Разпореждане по дело №29/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С. в качеството й на пълномощник на Й. С. П., срещу Решение № 2240/26.03.2010 г., постановено по гр.д. № 2993/2009 г. по описа на РС-гр.Б., с което е отхвърлен иска му за намаляване на първоначално определената издръжка на детето Й. Й. П..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, за постановяването му при неправилна интерпретация на събрания в хода на първоинстанционното производство доказателствен материал и при съществени нарушения на материалните и процесуалните норми. В жалбата се акцентира върху това, че е предявен иск за намаляване на първоначално присъдената издържка, основаващ се на изменение в обстоятелствата, въз основа на които тя е била определена. В тази връзка се твърди, че от една страна в производството по настоящето делото е установено, че ищецът има и друго дете, за което следва да се грижи и да издържа, а от друга, че неговите доходи и имущество са намаляли в сравнение с 2008 г., когато е определена издръжката, чийто размер се иска да бъде намален. Правят се оплаквания и за това, че при анализа на гласните доказателства, нормата на чл.172 от ГПК е приложена само при обсъждането на показанията на св.М. П., не и на тези на св.П.. Оспорва се и възприетото от РС относно здравословното състояние на детето Й. П. и извършената в тази връзка преценка за необходимостта от средства за лечение.

От въззивния съд се иска да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него постанови друг, с който да уважи предявения иск, намалявайки първоначално определената издръжка, дължима от въззивника Й. С. П. на малолетния му син Й. Й. П.. Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ответница пред първоинстанционния съд - Р. И. П. в качеството си на майка и законен представител на Й. Й. П., е депозирала възражение, в което изразява становище за неоснователност и необоснованост на подадената от Й. С. П. жалба. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и по-конкретно чл.150 от СК, като правилно РС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на издръжката. Въззиваемата твърди, че не е допуснато нарушение и на процесуалните правила. От въззивния съд се иска да остави без уважение жалбата на въззивника, като потвърди първоинстанционното решение. Претендират се и сторените пред настоящата инстанция разноски.

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, ОС-Б. намира жалбата за неоснователна.

Решението на РС-гр.Б. е валидно и допустимо.

Жалбоподателят Й. С. П. е сезирал РС-гр.Б. с иск с правно основание чл.150 СК. Настоящият състав намира, че изложената в решението на РС-гр.Б. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че приетото пред настоящата инстанция писмено доказателство не я променя, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-гр.Б.. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи.

По отношение на наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

Твърдяната невъзможност въззивникът да плаща издръжка, не се споделя от решаващия състав на въззивния съд. Анализът на доказателствата в тази насока навежда на извод за доброволно лишаване от имущество и доходи от страна на въззивника, което обслужва целите на настоящия процес. По делото не са ангажирани доказателства последният да е регистриран в Бюрото по труда или по друг начин да търси работа, като в същото време има данни, че поддържа висок стандарт на живот. Безспорно, както и РС е приел в мотивите си, наличието на задължение към кредитна институция не следва да се отчита при преценката на възможностите на лицето, дължащо издръжка. Правилно РС не е взел предвид и фака, че въззивникът има и друго дете - Н. Й. П., тъй като същата към момента на постановяване на обжалваното решение е навършила 18 г. (на 18.12.2009 г.), т.е. отпаднало е задължението на родителя по чл.143, ал.2 от СК и не са представени доказателства за възникване отново на такова задължение по реда и при предвидените в СК предпоставки.

От друга страна по делото е установено здравословното състояние на детето Й. П. и породената от него постоянна нужда от лекарства. Представени са и доказателства, включително и приетото пред настоящата инстанция писмено такова - грамота от шах клуб В. Б., от които е видно, че детето проявява интерес към шахмата и засвидетелства успехи в този спорт. Същите обосновават необходимостта от допълнителни средства за развитие на тези негови заложби, които също следва да се вземат предвид при определяне нуждите на детето от издръжка.

Изложеното по-горе, преценено с оглед разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК и липсата на данни, опровергаващи наличието на визираните там предпоставки, налагат извода, че не се установиха релевнтни за спора обстоятелства, които да обосновават намаляване на първоначално определената издръжка.

Не могат да се възприемат и изложените във въззивната жалба доводи за допуснато процесуално нарушение при обсъждане на събраните по делото гласни доказателства. По повод на това оплакване следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.172 от ГПК дава насока как следва да се преценяват показанията на опреледена група свидетели поради определени близки отношения със страна по делото или заинтересованост от изхода на същото. Тя не означава автоматично изключване на тези показания от доказателствения материал. В този смисъл при преценката си относно годността им за установяване на факти и обстоятелства по делото, съдът следва да вземе предвид тяхната пълнота, последователност, логическа обоснованост, съответствие на останалия доказателствен материал и др. Обсъдени в този аспект, показанията на св.П. допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора, поради което и не е допуснато процесуално нарушение при анализа им и изграждането на правните изводи въз основа на тях.

Ето защо, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

Във връзка с направеното от пълномощника на въззиваемия искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, същото следва да бъде уважено за размера на платения адвокатски хонорар за защита пред въззивната инстанция от 100.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2240/26.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 2993/2009 г. по описа на РС-гр.Б..

ОСЪЖДА Й. С. П., ЕГН * от гр.Б., ул."Ш..." № * и съдебен адрес: гр.Б., пл."Г. И." № *. № * и * - адв.С. да заплати на Р. И. П., ЕГН * от гр.Б., Ж."Е.", бл.*. сумата от 100.00 лв. (сто лева), представляваща извършени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от 04.06.2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: