№ 1418
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от П. Георгиева Търговско дело №
20221100900720 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ.
С исковата молба „И.,В.И К..“ ООД против „М.У.“ ЕООД предявява иск за
признаване за установено несъществуването и невярно вписано обстоятелство – вписаното
по партидата на ответното дружество седалище и адрес на управление, а именно гр.София,
1001, район Триадица, бул.“******* и заличаването му след постановяване на съдебното
решение. Твърди се, че ищецът е собственик на недвижимия имот, но управлението на
търговското дружество „М.У.“ ЕООД не се осъществява на този адрес, поради което това
заявено и вписано в търговския регистър обстоятелство е неистинско.
Ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От извършената служебна справка по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ по
партидата на ответното дружество се установява, че то е вписано в търговския регистър на
25.01.2013 г. възоснова на заявление образец А4 с номер
20130121150016, с предишно наименование „Г.У.Г. 1" Дружеството е с вписан предмет на
дейност консултантска дейност, производство, внос-износ и търговия на едро и дребно,
търговско посредничество на български и чуждестранни физически и юридически лица,
придобиване на дялове и акции от други дружества, извършване на услуги, както и всякакви
други дейности, разрешени от българското законодателство при съобразяване и спазване на
всякакви лицензионни, регистрационни или други изисквания. Управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството е А.Е.К..
От представените с исковата молба писмени доказателства нот.акт № 157, том I, дело
№ 144/2008 г. на Нотариус с рег. № 272 на НК и район на действие СРС и справката в
ТРРЮЛНЦ по партидата на ищеца, се установява, че той е собственик на самостоятелни
обекти в сградата, находяща се в гр.София, бул.“*******, но с различно предназначение,
както и че вписания в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на ищцовото дружество
са на същия адрес. Този адрес е вписан и като седалище и адрес на управление на ответното
дружество на 15.01.2015 г. и същият е посочен и в дружествения договор от 09.09.2019 г. От
1
страна на ответника не се представиха доказателства, че на този адрес фактически да е била
осъществявана дейност от дружеството. Същата има различен предмет от осъществяваната
от ищцовото дружество дейност, не е налице и друга връзка от каквото и да е естество
помежду им.
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява още, че този адрес е посочен като седалище и
адрес на управление и на други търговски дружества – „М.Р.“ ЕООД с ЕИК *******, „М.Т.“
ЕООД с ЕИК ******* и др.
При тези данни съдът намира предявеният иск, с който се цели установяване
вписването на несъществуващо обстоятелство – че вписаното в регистъра обстоятелство
седалище и адрес на управление е неистинско за основателен. Действително, в
Тълкувателно решение на ОСГК № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС
са разгледани само две хипотези на несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото)
решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в
който случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство
не е съществувало и то към датата на регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство,
което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му), като и в
двата случая последица от установяване несъществуването му е заличаване на вписването с
действие занапред (ex nunc). С това обаче не изчерпват хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл.
трето от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само хипотезите, при които несъществуването на
вписаното обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния
дружествен орган (при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от
опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни норми на
закона, или пък - от приемането на решението извън пределите на компетентност на
дружествения орган, от когото изхожда. В този смисъл е и Решение №579/17.09.2021 г. на
САС, ТК, 9 състав по в.търг. дело № 311 по описа за 2021 г. и др.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 от ТЗ, седалището на търговеца е
населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е
адресът на нейното управление. В Търговския закон няма дадена дефиниция на понятието
“адрес“, поради което и същото следва да се извлече от Закона за гражданска регистрация –
чл. 89, ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 от ЗГрР. Седалището и адресът на управление са елементи от
статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в
търговския оборот, представляват задължителни реквизити от съдържанието на
дружествения договор (устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския
регистър (чл. 115, т. 1 от ТЗ), като търговецът е длъжен ги посочва в търговската си
кореспонденция (чл. 13, ал. 1 от ТЗ). По отношение на тези обстоятелства е приложим
принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят
потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на
управление като индивидуализиращ белег на търговското дружество се извършва въз основа
на простото твърдение на заявителя, като проверката на регистърния орган е формална и се
ограничава до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от
надлежен орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и да не въвежда
третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществява
управлението на дейността на търговеца (което е изрично предвидено относно фирмата на
търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ).
Управлението на едно търговско дружество от своя страна предполага наличие на
канцелария, офис, където то осъществява дейност. Следователно седалището и адресът на
управление на търговеца са населеното място и конкретния адрес в него, на който
търговецът поддържа офис, в който осъществява управлението на търговската си дейност. С
оглед на това и за да се приеме, че обстоятелството, което е вписано партидата на „М.У. ”
ЕООД, че седалището и адресът му на управление се намират в гр. София, бул. „*******, ет.
2
4, не е валидно възникнало към 15.12.2015 г., трябва да се установи по делото, че към тази
дата на посочения адрес търговското дружество не е имало канцелария, в която да се
извършва управлението на неговата търговска дейност. Този факт е отрицателен такъв и не
подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответника по
делото е да установи положителния факт, който го ползва в процеса, че към 15.12.2015 г. е
имал офис на адреса гр. София, бул. „*******, ет. 4. По делото обаче от „М.У.” ЕООД не са
представени абсолютно никакви доказателства, от които да се установява, че то е
поддържало канцелария, офис на този адрес нито към 15.12.2015 г., нито в който и да е
момент след това. Ето защо, за тази страна са и неблагоприятните последици от
неангажиране на достатъчно доказателства и съдът следва да приеме, че към 15.12.2015 г. то
не е имало канцелария, в която да е извършвало управлението на дейността си на адреса в
гр. София, бул. „*******, ет. 4, като то няма такава и към настоящия момент на този адрес.
След като още към датата на заявлението търговецът не е имал действително
намерение да извършва управлението на дейността си от този адрес или макар и при
наличието на такова намерение не е могъл да осигури действителното му ползване за тази
цел в разумен срок, с договор с вещноправно транслативно или конститутивно действие или
на облигационно основание (наем, заем за послужване) следва да се приеме, че вписаното
обстоятелство е несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и
фактическо положение. Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява
управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес е налице
несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това
обстоятелство и от установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския
регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с изискването за
истинност на вписаното обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за
установяване на неговото несъществуване, въз основа на решението по който същото да
бъде заличено от търговския регистър по партидата на търговеца.
С оглед на горното, предявеният иск следва да се уважи, като се постанови
заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство –адреса на управление, по
партидата на „М.У.“ ЕООД в Търговския регистър и РЮЛНЦ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по иск с правно основание, чл. 29, ал. 1, предл. 3-
то от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от „И.,В.И К..“ ООД с ЕИК ******* срещу „М.У.“ ЕООД с
ЕИК *******, че с вписване № 20150115140738 по партидата на „М.У.“ ЕООД с ЕИК
******* е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно: седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“*******.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на това обстоятелство по партидата „М.У.“ ЕООД с
ЕИК ******* в Търговския регистър и РЮЛНЦ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за вписване на заличаването по партидата на „М.У.“ ЕООД с ЕИК *******.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3