Определение по дело №2817/2021 на Административен съд - Пловдив

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  1630

 

гр. Пловдив,   27 октомври 2021 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2817 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с във вр с чл. 14 ЗМДТ.

 

Образувано е по жалба на Д.З.К., ЕГН ********** *** ***, чрез адвокат М. ***,отдел МДТ да се произнесе по искане с вх. № 21П-8782/21.09.2021 г.

В жалбата се твърди, че на 21.09.2021г. жалбоподателят е  входирал в деловодството на Община Пловдив „МДТ" искане с вх. № 21П-8782/21.09.2021г., с което е поискал да се приеме коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ, която била приложена към искането,  ведно с още други документи,  обосноваващи основателността на искането му да се коригира площта на апартамента,  подробно посочен в коригиращата декларация, скицата, експертното решение и т.н.

До датата на подаване на жалбата в съда – 25,10,2021 г. Община Пловдив, отдел „МДТ" не се бил произнесъл в законоустановения срок, като не била извършена корекция, съгласно искането на жалбоподателя нито пък с изричен акт му било отказано коригиране на площта на апартамента на Д.К..***,  отдел „МДТ" била единствено компетентният административен орган,   който законосъобразно би могъл да издаде искания акт, т.е. да нанесе исканите корекции, съобразно подадената декларация,    или мотивирано и изрично да откаже издаването на същия с нарочен акт. Като не се бил произнесъл с искания административен акт, ответникът бил формирал незаконосъобразен,  в противоречие с материалния закон,  мълчалив отказ,  който се иска да бъде отменен.

Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ. Така създадената от законодателя правна фикция приравнява по правни последици изричния отказ на административния орган на неговото непроизнасяне в срок. Защитата на интересите на частните правни субекти от неправомерното упражняване на предоставената на органа власт чрез непроизнасяне е причината за въвеждането от законодателя на този правен институт. Но за да е налице мълчалив отказ е необходимо да е налице задължение на органа да се произнесе по отправеното до него искане. Задължение един орган може да има само тогава, когато съответната правна норма го е оправомощила да разреши даден материалноправен въпрос като издаде акт.

Съгласно препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, редът и правилата за подаване на декларацията са уредени в глава ХІІІ на ДОПК. Предвид твърдението на жалбоподателя, че е подал коригираща декларация, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ДОПК установява възможност за декларатора след подаване на декларацията да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, което съгласно ал. 2 се извършва с нова декларация (т. н. коригираща декларация). Съгласно чл. 104, ал. 1 от ДОПК промените с коригираща декларация могат да се извършват само в рамките на законоустановения срок за подаване на първоначалната декларация, като чл. 104, ал. 3 изрично предвижда, че подадената след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни действия за целите на данъчното облагане. В случая няма правна норма, която да задължава служителите в сектор Местни данъци и такси след като приемат подадената коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ да уведомяват жалбоподателя.

Наред с това приемането на коригираща данъчната декларация е фактическо действие. То не предполага волеизявление на компетентен орган. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ служителите в общинската администрация, определени от кмета на общината, имат правомощията на орган по приходите, но в случая не става въпрос за установяване на данъчно задължение, а за извършване на фактическо действие по приемане на данъчна декларация. Член 99 ДОПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, не установява органът по приходите като задължено за приемане на данъчната декларация лице, а сочи, че това са служители, извършващи приемането на декларацията. Въпросът е, че този служител, по силата на изрична правна норма чл. 99, ал. 5 ДОПК, не може да откаже приемането на декларация, освен ако не са налице посочените в нормата обстоятелства. В разглеждания казус декларацията на жалбоподателя е била приета.

Видно от изложеното за Община Пловдив- МДТ не е налице нормативно установено задължение да уведомява жалбоподателя, след като е приела коригиращата декларация по чл. 14 ЗМДТ, поради което не е налице и мълчалив отказ. Липсата на подлежащ на оспорване акт, с оглед на фикцията на чл. 58, ал. 1 АПК, прави съдебното производство недопустимо. Съдът не установил наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на искането, с което бил сезиран.

При това положение на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.

 

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.З.К., ЕГН ********** *** ***, чрез адвокат М. ***, отдел МДТ да се произнесе по искане с вх. № 21П-8782/21.09.2021 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2817 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: