Р Е Ш Е Н И Е
№ 147/16.7.2018 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти
административен състав
На шести юли
2018 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 144 по описа на 2018 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.К.К. ***, чрез
адвокат Ж.Г. ***, със съдебен адрес *** * срещу заповед №
18-0261-000157/28.05.2018г. на Началник
РУП Е. към ОД на МВР, Я., с която на оспорващата е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно
отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18
месеца“.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Оспорва изцяло фактическата обстановка, тъй като счита, че
не съвпада с действителността. Оспорващата твърди, че не е шофирала автомобила, а просто е стояла
на шофьорското място, преместила се, за да се преоблече, вечерта след бала.
Автомобила бил паркиран на ул.*пред *. В това време спрял полицейски патрул и
са й поискали документите за проверка. Направили й тест за алкохол и дрегера отчел 0,7 промила. Съставили й АУАН и връчили талон за медицинско изследване. Сочи
се, че след като пристигнал собственика на автомобила, поискал да му направят
проба за алкохол, но му било отказано. Счита, че по вина на проверяващите
органи й била отнета възможността да направи съответното медицинско изследване
за наличие на алкохол в кръвта. Излагат се доводи за нарушения на Наредба № 30 о 27.06.2001г. Акцентува се на
обстоятелството, че водачът е изпълнил задължението си да се яви в лечебното
заведение да даде кръв, но е било обективно невъзможно, тъй като СУМПС бил
отнет със съставения АУАН. Иска се отмяна на ЗПАМ като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. Ж.Г.,
която поддържа
жалбата, с искане за уважаването й на посочените основания. Представя писмени
бележки. Заявява, че след като автомобила е бил паркиран, няма как да се
санкционира за това, че е управляван. Намира, че нарушението не е доказано по безспорен начин. По делото няма
искане за присъждане на разноски.
За ответната страна Началник РУП,
Е. към ОД на МВР, Я., се явява процесуален представител *А., която счита,
че жалбата е неоснователна, а заповедта за принудителна административна мярка издадена при наличие на материалноправните
предпоставки за издаване й, което се доказва от безпротиворечивите и логични показания на разпитаните свидетели.
По отношение на твърдението, че по вина на
полицаите не е взета кръвна проба в кръвен център, оспорва това твърдение, тъй
като оспорващата е била без документ за самоличност по нейна вина.
С оглед на изложеното, иска да бъде потвърдена оспорената заповед и
да й бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните
по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за
установено следното:
На 26. 05.
2018г. *Г.В.-*в РУ, Е. в присъствието на
свидетелите Х.Д. и С.С.-*** съставил приложения по
делото АУАН с № 231 серия Д от същата
дата против Г.К.К., за това, че около 6.05 часа в гр.
Е. на ул.*пред * в посока ул.*към ул.*управлява *с рег. № *, собственост на А.Х.А.,
като при извършена проверка с Алкотест дрегер 7410+ с инв. № 0135същото
отчита и фиксира наличие на алкохол, а именно 0,70промила на хиляда. На водачът
е издаден талон за мед. изследване № 000055. К. е заявила, че е изпила 100 мл
ром.
На 28. 05. 2018г. Началника РУП към ОД на МВР, Я., РУ Е., въз основа на
така съставения АУАН е издал атакуваната Заповед прилагане на ПАМ № 18-0261-000157/28.05.2018г. с която на оспорващата е наложена санкция на
основание чл.171, т. 1 б“б“ от ЗДвП -
„временно отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Заповедта е връчена лично на К.
на 30.05.2018г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата й
е подадена до * с вх.№ 1264/11.06.2018г.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверени копия от Заповед №
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Я., с която същия
е оправомощил началниците на районните
управления в ОДМВР-Я. да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП. В качеството на свидетели са разпитани по
искане на оспорващата страна-Свидетелите А.Х. А. и С.В.К., а Г.П.В., Х.Н.Д. и С.И.С.
са по искане на административния орган.
Свидетелят С. С.,
работи в Районно
управление – Е.. Познава Г.К. от 26.05.2018
г., когато около 6.00 часа сутринта на ул. *при извършван обход забелязал
автомобил и момиче и момче, които се карат. Потеглили към тях за извършване на
проверка и в същото време момичето Г.К. се качило в автомобила и потеглило в
посока ул. *. Тръгнали след нея и след като подали сигнал за извършване на
проверка чрез светлинен и звуков сигнал, водачът спрял. Извършили проверката,
след като се представили. Установили лицето. Тя била сама в колата. Усъмнили се
в това, че е употребила алкохол. Поискали съдействие чрез дежурния от ОД от Е.
за „Пътен контрол“. След 5 минути дошъл колегата В. с още един колега Й.. Той
поканил оспорващата до служебния автомобил за проба за алкохол, която била
положителна – 0,70 на хиляда, след което й бил съставен от него акт за
установяване на административно нарушение, била отнета книжката за това нарушение и издаден
талон за медицински преглед.
В същото време дошъл приятелят й А., който
е бил отвън, и през цялото време на съставяне на акта се карали с него. Тя
заявила, че той е виновен за това, че
той я накарал да премести колата и заради него ще й вземат книжката.
Когато А. дошъл, поискал да му се направи
проба за алкохол. Казали му, че няма как да му правят проба за алкохол, след
като той не е водач на автомобила, а Г.К.. Свидетелят заяви категорично, че в този
момент, в който спрели автомобила, тя била сама в него и тя била водач. А. дошъл
като пешеходец.
Свидетелят С. присъствал, когато бил даден
медицинският талон на Г.. След като й връчил талона, В. й казал, че има право
да даде кръв в ЦСМП – Е., нейно право е да се яви. Тогава й била отнета
шофьорската книжка. Била предупредена, че трябва да отиде с лична карта, която
остава в нея.
Г. и А. се карали,
като предимно били обидни думи от нейна страна към него за това, че той е
накарал Г. да премести автомобила.
Свидетелят Х.Н.Д.,***
заяви, че познава оспорващата от 26.05.2018 г. около 6.00 часа
сутринта на 26.05.2018 г. извършвали обход в района. Забелязали две лица, които
се карат на ул. *пред заведение *. Отправили се към тях. През това време лицето
Г.К., тогава не я познавал, се качила в автомобил „*“ и потеглила към
кръстовището с *и * и завило по ул. *. Там я спрели за проверка. Поискали й
документите. Представили се. Усъмнили се обаче, че може да е употребила алкохол.
Повикали за съдействие *В., който дошъл с *И. Й.. Изпробвали я за алкохол с алкотест Дрегер, показал 0,70 на
хиляда. През това време, докато й съставял акта за установяване на
административно нарушение, дошъл и приятелят й А.. С него започнали да се
карат. Тя му казала, че заради него е станало всичко, заради него се е качила
да управлява. Когато й е съставен актът за установяване на административно
нарушение, й бил попълнен талон за медицинско изследване, за кръвна проба. Усъмнили
се, че е употребила алкохол, защото миришело на алкохол.
*В. й обяснил защо й връчва медицинския
талон – ако не е съгласна с резултата на алкотеста,
да отиде да даде кръв за изследване. Искала да даде кръв. И.В. й обяснил, че
трябва да се яви с документ за самоличност в посочения период в талона за
изследване. Свидетелят посочи, че са й отнели свидетелство за управление,
контролен талон и талон на автомобила.
Не е присъствал в
медицинския център, когато Г. е била там.
Свидетелят Г. В., *в Районно управление гр. Е., заяви, че познава
жалбоподателката само от случая. На 25.05.2018 г. бил
назначен в наряд за времето от 19.00 часа на 25-и до 07.00 часа на 26-и. Около
6.00 часа на 26-и получили сигнал от оперативния дежурен, че колегите от автопатрула искат съдействие от тях. Това било на ул. ***. Спрели за проверка лек автомобил марка „*“
и посочили за водач Г.К.. Попитал я дали тя е управлявала автомобила. Потвърдила.
Документите й, шофьорската книжка с талона на автомобила, били при колегите от автопатрула. Тя заявила, че е употребила алкохол. Поканили я,
за да бъде тествана за наличие на алкохол. Тествал я с техническо средство.
Същото отчело и фиксирало 0,70 на хиляда
в издишания въздух. Съставили АУАН. Издали талон за медицинско изследване. Отнели
свидетелството за управление и свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство Част 2. Предявили акта на място. Тя го подписала с възражение.
След издаването на талона за медицинското изследване заявила, че желае да даде
кръв за изследване. Издал й талона, тя го подписала.
Впоследствие дошло друго лице, което се
представило като неин приятел, но на него не е извършвал проба за алкохол.
В. обяснил на Г., след като й отнел
свидетелството за управление на МПС и връчил талон за медицинско изследване, че
трябва да се яви в медицинския център с документ за самоличност. Отнел й само
свидетелството за управление и свидетелството за регистрация на автомобила.
Лична карта не е отнемал. Не е сигурен
дали е видял у нея лична карта.
Не е присъствал в медицинския център,
когато Г. е била там.
Свидетелят Ст. К..
Познава оспорващата.
Съученички са. Знае за случая от Г., но на 27.05., след като й е
разказала.
Свидетелят А. А.,
приятел на Г. от доста време. Посочи,
че на 26.05.2018 г., след приключване на абитуриентската вечер, където
присъствал на ресторант „*“, където се провел балът на Г. и С., решили да тръгнат
за закуски. Те тръгнали пеша – С., приятелят й и Г., докато изчакат да изкара
колата и да погледне гумите. Тръгнали за закусвалнята, която се намирала в
близост до *. Там спрели до най-близката улица *, за да може тя да се
преоблече, да не е с балната рокля, докато той взема закуските. В момента, в
който се върнал втора патрулка отивала до колата и искали да правят тест на Г. за
алкохол. Той възразил, защото управлявал автомобила.
Полицаите не се съгласили А. и Г. отишли пеш до болницата. Разполагали с
малко време. Там медицинската сестра попитала полицаите къде са, защото не може
да бъде извършен прегледът без контролно лице или свидетелство за самоличност.
На място пристигнал друг полицай, който не бил на проверката и нямало как да
потвърди самоличността на човека, нито имал документ. Той помолил полицая да
вземат документ, с който да се докаже
самоличност.
А. поискал да му бъде направена проба за
алкохол, обаче му било отказано. Не присъствал с Г. вътре в медицинския център.
Знае, че не се е осъществило изследването затова, че полицаите ги нямало и нямало
документ за самоличност у нея.
Към преписката са представени още:
възражение срещу съставения АУАН, в
което посочва, че в ЦСМП не е имала лична карта в себе си, а СУМПС й е било отнето и не е имала
възможност да се легитимира пред медицинското лице. От друга страна заявява, че
полицейският служител, който я придружил не бил от присъствалите на проверката,
за да потвърди, че тя е проверяваното лице. По делото освен докладни записки от
разпитаните свидетели-полицаи е представена такава и от Р.Б., *при РУ, Е.,
който сочи, че по разпореждане е отишъл в центъра за спешна помощ в Е. и е
присъствал, когато медицинските лица са установили липса на документ за
самоличност, за да бъде изготвена кръвна проба. Независимо от това, с писмо
изх. № 261р-10297 от 29.05.2018г. Началник
РУ, Е. е изискал справка от директора на ЦСМП, Е., за периода от 8-9 часа, на
26.05.2018г. лицето Г.К.К. явило ли се е за изследване за вземане на кръв, както
и да се посочи основанието за отказ по
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на употреба на алкохол. Такава справка не е представена по делото към адм. преписка до приключване на устните състезания. В
съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния си представил заяви, че
действително не е носила у себе си лична карта, а с оглед обстоятелството, че СУМПС й е било отнето след проверката, тя не е
могла да се легитимира пред медицинските лица за вземане на кръвна проба.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е заповед №
18-0261-000157/28.05.2018г. на Началник
РУП Е. към ОД на МВР, Я., с която на оспорващата е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно
отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния
акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния
за това орган – Началник РУП, Е. към ОДМВР гр. Я., оправомощен за това, съгласно приложената по делото Заповед рег.№
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на
ОД на МВР – Я..
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са посочени
фактическите и правни основания за издаването й. Спазени са разпоредбите на
материалния и процесуален закон.
Като правно основание за издаване на оспорената
заповед е посочена
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане свидетелството за
управление на МПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно същата в
редакцията към момента на издаване на заповедта:, „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.“
Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е
позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1б“Б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в
случая 0,70 на хиляда, обстоятелство за което е съставен АУАН.
След като оспорващата е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта, 0,70 на
хиляда, което обстоятелство е установено по надлежния ред - при съставяне на АУАН с техническо
средство, то административният орган не
само е имал право, но за същия е съществувало и задължение да издаде заповед за
прилагане на предвидената в чл.
171, т. 1 б“б“от ЗДвП принудителна административна мярка. Фактическата обстановка
в АУАН безспорно се потвърди от разпитаните свидетели-полицаи, присъствали на
проверката, чиито показания са последователни
и непротиворечиви. Съдът изложи
подробно заявеното от тях в съдебно заседание и в настоящото решение. Всички
безспорно пресъздават установеното в АУАН, който се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното и са
основание за прилагане на процесната ПАМ.
Доколкото
нормата е императивна, т.е., преценката и мотивите за прилагане на този вид
принудителна мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна
норма. Не е нарушено правото на защита на оспорващата, тъй като същото е
упражнено чрез подаване на жалба, която е предмет на настоящото съдебно
производство.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че оспорващата не е
направила кръвна проба поради липса на СУМПС/отнето й по надлежния ред при
съставяне на АУАН/, поради което не е могла да се легитимира пред ЦСМП, Е..
Лицето се легитимира с лична карта, която е длъжно да носи в себе си. Според чл. 6 от ЗБДС/Закон за българските документи
за самоличност/, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни
лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. От друга страна
с оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от Наредба№ 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на употреба на алкохол и /или наркотични вещества и техни аналози, полицейските органи отвеждат
лицето до мястото, където се извършва изследването при установена с техническо
средство концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. В конкретния случай установената
концентрация е 0,70 на хиляда. Следователно задължение на оспорващата е било да
се легитимира пред съответното медицинско заведение. За полицейските органи не
е съществувало задължение да я отвеждат до мястото, където се извършва
изследването.
С оглед изложеното се налага извода,
че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно
издадена е от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването й, като съответства и на
целта на закона, поради което същата е
законосъобразна.
Депозираната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото оспорващия следва
да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е
съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8 от 2017г./ във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр.
с чл.144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, четвърти
административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.К. ***, чрез
адвокат Ж.Г. ***, със съдебен адрес *** * срещу заповед №
18-0261-000157/28.05.2018г. на Началник
РУП Е. към ОД на МВР, Я., с която на оспорващата е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно
отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18
месеца.
ОСЪЖДА Г.К.К. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОДМВР –Я. сумата от
100/сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
СЪДИЯ:/п/не се чете