№ 103
гр. , 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в пУ.ично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.С.И.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20201860100484
по описа за 2020 година
Производството е по чл. 200 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Й. У.,
ЕГН **********, адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47,
чрез адвокат А.И. от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град П., С.
област, ул. „****************” № 75Б, срещу „***********” АД, със
седалище и адрес на управление: село М., С. област.
По обстоятелствата изложени в исковата молба, ищецът моли съда да
постанови решение, с което ответника да му заплати следните суми:
1. Сумата от 7 500.00 лева, съставляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лекарства, балнеолечение и имобилизиращ гръден корсет,
хигиенни материали и принадлежности, във връзка с трудовата злополука
станала на 24.11.2002г., за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., когато
ищеца ще навърши 65 години, ведно със законната лихва върху нея;
2. Сумата от 29 500.00 лева /намалена в с.з. на 08.06.2021 г. на 27 141.23
лева-л.121/, съставляваща обезщетение за имуществени вреди –
представляващи разликата между трудовото ми възнаграждение, което ищеца
1
е щял да получи като здрав в ответното дружество и пенсията за инвалидност,
във връзка с трудовата злополука, станала на 24.11.2002г., за периода от
01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., ведно със законната лихва върху нея;
3. Сумата от 1 500.00 лева /увеличена в с.з. на 08.06.2021 г. на 2 500.00
лева-л.121/, представляваща обезщетение за сумите, които ищеца е щял да
получи на работното си място, ако е работел, съгласно сключения в
Дружеството КТД, като „коледни“, „великденски“ добавки и помощ за лятна
почивка за периода 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху тях и които са пряко пропуснати ползи;
4. Сумата от 1 840.00 лева /увеличена в с.з. на 08.06.2021 г. на 3 750.00
лева-л.121/, представляваща обезщетение за осигурявана от Дружеството
храна на работещите в него съгласно КТД и нормативните документи за
столово хранене за периода от 01.09.2020г. до 24.07.2022г., както и законната
лихва върху нея, които се явяват пропуснати за ищеца ползи;
5. Сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, включително и
психически свързани с влошаване на състоянието на ищеца поради ексцес.
Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законните
последици и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът „***********” АД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: село М., С. област, чрез пълномощника си Л.Б. –
юрисконсулт, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е
копие на писмено доказателство под № 3 и е направил доказателствени
искания.
Ответникът „***********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: село М., С. област, чрез пълномощника си Л.Б. – юрисконсулт
в писмения си отговор, оспорва предявените искове по основание и размер, и
моли да бъдат отхвърлени, ведно със законните последици и да му бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Районен съд – П., след като обсъди събраните доказателства по делото и
ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
2
Съдът приема за безспорни и не се нуждаят от доказване следните
обстоятелства по делото: че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжност механо-шлосер повече от 15 /петнадесет/ години; че на
24.11.2002г. около 01.30 часа по време на работа в ответното дружество
ищецът е претърпял трудова злополука, за което е била съставена декларация
за трудова злополука от ответното дружество „***********“ АД; че с
разпореждане на НОИ №179/03.12.2002г. е прието, че настъпилото
травматично увреждане е трудова злополука; че с решение
№4000/21.10.2003г. на ТЕЛК е била определена на ищеца намалена
работоспособност 82.5 % за срок от една година, със срок на инвалидност до
01.10.2004г., и по този повод с решение по гр.д. № 151/2004г. на РСПп, са
били присъдени на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди; че с решение №5009/08.12.2004г. на ТЕЛК е била определена на ищеца
84% намалена работоспособност за срок от три години, със срок на
инвалидност до 01.12.2007г. и по този повод с решение по гр.д. № 41/2005г.
на РСПп е било присъдено на ищеца обезщетение за имуществени вреди; че с
решение №0019/03.01.2008г. на ТЕЛК е била определена на ищеца намалена
работоспособност 84% за срок от три години, със срок на инвалидност до
01.01.2011г., и по този повод с решение по гр.д.№214/2008г. на РСПп е било
присъдено обезщетение на ищеца за имуществени вреди; че с решение
№0166/11.02.2010г. на ТЕЛК е била определена на ищеца обща инвалидност
78%, от които 74% за трудова злополука и 20% за общо заболяване и по този
повод с решение по гр.д.№ 367/2011г. на РСПп е било присъдено обезщетение
на ищеца за имуществен вреди; че с решение №0238/19.02.2013г. на ТЕЛК е
била определена на ищеца обща инвалидност 84%, от които 78% за трудова
злополука и 30% за общо заболяване, и по този повод с решение по гр.д.
№255/2013г. на РСПп му е било присъдено обезщетение за имуществени
вреди, че с решение №0822/28.09.2017г. на ТЕЛК е била определена на ищеца
обща инвалидност 92%, от които 78% за трудова злополука, и по този повод с
решение по гр.д.№47/2018г. на РСПп е било присъдено обезщетение на
ищеца за имуществен вреди, тъй като в тази насока няма спор между страните
по делото и са представени надлежни писмени доказателства, които не са
оспорени от ответника. В тази връзка се съдържат писмени доказателства
в описаните по-горе гр.дела: гр.д.№ 41/2005г., гр.д.№ 151/2005г., гр.д.№
214/2008г., гр.д.№ 367/2011г., гр.д.№ 255/2013г., гр.д.№ 47/2018г. – всичките
3
на РС-П. – свършени. Съдът не е събирал допълнителни доказателства по
делото във връзка с безспорните обстоятелства между страните.
Съдът приема за спорни и се нуждаят от доказване всички останали
обстоятелства по делото: че с решение № ****/29.09.2020г. на ТЕЛК ищеца
отново е бил инвалидизиран за срок от три години до дата 01.09.2023г., с
процент на инвалидност 94%, от които 78% за трудова злополука; че е налице
ексец в заболяването на ищеца, което е в резултат на трудовата злополука; че
този ексец води до болки и страдания свързани със състоянието на ищеца,
включително и задълбочаване на чувството му за непълноценност,
излишност и срам; че ищеца е в тежест на близките си ежедневно,
безпомощен е в бита, обслужването и няма никакви социални контакти извън
семейството, като избягва да излиза между хора поради неудобства –
памперси, неприятна миризма и пр.; че от 42 /четиридесет и две/ годишна
възраст до момента ищеца е инвалид и социално неприемлив човек за всички
освен за най-близките си, но и от тях той изпитва срам заради уврежданията
си; че към момента ищеца е безработен и няма други доходи освен
отпуснатата му пенсия за инвалидност, считано от 01.07.2020г.; че ищеца
търпи описаните в ИМ имуществени и неимуществени вреди, подробно
описани по пера и размер от т.1 до т.5, тъй като в тази насока има спор между
страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от
ответника. Съдът е допуснал събирането на допълнителни доказателства по
делото във връзка със спорните обстоятелства между страните.
Видно от ЕР на ТЕЛК № **** от 29.09.2020 г. на МБАЛ
„**************“ ЕООД, че на ищеца е определена 94% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ, от които 78% в резултат на трудовата
злополука станала на 24.11.2002г., за срок от три години, до дата 01.09.2023 г.
и водещата диагноза е “последици от счупване на гръбначния стълб”, което е
състояние “След фрактура на 10-ти прешлен, комоцио и контузия на
гръбначния мозък – 2002 г., долна спастична парапареза – средна степен в
ляво и латентна в дясно. Инконтиненция на урина и енкопреза.
Спондилиартроза трайни функционални нарушения”./л.8/ Установява се от
това експертно решение, че ищецът е негоден за ТФР, нощен труд, работа
свързана с ходене и психическо напрежение и е негоден да работи като
механо-шлосер. Видно от служебна бележка изх. № ***********/ 11.11.2020
4
г. на Дирекция „Бюро по труда“ Б., че ищеца е регистриран като безработен за
периода от 05.11.2020 г. до момента. /л.12/ Видно от разпореждане на НОИ,
ТП - София област от 01.07.2020 г., че на ищеца е отпусната пенсия за
инвалидност поради трудова злополука в размер на 635.75 лева./л.7/ По
делото са представени от ищеца 3 броя рецепти за изписани лекарства на
ищеца./л.9,л.10,л.11/ По делото е представен Колективен трудов договор
/КТД/ 2020 – 2022 г. на „***********“ АД с. М../л.28-л.38/ По делото са
представени от ищеца 3 броя рецепти за изписани лекарства на
ищеца./л.65,л.66,л.67/ В с.з. на 30.03.2021 г. е направена констатация от
трудовата книжка на ищеца Г. Й. У., че в същата няма отбелязвания той да
работи по трудов договор при друг работодател за посочения в ИМ
период./л.77,л.78/ Видно от служебна бележка изх. № 28 11.05.2021 г. на
КНСБ при „***********“ АД, че ищецът Г. Й. У. е членувал в КНСБ в
периода от 1990 г. до 20.10.2002 г./л.111/
Във връзка със спорните обстоятелства между страните, съдът допусна
две съдебно – медицински експертизи /СМЕ/ и съдебно – счетоводни
експертизи /ССчЕ/.
Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ,
л.103-л.108/, депозирано от вещото лице д-р Б. М. СТ., което е оспорено от
адв. И. – пълномощник на ищеца, не е оспорено от юриск.Б. – пълномощник
на ответника, и е прието от съда в с.з. на 08.06.2021г. /л.112-л.122/, че ищецът
страда от състояние след счупване на 10-ти гръден прешлен с компресия и
контузия на гръбначен мозък /2002г./, остатъчна долна спастична пареза –
умерена за ляв крак, латентна за десен, инконтиненция на урина, вторични
дегенеративни промени на гръден и поясен отдел на гръбнака с клиновидна
деформация на телата Th7 и Th8, остеохондроза, изразена кифоза в гръден
сегмент и S – образна сколиоза. Видно е от заключението на СМЕ, че за това
състояние на ищеца с ЕР на ТЕЛК са определени максимален процент ТНР –
78%, експертизата на трудоспособността, проследена хронологично от 2013
г., както и при клиничен преглед не установява утежняване на неврологичния
дефицит на ищеца, последици на трудовата злополука през 2002 г. т.е.
състоянието е стационирано, дефинитивно, вторичните дегенеративни
промени на гръбначния стълб, върху които се наслояват и естествени
възрастови промени, водят до нарушена статобиомеханика и при по –
5
продължително физическо натоварване, както и от неблагоприятен климат, е
възможно да провокират болкова симптоматика, която се повлиява от
нестероидни противовъзпалителни медикаменти и аналгетици, които се
приемат на курсове, не повече от 10 дни. Видно е от заключението на СМЕ,
че наличието на тазово – резервоарен синдром с незадръжка на урина и
изпражнения са противопоказни за водни процедури и противоречат на
твърденията на ищеца, че провежда амбулаторно санаториално лечение 2
пъти годишно в Павел баня с добро повлияване от топлата вода, като след
м.септември 2017 г. не са представени документи за проведено лечение.
Видно е от заключението на СМЕ, че ищеца има корсет от 10 години, но е
неудобен и не го ползва, по – често използва лумбален колан, изписан преди 1
година, цените на стабилизиращите лумбални колани са от 85 лева до 200
лева, с тези колани се постига високостепенна стабилизация на поясната и
тазовата части на гръбнака, водят до безболезнено движение чрез корекция
положението на гръбначния стълб и оптимално разпределение на
натоварването върху прешлените, носят се при физическо натоварване,
непрекъснатото им ползване води до хипотрофия на мускулатурата, при
дегенеративни промени на гръбначния стълб се препоръчва санаториално
лечение два пъти годишно, което се покрива изцяло от НЗОК и не се заплаща
потребителска такса от лица с гр.инвалидност. Видно е от заключението на
СМЕ, че НЗОК не заплаща медикаментите, които са приложени за лечение на
посочените увреждания, с издадени рецептурни бланки на ищеца, през
изминалия 19 годишен период от злополуката ищецът не е придобил
допълнителна квалификация и умения за упражняване на определен вид
дейност, пригодена към неговото състояние и на този етап няма дейности,
които той би могъл да упражнява и да не са свързани с посочените
противопоказани условия на труд, към момента състоянието на ищеца е
стационирано, дефинитивно и с оглед давността на увреждането не очаква
възстановяване на остатъчния неврологичен дефицит.
Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ,
л.140-л.141/, депозирано от вещото лице д-р И.Н.Р.-Г., което не е оспорено от
страните и е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 05.10.2021
г./л.148-л.152/, че ищецът е с травма на гръбначния стълб и гръбначния
мозък, в резултат на признатата трудова злополука, с последващи значими и
трайни нарушения на двигателната дейност и тазово-резервоарни нарушения,
6
за което състояние е необходимо поддържащо лечение с медикаменти,
помощни средства и хигиенни материали, както и балнеолечебен курс, като за
исковия период от 23 месеца тяхната стойност е в общ размер на 5 193.90
лева, като по отделни пера са както следва: обезболяващи и
противовъзпалителни средства НСПВ в случая ДИКЛОФЕНАК, в общ размер
на 531.30 лева; нервно протективни средства МИЛГАМА N, в общ размер на
450.80 лева; МИДОКАЛМ в общ размер на 312.80 лева; ПАМПЕРСИ ЗА
ВЪЗРАСТЕН – 6 пакета месечно /смяна на 4 часа/, по 11.50 лева, в общ
размер на 1587 лева; САНАТОРИАЛНО ЛЕЧЕНИЕ – 1 път годишно по
здравна каса и 1 път платено за 1050 лева или общо 2100 лева; ГРЪДЕН
КОРСЕТ, - 1 път годишно за 106 лева или общо 212 лева.
Видно от първото заключение на съдебно – счетоводната експертиза
/л.68-л.74/, депозирано от вещото лице М.Л., което не е оспорено от страните
и е прието от съда в с.з. на 30.03.2021 г. /л.76-л.84/, че разликата между
трудовото възнаграждение, което би получил ищеца като здрав и отпуснатата
пенсия по инвалидност за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., е в четири
варианта: 1. Първи вариант по Таблица 1 е в размер на 32 594.40 лева; 2.
Втори вариант по Таблица 2 е в размер на 32 372.69 лева; 3. Трети вариант по
Таблица 3 е в размер на 27 141.23 лева; 4. Четвърти вариант по Таблица 4 е в
размер на 25 934.46 лева. Видно е от заключението на ССчЕ, че ищецът не
отговаря на условията за пенсиониране към датата на изготвяне на
заключението, размерът на последното получено БТВ от ищеца е 598.98 лева,
което включва основна заплата 443.00 лева, за допълнителна работа 31,6 5
клас – 133.98 лева и за условия на труд 16.00 лева.
Видно от второто заключение на допълнителната съдебно –
счетоводната експертиза /л.144-л.146/, депозирано от вещото лице М.Л.,
което не е оспорено от страните и е прието от съда в с.з. на 05.10.2021 г.
/л.148-л.152/, че разликата между трудовото възнаграждение, което би
получил ищеца като здрав и отпуснатата пенсия по инвалидност за периода
от 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., е в два варианта: 1. Първи вариант по
Таблица 1 е в размер на 27 141.23 лева; 2. Втори вариант по Таблица 2 е в
размер на 25 934.46 лева.
Във връзка със спорните обстоятелства между страните, съдът допусна
7
и събиране на гласни доказателства по делото.
Видно от показанията на свидетеля Т.И.Д., дадени в с.з. на 30.03.2021 г.
/л.82,л.83/, че познава ищеца от 30 години, приятели са, редовно посещава
ищеца в дома му, помага му, защото ищеца не може да се грижи за себе си и
за домакинството. Свидетелят Димитров установява, че през последните
една-две години състоянието на ищеца много се влошило, не се чувствал
добре, обездвижил се, не излизал навън и не се срещал с хора, носел едно
желязно нещо като мрежа на кръста, пиел по една шепа лекарства и ищецът
явно не бил добре.
Видно от показанията на свидетеля И.Г. У., дадени в с.з. на 30.03.2021
г. /л.83/, който е син на ищеца и чиито показания съдът преценява през
призмата на чл. 172 от ГПК, че в последните две години състоянието на баща
му се променило, тъй като едната му страна на тялото се обездвижила съвсем,
преди можел да се грижи малко от малко за себе си, а сега не можел да се
грижи. Свидетелят У. установява, че баща му е в лошо здравословно
състояние от доста години, не може да се грижи сам за себе си, постоянно се
налага да му помага, включително за къпане и тоалет, има неврологични
проблеми в резултат на злополуката, от тогава и до момента взема
непрекъснато болкоуспокояващи и други лекарства, не може да работи
никаква работа, постоянно ползва памперс, има проблеми с отделителната
система, поради което не контактува с хора и не излиза извън дома си.
Свидетелят У. установява, че пенсията на баща му стигала само за лекарства,
преди го водел на почивка на Павел баня, но тази година не знае дали ще има
възможност за почивка, баща му носел медицински корсет, не знае на колко
време се сменя корсета, като баща му лежи на леглото махали корсета, защото
го У.вал и в последните години баща му не е работил.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за доказано, че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжност „механошлосер“ повече от 15 години, че на на 24.11.2002 г. около
01.30 по време на работа в ответното дружество ищецът е претърпял трудова
злополука, за която няма вина и в резултат на нея е получил сериозно
8
травматично увреждане „Счупване на гр. стълб с увреждане на гр. мозък”,
което е състояние “След фрактура на 10-ти гръден прешлен с контузио
медуле спиналис. С-м на долна спастична парапареза, по-изразена в ляво”. От
събраните доказателства по делото се установява наличието на причинно –
следствена връзка между извършвания труд при ответното дружество и
настъпилото увреждане. Установи се от представеното ЕР на ТЕЛК № ****
от 29.09.2020 г. на МБАЛ „**************“ ЕООД, че на ищеца е определена
94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, от които 78% в
резултат на трудовата злополука станала на 24.11.2002г., за срок от три
години, до дата 01.09.2023 г. и водещата диагноза е “последици от счупване
на гръбначния стълб”, което е състояние “След фрактура на 10-ти прешлен,
комоцио и контузия на гръбначния мозък – 2002 г., долна спастична
парапареза – средна степен в ляво и латентна в дясно. Инконтиненция на
урина и енкопреза.Спондилиартроза трайни функционални нарушения”.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Съдът намира за доказано основанието на
исковете за непозволено увреждане по чл. 200 от КТ, при което
работодателят отговаря за вредите, причинени на работника в резултат на
трудова злополука.
По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи разходи
за лекарства, балнеолечение, имобилизиращ гръден корсет, хигиенни
материали и принадлежности, във връзка с трудовата злополука за периода от
01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., когато ищеца ще навърши 65 години.
Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, и най – вече заключението на съдебно –
медицинската експертиза на вещото лице д-р И.Н.Р.-Г., съдът счита, че искът
за имуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 5 193.90
лева (пет хиляди сто деветдесет и три лева, 90 ст.), за периода от 01.09.2020 г.
до 24.07.2022 г., в какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва, считано от 01.09.2020г. до окончателното изплащане. Съдът счита, че
9
за разликата над уважения размер до предявения размер от 7 500.00 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи
разликата между между трудовото му възнаграждение, което би получавал
като здрав в ответното дружество и пенсията за инвалидност във връзка с
трудовата злополука за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г.
Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, и най – вече второто заключение на
допълнителната съдебно – счетоводната експертиза по първи вариант, таблица
1, съдът счита, че искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан
за сумата от 27 141.23 лева (двадесет и седем хиляди сто четиридесет и един
лева, 23 ст.), за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., в какъвто размер
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2020 г. до
окончателното изплащане. Съдът счита, че този иск следва да бъде уважен
именно по първи вариант, таблица 1 от второто заключение на
допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, тъй като това изчисление е
извършено на база получаваното трудово възнаграждение от работник в
ответното дружество на длъжност „механо-шлосер“, който е най-близко до
възрастта и трудовия стаж на ищеца и най-реално отразява действително
претърпените вреди от ищеца за исковия период. Съдът прави своите изводи
за присъждане на обезщетение на ищеца именно по таблица 1 на вариант 1 и
въз основа на заключенията на двете СМЕ, че ищецът не може да работи на
никакво работно място с уврежданията и оплакванията, които има, поради
което значително са стеснени възможностите му за труд и той не би могъл да
си намери подходяща работа на територията на гр. Е., дори и за минималната
работна заплата. Съдът не споделя доводите на ответника, че обезщетението
на ищеца следва да бъде изчислено съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ,
тъй като тази норма е приложима само при определяне на обезщетенията по
раздел III „Други видове обезщетения“, където са изброени 14 вида
обезщетения и не намира приложение при определяне на обезщетенията по
чл. 200 от КТ. Следва да се има предвид, че при ангажиране отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ същият дължи обезщетение на работника за
всички вреди и пропуснати ползи, които той търпи в резултат на трудовата
злополука.
10
По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи
обезщетение за сумите, които ищеца е щял да получи на работното си място,
ако е работел, съгласно сключения в Дружеството КТД, като „коледни“,
„великденски“ добавки и помощ за лятна почивка за периода от 01.09.2020 г.
до 24.07.2022г.
Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, и най – вече заключенията на съдебно –
счетоводната експертиза, както и нормативната уредба – чл. 17, ал. 1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, елементите
на брутното трудово възнаграждение трябва да имат постоянен характер, а
целевите тримесечни награди като „коледни“, „великденски“ добавки и
помощ за лятна почивка, които дружеството изплаща на своите работници и
служители са допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер.
Размерът на целевите награди, както и обхватът на лицата, на които се
изплащат се определя със заповед на работодателя всяко тримесечие, защото
целевите награди се изплащат за стимулиране на личния и колективен принос
при наличието на определени условия, конкретизирани във ВПРЗ. Съдът
счита, че ищецът не доказа претенцията си по основание и размер за сумата от
2 500 лева, представляваща обещетение за имуществени вреди, съгласно
сключения в дружеството КТД като „коледни“, „великденски“ добавки и
помощ за лятна почивка за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022г., поради
което този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи
обезщетение за осигурявана от Дружеството храна на работещите в него
съгласно КТД и нормативните документи за столово хранене, които ищеца е
щял да получи на работното си място, ако е работел, за периода от 01.09.2020
г. до 24.07.2022г.
Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, и най – вече заключенията на съдебно –
счетоводната експертиза, както и нормативната уредба – чл. 285 от КТ, който
регламентира, че на работниците и служителите, които работят в предприятия
със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява
безплатна храна и/или добавки към храната, като условията и редът, при
11
които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се
определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и
министъра на здравеопазването – Наредба № 11 от 2005 г. Независимо от
това, че един от начините на предоставяне на безплатна храна е в пари, това
плащане няма характер на допълнително трудово възнаграждение от
постоянен характер. Съдът счита, че ищецът не доказа претенцията си по
основание и размер за сумата от 3 750.00 лева, представляваща обещетение за
имуществени вреди, съгласно сключения в дружеството КТД и нормативните
документи за столово хранене, за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022г.,
поради което този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отношение на иска за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, включително и психически свързани с влошаване на състоянието
на ищеца поради ексцес във връзка с трудовата злополука.
Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, и най – вече заключенията на двете съдебно
– медицински експертизи, съдът счита, че няма влошаване на състоянието на
ищеца поради ексцес във връзка с трудовата злополука. Установи се по
делото, че проследено хронологично от 2013 г. до момента, в състоянието на
ищеца няма утежняване на неврологичния дефицит като последица на
трудовата злополука през 2002 г. т.е. състоянието е стационирано,
дефинитивно, вторичните дегенеративни промени на гръбначния стълб, върху
които се наслояват и естествени възрастови промени, не водят до влошаване
т.е. ексцес в състоянието му. Съдът счита, че ищецът не доказа претенцията
си по основание и размер за сумата от 5 000.00 лева, представляваща
обещетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
включително и психически свързани с влошаване на състоянието на ищеца
поради ексцес във връзка с трудовата злополука, поради което този иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 1
600.00 лева (хиляда и шестстотин лева) – съразмерно с уважените искове.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
12
следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на
450.00 лева (четиристотин и петдесет лева) – съразмерно с отхвърлените
искове.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – П. направените разноски от бюджетните средства в
размер на 891.00 лева (осемстотин деветдесет и един лева) – за вещите лице
по СМЕ и ССчЕ.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 1 294.00 лева (хиляда
двеста деветдесет и четири лева) – върху уважените искове.
Воден от гореизложеното Районен съд – П.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ, „***********” АД, със седалище
и адрес на управление: село М., С. област, да заплати на Г. Й. У., ЕГН
**********, с адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47,
сумата от 5 193.90 лева (пет хиляди сто деветдесет и три лева, 90 ст.) –
главница, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лекарства, балнеолечение, имобилизиращ гръден корсет, хигиенни материали
и принадлежности, във връзка с трудовата злополука за периода от 01.09.2020
г. до 24.07.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 01.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до предявения
размер от 7 500.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ, „***********” АД, със седалище и
адрес на управление: село М., С. област, да заплати на Г. Й. У., ЕГН
**********, с адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47,
сумата от 27 141.23 лева (двадесет и седем хиляди сто четиридесет и един
лева, 23 ст.) – главница, обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разликата между трудовото му възнаграждение, което би получавал като
здрав, ако работел в ответното дружество и получаваната пенсия за
инвалидност във връзка с трудовата злополука, за периода от 01.09.2020 г. до
13
24.07.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
01.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 от КТ, предявен от Г. Й. У., ЕГН **********,
адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47, чрез адвокат А.И.
от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град П., С. област, ул.
„****************” № 75Б, срещу „***********” АД, със седалище и адрес
на управление: село М., С. област, за имуществени вреди, представляващи
обезщетение за сумите, които ищеца е щял да получи на работното си място,
ако е работел, съгласно сключения в Дружеството КТД, като „коледни“,
„великденски“ добавки и помощ за лятна почивка за периода от 01.09.2020 г.
до 24.07.2022г. в размер на 2 500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 от КТ, предявен от Г. Й. У., ЕГН **********,
адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47, чрез адвокат А.И.
от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град П., С. област, ул.
„****************” № 75Б, срещу „***********” АД, със седалище и адрес
на управление: село М., С. област, за имуществени вреди, представляващи
обезщетение за осигурявана от Дружеството храна на работещите в него
съгласно КТД и нормативните документи за столово хранене, които ищеца е
щял да получи на работното си място, ако е работел, за периода от 01.09.2020
г. до 24.07.2022 г. в размер на 3 750.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 от КТ, предявен от Г. Й. У., ЕГН **********,
адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47, чрез адвокат А.И.
от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град П., С. област, ул.
„****************” № 75Б, срещу „***********” АД, със седалище и адрес
на управление: село М., С. област, за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, включително и психически свързани с влошаване на
състоянието на ищеца поради ексцес във връзка с трудовата злополука в
размер на 5 000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***********” АД, със
седалище и адрес на управление: село М., С. област, да заплати на Г. Й. У.,
ЕГН **********, с адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап.
14
47, направените разноски по делото в размер на 1 600.00 лева (хиляда и
шестстотин лева) – съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. Й. У., ЕГН **********, с
адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47, да заплати на
„***********” АД, със седалище и адрес на управление: село М., С. област,
направените разноски по делото в размер на 450.00 лева (четиристотин и
петдесет лева) – съразмерно с отхвърлените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „***********” АД, със
седалище и адрес на управление: село М., С. област, да заплати по сметка на
Районен съд – П. направените разноски от бюджетните средства в размер на
891.00 лева (осемстотин деветдесет и един лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 71, ал. 1 от ГПК,
„***********” АД, със седалище и адрес на управление: село М., С. област,
да заплати по сметка на Районен съд – П., държавна такса в размер на 1 294.00
лева (хиляда двеста деветдесет и четири лева) – върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – София.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15