О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
……..
гр.
София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-17 състав,
в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: Валерия Диева
като разгледа търговско дело № 1474/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „П.и.б.” АД срещу „Холдинг български държавни железници” ЕАД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 93 617 евро, представляваща дължима месечна вноска от цената за доставени при условията на лизинг до 100 броя второкласни пътнически вагони втора употреба, която е с падеж 01.08.2016 г. и е дължима съгласно договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, сключен между „Арвекс” АГ и ответника на 02.06.2007 г., което вземане е прехвърлено в патримониума на ищеца по силата на договор за цесия, сключен на 10.07.2007 г., както и сумата от 28 501, 17 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 93 617 евро, начислено за периода от 30.07.2016 г. до 30.07.2019 г.
С определение от 16.12.2020 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач по делото дружеството „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД.
С определение № 262004/07.04.2021 г.
производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 1010/2019 г. по
описа на СГС, ТО, VI-23
състав и на производството по т.д. № 1235/2019 г. по описа на СГС, ТО VI-11 състав.
По делото е постъпила молба с вх. на СГС №
267005/25.04.2025 г. от ищеца „П.и.б.“ АД чрез адв. Е. и адв. Н., с която е
направен отказ от предявените в настоящото производство искове. Заявено е и
искане за присъждане на сторените от ищеца разноски, доколкото отказът от иск е
направен поради новонастъпили обстоятелства в хода на процеса и именно
ответникът бил дал повод за завеждане на иска.
Ответникът „Холдинг български държавни железници” ЕАД оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски, като от своя страна претендира разноските в производството, които е сторил за юрисконсултско възнаграждение.
По отказа от иска:
Съдът, като взе предвид постъпилата молба с вх. на СГС № 267005/25.04.2025 г., намира, че същата е процесуално допустима, налице е отказ от иск, като е представено пълномощно, с което на процесуалния представител са предоставени изрично правата да поиска прекратяване на делото поради отказ от предявения иск. Ето защо, съдът намира, че процесуалният представител на ищеца разполага с правомощието да десезира съда по чл. 233 ГПК. Като страна по делото ищецът разполага с възможността по всяко време да заяви, че се отказва от иска си съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК, като при отказ от иска той не може да предяви отново същия иск. Предвид обстоятелството, че се касае за отказ, а не за оттегляне на иска, не е необходимо съгласието на ответника за прекратяване на делото. В случая не се касае за право, отказ от което е недействителен, поради което молбата за отказ от иска е допустима и основателна. Ето защо, същата следва да бъде уважена и производството по делото ще се прекрати.
По разноските:
Настоящият състав намира, че в полза на ищеца не могат да се присъдят сторените разноски поради това, че между страните не се развива спорно исково производство, а от представените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод, че именно ответникът с действията си е дал повод за завеждане на иска, респ. че отказът от иска е извършен поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, дължащи се на поведението на ответника – например извършено плащане на претендираната сума.
Няма как да се приеме тезата, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящото производство, при положение, че към датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело между страните по делото са били висящи други дела, по които ответникът е релевирал твърдения за нищожност на договора за доставка на вагони втора употреба на лизинг и договора за цесия, сключен между „Арвекс” АГ и „П.И.Б.” АД. Нищожността на процесния договор е била налице още към момента на сключването му, а това че ответникът оспорва неговата действителност е станало известно на ищеца още преди предявяването на исковете -предмет на настоящото производство. Изцяло в преценка на ищеца е дали да предяви на свой ред искове за заплащане на дължими суми по така оспорения договор и при отпадане на интереса на ищеца от водене на настоящото дело поради признаване на договора за нищожен, няма основание разноските да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Холдинг български държавни железници” ЕАД претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 540 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по търговско дело № 1474/2019 г. по описа на СГС, VI-17 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 1474/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, на основание чл. 233 ГПК.
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Холдинг български държавни железници” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 540 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: