МОТИВИ към присъда № 64 от 16.4.2015 г. по НОХД № 1103/2015 г., БРС, НО, 18-ти състав
Бургаска районна
прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 38/2014
г. по описа на 01-во РУП, гр. Бургас, ДП № 84/2014 г.
по описа на БРП, като е повдигнала обвинение срещу Д.В.К.,
ЕГН ********** за
това, че на 08.01.2014 г. в град Бургас, на кръстовището на ул. „*” и „*”,
отнел чужди движими вещи – пазарска чанта на стойност 5 лева, съдържаща 1 брой
портфейл на стойност 2 лева, 1 брой портфейл на стойност 2,50 лева, 1 брой
мобилен телефон „Нокия 1616” на стойност 40,00 лева,
ведно със СИМ-карта на стойност 9,90 лева и парична сума в размер на 260,00
лева, всичко на обща стойност 319,40 лева,
от владението К.Х.А., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.
Производството пред
настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по
реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което
съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения БРП поддържа обвинението, за което е
предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата обстановка за изцяло изяснена
както в хода на досъдебното производство, така в проведеното съдебно заседание. Моли преди редукцията по чл. 58а от НК на подсъдимия да бъде определено наказание в
размер на шест години „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор. Намира, че наложените на подсъдимия до
този момент наказания не са дали нужния ефект и счита, че Д.К.
следва да бъде изолиран от обществото за по-продължителен период.
Служебният защитник на подсъдимия също счита фактическата
обстановка по делото за изяснена, предвид направеното от неговия подзащитен самопризнание. Изразява несъгласие със
становището на прокурора относно размера на наложеното наказание, намирайки, че
определянето на дълги срокове при условията на рецидив не дава нужните
резултати, а и подсъдимият не извършва престъпления за свое удоволствие, а за
да се прехранва. В този ред на мисли моли за определяне на умерено наказание.
Подсъдимият няма какво да добави към казаното от своя защитник,
като в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли за налагане на
по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.В.К. е роден на *** г. в гр. Ямбол. Той е български гражданин, живущ ***. Подсъдимият е без образование, не е женен, не
работи и е с ЕГН **********. Понастоящем подсъдимия
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора, гр. Стара Загора.
Д.К. е осъждан
многократно, като осъжданията, които имат отношение към квалификацията по чл.
29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК са следните:
С определение по НЧД № 1151/2009 г. на РС Ямбол,
влязло в сила на 02.09.2009 г., при условията на чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено общо наказание в размер на
една година и осем месеца „Лишаване от свобода”, което на основание чл. 24 от НК е увеличено до размер от две години и шест месеца „Лишаване от свобода” при
първоначален „строг” режим на изтърпяване. Наказанието по това осъждане Д.К. е изтърпял на 25.02.2011 г.
С присъда по НОХД № 1489/2011 г. на РС
Ямбол, влязла в сила на 02.03.2012 г., на подсъдимия е наложено наказание в
размер на две години „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на
изтърпяване. Наказанието по това осъждане Д.К. е
изтърпял на 24.05.2013 г.
На 08.01.2014 г. сутринта подсъдимият отпътувал с
автобус от с. *, обл. Ямбол за гр. Бургас, където да
извърши поредното си престъпно посегателство и по този начин да си набави
парични средства. Пристигайки в гр. Бургас, подсъдимият се отправил към ж.к. „*”, като известно време
обхождал улиците на жилищния комплекс в търсене на удобен случай, при който да
извърши посегателство срещу собствеността. В един момент на кръстовището
образувано от улиците „*” и „*” подсъдимият забелязал св. А., която държала в
ръката си пазарска чанта от плат, съдържаща мобилен телефон „Нокия”, портфейл с парична сума в размер на 20,00 лева и
лични документи, както и портфейл с парична сума в размер на 240,00 лева.
Поради напредналата си възраст свидетелката се придвижвала бавно по тротоара и
разговаряла с неустановена по делото жена. Подсъдимият решил да се възползва от
ситуацията и да отнеме чантата на св. А.. В изпълнение на замисленото, подсъдимият незабелязано
застигнал пострадалата, неусетно приближавайки се до нея откъм гърба й. В
следващия момент К. сграбчил с двете си ръце чантата и рязко я издърпал,
вследствие на което тя се откъснала от дръжките си. Вземайки чантата, подсъдимият
веднага побягнал из съседните улици и малко след това достигнал до нестопанисвано дворно място в горепосочения жилищен
комплекс, където се укрил. Там проверил съдържанието на отнетата от св. А. чанта,
взел мобилния телефон и намиращите се в портфейлите парични суми, а останалите
вещи изхвърлил. Същия ден подсъдимият се завърнал в с. *. Впоследствие отнетите
парични суми подсъдимият изразходвал за лични нужди, а мобилния телефон запазил
за себе си и ползвал до задържането му от органите на полицията за друго
престъпление. След разкриване на престъплението, подсъдимият доброволно предал
мобилния телефон на органите на МВР.
На 09.07.2014 г.
подсъдимият Д.К. бил привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК. Разпитан в качеството си на
обвиняем К. дава подробни обяснения, в които описва механизма на извършеното
деяние.
В хода на разследването
била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, като видно от
заключението на вещото лице (л. 17-18 от ДП), общата стойност на описаните
по-горе и отнети от подсъдимия движими вещи, а именно: пазарска
чанта, два броя портфейли, един брой мобилен телефон „Нокия
1616” и СИМ карта към него, възлиза на сума в размер на 59,40
лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия, с което същият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите К.А. (л. 7-8 от ДП), * (л. 9 от ДП), * (л. 10 от ДП), * (л. 11
от ДП), * (л. 12 от ДП), * (л. 13 от ДП) и * (л. 14 от ДП) и * (л. 15 от ДП);
обясненията на подсъдимия (л. 60 и л. 68 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 31 от ДП), протокол за обиск (л. 34 от ДП), писма от „Мобилтел” ЕАД (л. 44 и л. 51 от ДП), писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л. 47
от ДП), писмо от „Български пощи” ЕАД (л. 81 от ДП) съдебно-оценъчна експертиза (л. 17-18 от ДП), писмо от ГД „ИН” и справка
за съдимост на подсъдимия (л. 16 и л. 20-27 от СП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК.
От страна на съда не бяха констатирани противоречия,
несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен
материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираните деяния, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че подсъдимият Д.В.К. с
деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б”
от НК.
От обективна страна на 08.01.2014 г. в град Бургас, на
кръстовището на ул. „*” и „*” отнел чужди движими вещи – пазарска чанта,
съдържаща два портфейла, един мобилен телефон „Нокия
1616”, ведно със СИМ-карта, както и парична сума в размер на 260,00 лева от
владението на К.Х.А.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е прекъсване на
фактическата власт на досегашния владелец и установяване от дееца на собствена
фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е успял да отнеме инкриминираните
вещи, да се отдалече от местопрестъплението и да установи своя фактическа власт
върху тях, с което е настъпил и визираният от закона общественоопасен
резултат.
Към деня на извършване на деянието по
настоящето дело, подсъдимият е бил осъждан с определение по НЧД № 1151/2009 г.
на РС Ямбол, влязло в сила на 02.09.2009 г., на една година и осем месеца
„Лишаване от свобода”, което на основание чл. 24 от НК е увеличено до размер от
две години и шест месеца „Лишаване от свобода”, както и с присъда по НОХД №
1489/2011 г. на РС Ямбол, влязла в сила на 02.03.2012 г., с която му е наложено
наказание в размер на две години „Лишаване от свобода”.
Предвид на гореизложеното,
н
е са налице пречките, визирани в чл. 30, ал. 1 от НК за приложението на чл. 29, ал.1, б.
„а” и „б’ от НК, доколкото към деня на извършване на деянието по настоящето
дело не са били минали пет години от изтърпяване на тези наказания.
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че
инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата
власт на досегашния владелец, че извършва деянието след като е осъждан с
посочените присъди, че установява своя фактическа власт върху вещите, като е
целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 от НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
съдът отчете твърде обремененото му съдебно минало, а именно - осъжданията,
които са извън правната квалификация на деянието като извършено при условията
на опасен рецидив, а като смекчаващи - оказаното съдействие на органите на
предварителното разследване и изразеното съжаление за стореното.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието при лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства малко под средния размер, а именно пет години лишаване от свобода
и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на
което наложи на подсъдимия наказание в размер на три години и четири месеца
лишаване от свобода.
Към момента на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият е бил осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпления от
общ характер, поради което по отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл.
61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг” режим
на изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода”, което следва
да бъде изтърпяно в затвор.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР, гр. Бургас направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 20,00 лева за изготвената оценъчна експертиза, както и по
сметка на РС Бургас сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Д.Б.