№ 81
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000793 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 323 от 19.10.2022г., постановено по т.д.№ 46
по описа за 2022г. на ОС Пловдив, с коeто e осъдено ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № 7 да заплати на А. М.
Г. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. А. № 44, ет.5, ап. 513 обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие получените телесни увреждания при ПТП, осъществило се на
27.02.2020г. на път * между гр. С. и гр. К., причинено от Й.С.А. ЕГН
********** при управление на товарен автомобил марка и модел „В.“ с рег.
№ *** в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 23.06.2021г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска до пълния предявен размер от 80 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4239 лв., формирано от сбора на разходите за
закупуване на анатомичен шиен кейдж и титаниеви планки за предна шийна
стабилизация на гръбнак, вследствие причинените му телесни увреждания
при описаното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 23.06.2021г. до окончателното й заплащане и в тежест на страните
е разпределена отговорността за разноски.
Решението е обжалвано от ЗАД „О.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес
1
на управление гр. С., ул. С. С. № 7, представлявано от адв. Н. Ш. в частта, с
която е осъден да заплати на А. М. Г. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. А. №
44, ет.5, ап. 513 обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000
лв. до присъдените 35 000 лв. с твърдения за неправилност и необоснованост
на същото. Искането отправено до въззивния съд е решението в
коментираната част да бъде отменено и иска за присъждане на
неимуществени вреди над сумата от 15 000 лв. да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца А. М. Г. ЕГН **********
с адрес гр. С., ул. А. № 44, ет.5, ап. 513, с който жалбата на ответника е
оспорена като неоснователна, а искането е съдебно решение в обжалваната
част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Решението е обжалвано и от ищеца в първоинстанционното
производство в частта, с която е отхвърлен предявения от А. М. Г. ЕГН
********** с адрес гр. С., ул. А. № 44, ет.5, ап. 513 против ЗАД „О.“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № 7 иск за
неимуществени вреди над присъдената сума от 35 000 лв. до 60 000 лв..
Твърдението е за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне
справедливия размер на обезщетението, а искането е да бъде отменено
решението в обжалваната част и иска за неимуществени вреди да бъде уважен
за разликата над присъдените 35 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното
й заплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника ЗАД „О.“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № 7.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на А. М. Г.
ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. А. № 44, ет.5, ап. 513 против ЗАД „О.“ АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № 7 с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са
основава иска се свеждат до следното: на 27.02.2020г., на път *, между гр. С.
и гр. К., водача на товарен автомобил марка и модел „В.“, с рег. № ***, Й.С.А.
е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП, при което пострадал
ищецът като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „М.“, с рег. №
***, управляван от водача Б. Г.. За станалото ПТП е образувано досъдебно
производство № ЗМ 121/ 27.02.2020г. по описа на РУ - К.. Ищецът твърди, че
в резултат на ПТП - то са му причинени следните травматични увреждания:
фрактура с лекостепенна луксация на прешлен С4 спрямо С3 с разкъсване на
междупрешленни дискове и оформяне на травматична дискова херния.
Проведено му било лечение, което включва болничен престой, оперативна
интервенция и медикаментозна терапия. Сочи, че е изпитвал болки в
2
травмираните части, които се засилвали при физическо натоварване, както и
при заемане на определена поза на тялото; имал затруднения при обличане,
задоволяване на хигиенни потребности и други елементарни битови дейности,
като не е можел да се обслужва сам и е имал необходимост от помощта на
своите близки, което му създавало силно неудобство. Ищецът твърди, че за
продължителен период от време се задъхвал лесно и страдал от бърза
уморяемост при физическа активност, все още изпитва трудности при
изкачване на стълби, куца, като движението му е ограничено поради
продължаващите болки в кръста и краката; страда от силно главоболие и
постоянен световъртеж; има трайно останали белези от извършените
оперативни интервенции, които предизвикат у него чувство на неудобство и
неувереност. Сочи, че и понастоящем не може да движи тялото си нормално,
като възстановяването му не е приключило, както и че в резултат на ПТП-то
за него са настъпили негативни промени в психически и емоционален план.
Ищецът уточнява, че пътният инцидент се е отразил върху общото му
емоционално състояние, поради изживения силен стрес, станал
раздразнителен, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, изпитва неувереност и страх от МПС, затворил се в себе си и
ограничил социалните си контактни, намалял апетитът му и има нарушения в
съня. Твърди, че в резултат на претърпяното ПТП е претърпял имуществени
вреди, представляващи разходи за закупуването на медицински консумативи
/анатомичен шиен кейдж и титаниеви плаки за предна шийна стабилизация на
гръбнак/. Като сочи, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил
марка и модел „В.“ , с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество,
полица № ***, на 23.06.2021г. уведомил ответника за настъпилото
произшествие и отправил извънсъдебна претенция до ответното дружество за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди, но такова нито е определено, нито е платено. Въз основа на
изложеното, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
4239 лв. и за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., в
резултат на настъпило на 27.02.2020г., на път *, между гр. С. и гр. К., ПТП,
ведно със законната лихва считано от 23.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът - ЗАД „О.“ АД в срока по чл. 367,ал.1 ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който не оспорва, че към датата на станалото
ПТП за товарен автомобил марка и модел „В.“ , с рег. № *** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
полица № ***, валидна до 29.01.2021г.. Оспорва изложения в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че то е причинено от
противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил. Оспорва сочените от ищеца травматични
увреждания да са настъпили, вследствие на процесното ПТП, както и
3
наличието на причинно - следствена връзка между процесното ПТП и
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Навежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо в неизползване от
ищеца на предпазен колан, както и в неспазване на предписаните му
препоръки за провеждане на възстановителния процес. Оспорва по размер
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като счита същия за
прекомерен и завишен, в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва
претендираната сума за медицински изделия да е била заплатена в
действителност от ищеца.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищеца подържа твърденията в исковата молба относно обстоятелствата
и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за
претърпени травматични увреждания и във връзка с тях настъпилите
имуществени и неимуществени вреди. Оспорва възраженията на ответника
както неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който ответника подържа направените с отговора на исковата
молба оспорвания и възражения, както и направените доказателствени
искания.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана на 23.06.2021г. /л.20/, по
която застрахователя с писмо изх. № 99-5819 от 11.08.2020г. е уведомил
заявителя, че отказва да изплати застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
определи и изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на
прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор, че с одобрено споразумение по НОХД № 236/2022г. по описа
на РС К. – ІІІ –ти н.с. Й.С.А. е признат за виновен в това, че на 27.02.2020г.
4
на път * /гр. С. – гр. Б./ между гр. С. и гр. К., обл. П. при управление на МПС
товарен автомобил марка «В.», модел «***» с рег. № *** е нарушил
правилата за движение – чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в т.ч. А. М. Г.,
изразяваща се в контузия на шийния отдел, счупване и изкълчване на С4,
травматична дискова херния С-3/4, контузия и притискане на основата на
корена на шията и средата на гръбначния канал, за което му е наложено
съответно наказание.
Не се спори, че гражданската отговорност на водача на МПС с рег. №
*** е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното
дружество, което обстоятелство се установява и от приложената на л. 23
справка от базата данни на Иформационен център към Г..
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби, които се
свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала
справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение, в т.ч. и липсата
на произнасяне от решаващия съд досежно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване, изразяващо се в непроведен, но предписан
възстановителен процес.
За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни
доказателства и приетата комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан И.П., чиито показания съдът кредитира, като преки, непосредствени
и без данни за заинтерисованост. Свидетелят твърди, че посетил ищеца, след
като излязъл от болницата и той «не бил добре», бил с яка и психически
несигурен и нестабилен с оглед изхода на операцията, като конкретно се
притеснявал дали няма да остане инвалид. Сочи, че А. имал нужда от чужда
помощ, както при задоволяване на елементарните си нужди – да се изкъпе
или измие, така и при набавяне на нужното му от магазин, тъй като след
операцията движенията му били ограничени и той не можел да се движи за
период от около 2 месеца, както и че загубил силата си като свидетелят
обяснява, че лично виждал как А. не може да вдигне една чаша. Освен това
свидетелят твърди, че му помагал и финансово за период от около 4-5 месеца,
тъй като преди катастрофата работил в строителството, но след случилото се
това било невъзможно. Свидетелят уточнява, че след като свалил шината, А.
се чувствал малко по – уверен, но заключава, че понастоящем не е същия
човек.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан по делото
свидетел М.Н., които съдът кредитира като преки и непосредствени и без
данни за заинтерисованост. Свидетелката твърди, че познава ищеца преди
катастрофата и когато го видяла през месец май след катастрафата се
стъписала, защото не бил човека, който познавала – бил отслабнал, с яка на
5
врата, мълчалив, заекващ, отегчен от живота. Търди, че А. бил отчаян, тъй
като след станалото не можел да вдига тежко и не можел да работи, изпитвал
финансови трудности, разделил се с приятелката си. Свидетелката сочи, че
когато го карала с колата си, А. бил нервен, паник атаките му се отключвали,
страдал от непълноценен сън и сприхавост и уточнява, че опорно
двигателната му система е в трагично състояние. Твърди, че здравословното
му състояние е увредено, поради което и не може да се занимава с физически
труд, вкл. и с това, с което се е занимавал преди катастрофата – изкопаване на
кладенци и сондажи.
От данните съдържащи се в комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, която като приета от съда и неоспорена от
страните, настоящия състав кредитира се установява, че получените от ищеца
увреждания: контузия на шията, счупване и изкълчване на С4 шиен прешлен;
разкъсване на интервертебралния диск и травматична дискова херния на ниво
С-3/4; контузия и копресия на шийни нервни коренчета и гръбначен мозък са
настъпили в резултат на процесното ПТП. Коментираните увреждания са
определени от експерта като сериозни нарушения в анатомичната цялост и
функции на организма, които са довели до болки и страдания, както и
временно нарушаване функциите на гръбначните нерви и частично –
гръбначния мозък. Конкретно при ищеца е констатирана отслабена
чувствителност по хода на засегнатите нерви С4 и С5 двустранно, повече
вдясно; леко отслабена мускулна сила на дясна ръка, без оформена тежка
пареза, както и тежко изразен шиен вертебрален синдром. Експерът е
категоричен, че повторната хоспитализация на А. Г. през 2021г. и
претърпяната оперативна интервенция нямат нищо общо със станалото ПТП
и причинената, вследствие същото шийна травма, тъй като се касае за
дегенеративно заболяване. Констатирано е, че при оперативната интервенция
след станалото ПТП е поставен специален изкуствен диск – кейдж и
титаниева метална планка и е прилагана обезболяваща и симптоматична
консервативна терапия в условията на щадящ имобилизационен за шията с
яка на Шанц режим. Според експерта е приложено активно клинично
наблюдение и активно раздвижване, като след стабилизиране на състоянието
му е бил вертикализиран и раздвижен, а след 7-дневно лечение изписан в
добро общо състояние, като са персистирали остатъчни сетивни прояви на
ръцете и дискомфорт в шийната област, за което са препоръчани
обезболяващи лекарства, имобилизиращ шията режим при постепенно и все
по – пълно раздвижване в пълен обем. Уточнено е, че възстановителния
период е продължил около 3 месеца, а впоследствие е установена болезненост
в шийната област, чувство на тръпнене и дискомфорт по ръба на гръбно –
раменната мускулатура, разностепенно изтръпване на крайниците и по –
лесна умора. Според експерта здравословното състояние на ищеца е
относително добро, стабилизирано, без неврологичен дефицит. Вещото лице
сочи, че след оперативната интеревенция е препоръчано балнеолечение, което
няма данни да е проведено, а то има сериозен принос при лечението на
6
травми и дегенеративни заболявания на гръбнака.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в
конкретният случай са причиненото телесно увреждане, изразяващо се в
счупване и изкълчване на шиен прешлен, разкъсване на интервертебралния
диск и травматична дискова херния на ниво С-3/4, представляващи средна
телесна повреда, което наред с контузията и компресията на шийни нервни
коренчета и гръбначен мозък е предизвикало болки и страдания у мъж на
средна възраст с активен начин на живот, интензивни в първите няколко
месеца, наложили неговото обездвижване за период от няколко месеца и
предизвикали необходимост от чужда помощ за задоволяване на елементарни
битови потребности; нарушили обичайната му трудова ангажираност и
създали негативни усещания за несигурност, в т.ч. и във финансов план. Тук
ще се маркира, че настоящия състав на съда кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели, в т.ч. и в частта им, с която св. П. твърди, че ищеца се
нуждаел от чужда помощ след операцията, тъй като същите не са
опровергани от данните, съдържащи се в приетата КСМАТЕ. Експертът е
посочил, че инвидулните потребности и нужда от подпомагане в ежедневната
дейност не могат да бъдат преценени обективно, което не означава, че са
отречени. Не може да бъде възприет извода направен от решаващия
първоинстанционен съд, че показанията на св. Н. не следва да се кредитират,
тъй като свидетелката има впечатления едва от месец май, когато според
данните от експертизата оздравителния процес за ищеца следва да е
приключил. Констатираното е невярно, тъй като ищеца е изписан от
болницата след проведеното му оперативно лечение в началото на месец
март, което при прогнозен възстановетелен период от около три месеца,
означава, че свидетелката има преки впечатления за състоянието му именно в
този период на оздравяване. Всъщност показанията на св. Н. са аналогични на
тези на св. П. в частта им, касаеща проблеми за ищеца с двигателната му
способност в горните крайници и конкретно ръката, както и досежно
наложилата се социална изолация, поради което настоящия състав ги
кредитира изцяло. Преценявайки от една страна възрастта на увредения и
факта, че уврежданията са оздравели, макар и с типичните за този вид
увреждания болеви усещания, както и че станалото се е отразило негативно
на психическото здраве на същия – превърнал се в неуверен и нестабилен
човек, със страхове и финансово несигурен, съдът счита, че справедливия
размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 35 000 лв.. С посоченият
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института
за репарация на търпените от ищеца неимуществени вреди, като се съобразят
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и
същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир,
7
за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Невярно е твърдението на жалбоподателя – ищец, че претърпяната от
ищеца втора оперативна интервенция е в причинна връзка със станалото ПТП
и настъпилото вследствие същото увреждане. При разпита на в.л. Б.,
последния е определил като хипотетична възможността абнормално
движение, което е претърпял ищеца да провокира болки в кръста, но
категорично е отрекъл наличието на пряка причинна връзка между
дегенеративното заболяване и претърпяното ПТП. Този извод на експерта се
възприема изцяло и от настоящия състав на съда, тъй като всяка връзка на
причинност, извън пряката е без значение за разрешаване на повдигнатия
спор основан на правилото на чл. 45 ЗЗД.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за
съпричиняване, подържано и във въззивната жалба, основано на непроведен,
но предписан възстановителен режим. Вярно е, че няма данни ищеца да е
провеждал балнеолечение или контролни прегледи, така както са му дадени
препоръки в изготвената епикриза от УМБАЛ „С.“ ЕАД, Клиника по
неврохирургия, но това не означава, че непровеждането на тези предписания е
съпричинило настъпилия за ищеца негативен резултат, в т.ч. и претърпените
от него болки и страдания. Експертът е посочил, че балнеолечението има
много сериозен принос при лечение, както на травми, така и на дегенеративни
заболявания на гръбнака и подпомага активно възстановителния процес, но
този факт следва да бъде съпоставен отново с установеното от вещото лице,
че оздравителния процес при ищеца е протекъл нормално и без усложнения в
рамките на общо приетия за подобни травматични увреждания срок от 2-3
месеца. Казаното означава, че непровеждането на предписаното
балнеолечение не е опосредило настъпилия негативен за ищеца резултат,
който е следствие единствено от претърпяното травматично увреждане,
настъпило като резултат от ПТП - то.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и констатираната
неоснователност на двете въззивни жалби, разноски не се дължат на никоя от
страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 323 от 19.10.2022г., постановено по т.д.
№ 46 по описа за 2022г. на ОС Пловдив, в частта, с която e осъдено ЗАД „О.“
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № 7 да
8
заплати на А. М. Г. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. А. № 44, ет.5, ап. 513
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие получените телесни увреждания при ПТП,
осъществило се на 27.02.2020г. на път * между гр. С. и гр. К., причинено от
Й.С.А. ЕГН ********** при управление на товарен автомобил марка и модел
„В.“ с рег. № *** за сумата над 15 000 лв. до присъдената сума в размер на
35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен иска до
размера от 60 000 лв..
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9