
описаните вещи са собственост на ищцата, а не на дружеството, което е учредено
от сина ѝ впоследствие при посочен адрес на имота като адрес на
управление. Не са представени доказателства дружеството да притежава
собствеността върху имота, дял от него или ограничено вещно право върху същия.
Описаните вещи са обикновена покъщина, а не офис оборудване или други вещи,
свързани с предмета на дейност на дружеството – „ПОСРЕДНИЧЕСТВО ПРИ СДЕЛКИ С НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ, ПРОДАЖБА НА ЕЛЕКТРОНИКА И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА, ОРГАНИЗИРАНЕ НА КУРСОВЕ ЗА
ОБУЧЕНИЕ, ПОКУПКО- ПРОДАЖБА НА КАНЦЕЛАРСКИ И УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ, ОТДАВАНЕ НА АВТОМОБИЛИ
ПОД НАЕМ“. Самото дружество е учредено през 2012 г., а описаните вещи са
по-стари, което е било видно дори при описа – напр. „Телевизор TOSHIBA 24``/кинескоп/“. С оглед изложеното съдът счита, че искът
следва да се уважи изцяло.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците
Община Русе, ЕИК ********* - взискател
по изпълнително дело №***на ЧСИ Венцислав Маринов и „НОБО
ПРОПЪРТИ ЕНД ЛЪРНИНГ СЪЛЮШЪНС“ЕООД-Русе, ЕИК ********* – длъжник по същото
дело, че следните движими вещи – холова маса-масив; холова секция – ПДЧ;
трапезарна маса-масив; холова гарнитура – ъглова; скрин със стъклена витрина; 4
бр. столове масив с тапицирани седалки; Телевизор TOSHIBA; холова маса и холова
секция-ПДЧ, находящи се в жилището на ищцата А.Н.И., ЕГН:**********
***, срещу които вещи е насочено изпълнението по горепосоченото изпълнително
дело не принадлежат на длъжника.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК ********* да
заплати на ищцата А.Н.И., ЕГН:********** сумата в размер на 350 лв. –разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в 2-седмичен срок от връчването на препис на
страните.
Районен
съдия: