№ 1289
гр. Перник, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720102867 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 13254/22.06.2023г.
предявена от „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК *********, срещу Д. К. Б., по
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
парични вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по гр.д. № 784/2023 г. по описа на ПРС за сумата от общо 707.50 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот – апартамент № 31, находящ се в гр. ***, от които главница в размер на 617.86
лева за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г. вкл, и изравнителна сметка в м.08.2022
г. със знак „-“ и 89.64 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до
31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. В исковата
молба се твърди, че между топлофикационното дружество и титулярът на партидата
съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от
държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение, на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка
не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че въпреки това
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита,
че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
1
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответникът, чрез адв. Т. Х., е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер, като излага
подробни съображения и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в
производството, по които ищецът цели да установи, че ответникът в качеството му на
потребител му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по издадени
фактури, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество, същите се явяват основателни.
При разглеждане на такива искове, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното
право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват,
правоизключват или унищожават.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ, в качеството му на собственик
през процесния период за топлоснабден имот, представляващ Апартамент № 31,
находящ се в гр. ***, и като такъв е ползвател-купувач по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен помежду им при общи условия.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
2
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с
оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца.
От представените по делото доказателства, а именно договор за продажба на
наследство от 23.12.2021г., по силата на който Т.С.К. продава на Д. К. Б. цялото си
наследство – права и задължения, останали от покойния й наследодател В.Г.К. б.ж. на
град Перник, починал на 31.08.2021г.; декларация за съдържание на наследствено
имущество, както нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том І,
рег. № 1290, нот.д. № 79/2022 г. от 14.02.2022 г. се установява, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот от 21.12.2021г., като е придобил правата и
задълженията за процесния период, по отношение на апартамент № 31, находящ се в
гр. ***, поради което е страна по договор за продажба на ТЕ до имота.
По делото е изслушана и приета комплексна технико – икономическа експертиза,
неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обоснована, обективна и
компетентно изготвена, отговаряща на всички поставени задачи. В заключението е
отразено, че услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването
на Договор № 17/21.11.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на
топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба
на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях.
През процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството
на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни
и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или
нормативно начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма
разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба
на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на
СЕС в законно установения срок. За периода от 01.05.2021г до 31.01.2022 г и
изравнителна сметка в м. 08.2022г. за абонат на адрес: гр. **** с абонатен №
**********, стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е размер на
617,86 лева и лихва за забава за периода от 08.07.2021г. до 31.01.2023г. в размер на
3
87,44 лева или общо 705,30 лева. Помесечно задължението за главница и лихва, както и
падежа на всяко месечно задължение за топлинна енергия за имот находящ се в гр.
**** с абонатен N2 **********, е отразено в заключението от вещото лице. Размера на
законната лихва за забава на месечните плащания начислена върху главница 617,86
лева за периода от 08.07.2021г. до 31.01.202Зг. е 87,44 лева. Главницата за процесния
период от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г. и изравнителна сметка в м. 08.2022г. е в размер
на 617,86 лева. Обезщетението за забава за периода от 08.07.2021г. до 31.01.2023г.,
начислено върху главницата в размер на 617,86 лева за посочения период е в размер на
87,44 лева, съобразено с клаузите на общите условия на Дружеството ищец в частта
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания отразено в
таблицата. Вещото лице дава заключение също, че ответникът не е извършил
плащания за топлинна енергия касаещи процесния период. В информационната
система на Топлофикация-Перник АД са отразени изравнителни сметки с отрицателен
знак е размер на — 136,69 лева. На поставения от съда въпрос вещите лица дават
заключение, че за периода от 01.05.2021г до 31.01.2022 г за абонат на адрес: гр. ***** с
абонатен № **********, в процесната сума е включена и сума за дялово разпределение
в размер на 3,24 лева и лихва за забава за периода от 08.07.2021г. до 31.0.202Зг. в
размер на 0,42 лева или общо 3,66 лева.
При така установените факти, иска за заплащане на ТЕ е основателен и доказан в
установения от вещото лице размер на сумата от 617,86 лева.
С оглед на изложеното предявения главен иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явава основателен и доказан в пълен
размер и следва да бъде уважен.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава в размер на 87.44 лева, определена от вещото лице по
кредитираната от съда и неоспорена от страните комплексна експертиза.
Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което главният и акцесорният иск следва да бъдат уважени в
посочения разчер.
По разноските:
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК и съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС на ищеца се следват сторените по делото съдебно -
деловодни разноски в исковото и заповедното, съобразно уважената част от исковите
претенции. Ищецът е реализирал разноски в размер на 650 лева, от която сума следва
да му бъде присъдена сумата от 647,97 лева, съобразно уважената част от исковите
претенции.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената
част от исковите претенции, но тъй като по делото не са представени доказателства за
реално заплатени разноски, то съдът не присъжда.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че Д. К. Б., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***** дължи на „Топлофикация-
Перник” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр.
Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Чавдар Кирилов Стойнев –
Изпълнителен директор, по обективно, кумулативно съединени установителни искове,
с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД сумата от 617.86 лева – главница, представляваща стойност на
4
незаплатена топлинна енергия за периода от периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г.
вкл, и изравнителна сметка в м.08.2022 г. със знак „-“, както и 87,44 лева –
обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 784/2023 г. по описа на Пернишкия РС – 28.02.2023 г.
до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно осн.
чл.422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 89,64 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. К. Б., с ЕГН: ********** да
заплати на „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, сумата
от 647,97 лева, представляваща сторени по делото разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5