РЕШЕНИЕ
№ 1780
гр. Бургас, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120107825 по описа за 2021 година
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС, чл.41 от ЗС и чл.86
от ЗЗД, предявени от К.Б.К., в качеството й на управител на етажната собственост на
жилищната сграда, находяща се на адрес: ......................., против “Болеро“ ЕООД –
собственик на магазин за хранителни стоки на партерния етаж на същата.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу ответното дружество, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело №
5406/2021г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от общо 4 302.94 евро,
включваща неплатени такси за поддръжка на общите части на сградата и вноски за фонд
“Ремонт и обновяване“ за 2021г., съответно – 3 911.76 евро и 391.18 ев-ро, дължими
съобразно решение на ОС на ЕС, взето на 26.10.2020г., ведно със законна-та лихва, считано
от 27.07.2021г. до окончателното плащане; сумата 66.94 евро обезще-тение за забавено
плащане за периода 01.06. – 26.07.2021г., както и за деловодните раз-носки. Твърди, също
така, че ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, моли Съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установе-но по отношение на “Болеро“
ЕООД, че дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че решението на ОС на ЕС, на
което ищецът основава претенциите си, е незаконосъобразно – не е взето по устано-вения
ред и противоречи на разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, съответно за дружест-вото не е
възникнало валидно задължение за заплащане на исковата сума. Иска от Съда да ги
отхвърли. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-
1
водство доказателства, намира за установено следното:
Въз основа на решение, обективирано в т.9 от Протокол от 26.10.2020г. на ОС на ЕС,
и по заявление на Управителя на ЕС, съобразно чл.38, ал.2 от ЗУЕС, е издадена за-повед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответното дружество за исковите суми, по ч.
гр. дело № 5406/2021г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение.
Това обуславя и наличието на правен интерес за ищцовата страна от воденето на
предявените установителни искове.
Представен е Протокол от проведеното на 26.10.2020г. Общо събрание на Етаж-ната
собственост на сградата, находяща се на адрес: ..................... В него е отразено решението на
етажните собственици по т.9 от дневния ред, на което се основава исковата претенция, а
именно: определя се годишна такса за поддръжка на об-щите части на сградата за 2021
година, представляваща сбора от ежемесечните такси за текущо поддържане, в размер на 3
евро на кв. метър, 7 лв. на месец за гараж и годишна вноска за фонд ”Ремонт и обновяване”
– 10 % от годишната такса за поддръжка, дължи-ми от всеки собственик на СОС, дори
имотът да не се обитава, и платими по разплаща-телна банкова сметка на ЕС на две вноски,
съответно до края на месец декември 2020г. и до края на месец май 2021г.
Възраженията на ответника, направени с писмения отговор, за незаконосъобраз-ност
на процедурата по свикването и провеждането на ОС на ЕС, не могат да бъдат об-съждани в
хода на настоящото производство. Ирелевантно в случая е и обстоятелството дали е била
спазена процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС за поставяне на съобщение за изготвения
протокол и доказателства в тази насока не са били събирани, тъй като дори и същата да е
била нарушена, с получаването на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. дело №
5406/2021г. на РС Бургас, на 14.09.2021г., ответното дружество несъмне-но е узнало за
наличието на такъв и е могло да се запознае с него по преписката или да изиска заверено
копие от управителя на ЕС, а с връчването на преписа от исковата мол-ба и приложенията
по реда на чл.131 от ГПК на 07.12.2021г. и фактически го е получи-ло. Въпреки това
ответникът не е упражнил правата си по чл.16, ал.9 от ЗУЕС да оспо-ри съдържанието на
протокола в преклузивния 7-дневен срок.
В тази връзка, следва да се цитира разрешението, дадено с постановеното по ре-да на
чл.290 от ГПК Решение № 8 от 24.02.2015г. по гр. дело № 4294/2014г. на ВКС, I г. о.,
относно доказателствената сила на протокола на ОС на ЕС, а именно: ”Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверява-не на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповес-тяването
му и срок за оспорване на съдържанието му, придават доказателствена сила на протокола,
подобна на официалните свидетелствуващи документи. След изтичането на срока за
оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Взетите решения за парични
вземания, доказани с препис-извлечение от протокола са основание за издава-не на заповед
за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК. В производство по чл.40 от ЗУЕС, при оспорване
2
законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостове-рява със
стабилизирания протокол. В това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е
оспорил съдържанието в определения в чл.16, ал.9 от ЗУЕС срок, че въпре-ки това
протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно
извършените действия и взетите решения от общото събрание, включител-но и факта, че
такова изобщо не е проведено.”
Действително, както се отбелязва и от ответната страна, в случая не е представен
списък на явилите се лица – собственици на СОС, представляващи 52.78 % ид. части от
общите части на етажната собственост, но наличието на такъв – като неразделна част от
протокола, е отразено в него и това обстоятелство следва да бъде зачетено от Съда, още
повече че нарочни указания в тази насока не са давани на ищеца.
Ответникът не е упражнил своевременно и правото си по чл.40, ал.1 от ЗУЕС да иска
отмяна на процесното решение на ОС на ЕС, като взето в нарушение на материал-ния закон
– цитираната в писмения му отговор разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, пора-ди което то се
е стабилизирало и въпросът за неговата законосъобразност също не може да бъде обсъждан
в хода на настоящото производство.
Най-накрая неоснователни са и възраженията на дружеството, че процесното ре-
шение е нищожно, тъй като при вземането му ОС на ЕС е излязло извън предоставената му
от закона компетентност. Именно при упражняването на правомощията си по чл.11, ал.1, т.5
и т.7 от ЗУЕС то е определило размерите на паричните вноски за разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата, както и на тези за фонд ”Ремонт и обновяване”.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че решението по т.9 от
Протокола от ОС на ЕС на процесната сграда, проведено на 26.10.2020г., е валидно и е
породило действие по отношение на всички етажни собственици, включая и ответника,
досежно дължимите от тях, съобразно чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС, парични суми – за
разходите за управление и поддръжка на общите части и вноските във фонд ”Ремонт и
обновяване” за 2021г.
“Болеро“ ЕООД се легитимира като собственик на магазин за хранителни стоки на
партерния етаж на жилищната сграда, находяща се на адрес: ....................... – СОС с
идентификатор ...................... по КККР на град Б., с площ от 1 093.30 кв. м., ведно с 210.62
кв. м. ид. части от общите части на сградата, по силата на правна сделка – покупко-
продажба, обективирана в НА № .......... от ...............г., том ......, рег. № .........., дело №
.............г. на нотариус А.Д..
Съгласно взетото от ОС на ЕС решение, дружеството дължи сумата от 3 911.76 евро
/1 303.92 кв. м. х 3 евро/ за разходите за управление и поддръжката на общите час-ти на
сградата и 391.18 евро /10 % от първата сума/ вноски за фонд “Ремонт и обновява-не“ за
2021г.
При негова доказателствена тежест ответникът не е ангажирал надлежни доказа-
телства да е заплатил горните суми на ЕС в указаните в решението на ОС на ЕС сроко-ве.
3
Предявеният установителен иск за тях е основателен и следва да бъде уважен изця-ло.
Върху главниците се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
Основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва. Етажният собстве-ник не
е заплатил на ЕС дължимите суми до края на месец 2021г., поради което дължи обезщетение
за забава върху тях за времето от 01.06. до 26.07.2021г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски – 700.06 лв. за заповедното производство и 215.70 лв. за настоящото.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника “Болеро“ ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 70, че същият
дължи на Етажната собственост на жилищната сграда, находяща се на адрес: .......................,
представлявана от управителя К.Б.К., сумата от общо 4 302.94 евро, включваща неплатени
такси за поддръжка на об-щите части на сградата и вноски във фонд “Ремонт и обновяване“
за 2021г., съответно – от 3 911.76 евро и 391.18 евро, съобразно решението на ОС на ЕС,
взето на 26.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021г. до окончателното
плащане, и сума-та от 66.94 евро – обезщетение за забавено плащане за периода 01.06. –
26.07.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
1315/2014г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА “Болеро“ ЕООД да заплати на Етажната собственост на жилищната
сграда, находяща се на адрес: ......................., представлявана от управи-теля К.Б.К.,
направените деловодни разноски – 700.06 лв. за запо-ведното производство и общо 215.70
лв. – за настоящото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-
ването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4